РЕШЕНИЕ
№ 541
гр.
Враца 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в
публично съдебно заседание на 22.11.2023 г. /двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела
Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 546 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на „В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****,
чрез пълномощника * Е.М. от *** против отказ на Главния архитект на Община
Враца за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни
проекти, обективиран в писмо изх. № 2600-2130 (1)
от 30.08.2023г.
В жалбата се
релевират съображения, че оспореният отказ е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в несъответствие с материалния закон. Твърди се, че същият е в
противоречие с принципа за служебното начало, залегнал в нормата на чл. 9 от АПК и в нарушение на забраната по чл. 36, ал. 4 от АПК, съгласно която:
„Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или
документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на
съответното производство.“ Поддържа се, че информацията дали сградата е законно
изградена, съответно - дали строежът е заварен, е налична при административния
орган и съгласно §16, ал.1 от ПР ЗУТ, в правомощията на главния архитект е да
удостовери търпимостта на строежа.
В с.з. жалбоподателят
се представлява от * М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения
и отправя искане отказът на Гл. архитект за издаване на разрешение за строеж,
да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски
съобразно представен по делото списък.
Ответникът, Гл.
архитект на Община – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не
изразява становище по жалбата.
С писмо вх.№2853/15.09.2023г. адм. орган е
приложил адм.преписка по оспорения акт, който е връчен на жалбоподателя на
01.09.2023 г. Жалбата е подадена на 12.09.2023г. в Община Враца в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
До Гл. архитект на
Община Враца, от дружеството жалбоподател е подадено Заявление за издаване на
разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти вх. № 2600-2130/18.08.2023
г. /л.28/. Заявлението е по образец с Уникален идентификатор на
административната услуга – 2130 и е относно „Реконструкция на съществуващ гараж
с идентификатор 12259.1024.57.2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
12259.1024.57 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, в УПИ
XVI, кв. 306 по плана на ***, с административен адрес: ****. Към заявлението са
приложени документ за собственост – постановление за възлагане на недвижим имот
на ЧСИ, нотариално заверена Декларация, че процесния имот е построен преди
07.04.1987 г., Скица на сградата № 15-580218/30.05.2023 г. от Службата по
геодезия, картография и кадастър – *** и Конструктивно становище от инженер
проектант.
Във връзка със
заявлението за издаване на разрешение за строеж, гл. архитект на Община Враца с
писмо рег. № 2600-2130(1)/30.08.2023
г., е уведомил упълномощен представител на оспорващото дружество, че с оглед намерението
на възложителя да извърши вътрешно преустройство и смяна на предназначение на
самостоятелни обекти в сграда, следва да представи данни за законността на
строежа /разрешение за строеж и/или удостоверение за ползване, и/или
удостоверение за въвеждане в експлоатация или друг вид документ, съгласно
действащото българско законодателство, удостоверяващ законността на сградите,
предмет на преустройството. Посочено е още в писмото, че съгласно разпоредбите
на ЗУТ, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат да се извършват
основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на
предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в
съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, само
законно изградените сгради, както и заварените и търпими строежи при спазване
на изискванията на закона. В тази връзка жалбоподателят е уведомен, че разрешение
за строеж за обект: „Реконструкция на съществуващ гараж с ид. № 12259.1024.57.
2” ще бъде издадено след представяне на документация, съобразена с изискванията
на ЗУТ и действащото законодателство, без да се уточнява, каква следва да е
тази документация и с кои разпоредби на закона да бъде съобразена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Писмото, предмет на
настоящото производство, независимо, че не съдържа изричен отказ, с оглед
съдържанието му, представлява властническо волеизявление на главния архитект на
Община Враца, да не издаде разрешение за строеж и по съществото си съставлява
отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения, поради което съдържа белезите на
индивидуален административен акт – отказ за издаване на акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол – чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК.
Жалбата е подадена от
страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, в установения от закона срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
По аргумент от
разпоредбата на чл.
148, ал. 2 от ЗУТ
главният архитект е компетентният административен орган, комуто е вменено
издаването на разрешение за строеж.
Оспореният
административен акт е обективиран в писмена форма, посочен е издателят и
адресатът му, датиран и подписан е, но не са изложени фактическите основания,
послужили за издаването му, нито е посочена приложимата правна норма, с оглед
на което не удовлетворява реквизитното съдържание, законодателно закрепено в
разпоредбата на чл.59 от АПК. Отсъствието на указания за обжалването му не се
отразяват на законосъобразността му, но дават основание за приложение на
нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължаване на срока за
обжалването му на два месеца.
При издаването на
административния акт е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила, както и неправилно е приложен закона.
При тези факти за конкретния
административен спор, очевидно главният архитект е бил сезиран с искане по чл. 153, ал. 1 ЗУТ, което го задължава да образува и
приключи производството със съответен акт – чл. 9, ал. 1 АПК – издаване на разрешение за строеж
или изричен отказ за издаване на разрешение за строеж.
Законът за устройство
на територията, в чл.148, ал.1, поставя като задължително условие за извършване
на строителство наличието на предварително разрешение по реда на ЗУТ – „Строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон”. В ал. 3 се
въвежда изискването към заявлението за издаване на разрешение за строителство
да се представи одобрен технически или работен инвестиционен проект, „когато
такъв се изисква”. Алинея 8 постановява, че одобреният инвестиционен проект,
когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж.
Законът възприема
общото правило за предварително разрешаване на строителството, както и за
предварително проектиране на бъдещото строителство и представяне на проекта за
одобрение от съответната администрация. Като изключения са изброени хипотезите,
при които не се изисква одобряване на инвестиционен проект, респ. издаване на
разрешение за строеж.
Строежите, за които
не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, са лимитативно изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, като в т. 3 е посочено
и реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти –
частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на
нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на
подпокривното пространство. Съгласно ал. 2 от същата законова разпоредба, за
строежите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17 се представя проектно решение на
инженер-конструктор с указания за изпълнението им, както е процедирано в случая
с представеното с административната преписка конструктивно становище /л. 13/.
Не само за жалбоподателя,
но и за съда не става ясно, как и въз основа на какви данни, ответникът е приел
в оспорения акт, че намерението на възложителя е да извърши вътрешно
преустройство и смяна на предназначението на самостоятелни обекти в сграда,
когато искането разрешение за строеж е за реконструкция, подмяна на покривната
конструкция на съществуващ гараж, с конкретен идентификатор.
Доколкото обектът, за
които се иска разрешение в случая, представлява постройки на допълващото
застрояване, по смисъла на чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
както стана ясно по-горе, законодателят е предвидил облекчен ред за
издаване на разрешение за строеж – без одобряване на инвестиционни проекти,
като предвид ал.2 е достатъчно представяне на становище на **, с указания за
изпълнението на строежа. Според чл. 153, ал. 1 от ЗУТ в случаите, когато
не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение за строеж се
издава само въз основа на искането и документ за собственост, за учредено право
на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон. В
разрешението за строеж се вписват видовете строителни и монтажни работи, които
ще бъдат изпълнени. За постройки и съоръжения по чл. 147, ал. 1 към
разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии на
застрояване, разстояния и височини.
В случая действително
от представеното становище на **, се установява, че покривната плоча е бетонна,
„гредова“ изпълнява се с дебелина 12 см, като по периферията се изпълняват
греди със сечение 25х30 см, а плочата се изпълнява от бетон клас С25/30 и
армировка В500, което очевидно не отговаря на изискването по чл. 147, ал. 1, т.
3 от ЗУТ, съгласно което реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради,
разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно
застрояване, не следва да включва изграждане на нови стоманобетонни плочи, за
да може да се ползва облекчения ред, без одобряване на инвестиционни проекти.
Ако, обаче заявлението е преценено от
ответника, като нередовно, то същият на основание чл. 30, ал. 2 от АПК, е бил
длъжен да укаже на заявителя в какво се състои несъответствието със законовите
изисквания и да му предостави срок за отстраняването му.
С изпратеното до заявителя и
оспорено в настоящото производство писмо, са дадени изключително общи по
формулировката си, не конкретизирани указания, че разрешение за строеж ще бъде
издадено, след представяне на документация, съобразена с изискванията на ЗУТ и
действащото законодателство. В оспорения акт не са посочени правните норми,
които не са изпълнени, не са идентифицирани конкретни недостатъци, нито се
съдържа срок, в който да бъдат отстранени, нито са посочени последиците от
неизпълнението,
каквито белези се изискват за този вид уведомления по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК, вр. чл.5в от ЗУТ. Според чл.30, ал. 2
от АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона,
заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството. Според чл.5в от ЗУТ административният
орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква
отстраняване на нередовности или представяне на
допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му
предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне
на допълнителните документи.
По
отношение на отказите за издаване на разрешение за строеж разпоредбата на чл.149,
ал.1 от ЗУТ регламентира
изискване отказът да се прави само по законосъобразност и да се посочват
конкретните мотиви за това. Изискването за изрична мотивировка на тези откази,
каквото всъщност е общото изискване за излагане на мотиви към всеки един
административен акт, представлява гаранция за законосъобразност на акта, която
законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите. Разбирането, застъпено в правната теория и намерило
място в редица съдебни актове, че отказът за издаване на разрешение за строеж
следва винаги да бъде мотивиран, поради което и неизлагането на мотиви го прави
незаконосъобразен, изхожда, от една страна, от законовата разпоредба, изискваща
всеки един административен акт да е мотивиран, с цел да се гарантира на
заинтересованите лица възможност да организират и реализират пълноценно
защитата си, а от друга – от естеството на акта, предмет на отказа. Издаването
на разрешение за строеж е единствено в правомощията на главния архитект на общината,
който орган следва да установи налице ли са законовите предпоставки и съответно
липсват ли нормативноустановени пречки за издаването
на този вид административен акт.
С оглед изложеното и
съобразно приложимото право, установената липса на фактически и правни
основания, изискуеми по силата на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК, допуснатите
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилното приложение
на материалния закон са основание за отмяна на отказа, като незаконосъобразен
по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Процедурата по
заявлението за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни
проекти, следва да приключи с произнасяне по същество съобразно отстранените нередовности, които предварително следва да бъдат идентифицирани
и указани от органа, като се издаде исканото разрешение или се постанови отказ
по законосъобразност с посочване на конкретни мотиви за това. По този начин ще
бъде обезпечено правото на защита на заявителя и спазен закона, съобразно
вложения от законодателя смисъл.
С оглед всичко изложено и на
основание чл.172, ал. 2, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК оспореният
административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на главния
архитект на Община Враца за ново произнасяне при съобразяване с дадените в
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в общ
размер на 1 300,00 лв., от които 1 250,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 50,00 лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ отказ на Главния архитект на Община Враца за издаване на
разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти, обективиран в
писмо изх. № 2600-2130 (1)
от 30.08.2023 г.
ВРЪЩА административната преписка на административния орган
– Главен архитект на Община Враца за ново произнасяне по заявление вх. №
2600-2130/18.08.2023г., при съобразяване с указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Враца да
заплати на „В.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от
1 300,00 /хиляда и триста/ лева представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: