Р
Е Ш Е Н И Е
№ 181
гр. Силистра, 10.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря
Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 343/
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Община- К., ЕИК , със седалище и адрес на
управление- с.К. обл.С., представлявана от кмета Л.Ж.С. обжалва наказателно постановление
№ 19-000899/ 11.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С.,
с което им е било наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62 ал.3
от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Ответникът
– Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени,
не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.
Жалбоподателят Община-К., надлежно уведомени, не
се явява представител, не депозирана писмено становище по делото, не изпраща
проц.представител. Жалбоподателят чрез жалбата си заявява, че издаденото и
обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока.
Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото, съдът разпита в качеството на свидетели актосъставителя Р.Ж.
и свидетелите по акта М.Г. и Р.И., които дадоха своите показания добросъвестно
и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.
РП-С.- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед надлежното уведомяване и въпреки
неявяването на жалбоподателя, съдът счете, че са налице и предпоставките за разглеждане на делото, тъй като
съобразно нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съда следва да даде ход на делото и в случаите, когато жалбоподателя е бил редовно призован, но не се е явил без уважителна
причина.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 29.03.2019г. е била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
Община-К. по повод постъпило искане от кмета на общината с вх.№ 19027188/
27.03.2019г. От представената по време на проверката трудовоправна документация
е било установено, че между Община-К. и Р.С.А. е бил сключен трудов договор №
ЧР 16-326/ 12.09.2018г. по силата на който лицето изпълнявало длъжността
„домашен помощник“ на потребителите Т.Р.И. и Г.К.В. от с. К., съгласно
споразумение между Агенция социално подпомагане и Община К. При извършения
преглед на трудовия договор, декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ от Р. С. А.
и платежните ведомости за периода от м.септември 2018г. до м.февруари 2019г. се
установило, че Р.С.А. е встъпила в длъжност на 17.09.2018г. Видно от
представените платежни ведомости за периода, посочен по-горе и платежни
документи за внесени осигуровки било, че Р. С.А. е била осигурявана за целия
период на съществуване на трудовото правоотношение. От направената справка в
регистърната система на НАП за действащи трудови договори и изпратени
уведомления за наетото лице се установило, че работодателя не е изпратил в
изискуемия 3-дневен срок, считано от момента на сключване на трудовия договор
уведомление до ТД на НАП, при условията и по реда на Наредба № 5 за съдържането
и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ.
Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на
чл.62 ал.3 от КТ, поради което и в предвид гореизложените обстоятелства и
установеното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН № 19-000899/ 29.03.2019г.
Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и
връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 19-000899/ 11.04.2019г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
процесуално легитимно лице.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 19-000899/
29.03.2019г. и обжалваното НП № 19-000899/ 11.04.2019г. са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано
по чл. 62 ал.3 от КТ. Жалбоподателят излага
съображенията си в жалбата, поради които смята, че съда следва да отмени
обжалваното от него НП като незаконосъобразно. По така изложените възражения от
страна на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита следното:
По съществото на повдигнатия с жалбата спор се установи, че между Община–
К. и Р. С.А. е имало сключен трудов договор от 12.09.2018 г., по силата на
който лицето изпълнявало длъжността „домашен помощник” в Община– К., с място на
работа самата община. От направената справка в регистърната система на НАП за
действащите трудови договори и изпратени уведомления за наетото лице се е
установило, че работодателя не е изпратил уведомление в изискуемия 3-дневен
срок, считано от момента на сключване на трудовия договор, при условията и по
реда на Наредба
№ 5 за съдържанието и реда за изпращането на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
Направените с жалбата възражения в насока, че е следвало АНО да приложи
нормата на чл.28 от ЗАНН и да не наказва жалбоподателя, настоящия съдебен
състав счита за неоснователна и неправилна. В тази връзка,
следва да се има предвид, че с Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по Тълкувателно
дело № 7/2010 г., ВАС се е произнесъл, че специалният състав на маловажно
административно нарушение на член, тогава 415в от КТ, а сега ал. 1 от същия
нормативен акт, изключва приложимостта на общата разпоредба в общия процесуален
закон в чл. 28 от ЗАНН. По този начин е налице класическата колизия между обща
и специална разпоредба, като закона дава превес и предимство на приложението на
специалната норма, която се съдържа в материалния закон, в случая в КТ.
На следващо
място, следва да се съобрази, че след извършените промени в КТ, отразени в ДВ
бр. 7/2012 г., в чл. 415в беше създадена ал. 2, която изключва приложеното поле
на маловажните нарушения, административните простъпки по чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и ал. 3, какъвто е и настоящия случай и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В този смисъл, неспазване на
установения режим за изпращане на уведомление за сключени, изменени и
прекратени трудови договори не следва и не може да се квалифицира и третира
като маловажно нарушение, дори и при кумулативното проявление на двете основни
предпоставки, съдържащи се в санкционната разпоредба, а именно нарушението да е
отстранено и вследствие на неговото извършване да не са настъпили вредоносни
последици за наетото лице или наетия персонал.
Предвид строго
формалния характер на административно-наказателното производство следва да се
изследва и въпроса за допуснати формални основания, чрез които да се стигне до
отмяна или изменение на обжалваното НП. Такива в настоящето производство съдът
не установи, тъй като както при образуването, така и до приключването на
проверката, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в АУАН-а, така и в НП се съдържа пълно и детайлно описание на нарушението
с неговите съставомерни признаци. Посочени
са мястото и датата на извършване на нарушението, обстоятелствата, които са
съпътствали извършването на самото нарушение, правилно е определена личността
на административно-наказателно отговорното лице- Община– Кайнарджа, в
качеството ѝ на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от основните
разпоредби на КТ. Правилно е приложен и материалния закон, относно приложимата
санкционна разпоредба. В този смисъл, от формална страна не са създадени
абсолютно никакви пречки за активното и действено участие на подведеното под административно-наказателна
отговорност лице, работодател в настоящето производство, нещо, което е
направено чрез подаване на възражение срещу съставения акт и респективно, чрез
настоящото обжалване на издаденото НП. В този смисъл, нарушителят се е запознал
със състава на осъщественото нарушение и е организирал защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
При
индивидуализиране на наложеното наказание, АНО се е съобразил с визираните в
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН критерии. Предвид смекчаващите от обективна страна обстоятелства
наложената административна санкция е била определена в минималния размер по чл.
414, ал. 3 от КТ, а именно в размер на 1500.00 лв. Определящите и доминиращите
основания за това са добросъвестността на работодателя в осъществяване на
задълженията по трудовото правоотношение и в частност редовното изплащане на
работната заплата, и своевременното внасяне на дължимите социални и здравни
осигуровки. Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не дискредитират
повдигнатото обвинение и наложеното административно наказание и биха могли да
се ценят само и единствено като смекчаващи вината обстоятелства.
Обобщавайки
изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че настоящото производство
е довело до стриктното спазване на процесуалния и материалния закон. Правилно е
издаден АУАН за осъщественото нарушение и на базата на образуващия
производството акт е издадено и НП. Наложеното наказание е въз основа на самата
санкционна разпоредба, в минимално предвидения размер. Дори и съобразно нормата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, т.е. при наличие на множество смекчаващи
обстоятелства, АНО не може да наложи наказание, което да е под минимално
предвидения в материалния закон размер, поради което и наложеното наказание не
подлежи на редукция.
Нарушението е доказано по безспорен начин и правилно е приложен материалния закон,
поради което следва обжалваното НП да бъде потвърдено. В този аспект НП е издадено в
съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е
осъществил състава на адм. нарушение по чл. 62 ал.3 от КТ. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта
длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Административно – наказващият орган е
описал нарушението, квалифицирал е същото от материално – правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната
отговорност на нарушителя и правилно е определил в минимален размер наказанието
в синхрон на нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл е и константната
съдебна практика на Административен съд-С. и останалите административни
съдилища, действащи на територията на страната ни.
По време на
производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-000899/
11.04.2019г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С, издадено въз
основа на АУАН № 19-000899/ 29.03.2019г., с което на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500
/ хиляда и петстотин / лева на Община-К., ЕИК , със седалище и адрес на
управление- с.К. обл.С., представлявано от кмета Л.Ж.С. с ЕГН ********** за
извършено нарушение по чл.62 ал.3 от КТ като законосъобразно, доказано,
обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата
на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /