Решение по дело №621/2020 на Районен съд - Асеновград

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                   №

 

гр. Асеновград, 13.11.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври  през две хиляди и двадесета  година, в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

            с участието на секретаря Ася Иванова,  като разгледа НАХД № 621 по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            С наказателно постановление № 0016080/15.07.2020 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в  НТУ, към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София – Георги Атанасов Темелков, на П.Т.Г. ЕГН:**********, с адрес: *** , на основание чл. 179 ал.3, във вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.       

            Недоволен  от горното постановление е останал  П.Г. и е депозирал жалба срещу него чрез пълномощник– адв. М. пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, навеждат се твърдения изключващи факта на нарушението, сочат се съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че е съгласно уведомлението в АУАН своевременно е заплатена и компенсаторна такса по чл. 10 ал.2 от ЗП. Искането към съда е за пълната му  отмяна.

            Ответната страна АПИ- София се представлява от юрисконсулт Стоева, която  моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

            Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

            Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

            От събраните по делото доказателства    се установява следното:

            С акт за установяване на административно нарушение от 28.01.2020 г. е било констатирано, че на същата дата, около 17.30 часа жалбоподателят  П.Г.,  като водач е управлявал лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. №  РВ 5237 ТА по републикански път ­­­І-8, с посока на движение с.Поповица, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В резултат на извършена проверка от служителите на АПИ било установено, че за ППС с посочения регистрационен № РВ 5237 ТА няма заплатена винетна такса,която да съответства на регистрационния номер и категорията на ППС. Проверяващите приели, че е налице извършено административно нарушение, за което на место и съставили акт на водача Г.. Същият го подписал като заявил писмено възражението, че за автомобила има закупена валидна електронна винетка и я представил. За връчването и получаването на АУАН, Г. подписал разписка, с която бил уведомен,че ще бъде освободен от административно наказателна отговорност и няма да се издава НП, ако в 14 –дневен срок от получаването на АУАН заплати компенсаторна такса по чл. 10 ал.2 от  Закона за пътищата в размер на 70 лв.  На следващия ден 29.01.2020 г. с платежно нареждане по Бюджета на АПИ била заплатена компенсаторна такса в размер на 70 лв., както и била закупена нова електронна винетка със срок на валидност от 30.01. до 29.01.2021 г. Независимо от възражението и изпълнението, същото било счетено за неоснователно от АНО, с мотиви, че винетката е за ППС с № РВ 5237, а не с рег.№ РВ 5237 ТА, т.е. платената такса била за друго ППС, каквото обаче не съществува, а не за това управлявано от жалбоподателя, поради което и издал атакуваното НП, с което на водача П.Г. за горното нарушение е наложена административно наказание - глоба в размер на 300 лв.  

            След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно при което  намери от правна страна, че същото е незаконосъобразно  поради неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено съображенията за което са следните: 

            На първо място състава на описаното  нарушение по начало още към момент на установяване на нарушението не бил  реализиран  от субективна страна. Нормата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП, въз основа на която е наложена санкцията, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Посочената пък като нарушена материално правна разпоредба – чл. 139 ал.6 от ЗДП въвежда задължение за водача  на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6. от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Анализът на горния административно-наказателен състав показва, че конкретното нарушение може да се извърши само под форма на вината умисъл –пряк или евентуален. Очевидно, че смисъла на закона е на административно наказване по този текст, да подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Т.е. дефинирано юридически  при субсидиарното приложение на чл.11 ал.2 от НК , деецът следва да съзнава обществено-опасният характер на деянието, че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с обществено-опасни последици, чието настъпване той иска или допуска. В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата,че жалбоподателят  Г. при управляването на автомобила е имал налична в себе си електронна годишна винетка за управлявания от него служебен автомобил и го е управлявал  със съзнанието, че таксата за електронна винетка е платена в полза на бюджета за тази услуга. Същата е била платена от собственика на автомобила ,а водачът е управлявал  автомобила без да съзнава изобщо, че извършва деяние с обществено-опасен характер, а още по-малко пък да е предвиждал  или допускал  неговите обществено-опасни последици. Техническата грешка при закупуването по отношение на пълното въвеждане на номера не може да се вмени във вина  от гледна точна на умисъл в извършване на горното нарушение, а напротив същата напълно го изключва. Съдът намира , че неправилно е интерпретирана от АНО нормата на чл.5 ал.3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Действително същата предвижда, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Това действително е така, тъй като независимо, че в крайна сметка е платена таксата за превозното средство, ще се приема от контролните органи,че няма платена винетка и в случай на констатиране на това обстоятелство, водачът ще трябва да плати таксата по чл.10а ал.2 от Закона да пътищата и за целия останал период на валидност на винетката ще се счита,че не е платена, такса и водачът ако иска да управлява автомобила ще трябва отново да я плати,както е станало в конкретния случай. Това именно е смисъла на визираното  деклариране на изискуемите данни. Не може обаче същият да носи и административно –наказателна отговорност за това, която е в по-голям размер от стойността на самата винетна такса, която той веднъж вече неправилно е платил. Ако се приеме тази постановка означава, че същият на практика носи административно – наказателна отговорност за грешката , а не за са самото административно нарушение по 139 ал.6 от ЗДвП , тъй като то предвижда задължение за водача или за собственика за заплащане на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил. Това противоречи както на действителния смисъл на административно –наказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на принципите на справедливостта.

            На второ място и в унисон с изложеното съдът намира, че съставът на административното нарушение не е реализиран и от обективна страна. Анализът на санкционната разпоредба на чл. 179 ал.3 от ЗДвП показва, че обективния състав на нарушението включва управляване на ППС в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е платена винетна такса.  В случая обаче, винетната такса за процесното МПС , която е била дължима в крайна сметка фактически  е била платена и е постъпила в бюджета. Това изключва категорично обективния състав на нарушението. Без значение в случая е, че от гледна точка на контрола и регистрационния режим в тол-системата се приема, че за неправилно индивидуализираното МПС няма платена винетна такса. Както вече се коментира по –горе за това водачът, респективно собственикът търпи посочените неблагоприятни последици и отново дължи винетна такса за бъдещ  период, които обаче са несъвместими и с административно-наказателна отговорност.

            На трето място, дори да пренебрегнем горните обстоятелства изключващи изцяло обективен и субективен състав на административното нарушение, то НП пак е незаконосъобразно и не е следвало да се издава, защото в срока  по чл. 189е ал.3 от ЗДвП е била заплатена изцяло компенсаторна такса в размер на 70 лева – видно от представеното платежно нареждане от 29.01.2020 г., което автоматично води до прилагане на правилото по чл. 189е ал.5 от ЗДвП, а именно освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Като не е съобразил правилно това обстоятелство и въпреки него е издал НП, АНО отново не е приложил правилно материалния закон.

            На четвърто място, отделно от всички изложени основания за отмяна, Съдът намира, че дори да се приеме строго  формалистичен подход  и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, НП отново е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено  административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи  разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

            Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена  опасност на нарушението, следва да  се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща винетна такса е била платена за управлявания автомобил  и фактически е постъпила в бюджета,поради което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици, дори е налице неоснователно обогатяване на държавата. В този контекст същото на практика и не се отличава с обществена опасност, което на отделно основание го дисквалифицира като административно нарушение. Още един път е бил ощетен жалбоподателят със заплащането на компенсаторна такса по 189е ал.3 от ЗДвП. А  в крайна сметка още един път е заплатил винетна ткса и то за период , за част от който вече формално е била платена такава.  При това положение, налагането на глоба  в размер на 300 лв., , се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на обществена  опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай.  С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административно-наказващия орган да освобождава от административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.

По отношение на разноските. Съгласно нормата  на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. 

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя. Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 150 лева представляващи заплатен адвокатски хонорар.  С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 150 лв.   Съгласно т.6  от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава  поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган,като в случая това е въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София.

         От изложените съображения следва, че наказателното постановление е  незаконосъобразно и следва да бъде отменено , като са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за неговата отмяна ,поради което и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

                                                               Р  Е  Ш  И:

 

           ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 0016080/15.07.2020 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“  в  НТУ, към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София – Георги Атанасов Темелков, на П.Т.Г.  ЕГН:**********, с адрес: *** , на основание чл. 179 ал.3, във вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.       

          ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя  П.Т.Г. ЕГН:********** сумата от 150 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.            

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: