№ 295
гр. Видин, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20211320101015 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във
вр. с чл. 50 от ЗЗД, във вр. с чл. 49 от ЗЗД от В. М. В., ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„Х.Д.“ бл **, вх. *,ет*, ап. ***, против Община Видин, Булстат: ******, адрес гр. Видин,
площад „Бдинци“ № 2.
Твърди се, че на 13.02.2021 г. около 17.00 часа ищцата заедно със съпруга си се
разхождала в градската градина на гр. Видин в участък между „Колодрума“ и „Речна гара“.
Същата се движила по металните шлюзове на дигата, където масово се движат пешеходци,
колоездачи и хора с инвалидни колички и където това движение е разрешено. Внезапно
десният й крак пропаднал в отвор между два шлюза, от което последвало счупване. Ищцата
била закарана от съпруга си и други граждани в „Бърза помощ“ и в МБАЛ „Света Петка“
АД гр. Видин. Там било констатирано счупване /диафиза/ на дясна бедрена кост. Поддържа
се, че ищцата изпитала неописуема болка и страдание, които продължават и до днес. Излага
в исковата молба, че не е способна да се движи самостоятелно и да се обслужва сама.
Твърди, че ответната страна не е положила грижи за правилното разположение /фуги/ между
шлюзовите плочи на дигата. Сочи се, че ищцата претърпяла неимуществени и имуществени
вреди.
Иска се да бъде постановено решение, с което ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата в общ размер от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, от които 5000,00 лева –
имуществени вреди и 10 000,00 лева – неимуществени вреди – преживени болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
издължаване. Иска разноски по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна, чрез пълномощника, е депозиран
писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Въведени са
1
възражения относно липса на причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и
предполагано бездействие на ответника. Въведено е възражение, че ищцата се е движила на
нерегламентирано за придвижване място, предвид предназначението на шлюзовете на
дигата за задържане на вода в случай на наводнение. Въведено е възражение за
съпричиняване на уврежданията, от страна на ищеца. Сочи се, че са недоказани твърдените
от ищцата имуществени вреди. Алтернативно се иска да бъде намален размера на
претендираните вреди поради съпричиняване от страна на ищцата. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначена и
изпълнена е съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
На 13.02.2021 г. около 17.00 часа ищцата и приятелят й, с когото живее във
фактическо съпружеско съжителство, заедно със свидетеля Т.А.А. се разхождали по
металните шлюзове на дигата в участъка от „Колодрума“ към „Речна гара“ в гр. Видин.
Ищцата вървяла напред, а приятелят й и свидетелят Т.А.А. вървели малко след нея. Както
си вървяла, внезапно десният крак на ищцата пропаднал в отвор между два шлюза и се
заклещил. Тя почувствала много силна болка в крака. Приятелят й и свидетелят Т.А.А. й
помогнали да извади крака си от отвора между шлюзовете, след което я поставили да легне
на дигата, тъй като за секунда същата била изпаднала в безсъзнание. Свидетеля Т.А.А.
докарал джипа, който бил паркиран на „Колодрума“ и след това заедно с приятелят на
ищцата я пренесли на ръце до джипа, тъй като болката в крака й била много силна и не
можела да ходи. Приятелят й я закарал в Центъра за спешна медицинска помощ към
МБАЛ“Света Петка“ АД гр. Видин. След направени образни изследвания и консултации
било установено фисура /спукване/ на диафизата на дясната бедрена кост. Назначено било
лечение с имобилизираща шина /ортеза/ с възможност да се движи с помощни средства
/патерици/. В последствие ищцата заминала за гр. София, където продължила домашно-
амбулаторното си лечение, включващо и рехабилитация за около 90 дни. Същата
провеждала контролни прегледи в болница „Царица Йоанна“ и УСБАЛО „Проф. Бойчев“
Горна Баня, от където била насочена за провеждане на ЛФК с цел укрепване на мускулус
квадрицепс феморис на дясно бедро. През време на домашно-амбулаторното си лечение,
ищцата не могла да се обслужва сама. Свидетелят В.П.Х., която е сестра на приятелят на
ищцата и живеят заедно, й помагала, като я обличала, събличала и й носела храна.
Свидетелят Т.А.А., който е приятел на приятелят на ищцата, сочи в показанията си,
че на 13.02.2021 г. около 17.00 часа отишли заедно с ищцата и нейния приятел П. да се
разхождат по дигата, в посока от „Колодрума“ към „Речна гара“ в гр. Видин. Разхождали се
по металните шлюзове на дигата, като ищцата вървяла напред, а свидетелят А. и приятелят
на ищцата П. вървели след нея заедно с кучето. Както си вървяла ищцата изведнъж
изкрещяла от болка, тъй като деснят й крак попаднал между два шлюза и се заклещил.
Свидетелят А. и приятелят на ищцата й помогнали да извади крака си, след което А. докарал
джипа и двамата с приятеля на ищцата я носили на ръце до джипа, след което приятелят й я
закарал в „Бърза помощ“. Свидетелят А. сочи, че често ходи по дигата и там няма знаци,
които да забраняват движението по дигата. Излага, че там има голямо движение и че хората
там спортуват, също така има и много деца. Твърди, че и преди е забелязвал тази дупка, тъй
като същата е видима. Сочи, че не бил предупредил ищцата за наличието на дупката в
шлюзовете, за да може да я избегне.
Свидетелят В.П.Х., която е сестра на приятеля на ищцата, сочи в показанията си, че
брат й и ищцата живеят заедно, но нямат сключен граждански брак. Излага, че тя живее с
тях, в една къща, и докато ищцата била вкъщи на домашно-амбулаторно лечение около
четири месеца тя й помагала да се обслужва, тъй като ищцата била обездвижена и имала
2
нужда от помощ, понеже не можела сама да се придвижва. Свидетелят Христова сочи, че й
правела тоалет, помагала й да се облича и съблича, да ходи до тоалетната, също така ходела
до кухнята, която е на първия етаж и й носела храна. Излага, че брат й работи и тъй като не
бил в къщи, не можел да се грижи за ищцата, поради което й плащал по 1000,00 лева на
месец, за да се грижи за жена му и да й помага. Свидетелят Христова сочи, че в този период
била по майчинство и си била в къщи, където помагала на ищцата. Твърди, че й помагала до
юни-юли месец.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, е налице счупване на
дясна бедрена кост и частично увреждане на четириглавия бедрен мускул. Проведено било
домашно-амбулаторно лечение, включващо и рехабилитация за около 90 дни. Получените
увреждания съответстват да са получени по време и начин, съобщени от ищцата и са
причинени от падане и удар върху твърд предмет. Според заключението на вещото лице е
налице причинно-следствена връзка. Към датата на изготвяне на заключението, състоянието
на ищцата е стабилизирано, но се препоръчва и налага провеждането на ЛФК с цел
подобряване тонуса и силата на бедрената мускулатура за недопускане на функционален
дефицит в бъдеще. Причинено е трайно ограничение на движенията на десния долен
крайник и пострадалата е преживяла болки и страдания.
Заключението не е оспорено от страните. Съответства на събраните по делото
доказателства. Съдът възприема същото като обективно и компетентно изготвено и дава
вяра на същото.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира от
правна страна :
Искът за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е частично
основателен. В настоящия случай инцидентът с ищцата се е случил на 13.02.2021 г. на
защитната дига на р. Дунав в участъка между „Колодрума“ и „Речна гара“ в гр. Видин.
Защитната дига е общинска собственост, определена като такава и съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „г“ от Закона за водите, според която публична общинска
собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, а
именно: защитните диги и съоръженията, и системите за укрепване на речните легла в
границите на населените места и и § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, според който общинска
собственост са и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и
инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и
не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Като собственик ответната страна
има задължението да стопанисва и управлява имотите и вещите –общинска собственост в
интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин /чл.
11, ал.1 от ЗОС/. В настоящия случай ответната страна е отговорна за правилното
разположение на шлюзовите плочи на защитната дига. Настоящият съдебен състав дава вяра
на показанията на свидетеля Т.А.А. – очевидец на злополуката, относно обстоятелствата, че
кракът на ищцата пропаднал в дупка между металните шлюзове на дигата, както и относно
обстоятелството, че в участъка няма знаци, които да забраняват движението по дигата и че
там има голямо движение на възрастни и деца. Свидетелят А. и приятелят на ищцата й
помогнали да се качи в колата, след което съпругът й я закарал до ЦСМП. Дори да се приеме
твърдението на ответната страна, че ищцата се е движила върху конструкция с
предназначение да задържа вода в случай на наводнение, а не по предвидените за целта
места за безопасно придвижване, то същата не е обозначила по никакъв начин с никакви
знаци за опасността от подобни инциденти и е позволила движението на множество
граждани, вкл. и деца по тази част от дигата.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорността на ответната страна е гаранционно -
3
обезпечителна отговорност. В случая ответната страна не е изпълнила свои задължения
свързани с вземане на мерки за правилно разполагане на шлюзовите плочи на защитната
дига. Увреждането е извършено поради бездействие на служители на общината. Ответната
страна е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, дори и когато не е
установено кои служители конкретно са причинени същите вреди. Независимо от
изграждането на алеи от ответната страна непосредствено до дигата, които следват цялото й
протежение, настъпилият инцидент сочи на недостатъчно ефективна дейност на ответната
страна по предупреждаване на гражданите със забранителни табели относно движението по
металните шлюзове върху дигата, както и правилното разположение на шлюзовите плочи.
При това положение, съдът намира, че ответникът ще следва да обезщети ищцата
за причинените вследствие на травматичното увреждане, настъпило от пропадане на десния
крак на ищцата в дупка между металните шлюзове на дигата, неимуществени вреди – болки
и страдания. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и след преценка на причинените
вреди и отражението им върху здравословното състояние на ищцата, както и установената
съдебна практика, съдът приема, че е справедливо ответникът да й заплати обезщетение в
размер на 5 000.00 лева. Видът, обемът, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се
обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитира заключението
на вещото лице д-р Илия Илиев К., за характера на увреждането, вида, силата, интезитета,
продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните
физическите страдания, както и срокът на лечение – 90 дни. Ищцата е имала неудобства в
ежедневието, последици от увреждането. С оглед характера на увреждането – счупване на
дясната бедрена кост и частично увреждане на четириглавия бедрен мускул, довело до
болки, неудобства, затрудняване в нормалното функциониране на долния десен крайник в
оздравителния период, естеството на понесените негативни физически и психически
изживявания, претърпените медицинските интервенции и продължителността на
оздравителния период 90 дни, но като съобразява и, че увреждането не се отразява трайно на
функционалността на крайника, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че
обезщетение в размер на 5 000,00 лева е достатъчно да възмезди ищцата за претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на увреждането от страна
на ищцата : Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато сам, със свои
действия пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Релевантно за съпричиняването на вредата от страна на ищцата в случая е
онова конкретно твърдяно от ответника поведение /действие или бездействие/, без което не
би се стигнало до травматичното й увреждане, въпреки неизпълнението от страна на
ответника на задължението му да осигури безопасното преминаване през защитната дига
или поставянето на обозначения на опасните за преминаване места. В настоящия случай
липсва доказано от ответника такова поведение на ищцата – проявена небрежност,
движейки се по съоръжение на техническата инфраструктура. От събраните по делото
доказателства се установява, че единствената непосредствена и пряка причина за възникване
4
на вредите е неполагането на грижи от ответника за правилно разположение на шлюзовите
плочки на дигата или обозначаване със забранителни знаци за движение на опасните за
придвижване участъци.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания,
длъжникът се смята в забава и без покана. Претенцията на ищеца за плащане на
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от дата на увреждането
13.02.2021 г., е основателна.
Относно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, искът е изцяло
неоснователен и недоказан. Представените от ищцата писмени доказателства, приложени
към исковата молба не удостоверяват извършени от същата плащания, от които съда да
направи извод за размера на претендираните от нея имуществени вреди.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката В.П.Х. – сестра на приятелят на
ищцата, в частта относно твърдението, че за грижите, които е полагала за ищцата за четири
месеца й е била заплатена сума в размер на 4000,00 лева от собствения й брат, още повече,
че от показанията на същата се установи, че тя живее на адреса на ищцата, заедно с нея и с
брат си и по време на процесния период е била в отпуск по майчинство и си е била в къщи.
В практиката на ВКС по прилагането на чл. 172 ГПК се приема, че при преценка на
свидетелските показания съдът следва да обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки
данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на
всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за
достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по
категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването
на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде
дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че
свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени
впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Приема се също, че за
посочените в хипотезата на чл. 172 лица е възможна заинтересованост или предубеденост от
изхода на делото. Като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата определя и всяко
лице, което има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от
страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от
страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във
всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него
или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Поради
това съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната
предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на
такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страната. Практиката на ВКС по прилагането на чл. 172 ГПК е приложима и по
настоящото дело, тъй като свидетеля В.П.Х., като сестра на приятеля на ищцата е
5
заинтересована от изхода на делото.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
Ищецът е удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000,00 лева, държавна такса в общ размер от 600,00 лева и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 180,00 лева, от които съразмерно на уважената
част от претенциите има право да получи сумата в общ размер от 926,67 лева.
Ответникът претендира заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съразмерно отхвърлената част от иска в размер
на 100,00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
Осъжда Община Видин, ЕИК : ******, адрес гр. Видин, площад „Бдинци“ № 2, да заплати
на В. М. В., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Х.Д.“ бл **, вх. *,ет*, ап. ***, сумата от
5 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени
в резултат на пропадане на десния долен крайник във фуга между металните шлюзове на
защитната дига на р. Дунав в участъка от „Колодрума“ до „Речна гара“ в гр. Видин на
13.02.2021 г., ведно със законната лихва считана от 13.02.2021 г. до окончателното
издължаване, като иска до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен.
Отхвърля иска по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 50 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от
ЗЗД, предявен от В. М. В., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Х.Д.“ бл **, вх. *,ет*, ап.
***, срещу Община Видин, ЕИК : ******, адрес гр. Видин, площад „Бдинци“ № 2 за
заплащане на сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, претърпени в резултат на пропадане на десния долен крайник във фуга
между металните шлюзове на защитната дига на р. Дунав в участъка от „Колодрума“ до
„Речна гара“ в гр. Видин на 13.02.2021 г., ведно със законната лихва считана от 13.02.2021 г.
до окончателното издължаване, като недоказан.
Осъжда Община Видин, ЕИК : ******, адрес гр. Видин, площад „Бдинци“ № 2, да
заплати на В. М. В., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Х.Д.“ бл **, вх. *,ет*, ап. ***
сумата в общ размер на 926,67 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от
исковете, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Осъжда В. М. В., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Х.Д.“ бл **, вх. *,ет*, ап. ***
да заплати на Община Видин, ЕИК : ******, адрес гр. Видин, площад „Бдинци“ № 2 сумата
от 100,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част
от исковете, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Видин в
двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6