№ 9195
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20231110138853 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба № ...... от 21.09.2021г. на .... срещу П.
Ч. П. по която е образувано гр. д № 54782/2021г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 10.10.2006 г. между страните по делото е сключен договор за
финансов лизинг на ......... г., по силата на който ищецът като лизингодател се задължил да
придобие собствеността на лизинговия обект, представляващ л. а. ........., и да го предостави
за възмездно ползване на ответника като лизингополучател. Срокът на договора бил за 36
месеца, а общата цена на лизинговия обект – 9359,20 евро без ДДС. Посочва, че е изпълнил
своето задължение, като придобил собствеността на вещта и я предал за ползване на
ответника с протокол от 19.10.2006 г. Срокът на договора изтекъл на 20.10.2009 г. без обаче
да се породи правото на лизингополучателя за изкупуването на вещта, тъй като към този
момент не били изпълнени задълженията на ответника за заплащане на дължимите вноски.
Твърди, че лизинговата вещ все още не е върната от ответника, като последният отказвал
връщането . Посочва, че ако вещта, която се намира в негово владение, е погинала,
последният следва да заплати нейната равностойност. Съобразно изложеното, моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца
владението на л. а. ........, а при условията на евентуалност – да му заплати неговата парична
равностойност от 2000 лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че лекият автомобил не се намира в негово владение,
като същият е върнат с приемо-предавателен протокол от 20.08.2008 г. Оспорва да е
получавал покана за връщането му и да е отказвал да го върне. Счита, че не следва да носи
отговорност за заплащане на равностойността му, ако е погинал, тъй като не е бил в негово
владение. Посочва, че ищецът е получил заплатена от него сума в размер на 3294,90 лв.,
представляваща погасени вноски по погасителния план към договор от 12.10.2006 г., и
сумата от 10011,36 лв., представляваща щета, изплатена от ........ Оспорва да е подписвал
приемо-предавателния протокол от 19.10.2006 г. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне
на предявените искове.
Пред СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ е образувано Гражданско дело №
1
20211110154782 по описа за 2021 година по предявени за разглеждане обективно евентуално
съединени искове за ревандикация на вещта и присъждане на равностойността като
погинала или невъзможност да бъде върната, квалифициран първоначално от СРС като
искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и иск по чл. 57, ла. 2 ЗЗД, като е разгледал
горните и се е произнесъл по същество на спора с решение № 3029 от 05.04.2022 г. при
горната правна квалификация.
С решение № 3029 от 05.04.2022 г. по Гражданско дело № 20211110154782 по описа
за 2021 година, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ е отхвърлил така предявените от
...., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ......, срещу П. Ч. П., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ...... главен иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника
да предаде на ищеца владението на лек автомобил ......., и евентуален иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на неговата парична равностойност от 2000 лв.
По гр. д. № 7054/2022 г. на СГС с решение № 3601/04.07.2023 г. съдът е потвърдил
решение № 3029 от 05.04.2022 г. по Гражданско дело № 20211110154782 по описа за 2021
година на СРС в частта в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, след като се е произнесъл в
мотивите , че макар да е установено, че вещта е собственост на ищеца, щом вещта не се
намира у него, то искът по чл. 108,ал. 1 ЗС подлежи на отхвърляне, като е обезсилил
последното Решение на СРС по отношение на частта, в която е отхвърлен евентуалният иск,
квалифициран от СРС, 40 състав по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, тъй като според СГС следва да се гледа
повторно от нов съдебен състав, но с различна правна квалификация, - иск по чл. 521, ал. 2
ГПК. В мотивите на съдебното решение съдът е констатирал, че ищецът действително е
собственик на процесната вещ.
Така производството е върното за ново решаване на евентуално предявения иск като
продължава под номер № гр. д. № 38853/2023. По описа на СРС – настоящото.
Със становище с вх. № .... от 12.10.2023 г. ответникът счита, че вещта не се дължи,
доколкото е отхвърлен със силата на присъдено нещо иска по чл. 108 от ЗС.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е по 521, ал. 2 ГПК. /съобразено изцяло с
указанията , дадени с решение № 3601/04.07.2023 г. по гр. д. № 7054/2022 г. на СГС / .
С доклада по делото по чл. 146 ГПК, приет при липса на възражения от страните,
обективиран в протоколно определение № 33807 от 26.09.2023 г. по описа на СРС, 34 състав
и допълнен с протоколно определение № 30897 от 15.12.2023 г. по описа на СРС, 34 състав,
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че иска по чл.108 от ЗС между същите страни е разгледан и решен с влязло в сила решение с
№ 3601 от 04.07.2023 г. на СГС, ІІ-А състав, влязло в сила на 04.07.2023г. по отношение на
предявения иск по чл.108 от ЗС, където в мотивите съдът е признал ищеца за собственик на
вещта.
В открито съдебно заседание ищецът прави искане на основание чл. 214 ГПК за
изменение на иска относно размера на претенцията по 521, ал. 2 ГПК, като същата се счита
за предявена за сумата от 11495 лева. С протоколно определение № 30897 от 15.12.2023 г.
настоящият съдебен състав е допуснал исканото увеличение по реда на чл. 214 ГПК, като е
приел, че предявеният иск се счита предявен за сумата от 11495 лв., вместо първоначално
заявения в размер на 2000 лв., представляващи равностойност на вещ - лек автомобил, марка
.......
С оглед твърденията на страните в тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
521, ал. 2 ГПК е да докаже: 1) че ищецът е собственик на процесните вещи; 2) че ответникът
дължи предаване на ищеца на описаните движими вещи; 3) фактическото им предаване е
невъзможно, тъй като те не се намират във фактическа власт на ответника, поради което
2
последният дължи равностойността на вещта в размер на претендираната сума (в този
смисъл – Решение № 47/06.04.2017 г. по гр. д. № 3021/2016 г. по описа на ВКС, I г. о.).
Освен във фазата на изпълнителното производство, съединяването на посочените
видове защита е допустимо и във фазата на исковото производство, когато ищецът по иск за
собственост на движими вещи предявява в условията на обективно съединяване иск за
заплащане на тяхната равностойност, ако вещите не са налице. Такова съединяване на
искове е допустимо. Възможността да се търси равностойността е обусловена от
положителното установяване на обстоятелството, че вещта не е налице, с което се отрича и
един от елементите, предпоставящи уважаването на иска за ревандикация. След като
вземането е обусловено от посоченото условие, то става изискуемо с настъпването на
условието, а именно в момента, в който решението за отхвърляне на иска за предаване
владението на вещта на собственика й влезе в сила. От тогава за кредитора започва да тече
петгодишният давностен срок, в който той следва да предяви съдебно вземането си за
заплащане паричната равностойност на вещта./ така Решение № 22 от 9.02.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1610/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ......./
Настоящият съдебен състав намира, че по иска с правно основание чл. 521, ал. 2
ГПК, по отношение на който единствено е висящо производството по настоящото дело,
следва да бъдат разгледани именно по посочената правна квалификация и при описаното
разпределение на доказателствената тежест между страните, доколкото в този смисъл са
задължителните указания на въззивната инстанция, обективирани в решение №
3601/04.07.2023 г. на СГС, II-А състав по в. гр. д. № 20221100507054/2022 г.
На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 155 ГПК съдът намира, че по делото подлежат на
доказване описаните факти, разпределени като доказателствена тежест между страните, с
изключение на фактите, по отношение на които е формирана сила на пресъдено нещо между
страните въз основа на влязлото в сила на 04.07.2023 г. решение № 3029 от 05.04.2022 г. по
гр. д. № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, потвърдено с решение № 3601/04.07.2023
г. на СГС, II-А състав по в. гр. д. № 20221100507054/2022 г. по отношение на предявения
иск по чл. 108 от ЗС. С последното съдът е приел за доказано, че с договор за покупко-
продажба от 12.10.2006 г. ищецът е придобил собствеността върху процесната движима вещ
- л. а. .........; че му е било издадено и свидетелство за регистрация на МПС - част I /голям
талон/, в който изрично е записан като собственик на процесния автомобил. СРС, 40 състав е
установил, че свидетелството за регистрация на процесното МПС е издадено на 31.10.2006 г.
и че на 24.11.2016 г. регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, поради това, че от Гаранционния фонд е изпратено уведомление, че за
автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът е възприел, че по
делото няма данни за възстановяване на регистрацията, както и че ответникът е предал
фактическата власт върху процесния автомобил на лицето ...... още на 20.08.2009 г., като в
проведеното по делото на 15.03.2022 г. открито съдебно заседание е отделено за безспорно
между страните, че лицето ...... е бил служител на ....... АД към този момент - 20.08.2009 г. В
решението е възприето още, че дори да се приеме, че вещта съществува, то не е установено
същата да се намира във фактическа власт на ответника. С оглед на изложеното, в мотивите
на съдебното решение, СРС, 40 състав е констатирал, че ищецът действително е собственик
на процесната вещ. Макар в диспозитива на решението да липсва установяване на правото
3
на собственост на ищеца върху посочената вещ, по отношение на която съдът е отхвърлил
ревандикационната претенция предвид липсата на фактическа власт на ответника върху нея
(съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК), от решаващите мотиви на съда се
установява несъмнено, че искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен не поради липса на право на
собственост в полза на ищеца върху описаната вещ (което съдът е приел за доказано в
процеса), а поради неупражняването на фактическа власт от ответника върху нея.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на влязлото в сила решение
по ревандикационния иск между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение
на обстоятелствата, че ищецът е собственик на процесната вещ – л. а. ........, както и че към
настоящия момент същата не се намира у ответника. Ето защо, за основателността на
претенцията по чл. 521, ал. 2 ГПК в настоящия процес остава да бъде доказано единствено
обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на процесната движима вещ,
като в случай че такова задължение се установи и предвид установената със сила на
пресъдено нещо липса на фактическа власт на ответника върху вещта, последният би
дължал паричната ѝ равностойност.
За доказване на това обстоятелство по делото при първото му разглеждане от
първоинстанционния съд са събрани множество доказателства.
Видно от представен по гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав
договор за финансов лизинг № ......., ведно с погасителен план към същия (на лист 4-11), на
10.10.2006 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който
ищецът, в качеството на лизингодател, се задължил да придобие собствеността и да отдаде
за възмездно ползване на ответника, в качеството на лизингополучател, лек автомобил ....“.
Съгласно чл. 4 от същия договор, срещу ползването на вещта лизингополучателят е поел
насрещното задължение да заплати цена в размер от 10 496,69 евро без ДДС, от които
1403,88 евро без ДДС първоначална вноска, а остатъкът - на периодични лизингови вноски,
като първата вноска била с падеж 20.11.2006 г., а последната с падеж на 20.10.2009 г.,
съгласно приложен погасителен план към договора. Съгласно чл. 3.1. от договора, същият е
сключен за срок от 36 месеца, считано от датата на плащане на първата вноска, дължима и
платима съгласно погасителния план, тоест от 20.11.2006 г. В чл. 2.2 от договора е
уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху лизинговата
вещ, ако е изплатил лизинговата цена, в случай че са изпълнени всички условия по договора
и ОУ. В изпълнение на сключения договор за лизинг с приемо-предавателен протокол от
19.10.2006 г. (л. 12 от гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав) държането на
вещта е предадено във фактическа власт на ответника.
Видно от приложен по гр. д. № 53160/2013 г. по описа на СРС, 124 състав (на лист
83-86) рамков договор по „застраховка на лизингодателя срещу неплащане на лизингови
вноски“ от 05.04.2005 г., сключен между ищцовото дружество и ......., който не е ограничен
със срок, ищецът и застрахователят са се намирали в облигационни правоотношения.
Съгласно чл. 6.4. от рамковия договор е предвидено, че когато лизинговият обект бъде иззет
4
от неизправен лизингополучател, застрахователят има право срещу еднократно заплащане
на оставащите вноски да придобие собствеността върху лизинговия обект, като поеме
разходите по прехвърляне на собствеността на последния, или по взаимна договореност
между страните да бъдат постигнати и други споразумения, касаещи владението, ползването
и разпореждането с иззетия лизингов обект.
От предоставената информация от СДВР - Отдел „Пътна полиция“ (л. 85-89 от гр.
дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав) се установява, че на 24.11.2016 г.
регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
поради това, че от Гаранционния фонд е изпратено уведомление, че за автомобила няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
От приетата по гр. дело № 54782/2021 г. по описа на СРС, 40 състав съдебно-
счетоводна експертиза (на л. 103-110), се установява, че в изпълнение на сключения договор
ответникът е извършил плащания в общ размер от 5226,39 лв., включващи първоначалната
вноска на 12.10.2006 г. и няколко последващи вноски. Застрахователят ..... е заплатил в
полза на лизингодателя суми по договора в общ размер от 13 060,16 лв. въз основа на
сключен застрахователен договор за финансов риск - при неплащане на лизинговите вноски
от страна на лизингополучателя. Установено е, че към края на срока на лизинговия договор
– 20.10.2009 г. не са заплатени задължения в общ размер на 13 073,43 лева.
Безспорно по делото установи, че страните са били обвързани от валидна
облигация по договор за лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 ТЗ. Безспорно е също, че по
силата на договора ищецът, като лизингодател, предоставил на ответника, срещу заплащане
на лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план, процесния автомобил.
Съгласно нормата на чл. 347, ал. 2 ТЗ за договора за лизинг се прилагат съответно правилата
за договора за наем, с изключение на изрично посочените в текста на цитираната правна
норма разпоредби, като разпоредбата на чл. 236, ал.2 ЗЗД не попада в изключенията, поради
което намира приложение. Според нормата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи
ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва
да изпълни всички задължения, произтичащи от прекратения договор. Ето защо, съдът
намира, че ответникът е неизправен длъжник и дължи да върне на ищеца лизинговата вещ -
процесния лек автомобил ..........
С оглед приетото по-горе, съдът приема за доказано, че ищецът е собственик на
процесната вещ, така и тълкувайки договореното между страните в лизинговия договор,
както и уговорката по горецитирания чл. 6.4. от рамковия договор, че когато лизинговият
обект бъде иззет от неизправен лизингополучател, застрахователят има право срещу
еднократно заплащане на оставащите вноски да придобие собствеността върху лизинговия
обект, то и предвид обективната липса на същия и с оглед на това, че е без значение
причината, поради която процесната вещ не се намира у ответника и че същият е неизправен
длъжник, съдът приема за доказано, че ответникът е дължал предаване на процесната
движима вещ на ищеца. По отношение на равностойността , съдът кредитира неоспореното
заключение по допуснатата СТЕ, съгласно което към 21.09.2021 г. (датата на подаване на
5
искова молба в съда при първото разглеждане на делото от СРС, 40 състав) действителната
стойност на процесния лек автомобил ......... е 1973 лева, до която сума съдът намира иска за
основателен, като за разликата до пълния претендиран размер от 11495 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на релевираното от ответника възражение за погасителна давност:
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражението на ответника за погасителна
давност, повдигнато за първи път в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2023 г., т.
е. след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС), сред които не е настоящият случай.
Още повече за пълнота на изложението следва да се посочи, че искът за заплащане на
равностойността не е погасен по давност, доколкото същата започва да тече от влизане в
сила на решението , с което се отвхвърля иска по чл. 108 ЗС / Така Решение № 22 от
9.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията ......./
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива в размер на 350 лева, поради което и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съобразно уважената част от иска следва да му се присъди сумата от 60,07 лева,
представляващи заплатен депозит за вещо лице за съдебно-оценителна експертиза.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски в размер на 600 лева за
адвокатски хонорар, като е доказал, че същите са направени, съгласно представен по делото
договор за правна защита и съдействие (л. 20 от делото), поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска следва да му се присъди сумата от 497,02
лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 521, ал. 2 ГПК П. Ч. П., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ......... да заплати на ...., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ...... сумата от
1973 лева, представляваща действителната равностойност на лек автомобил ........ като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 1973лв. до пълния предявен от
11495 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Ч. П., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ......... да заплати на ...., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ...... сумата от
60,07 лева - разноски по делото
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...., ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: ...... да заплати на П. Ч. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ......... сумата от
497,02 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7