РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Р., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20234500500528 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И. И. К., чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвала
решението на РРС по гр. д. № 3262/2022 г., в частта, в частта, с която е уважен предявеният
от С. П. Ж. против нея иск по чл.45 ЗЗД над сумата от 200.00лв. до присъдения размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 2000.00лв., както и в частта в която е уважен иска
за присъждане на имуществени вреди над сумата от 54.00 лв. до присъдения размер от
538.50 лв. Излага оплаквания за неправилност на решението по подробно изложени в
жалбата съображения и моли то да се отмени в обжалваните части, като исковете се
отхвърлят. Претендира деловодни разноски.
Решението на РРС по горепосоченото гр.д. е обжалвано и от ЗД “Бул Инс” АД/трето
лице – помагач на страната на ответницата/ чрез редовно упълномощен процесуален
представител. В жалбата са изложени съображения за неправилно определен размер на
обезщетението за неимуществени вреди и се моли решението на първоинстанционният съд
да бъде частично отменено и искът да бъде отхвърлен над сумата от 1000.00лв. до
присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 2000.00лв. Претендира и
разноски.
Ответницата по жалбите С. П. Ж., чрез редовно упълномощен процесуален
представител в о.с.з. на 03.10.2023 г. ги оспорва и моли да не се уважават. Претендира
1
разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбите и провери събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни по спора, в законоустановените срокове и
са процесуално допустими. По същество са частично основателни.
Съобразно приетите по спора доказателства се установява, че на 26.09.2021 г. около
15.00 ч. в гр. Р. на кръстовището между ул. ”Потсдам” и ул. “Тулча”, кръстовище с кръгово
движение, е настъпило ПТП с участници: велосипедист С. П. Ж., пострадала и И. И. К.,
водач на л.а. “Микро компакт” модел “Смарт” с рег. №Р 7445 КВ. За случая са съставени КП
за ПТП с пострадали от 26.09.2021г. на ОДМВР Р., сектор Пътна полиция, както и АУАН
сер. АА, №806504/26.09.2021г. против С. П. Ж.. Впоследствие
административнонаказателното производство, образувано въз основа на посочения КП, на
основание чл.54 ЗАНН е прекратено от наказващия орган. Водачът на л.а. ”Микро Компакт
Кар Смарт” с рег. №Р 7445 КВ И. К. е санкционирана по административен ред с влязло в
сила на 29.01.2022г. НП №21-1085-003243 от 08.12.2021г. , затова че на 26.09.2021г. в гр. Р.
при управление на л.а. ”Микро Компакт Кар Смарт” с рег. №Р 7445 КВ нарушила правилата
за предимство, предприемайки маневра, при която създала опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях, с което виновно е нарушила чл.25, ал.1 ЗДвП - с
глоба от 200.00 лв.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза и от заявленията на
вещото лице в о.с.з. на 25.04.2023 г. се установява механизмът на настъпилото ПТП, както и
факта, че ищцата се е движила правилно, но водачът на л.а. неправилно е преценил да го
заобиколи.
В резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреди:
разкъсноконтузна рана на главата, сътресение на мозъка, без наличие на обективна
неврологична симптоматика, кръвонасядания на ляво рамо, лява мишница и лява предкитка.
Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност
могат да бъдат получени, както е съобщила пострадалата при извършеното на 29.09.2021 г.
освидетелстване. Установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния
признак – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
л.а. е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ЗД “Бул Инс” АД, в качеството му на застраховател.
Ищцата К. е заплатила 478.50 лв. във връзка с престоя си в болнично заведение и
60.00 лв. за издаване на СМУ
По делото са разпитани и свидетели.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за
2
причинени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД. Предвид
събраните по делото доказателства съдът намира, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди вследствие виновно протИ.правно деяние на ответницата
е доказан по основание. Видно от НП №21-1085-003243 от 08.12.2021г., влязло в сила на
29.01.2022 г., ответницата е санкционирана затова че на 26.09.2021 г. в гр. Р. при управление
на л.а. ”Микро Компакт Кар Смарт” с рег. №Р 7445 КВ нарушила правилата за предимство,
предприемайки маневра, при която създала опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях, с което виновно е нарушила чл.25, ал.1 ЗДвП, от което е пострадала
ищцата.
Съдът приема за доказана причинната връзка между поведението на ответницата и
настъпилите за ищцата вреди- вследствие неправомерното поведение на ответницата, тя е
претърпяла травми, възстановяването от които са й причинили болки и страдания. Вредите
настъпили за Ж.- физически травми, налагащи лечение и психически дисконфорт, се явяват
закономерна и логична последица от действията на К.. Предвид изложеното съдът
приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищцата
да претендира обезщетение за вреди.
Неоснователни са изложените и в двете жалби възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата. Съдът приема, че ищцата е управлявала
велосипед с допълнително монтиран двигател, който съобразно чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-
45 от 24.03.2000 г. не подлежи на регистрация. Липсват и данни ППС, управлявано от
ищцата да отговоря на изискуемите характеристики за “Индивидуално електрическо
превозно средство” по см. на разпоредбата на §6, т.18б от ДР на ЗДвП. Индиция за липсата
на съпричиняване е и прекратяването на административнонаказателното производство
спрямо ищцата от страна на наказващия орган, както и заявленията на вещото лице.
Основателни са обаче възраженията и в двете жалби относно завишаване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно трайно установената практика
на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедлИ.ст, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. СправедлИ.стта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедлИ.стта по см. на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В случая следва да се
съобрази, че данни за състоянието на ищцата след безспорно претърпения инцидент са
събрани само от показанията на свидетеля И./неин с./, който е заинтересован от крайния
изход на спора. Неговите показания, че майка му не е излизала седмици след ПТП влизат с
протИ.речие с представените от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Р. документи, от които е
видно, че само 4-ри дни след ПТП ищцата е получила лично в сградата на сектор „ПП“
3
съставения срещу нея АУАН.
Като съобразява обстоятелството относно продължителността на психическия
дискомфорт у ищецата и безспорно претърпяните вреди , въззивният съд намира, че искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. е необосновано
завишен, като справедлИ.то обезщетение е в размер на 1500.00 лв., който размер отговаря на
критериите посочени в Постановление № 4/ 23.12.1968 г., Пленум на ВС.
Обезщетението за имуществени вреди правилно е присъдено в претендирания
размер.
Жалбоподателката И. И. К. е направила разноски във въззивното производство в
размер на 65.00 лв., а в първоинстанционното производство-677.00 лв./съобразно
представените списъци по чл.80 ГПК/. Ответницата по жалбата С. П. Ж. е направила
разноски във въззивното производство -600.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 1201.54
лв.-разноски за първоинстанционното производство. Въззивникът е поискал на осн. чл.78,
ал.5 ГПК намаляване на адвокатския хонорар за въззивното производство на насрещната
страна. Съдът счита, че заплатените от въззиваемата адвокатско възнаграждения за
настоящата инстанция не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
дори е под минималните размери съгласно чл.7, ал.2,т.1 и т.2 вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което приема, че същото не
следва да се редуцира. При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски съобразно представените списъци по чл.80 ГПК за двете инстанции съразмерно с
уважената/отхвърлена част от исковете и по компенсация в размер на 1300.40 лв. Третото
лице-помагач ЗД “Бул Инс” АД също е претендирало разноски, но съобразно чл.78, ал.10
ГПК такива не следва да му се присъждат.Същото обаче дължи държавна такса по
подадената жалба в размер на 25.00лв., т.к. такава не е заплатена по сметката на съда.
По изложените съображения, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 802/25.05.2023 г. на Районен съд-Р., постановено по гр. д. №
3262/2022 г. в частта, с която е уважен предявеният от С. П. Ж. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над 1500.00 лв. до 2000.00 лв., ведно със законната
лихва, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
на С. П. Ж. против И. И. К. в размера над 1500.00 лв. до 2000.00 лв., ведно със законната
лихва от 26.09.2021 г.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН ********** от гр. Р., ул. “Б.* вх. *, ет.* да заплати на С. П.
Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Р., ул.“Ф. *, * сумата от 1300.40 лв.-разноски за
двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
4
гр. София, бул. “Джеймс Баучер” №87 да заплати 25.00 лв.- държавна такса по сметка на
Окръжен съд-Р..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 802/25.05.2023 г. на Районен съд-Р., постановено по
гр. д. № 3262/2022 г. в обжалваната част, с която са уважени предявените искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 200.00 лв. до 1500.00 лв. и
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер над 54.00 лв. до 538.50 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 26.09.2021 г.
Решението, в останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер” №87 - трето лице,
помагач на страната на И. И. К., ЕГН ********** от гр. Р..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5