№ 532
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20231001000376 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 83 от 18.01.2021 г., постановено по търг. дело № 2011/2021 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение,10 състав е осъдил Столична община да
заплати на „МТК Гроуп“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 46 231,33 лева с ДДС,
дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА
16-ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г. до
окончателното й заплащане, сумата от 45 133,90 лева - дължимо актуализирано
възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо
СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 10915.72 лева – обезщетение за забава върху сумата от 46 231,33 лева
(дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на
обществен превоз Nо СОА 16- ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г.) за периода
15.06.2019 г. –11.10.2021 г., сумата от 10280.49 лева - обезщетение за забава върху сумата от
46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за
извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г.)
за периода 15.06.2019 г. – 11.10.2021 г., и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4
467,34 лева – разноски по делото за депозит за вещо лице и заплатена държавна такса
Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените обективно
1
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата им до
пълния предявен размер.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му
част, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно
изложени в жалбата.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „МТК Гроуп“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с
която се заявява становище за неоснователността на същата.
В срока по чл.259 ГПК е постъпила и въззивна жалба от „МТК Гроуп“ООД срещу
решението в отхвърлителната му част на исковете с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД с искане към съда да се отмени като неправилно в обжалваната част и вместо него
да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло както са
предявени.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична
община по въззивната жалба на „МТК Гроуп“ООД.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
ищеца „МТК Гроуп“ООД, с която е поискал ответника Столична община да бъде осъден на
основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 138 694,08 лева с ДДС, представляваща
неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. май 2019год.
транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за
извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016, по силата на който
„МТК Гроуп“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№
12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската
транспортна схема на Столична община ; сумата 32 785 лева, представляваща мораторна
лихва за забавено плащане на главницата от 138 694,08 лева за периода от 15.06.2019г. до
12.10.2021г.; сумата 135 401,75 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от
индексираната цена на извършената от ищеца през м. юни 2019год. транспортна дейност за
обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за извършване на обществен
превоз Nо СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016, по силата на който „МТК Гроуп“ ООД извършва
обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25,
26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община ;
сумата 30 879,12 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата
2
от 135 401,75 лева за периода от 15.07.2019г. до 12.10.2021г.
Претендира се и законната лихва върху сумите по главниците от предявяването на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Столична община е оспорил предявените искове като неоснователни
поради съображения изложени в отговора на исковата молба.
Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна :
По делото между страните не се спори, а и се установява, че между страните по
делото е сключен договор за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-
1196/02.12.2016г. по силата на който „МТК Гроуп“ ООД се е задължил да извършва
обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25,
26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община,
със срок на действие на договора от 8 години.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.1 от договора Столична община се
е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на
километър без ДДС. Възнаграждението е платимо на две вноски, както следва : 30 %
авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 то число на следващия
месец въз основа на действително извършения пробег километри.
Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили
механизъм за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената
на гориво-смазочните материали/ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е
налице актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20%
съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на
подписване на договора. При настъпването на това условие страните по договора се
задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността
по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните са се споразумели, че
възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%.
Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на условието за актуализация на
цената, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено
предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на
получаване на мотивирано писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок до
30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите,
обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.
В производството пред първата инстанция е представено и е прието като
доказателство гаранционно писмо от БМС Сервиз ЕООД,съгласно което МТК Гроуп ООД е
закупило 60 броя нови автобуси за осъществяване на обществен превоз по договор от
02.12.2016 г. със СО, като автобусите са в гаранция за срок от 5 години от дата на първата
3
регистрация, като пълната гаранция обхваща и безплатна техническа и сервизна поддръжка,
в т.ч. и подмяна на гориво-смазочни материали.
По делото е представен и е приет като писмено доказателство и договорът за
закупуване на процесните автобуси между „МТК Гроуп“ ООД и „БМС Сервиз“ ЕООД.
По делото е представена и приета като писмено доказателство и справка от НСИ от
27.01.2022 г. за инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени за група
„Моторни и смазочни масла“. Според справката инфлацията на НСИ за тази категория стоки
за месец май 2019 г. спрямо базовия месец 12.2016 г. е 0,3 %, а за месец юни 2019 г. е 0.4 %.
Приложено е и писмо, че в НСИ не се провеждат статистически наблюдения за пазарни цени
на смазочни материали масла (за небитови клиенти).
Видно е от приетите в производството пред първата инстанция основно и
допълнително заключение на вещото лице ССЕ е че след проверка в счетоводствата и на
двете дружества, вещото лице заключава, че по договора от 02.122.2016 г. между
потребеното и доставено количество на природен газ от ищеца за 2018г. е 16 529,78
гигаджаули и според количеството на годишно потребление по критериите на НСИ, МТК
Гроуп ООД попада в графа И4 за потребление. Вещото лице е посочило, че съгласно
данните от НСИ за годишно потребление на природен газ цените за графа И4 отразяват
увеличение на цената, съобразно отразената цена за второто шестмесечие на 2016 г. спрямо
първото шестмесечие на 2019 г., като по цени без данъци, такси и ДДС е установена разлика
от 76.29%, а при цени без ДДС и други възстановими данъци и такси е установена разлика
от 73.04 %. В заключението се сочи също така, че за м. май 2019 г. ищецът е издал по
договора фактура № 222 от 14.05.2019 г. за авансово плащане на цената в размер на сумата
от 479 375.15 лв. без ДДС, фактура № 232 от 12.06.2019 г. за окончателно плащане в размер
на сумата от 1 078 869,91 лева без ДДС, за м. юни 2019 г. ищецът е издал по договора
фактура № 233 от 14.06.2019 г. за авансово плащане в размер на сумата от 450 312,12 лв. без
ДДС, фактура № 234 от 10.07.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от 1 054
151,82 лева без ДДС. Изминатите километри съгласно справка по фактури са както следва –
м. май 2019 г. – 513 681,77 км и месец юни 2019 г. – 501 487,978 километра.
Във връзка с поставен въпрос от ищеца, вещото лице е посочило, че при индексиране
на цената със 7,5 % за 1 км пробег, цената за километър маршрутен пробег би била 3,225
лева без ДДС, съответно 3,87 лв. с ДДС. Съответно при тази индексирана цена, цената на
изминатите километри за месец май 2019 г. би била с 138 694,08 лева в повече, а за месец
юни 2019 г. –135 401,75 лева.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва върху
увеличената част от цената за месец пробег за месец май 2019 г. за периода 15.06.2019 г. 0-
12.10.2021 г. възлиза на 32 785,74 лева, а за месец юни 2019 г. – за периода 15.07.2019 г. –
12.10.2021 г. възлиза на 30 879,12 лева.
В съдебно заседание при приемане на основаното заключение вещото лице е
посочило, че в прегледаните фактури за закупени горива от страна на ищеца от трето лице
4
няма калкулирани разходи за смазочни материали. Отговорите на въпросите са дадени
спрямо цената на природния газ, тъй като няма данни да са използвани масла и филтри, като
вещото лице е посочило, че по данни на НСИ цената на природния газ за второто
тримесечие на 2016 г. е 28,12 лв/МВтч, а за първото шестмесечие на 2019 г. – 49,56/МВтч.
При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си
по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната
жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора
на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден
подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :
По въззивната жалба на Столична община съдът намира, че следва да се ограничи
само до доводите за неправилност на решението, както те са посочени в жалбата, съобразно
правилото на чл.269 ГПК.
На основание цитираната по-горе разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 от договора страните
са постигнали съгласие цената за извършената от изпълнителя транспортна услуга за всяка
календарна година от изпълнението предмета на договора да бъде индексирана/увеличавана/
при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните НСИ спрямо цената на
датата на подписване на процесния договор.
В настоящия случай от приетата в производството пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че за процесния период- месеците май и юни 2019 г.
има увеличение на цената на природния газ за небитови потребители с над 70 % (с оглед
данните, че ищецът попада е група И4 за крайни небитови потребители съобразно
консумацията през 2018 г.) спрямо второто шестмесечие на 2016 г., като се установява
намаление на цената на потребителските стоки в група „Моторни и смазочни масла“ (писмо
от НОИ от 13.07.2022 г. и приложение към него), но намалението е от цена за литър в лева
за 12.2016 г. – 13,24 лева на цена 12,21 лева/литър, т.е с около 6 %. Т.е намалението не в
такъв процент, за да не се приеме, че общото увеличение на цените на ГСМ за периода е над
20 %.
Следователно, правилни са изводите на първостепенният съд, че се установява
наличието на предпоставките за актуализиране на цената на километър пробег съгласно чл.
5, ал.4, т.2 от договора за месеците май и юни 2019 година.
С оглед разрешаване на спора между страните дали с оглед извършването на
индексацията по чл.5, ал.4, т.2 от договора следва преди това да е изчерпана процедурата по
т.3, съдът извърши тълкуване на уговорките на страните съобразно чл. 20 ЗЗД. Последната
цитирана разпоредба предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
5
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конкретния случай
страните са предвидили, че при настъпване на основанието за индексация, е необходимо
всяка от страните да направи до другата мотивирано предложение за изменение на цената на
услугата и ако не бъде то прието ще се счита, че възнаграждението за километър маршрутен
пробег ще е променено само с 2,5%. Следователно това е минималния размер на
индексацията, който ще е дължим дори и страните да не са постигнали съгласие за по-голям
размер в хода на процедурата по постигане на споразумение, предписана в чл. 5, ал.4, т.3 от
договора, стига само да е настъпило предвиденото в договора условие за индексиране на
възнаграждението- промяната на цената на природния газ, с който доставчикът на услугата
зарежда автобусите посредством които осъществява превозната услуга, която е предмет на
договора.
С оглед така изразената воля на страните, извеждана от формулировката по т. 3
следва да се заключи, че изменението на цената от минимум 2,% в тази хипотеза настъпва
автоматично, без да се изисква отделно и изрично съвпадане на нови волеизявления на
страните по договора - със сключването на споразумения към договора, а ако изпълнителят
претендира промяната да е в по-голям размер от тази, следва да се постигне изрично
споразумение между страните за индексирането на цената, представляваща стойността на
услугата предоставяна от изпълнителя по договора.
На следващо място, неоснователно е и възражението, основано на факта, че
договорът е бил сключен след провеждане на конкурсна процедура, в която ищецът сам бил
посочил цената, оценявайки своите възможности да я постигне. Меродавни са в случая са не
конкурсните книжа, които имат отношение единствено към начина на формирането на
предложената от изпълнителя цена, въз основа на която е бил предложен за изпълнител на
поръчката, а изрично предвидената в договора възможност за индексация на цената при
настъпването на предвидените в договора условия, което само по себе си няма отношение
към конкурсната процедура, тъй като е извън условията за оценка на офертата на
изпълнителя.
Неоснователни са и доводите на въззивника Столична община, поддържани от него и
в производството пред първата инстанция, че ищецът няма право на актуализация на
превозното възнаграждение, тъй като вече е получил актуализация на цената със
сключените споразумения през 2021 г. По това възражение въззивният съд намира, че при
тълкуване на клаузите на чл.5,ал.1, т.1 и т. 2 от договора в тяхната съвкупност, като се вземе
предвид, че страните не са изрично и ясно по недвусмислен начин изразили волята си, че
двете хипотези са в съотношение на кумулативност, с оглед липсата на съюзът „и“ или
други употребени равнозначни на това словни изрази, следва да се направи единственият
правилен извод, че се касае за две отделни хипотези, всяка от които представлява отделно и
самостоятелно основание за индексиране на възнаграждението по договора. Противно на
твърденията на жалбоподателя в договора никъде не е посочено и не може да се извлече
извод в противоположния смисъл, че страните по договора са имали предвид кумулативното
осъществяване на двете основания. Макар и да е вярно съждението, че единият елемент,
6
който се използва за да се определи общата инфлация е именно промяната на цената на
горивата, не съществува пряка икономическа зависимост, която да сочи, че при всеки 20 %
увеличаване на цената на горивата се променя и общата инфлация с поне 5 %. Аргумент в
подкрепа на този извод е констатираното от първоинстанционният съд обстоятелство, че
страните по процесния договор са посочили точни цифрови стойности, при които следва да
се актуализира цената за километър, които са различни и при двата критерия. Следователно
изводът е че двете основания за индексация на цената на километър пробег не само, че не са
кумулативни, но и едното основание не поглъща другото, в какъвто смисъл са и мотивите
на първоинстанционния съд за да счете това възражение на ответника срещу иска за
неоснователно, които настоящият съдебен състав изцяло ги споделя и препраща към тях
съобразно чл.272 ГПК.
Неоснователен е и доводът на въззивника Столична община за неправилност на
решението в частта му за присъдената мораторна лихва от датата на падежа на
задължението, а не от датата на отправяне на покана, съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД. Твърденията
му са, че увеличение на цената се дължи, считано от датата на изменение на съответната
клауза, което ставало занапред, след проведени преговори, поради което не би могло според
него да се приеме, че датата на настъпване на забава за заплащане на увеличението съвпада с
датата на заплащане на възнаграждението за същия месец. Този довод на въззивника не
може да бъде споделен от въззивния съд тъй като съобразно изложеното по-горе в мотивите
дори и да не е постигнато съгласие между страните относно точния индексирания размер на
възнаграждение съобразно ръста на инфлацията или увеличаване цените на ГСМ, то
съобразно разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.2 от договора следва да бъде поне в размер на
промяна 2,5 %, считано от датата на която е настъпило основанието за прилагане на
индексация. От този момент този увеличен размер като част от дължимото съгласно
договора възнаграждение е дължимо от Столична община съобразно от приетия от страните
в чл.5, ал.3 от договора начин за плащане на уговореното възнаграждение, след изтичането
на който, съгласно правилото на чл. 84, ал.1 ЗЗД, ответникът вече ще е изпаднал в забава без
да е необходимо отправянето на покана за плащане, за преговори или какъвто и да било друг
акт на подканяне да плати от страна на ищеца.
По изложените съображения въззивната жалба на Столична община се явява
неоснователна.
По въззивната жалба на ищеца „МТК Гроуп“ ООД съдът намира следното :
Неоснователна е претенцията на ищеца, че съгласно договора, увеличението
/индексирането/ на дължимото възнаграждение следва да е с 2,5 % за всяко 20 % натрупано
изменение на цените на ГСМ. Такова тълкувание не съответства на смисъла и текста на
разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, където по напълно ясен и недвусмислен за съда
и страните начин, изрично е посочено условието при които единствено може да се допусне
индексиране на цената по договора и начина по който да бъде формирана новата цена.
Никъде в тази разпоредба от договора не са предвидени формули, стъпки и прочие способи
за кратно увеличение на цената по договора в желания от ищеца смисъл при всяко 20 %
7
увеличение на цената на горивата, като за съда не става ясно от къде точно жалбоподателят
черпи довод, че от този текст на договора следвал непременно такъв извод. Позоваването на
доклад на СОС с № СОА22-ВК66-8006/18.07.2022г., в който жалбоподателят твърди да е
изразено съгласие, че превозвачът „ МТК Гроуп“ ООД ще може да претендира при
преминаване на следващ праг от 20 % увеличаване с още 2.5% на цената, не обвързва съда
при решаването на настоящия правен спор, тъй като влагането на такова тълкуване на тази
разпоредба от договора не следва от ясно изразената воля на страните как и при какви
условия да бъде извършена индексацията на възнаграждението на ищеца. Да се приеме
горното означава да се допише договора в смисъл, който не е първоначално вложен от
страните при неговото сключване, като ако те действително са имали намерение да
договорят точно такъв начин на индексиране на цената щяха да го предвидят изрично по
начин изключващ двусмислие и неяснота. А при настоящата редакция на договора, както
напълно правилно е разяснил и първоинстанционният съд и поради което препраща към
правните му изводи, съгл. Чл.272 ГПК, увеличаване на цената за километър маршрутен
пробег може да се допусне по силата на договора само до 5 %, и то тези пет процента са
само ако са водени преди това преговори, като при липсата на преговори или поради
непостигане на съгласие между страните, максималното предвидено в договора
актуализиране на цената, независимо от процента на увеличаване на цената на ГСМ ще е
само до размер от 2,5 %, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд, изразени по-горе.
Предвид така изложените мотиви налага се извода за основателността на предявените
обективно съединени искове в уважения от първата инстанция размер и поради съвпадането
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове въззивните жалби на ищеца „МТК Гроуп“ ООД и на ответника
Столична община следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а
обжалваното с нея решение- потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83 от 18.01.2021 г., постановено по търг. дело №
2011/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение,10 състав е осъдил Столична
община да заплати на „МТК Гроуп“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 46 231,33 лева с
ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз №
СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г.
до окончателното й заплащане, сумата от 45 133,90 лева - дължимо актуализирано
възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо
СОА 16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 10915.72 лева – обезщетение за забава върху сумата от 46 231,33 лева
8
(дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на
обществен превоз Nо СОА 16- ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г.) за периода
15.06.2019 г. –11.10.2021 г., сумата от 10280.49 лева - обезщетение за забава върху сумата от
46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за
извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г.)
за периода 15.06.2019 г. – 11.10.2021 г
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9