Решение по дело №343/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20193420200343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  № 181

 

гр. Силистра, 10.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 343/ 2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят Община- К., ЕИК , със седалище и адрес на управление- с.К. обл.С., представлявана от кмета Л.Ж.С. обжалва наказателно постановление № 19-000899/ 11.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., с което им е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62 ал.3 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.

Жалбоподателят Община-К., надлежно уведомени, не се явява представител, не депозирана писмено становище по делото, не изпраща проц.представител. Жалбоподателят чрез жалбата си заявява, че издаденото и обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът разпита в качеството на свидетели актосъставителя Р.Ж. и свидетелите по акта М.Г. и Р.И., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото.

РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед надлежното уведомяване и въпреки неявяването на жалбоподателя, съдът счете, че са налице и предпоставките за разглеждане на делото, тъй като съобразно нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съда следва да даде ход на делото и в случаите, когато жалбоподателя е бил редовно призован, но не се е явил без уважителна причина.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 29.03.2019г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на Община-К. по повод постъпило искане от кмета на общината с вх.№ 19027188/ 27.03.2019г. От представената по време на проверката трудовоправна документация е било установено, че между Община-К. и Р.С.А. е бил сключен трудов договор № ЧР 16-326/ 12.09.2018г. по силата на който лицето изпълнявало длъжността „домашен помощник“ на потребителите Т.Р.И. и Г.К.В. от с. К., съгласно споразумение между Агенция социално подпомагане и Община К. При извършения преглед на трудовия договор, декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от КТ от Р. С. А. и платежните ведомости за периода от м.септември 2018г. до м.февруари 2019г. се установило, че Р.С.А. е встъпила в длъжност на 17.09.2018г. Видно от представените платежни ведомости за периода, посочен по-горе и платежни документи за внесени осигуровки било, че Р. С.А. е била осигурявана за целия период на съществуване на трудовото правоотношение. От направената справка в регистърната система на НАП за действащи трудови договори и изпратени уведомления за наетото лице се установило, че работодателя не е изпратил в изискуемия 3-дневен срок, считано от момента на сключване на трудовия договор уведомление до ТД на НАП, при условията и по реда на Наредба № 5 за съдържането и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ.        

Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на чл.62 ал.3 от КТ, поради което и в предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН № 19-000899/ 29.03.2019г. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 19-000899/ 11.04.2019г.                                                           

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимно лице.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 19-000899/ 29.03.2019г. и обжалваното НП № 19-000899/ 11.04.2019г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 62 ал.3 от КТ.  Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно. По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита следното:

По съществото на повдигнатия с жалбата спор се установи, че между Община– К. и Р. С.А. е имало сключен трудов договор от 12.09.2018 г., по силата на който лицето изпълнявало длъжността „домашен помощник” в Община– К., с място на работа самата община. От направената справка в регистърната система на НАП за действащите трудови договори и изпратени уведомления за наетото лице се е установило, че работодателя не е изпратил уведомление в изискуемия 3-дневен срок, считано от момента на сключване на трудовия договор, при условията и по реда на Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращането на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Направените с жалбата възражения в насока, че е следвало АНО да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и да не наказва жалбоподателя, настоящия съдебен състав счита за неоснователна и неправилна. В тази връзка, следва да се има предвид, че с Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г., ВАС се е произнесъл, че специалният състав на маловажно административно нарушение на член, тогава 415в от КТ, а сега ал. 1 от същия нормативен акт, изключва приложимостта на общата разпоредба в общия процесуален закон в чл. 28 от ЗАНН. По този начин е налице класическата колизия между обща и специална разпоредба, като закона дава превес и предимство на приложението на специалната норма, която се съдържа в материалния закон, в случая в КТ.

На следващо място, следва да се съобрази, че след извършените промени в КТ, отразени в ДВ бр. 7/2012 г., в чл. 415в беше създадена ал. 2, която изключва приложеното поле на маловажните нарушения, административните простъпки по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3, какъвто е и настоящия случай и чл. 63, ал. 1 и ал. 2  от КТ. В този смисъл, неспазване на установения режим за изпращане на уведомление за сключени, изменени и прекратени трудови договори не следва и не може да се квалифицира и третира като маловажно нарушение, дори и при кумулативното проявление на двете основни предпоставки, съдържащи се в санкционната разпоредба, а именно нарушението да е отстранено и вследствие на неговото извършване да не са настъпили вредоносни последици за наетото лице или наетия персонал.

Предвид строго формалния характер на административно-наказателното производство следва да се изследва и въпроса за допуснати формални основания, чрез които да се стигне до отмяна или изменение на обжалваното НП. Такива в настоящето производство съдът не установи, тъй като както при образуването, така и до приключването на проверката, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН-а, така и в НП се съдържа пълно и детайлно описание на нарушението с неговите съставомерни признаци. Посочени са мястото и датата на извършване на нарушението, обстоятелствата, които са съпътствали извършването на самото нарушение, правилно е определена личността на административно-наказателно отговорното лице- Община– Кайнарджа, в качеството ѝ на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от основните разпоредби на КТ. Правилно е приложен и материалния закон, относно приложимата санкционна разпоредба. В този смисъл, от формална страна не са създадени абсолютно никакви пречки за активното и действено участие на подведеното под административно-наказателна отговорност лице, работодател в настоящето производство, нещо, което е направено чрез подаване на възражение срещу съставения акт и респективно, чрез настоящото обжалване на издаденото НП. В този смисъл, нарушителят се е запознал със състава на осъщественото нарушение и е организирал защитата си срещу повдигнатото обвинение.

При индивидуализиране на наложеното наказание, АНО се е съобразил с визираните в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН критерии. Предвид смекчаващите от обективна страна обстоятелства наложената административна санкция е била определена в минималния размер по чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно в размер на 1500.00 лв. Определящите и доминиращите основания за това са добросъвестността на работодателя в осъществяване на задълженията по трудовото правоотношение и в частност редовното изплащане на работната заплата, и своевременното внасяне на дължимите социални и здравни осигуровки. Тези обстоятелства обаче по никакъв начин не дискредитират повдигнатото обвинение и наложеното административно наказание и биха могли да се ценят само и единствено като смекчаващи вината обстоятелства.

Обобщавайки изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че настоящото производство е довело до стриктното спазване на процесуалния и материалния закон. Правилно е издаден АУАН за осъщественото нарушение и на базата на образуващия производството акт е издадено и НП. Наложеното наказание е въз основа на самата санкционна разпоредба, в минимално предвидения размер. Дори и съобразно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, т.е. при наличие на множество смекчаващи обстоятелства, АНО не може да наложи наказание, което да е под минимално предвидения в материалния закон размер, поради което и наложеното наказание не подлежи на редукция.       

Нарушението  е доказано по безспорен  начин и правилно е приложен материалния закон, поради което следва обжалваното НП да бъде потвърдено. В този аспект НП е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл. 62 ал.3 от КТ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно – наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално – правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и правилно е определил в минимален размер наказанието в синхрон на нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл е и константната съдебна практика на Административен съд-С. и останалите административни съдилища, действащи на територията на страната ни.

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-000899/ 11.04.2019г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С, издадено въз основа на АУАН № 19-000899/ 29.03.2019г., с което на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева на Община-К., ЕИК , със седалище и адрес на управление- с.К. обл.С., представлявано от кмета Л.Ж.С. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.62 ал.3 от КТ като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно. 

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                  / М. ХРИСТОВ /