Р Е Ш Е Н И Е
№260818/9.3.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 1625 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от „П.Е.В.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.О.К.,
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 лева – обезщетение за причинени на
ищеца в качеството му на работодател вреди, които ответникът в качеството му на
работник е причинил при осъществяване на трудовите си задължения, изразяващи се
в нанасяне на увреждания на имущество собственост на работодателя, на осн. чл.
203, ал.1 вр. чл. 206, ал.1 КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, ме между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на трудов
договор №41/04.06.2019г., което е прекратено със заповед № 1/08.11.2019г., на
осн. чл. 325, ал.1, т.1 КТ. На ответника бил поверен служебен МПС с рег. № *****
НР. На 15.09.2019г. при движение в гр. Варна по ул. И.А.№31, ответникът
управлявайки служебния л.а., собственост на ищеца, осъществява маневра движение
назад с л.а., при което завивайки към гараж ударя задна лява врата на служебния
автомобил в ограничение поставено пред гаража. Посочва, че друг автомобил в
нарушение правилата за движение е навлязъл в еднопосочна улицата, което
наложило осъществяване на маневрата, но въпреки това ответникът не е уведомил
органите на МВР, поради което вредите били поети от работодателя.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответника.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представен по делото е трудов
договор №41/04.06.2019г., от който се установява, че ответникът е заемал
длъжността „шофьор-куриер“ при ответника.
Със заявление от 08.10.2019г., ответникът е поискал да бъде
освободен от заеманата от него длъжност при ищеца в качеството му на
работодател.
Със заповед №1/08.11.2019г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като заповедта е връчена на
08.11.2019г.
Представена по делото е извадка
от пътен лист на МПС с рег. № ***** НР, марка „Опел“ за 15.09.2019г.
Представена по делото е фактура
№75/20.01.2020г. издадена от доставчика „М*“ ЕООД в полза на ищеца за сумата от
300 лева, на основание - ремонт външни
забележки, в който счетоводен документ е вписан рег. № на МПС *****.
С уведомително писмо
№1/23.12.2019г., ищецът е оправил покана до ответника да възстанови сумата от
300 лева представляващи нанесени материални щети по л.а. с рег. №4210 НР, който
му е бил предоставен за извършване на служебни задължения. Поканата е връчена
на 27.12.2019г.
Разпитан в хода на съдебното
производство е свидетеля Ж.К.С.– служител на ищеца, който посочва, че ответника
е бивш служител в ищцовото дружество, като е заемал длъжността „шофьор-куриер“.
На последния за служебни нужди е предоставен л.а. марка „Опел“, модел „Корса“. Известно е на свидетеля за осъществено на
15.09.2019г. ПТП с участие на ответника, който се е обадил на свидетеля
непосредствено след инцидента. Било му обяснено, че при движение в гр. Варна,
ул. И.А.друг автомобил в нарушение на правилата на движение е навлязъл в
насрещното движение, при което ответникът предприел маневра за да направи място
за разминаване на двете МПС – та, при което при излизане назад ударил
управлявания от него МПС в метална скоба намираща се на пътното плътно за
движение. Свидетеля посочва, че непосредствено след като е бил уведомен от
ответника за инцидента е уведомил и управителят на ищеца Т.Ш..
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В хипотезата на чл. 203, ал.1 КТ
се урежда обсегът на имуществената отговорност на работникът или служителя за
вреди, които той е причинил на работодателя при или по повод изпълнение на
трудовите си задължения. Тогава, когато вредата е причинена на работодателя при
небрежно изпълнение на трудовите си задължения, отговорността е ограничена по
размер, било то до едномесечното трудово възнаграждение в хипотезата на чл.
206, ал.1 КТ, съответно ако работникът или служителят изпълнява ръководна
дейност при работодателя до размера на трикратното уговорено трудово
възнаграждение.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че страните са били валидно обвързани по
трудово правоотношение, което е възникнало на основание трудов договор от
04.06.2019г., и което трудово правоотношение е прекратено със заповед на
работодателя на 08.11.2019г. Не се спори между страните, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че ответникът за периода
04.06.2019г. – 08.11.2019г. е заемал длъжността „шофьор - куриер“, като с оглед
изпълнение на служебните му задължения на последния е предоставен служебен л.а.
марка „Опел“, рег.№ ***** НР. В исковата си молба ищецът
посочва, че при изпълнение на трудовите си задължения, ответникът е нанесъл
вреди на работодателя, които предявява съдебно. Въведените в исковата молба
твърдения за формата на вината, при която са осъществени вредите навеждат на
извода за проявена небрежност у ответника при изпълнение на трудовите му
задължения, която форма на вината изрично се посочва и от ищеца, чрез
процесуалния му представител в съдебно заседание проведено на 12.02.2021г.
Редът за осъществяване на
ограничената имуществена отговорност е предвиден в разпоредбата на чл. 210 КТ,
която хипотеза задължава работодателя да издаде заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя. В случай, че
заповедта не бъде оспорена от работника или служителя, то вследствие на същата
следва да се реализира удръжка от дължимото на работника или служителя трудово
възнаграждение с определената по размер стойност на вредата. В случай, че
заповедта бъде оспорена от работника или служителя, то тогава работодателя може
да предяви срещу него иск в съда. Провеждането на рекламационното
производство е условие за допустимост на предявеният иск. Така посочената процедура намира приложение
при и по време на действие на трудовото правоотношение, при което с издадената
и влязла в сила заповед по чл. 210 КТ, работодателя ще може да направи удръжки
от насрещно дължимото от него, в полза на работника или служителя трудово
възнаграждение.
По повдигнатите от ответника
процесуални въпроси:
С определение №79/29.01.2015г.,
постановено по ч.гр.дело №343/2015г. на ВКС, се приема разбирането, че наличието
на заповед по чл.210, ал.1 КТ е относителна процесуална предпоставка, за която
съдът не следи служебно, а единствено и само по възражение на ответника
направено в отговора на исковата му молба, сроковете по чл.131 ГПК. Цитираната
съдебна практика се споделя от настоящия първоинстанционен съдебен състав, като
съдът посочва, че повдигнатия процесуален въпрос от ответника за липсата на
заповед по чл.210, ал.1 КТ е осъществено едва в съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника. В срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба от последния не е депозиран, в който отговор страната би могла
да изложи възраженията си срещу предявеният иск, включително и по въпросите за
неговата допустимост. При тази съображения липсата на нарочен акт на работодателя,
с който да е проведено извънсъдебно рекламационно
производство не е поставян за разглеждане служебно от съда при предявяване на
исковата молба.
Отделно от изложеното съдът
посочва, че в хипотеза, в която ТПО е прекратено, предвиденото в разпоредбите
на чл. 210, ал.1 – ал.4 КТ рекламационно производство
не се провежда, доколкото ако издадената заповед от работодателя, с която се
определя основанието и размера на отговорността не може да прояви своето
компенсаторно действие посредством удръжки от трудовото възнаграждение,
доколкото такова след прекратяване на ТПО не се дължи.
В хипотезата, когато ТПО бъде
прекратено или по други причини събиране на сумата не може да бъде направено
чрез удръжки, законодателя предвижда ред, който се сочи в разпоредбата на чл.
210, ал.5 КТ. Тук е предвидена възможността на работодателя въз основа на
издадената заповед да се снабди със заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на
парично задължение, който заповед от своя страна по реда на заповедното
производство да бъде връчена на бившия вече работник или служител, който в
едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да депозира
възражение по реда на чл. 414 ГПК, при което за работодателя се открива
възможността да предяви пред съда установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК.
При действието на ГПК от 1952г. (отм.) ВКС приемаше практиката, че възможността
на работодателя да се снабди с изпълнителен лист по чл. 210, ал.5 ГПК (отм.) не
го лишава от възможността да предяви претенцията си и по исков ред, за да се
снабди с осъдително съдебно решение, което да се ползва със СПН и изпълнителна
сила – определение по ч.гр.дело № 69/2004г. ВКС, ІІІ г.о. Така приетото
разбиране, макар и по реда на отменения процесуален закон, съдът намира, че
запазва приложението си и по актуалния ГПК. Не следва да бъде отречена
възможността на работодателя, който вместо да сезира съда с депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, да предяви направо осъдителен иск срещу бившия работник или служител с
предмет вземане произтичащо от причинени му вреди.
Настоящия съдебен състав намира,
че хипотезата на чл. 210, ал.5 КТ намира приложение в случаите, когато заповед
по чл. 210, ал.1 КТ е издадена по време на действие на ТПО, но прекратяването
на същото възпрепятства възможността при евентуалното й стабилизиране да бъдат
осъществени удръжки от възнаграждението на работника или служителя. Така въз
основа на тази заповед работодателя може да се снабди със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Отделна е хипотезата, при която
ТПО е прекратено преди работодателя да е издал заповед по реда на чл. 210, ал.1 КТ. Издаването на такава заповед след прекратяване на същото е безпредметно. В
тази хипотеза осъществяване на рекламационно
производство не се провежда. Следва да бъде посочено, че осъществяването на рекламационното производство предпоставя налично ТПО, в
който смисъл е Решение № 131/22.06.2011г., постановено по гр. дело № 587/2010г.
на ВКС, ІІІ, г.о. В тази си съдебна
практика състав на ВКС изрично посочва, че при прекратяване на ТПО става
неизпълнимо рекламационното производство като способ
за събиране на вземането на работодателя, доколкото той вече не може да извърши
извънсъдебно прихващане на суми, с дължимото на работника или служителя трудово
възнаграждение. В тази хипотеза за увреденото лице остава единствено
възможността да предяви направо съдебно своята претенция срещу деликвента. Издаването на заповед по
чл.210, ал.1 от КТ след прекратяване на трудовото правоотношение не обвързва работника или служителя поради
това, че той вече няма
това свое правно качество спрямо работодателя. Издадената по този
начин заповед не обвързва по
никакъв начин и съда, защото само
надлежно издадената заповед по чл.210, ал.1 КТ, в рамките на трудовото правоотношение между издателя й и адресата й, и неоспорена от последния
в срока по чл.210, ал.3 от ГПК, може да послужи за снабдяване
със заповед за изпълнение на парично задължение
В тази трета хипотеза от
гореизложените се развива и настоящия казус, при който ищецът имащ качество на
бивш работодател на ответника, предявява съдебно своята претенция за размера на
вредите, които твърди, че са причинени по време, в което страните са се
намирали обвързани във валидно трудово правоотношение. В тази хипотеза
разпоредбите на чл. 210, ал.1 – ал.4 КТ, които уреждат самото рекламационно производство не намират приложение, поради
което и съдът не изследва предварителното извършването на същото, за да прецени
допустимостта на иска.
По същество на спора:
Няма спор между страните, че на
ответника по повод изпълнение на служебните му задължения е предоставен МПС,
рег. № В 4210 НР. За осъщественото ПТП на 15.09.2019г. ответникът лично е
информирал свидетеля Стоянов още в денят на осъществяване на инцидента.
Показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел се
кредитират от съда макар и под ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК
предвид обвързаността му в трудово правоотношение, в което се намира той с
ищеца. От показанията на този свидетел могат да бъдат извлечени релевантни за
спора факти, като бъде посочено, че още в деня, в който е реализирано ПТП-то,
след като Стоянов е бил уведомен от ответника за него, свидетелят е уведомил
управляващия и представляващ ищцовото дружество. Показанията на свидетеля се
подкрепят и от наличните по делото писмено доказателства и в частност предоставен
документ по чл. 184 ГПК, от който е видно, че на посочения ден л.а., рег. № В
4210 НР е бил предоставен на ответника, като същия се е намирал на мястото, на
което се сочи, че е реализирано произшествието, при което е причинена вредата. Свидетеля
изрично посочи, че от самия ответник му е споделено, че при движение в гр.
Варна, ул. И.А.друг автомобил в нарушение на правилата на движение е навлязъл в
насрещното движение, при което ответникът предприел маневра за да направи място
за разминаване на двете МПС – та, при което при излизане назад ударил
управлявания от него МПС в метална скоба намираща се на пътното плътно за
движение.
Изложените твърдения в исковата молба навеждат
на проява на небрежност на ответника при изпълнение на неговите трудови
задължения. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа,
която лицето е било длъжно според естеството на престацията с грижата на добър
стопанин да положи.
От анализа на събраните в хода на
съдебното производство доказателства съдът не може да приеме, че ответникът е
проявил небрежност при изпълнение на трудовите си задължения при управление на
предоставеният му от работодателя служебен автомобил. От гласните
доказателства, които са събрани по делото съдът приема, че не ответникът е
нарушил правилата за движение по пътищата, а водачът на насрещно движещ се
срещу него автомобил. С цел да бъде избегнат челен удар, при който на
собственото на ответника МПС биха се причинили вреди в по-голям размер от
претендираните, ответникът е предприел маневра, с която да освободи пътното
платно за движение за да пропусне навлезлият в нарушение на правилата за
движение автомобил.Не може да бъде прието, че поради пасивното поведение на
ответника предвид неуведомяване на органите на МВР е произтекла търсената вреда,
която се изразява в заплащане стойността на ремонта на увредената вещ. Не става
ясно как работодателя би си възстановил сторените разходи за ремонт, дали като
насочи по реда на регреса претенция срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач на лекия автомобил, навлязъл в
улицата в нарушение на правилата за движение или би отправил претенция срещу
собственият си застраховател по застраховка „Каско на МПС“ за причинени щети на
автомобила. Не става ясно защо самия работодател, чрез неговия представляващ и
управляващ не е уведомил органите на МВР, респ. застрахователят с цел завеждане
на щета предвид осъщественият инцидент, при който е увредено негово
имущество.Отново съдът посочва, че на работодателя му е станало известно
увреждането на МПС още към момента на осъществяването на фактическия състав, от
който произтичат вредите. Липсва пряка причинно – следствена връзка между деянието
на дееца и вредата, за да бъде ангажирана неговата отговорност.
Съдът намира предявеният иск за
неоснователен, доколкото ищецът не доказа, че поради действие или бездействие
на ответника, последния е проявил, респ. допуснал небрежност при изпълнение на
ТПО, от което са произтекли процесните вреди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза
на ответника следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на
150 лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, за което обстоятелство са представи писмени доказателства за
неговото заплащане, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявенят иск от „П.Е.В.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.О.К., ЕГН **********
*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 лева – обезщетение за причинени на ищеца в качеството му на
работодател вреди, които ответникът в качеството му на работник е причинил при
осъществяване на трудовите си задължения, изразяващи се в нанасяне на
увреждания на имущество собственост на работодателя, на осн. чл. 203, ал.1 вр. чл. 206, ал.1 КТ.
Осъжда „П.Е.В.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на К.О.К., ЕГН ********** *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева, заплатено от
ответника възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от деня от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: