Решение по дело №379/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2416
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20225330100379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2416
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330100379 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в
размер на 4202.52 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит;
сумата от 1626.34 лева– договорно възнаграждение, 1083.30 лева- възнаграждение за
услуга Фаст; 3209.20 лева- възнаграждение за услуга Флекси, 132.30 лева- законната
лихва; ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответника договор за
потребителски кредит за сумата от 5000 лева, за срок от 36 месеца, при ГЛП 41.00% и
ГПР 48.13%. Бил закупен и пакет допълнителни услуги, за което било уговорено
отделно възнаграждение. Поради неплащане на погасителни вноски била обявена
предсрочна изискуемост на задълженията. Иска се уважаването на исковете и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете. Твърди, че е сключила договора и е платила по него сумата от 4432
лева. Поради финансови затруднения спряла плащанията през 2020 г. Възразява да се
искала и уговаряла услуги „Фаст“ и „Флекси“, който намира за заобикалящи забраните
на ЗПК. Иска се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
1
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит България“ ООД срещу В.С.,
по което е образувано ч. гр. дело. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението, съгласно разясненията, дадени в т. 5б от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Установителните искове са
предявени в преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения
договор е предоставена сума в размер на 5000 лева. Уговорена е между страните
договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) 49.13 %. Ответникът се е задължил да върне
сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер на 240.80 лева всяка, като общия
размер на всички плащания е записан на 8668.54 лева. Било е уговорено и
закупуването на пакети от допълнителни услуги (Фаст и Флекси) на стойност от общо
5850.00 лева, като сумата е разсрочена на равни части от по 162.50 лева към всяка
вноска.
Сумата по кредита е получена съгласно представеното платежно нареждане.
Относно действителността на договора:
Предвид уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, се констатира, че
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В ОУ към договора е уговорено, че пакетът включва предоставяне от кредитора
на една или всички от посочените услуги– 15.1.приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит; 15.2.възможност за отлагане на определен брой погасителни
2
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност
за смяна на дата на падеж.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане,
ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по чл.15.1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по чл.15.2 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази
сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 49.13% не отговаря на действителния
такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.
ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане
само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за
3
погасяването на главницата. От приложените към отговора разписки се установява, че
ответницата е платила сумата от 4432.10 лева. С нея се покрива част от главницата до
размера от 567.90 лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№
1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№
1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Искът за законна лихва е неоснователен, защото не се установява ответникът да
е поставен в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата
на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на
чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията за главница е основателна за 567.90 лева и следва да бъде
отхвърлена за разликата до 4202.52 лева. Исковете за останалите вземания следва да
бъдат отхвърлени изцяло предвид констатираната недействителност на договора.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 22.72 лева за ДТ и 8.15 лева за юрк. възн.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Х. СТ.,
ЕГН **********, дължи на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
сумата от 567.90 лева– представляваща неплатена част от главница по договор за
потребителски кредит от 21.08.2019; ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 29.09.2021 г. до окончателното й
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 567.90 лева
ДО 4202.52 лева И като ОТХВЪРЛЯ исковете за 1626.34 лева- договорно
възнаграждение за периода 15.06.2020 г. - 03.07.2021 г.; за 1083.30 лева-
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“; за 3209.20 лева-
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и за сумата от 132.30 лева-
законна лихва за периода от 03.07.2021 г. до 29.09.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8188 от 30.09.2021г.,
по частно гр. дело № 15374/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА В. Х. СТ., ЕГН **********, да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, сумата от 30.87 лева- разноски по съразмерност за
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5