РЕШЕНИЕ
№42
гр.
Пловдив, 10.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав :
СЪДИЯ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2690 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано
по жалбата на И.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.Н.,***, офис 110, против Принудителна
административна мярка, обективирана в Констативен протокол /КП/ за принудително
блокиране Серия № 0111097 от 06.10.2022 г., издаден от блокиращ екип С.
Д.
А.
и Х.К.Г.
към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при Община
Пловдив, в който е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив е
извършено принудително блокиране на автомобил марка Шкода, модел Октавия с рег.
№ ***.
Според жалбоподателя, въпросния Констативен протокол е
постановен при липса на компетентност, неспазване на установената форма, при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че в КП не е указано пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва. Жалбоподателят посочва, че е с увредено здраве, за което има
издадена карта – знак „Д21- Инвалид“, позволяваща безплатно паркиране на МПС-то
му, която карта била поставена по нормативно уредения начин. Твърди се, че
действията на служителите не са в синхрон със закона. Изложени са доводи, че
налагането на санкция в размер на 40 лв. е сериозна щета за жалбоподателя, тъй
като е 14% от пенсията му за цял месец. Иска се отмяна,
алтернативно обявяване нищожността на наложената принудителна административна
мярка.
В
съдебно заседание адв.Н. поддържа жалбата и изрично
посочва, че не претендира имуществени и неимуществени вреди. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Подробни съображения са
изложени в представени по делото писмени бележки.
Ответниците С. Д. А.
и Х.К.Г.,
изразяват становище за неоснователност на жалбата, като по-конкретно посочват,
че представения инвалиден талон е бил валиден до 07.02.2022г., а скобите са
поставени на 06.10.2022г.
За допустимостта:
Жалбата е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 06.10.2022г. в 13,15 часа в гр. Пловдив по отношение на
МПС, марка Шкода, модел Октавия с рег. №
*** е приложена мярка „принудително блокиране“,
посредством поставяне на техническо средство, за което е съставен Констативен
протокол за принудително блокиране № 0111097 от същата дата.
По
делото са представени: пет броя снимки (лист 42-46); Заповед № 22ОА-2347/05.10.2022г.
(лист 32-33 по делото) на кмета на Община Пловдив, с която са определени
поименно длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“, на които е възложена
дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип „скоба“,
сред които и ответниците - С. Д.
А.
и Х.К.Г.;
допълнителни споразумения към трудови
договори и длъжностни характеристики, връчени на С. Д.
А.
и Х.К.Г.
за длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“; таблиза за отчитане
явяването и неявяването на работа (лист 52); Правилник за устройството и
дейността на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив“;
Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община
Пловдив (лист 23-31); схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка на улица „Кап.Райчо“ в участъка от бул.“Цар Борис III Обединител“ до
ул.“Родопи“, включително и сигнализацията обозначаваща обхвата на „Синя зона“ и
обозначените с пътен знак Д 21 „Инвалид“ (лист 48-49). Представено е и писмо на
директора на ОП „ОКТ“ – община Пловдив, според което на съседни на
ул.“Кап.Райчо“ улици в обхвата на „Синя зона“ са обозначени паркоместа за хора
с увреждания както следва: ул.“Петър Парчевич“ – 1 бр., ул.“Леонардо Да Винчи“
– 1 бр., на паркинга в междублоковото пространство на ул.“Кап.Райчо“ № 62 – 3
бр., и на ул.“Антон Тайнер“ – 2 бр. Според справка на директора на ОП „ПР“
(лист 50) на територията на град Пловдив в обхвата на зоната за платено
паркиране (Синя зона) са обособени 247 паркоместа за безплатно паркиране до 3
часа за автомобили обслужващи хора с увреждания. Представено е и писмо на
изп.директор на Агенцията за хората с увреждания до кмета на община Пловдив с
изх.№ от 24.06.2022г., според което според което агенцията съгласува без
забележки проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив
(лист 51).
От
страна на жалбоподателя са представени: експертно решение на ТЕЛК № 1447 от
23.08.99г.; копие от фискален бон; копие от карта за паркиране за хора с
увреждания със срок на валидност 10.10.2025г.; разпореждане на ТП на НОИ –
Пловдив № 15223209705/01.07.2022г., копие от свидетелство за регистрация част I
за МПС „Шкода Октавия“ с рег. № ***; книжка за
военноинвалид; епикриза.
В с.з. от 15.12.2022г.
е разпитан свидетелят Г.Б.Б. – съсед на жалбоподателя, който заявява, че познава
жалбоподателя от 10 години и понякога когато Т. го помоли му се налага да го
кара с неговата кола. Посочва, че причината да го кара е, че Т. не се чувства
добре и има физически проблеми – не вижда с едното око и има проблеми сърцето.
Според свидетеля, в града Т. не се придвижва нормално.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел като последователни и безпротиворечиви,
и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, като по отношение
на заболяванията на жалбоподателя няма спор между страните по делото.
В хода на
съдебното производство на осн.чл.176 от ГПК вр. с чл.144 от АПК са допуснати
обясненията на жалбоподателя, който заяви, че има проблеми с очите и посочи
начина по който е възникнало увреждането. На въпрос на съда жалбоподателят
отговори, че на 06.10.2022г. е имал час за д-р Я., срещу полицията на
„Св.Петка“ и влязъл навътре в уличката с колата, но е нямало места за паркиране
и така е потърсил на ул.“Капитан Райчо“ пред Гранда, защото знаел, че там има
инвалидни места и ще намери. Посочва, че от светофара до пресечката на
подземния паркинг имало 2 или 3 инвалидни места, но всички били заети. Като
минал пресечката имало инвалиден знак, където било заето и на 2,3 или 4 места и
имало свободно място, където паркирал. Изрично жалбоподателя посочва, че е
закъснявал за доктора и не е обикалял да търси други инвалидни места, освен на
ул.“Парчевич“ където нямало свободни такива.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на
общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.
99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство.
В чл.27 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията
на община Пловдив е посочено, че поставянето на „скоба” може да се
извършва само от звеното на общината, определено със Заповед на Кмета на
общината, на основание чл.167 ал.2,т.2 от ЗДвП. По правилото на
чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на
общината или определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни
лица осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва
използването на техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до
заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В
случая, Кметът на община Пловдив е издал Заповед №
22ОА-2347/05.10.2022г. (лист 32-33 по делото) на кмета на Община Пловдив, с
която са определени поименно длъжностни лица от ОП “Паркиране и репатриране“,
на които е възложена дейност по принудително задържане и блокиране на МПС с
техническо средство тип „скоба“, сред които и ответниците - С. Д. А. и Х.К.Г.. Видно от приложените по делото длъжностни
характеристики именно лицата, заемащи длъжност „контрольор, автомобилен
транспорт“ осъществяват блокиране колелата на неправилно паркирали автомобили с
техническо средство тип "Скоба“ за принудително задържане и на автомобили,
чиито водачи не са заплатили таксата за платено паркиране. От изложеното
следва, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган. В този смисъл
неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност.
В ЗДвП не е
предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане
на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия
– използване на техническо средство за принудително задържане. В този смисъл е
неоснователно възражението и за неспазване на установената форма.
Жалбоподателят
не оспорва, че не е паркирал на паркомясто, обозначено със знак Д21-Инвалид, а
е спрял на друго място на ул.“Кап.Райчо“ поради липсата на свободно такова със
знак Д21 на ул.“Петър Парчевич“ и на ул.“Кап.Райчо“ пред Търговски център
„Гранд“ (така както заявява в дадените пред съда обяснения).
Според
чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Според
ал.2, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, а съгласно
ал.3 общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места, както
и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на
общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план.
С
Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. Общински съвет Пловдив е приел
Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на град
Пловдив (наричана за краткост наредбата). Според чл.10, ал.1 от цитираната
наредба, на територията на града се определят райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране /"Синя зона"/ в
определени часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с
изключение на обявените с нормативен акт официални национални празници, в
часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа, като таксуването се определя съобразно
действителното време на паркиране в зоните за паркиране. Според ал.2 на същата
разпоредба, за паркиране в "Синя зона" се заплаща цена в размер,
определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на
електрически превозни средства /ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и
намиращи се в режим на зареждане от същата. А ал.3 гласи, че обхватът на
"Синя зона" се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен
списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба, като условията и редът за
паркиране в зоната, се указват с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез
които на водача се указват условията за паркиране, при спазване на действащите
нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението
в гр.Пловдив.
В
цитираното Приложение № 1 "Списък на булеварди, улици и площади с
разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)" към Наредбата, под
т. 39 е включена ул. "Кап. Райчо", гр. Пловдив.
В
чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е посочено, че във всяка "Синя
зона" и "Зелена зона" се осигуряват фиксирани и обозначени със
знак Д21–"Инвалид" места за безплатно паркиране на ППС, превозващи
и/или управлявани от хора с увреждания, като на тези места могат да престояват
до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване
на такова място. Картата задължително съдържа международния знак
"Инвалид" и трябва да бъде поставена в долният десен ъгъл на предното
стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на
изображението отвън.
Според
чл. 99а от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните
средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при
паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него
длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на
територията на цялата страна и трябва да отговаря на изискванията на
стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на
Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни
увреждания.
Необходимо
е да се отбележи, че по своята същност извършеното принудително блокиране е
принудителна административна мярка, чийто фактически състав, съгласно чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство
в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо
заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му
момент. За установяване законосъобразността на мярката е необходимо по несъмнен
начин да са установени всички елементи на фактическия й състав.
Съставения констативен протокол
съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, което е включено по реда
на чл. 10, ал. 3 от Наредбата в обхвата на "Синя зона" на гр.
Пловдив.
По делото не се спори, че
жалбоподателят е паркирал автомобила си на паркомясто, което не е било
обозначено за ползване от хора с увреждания. От страна на ответника по делото е
представена схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната
маркировка на улица „Кап.Райчо“ в участъка от бул.“Цар Борис III Обединител“ до
ул.“Родопи“, включително и сигнализацията обозначаваща обхвата на „Синя зона“ и
обозначените с пътен знак Д 21 „Инвалид“ (лист 48-49). От тази схема се
установява, че в района в който е паркирал жалбоподателя на ул.“Кап.Райчо“ има
8 места за паркиране обозначени с пътен знак Д 21 „Инвалид“. Отделно от това по
делото е представено писмо на директора на ОП „ОКТ“ – община Пловдив, според
което на съседни на ул.“Кап.Райчо“ улици в обхвата на „Синя зона“ са обозначени
паркоместа за хора с увреждания както следва: ул.“Петър Парчевич“ – 1 бр.,
ул.“Леонардо Да Винчи“ – 1 бр., на паркинга в междублоковото пространство на
ул.“Кап.Райчо“ № 62 – 3 бр., и на ул.“Антон Тайнер“ – 2 бр. Според справка на
директора на ОП „ПР“ (лист 50) на територията на град Пловдив в обхвата на
зоната за платено паркиране (Синя зона) са обособени 247 паркоместа за
безплатно паркиране до 3 часа за автомобили обслужващи хора с увреждания. В
обясненията дадени пред съда по реда на чл.176 от ГПК, жалбоподателят посочи,
че 3 или 4 от обозначените със знак Д 21 на ул.“Кап.Райчо“, както и
единственото такова на ул. .“Петър Парчевич“ са били заети. Но тук следва да се
подчертае, че самият жалбоподател изрично заяви пред съда, че е закъснявал за
доктора и не е обикалял да търси други инвалидни места, а от приложаната схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на улица
„Кап.Райчо“ в участъка от бул.“Цар Борис III Обединител“ до ул.“Родопи“
и от писмото на директора на ОП „ОКТ“ – община Пловдив става ясно, че в района
в който е паркирал жалбоподателя и то в много близко разстояние има около 15
паркоместа обозначени със знак Д 21. За пълнота следва да се отбележи, че
твърденията на жалбоподателя, че е имал час за медицински преглед не са
подкрепени с доказателства.
В тази връзка обстоятелството,
че няколко места паркоместа обозначени със знак Д 21 са били
заети не изключва общия режим за платено паркиране в "Синя зона",
който в случая се явява приложим и за оспорващия. Безплатното
паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и
единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д 21 и с пътна
маркировка с изобразен международния символ за хора с трайни увреждания (в този
смисъл Решение № 867 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2019 г.).
За
пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.54 от Правилника за прилагане на
закона за движение по пътищата, пътен знак Д21 "Място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" е такъв със специално предписание, а съгласно чл.55,
ал.10 от Правилника, пътен знак Д21 указва мястото или местата,
определени за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Когато пред дадено
паркомясто е поставен пътен знак Д21 без наличието на цифра, това означава, че
мястото за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания е
само едно, а когато под същия този знак допълнително е посочена цифра, тази
цифра указва броя на местата за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания.
На
следващо място доколкото паркирането е извършено в делничен ден, в часовете,
за които зоната се прилага и на място, което не е обозначено за ползване от
хора с увреждания е ирелевантно обсъждането на твърденията във връзка с
наличието или липсата на документ, поставен или не, даващ право за паркиране
без таксуване на лице с увреждане (в този смисъл Решение № 1748 от 8.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10406/2018 г.). Отделно от това
видно и от приложения по преписката снимков материал
(снимка на лист 44) на предното стъкло на процесния блокиран автомобил, е била
поставена такава карта, но сгъната така, че да не се вижда срокът й на
валидност. Притежанието на карта
за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
трайни увреждания дерогира забраните въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 -
по отношение на престоя, и В28 - съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП, но не
освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, освен ако същият не е спрял на
съответното конкретно обособено място (така Решение № 3715 от 22.03.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 10683/2020 г.).
В
разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената
мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено
паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това
плащане не е извършено към установения за валидността му момент.
В
действителност в КП не е указано пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва, но това не е съществено нарушение, доколкото
жалбоподателят е обжалвал същият и в този смисъл не се е стигнало до ограничаване
на правата му.
Наложената
ПАМ съответства и на целта на закона, да се предотвратява паркирането на места,
за които е предвидено почасово платено паркиране и за които няма заплатена
такса.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспорената
принудителна административна мярка - принудително задържане на лек автомобил
чрез поставяне на устройство тип "скоба" за законосъобразна, а жалбата
срещу нея за неоснователна.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Т.,
ЕГН **********,***, срещу Принудителна административна мярка,
обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране Серия № 0111097
от 06.10.2022 г., издаден от блокиращ екип С. Д.
А.
и Х.К.Г.
към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, в който
е отразено, че на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив е извършено
принудително блокиране на автомобил марка Шкода, модел Октавия с рег. № ***.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: