Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев в.н.ч.д. № 3335 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице А.М.Д., срещу определение от 21.06.2018 г. по н.ч.д. № 7665/2018 г. по описа на СРС, 102 състав, с което в производство по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК съдът е оставил без уважение молбата за групиране на наказанията, наложени на осъдения А. М. Д. по н.о.х.д. № 1319/2004 г. на СРС, НО, 21 състав и н.о.х.д. № 2394/2012 г., на СРС, НО, 102 състав като неоснователна, като е оставена и без уважение молбата на осъденото лице за приспадане на задържане в хипотезата на чл. 59, ал. 3 от НК по оправдателна присъда по н.о.х.д. № 3476/2001 г. на СРС от определено общо наказание по евентуално групирани присъди по гореспоменатите дела.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения А.М.Д.. В жалбата са развити съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Посочва се, че били нарушени нормите на правото на ЕС, който имали върховенство пред нормите на националното законодателство. Посочва се, че съдът е следвало да определи едно общо наказание между присъдите по н.о.х.д. № 1319/2004 г. на СРС, НО, 21 състав и н.о.х.д. № 2394/2012 г., на СРС, НО, 102 състав. С жалбата е направено искане да се приспадне от определеното общо наказание периода на задържане по н.о.х.д. 3476/2001 по описа на СРС, по което дело била постановена оправдателна присъда, като в случай, че въззивният съд приемел за невъзможно да направи това и да приложел нормите на чл. 1, 4, 21, 47 и 49 от ХОС на ЕС и предвид здравословното състояние на жалбоподателя и чл. 2 от ХОС е направено искане за преюдициално запитване до съда на ЕС. С жалбата осъденото лице е направило искане за представяне по делото преписка на постановление от 13.11.2017 г. на СРП за отказ от отлагане на изпълнението на наказанието по н.о.х.д. № 2394/2012 г., на СРС, НО, 102 състав, ведно с ТЕЛК решение, етапни епикризи и доклад на назначената ЛКК при СБАЛЛС, както и е поискано се приложат по делото докладите на омбудсмана за състоянието на местата за лишаване от свобода.
В закрито заседание на 16.08.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства, като доказателствените искания на осъденото лице са оставени без уважение, тъй като със същите ще установяват обстоятелства неотносими към предмета на делото, което е образувано по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и няма да допринесат за установяване на обективната истина.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че
определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено. В случая нямало извършени нарушения на
европейското законодателство, а се касаело за специфични законодателни техники
и решения насочени към спазването на законите.
Служебният
защитник на осъдения Д. – адв. Н. моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да бъде извършена кумулация между присъдите по н.о.х.д. № 1319/2004 г. на СРС, НО, 21 състав и н.о.х.д. № 2394/2012 г., на СРС,
НО, 102 състав, като бъде определено
едно общо наказание. Моли още да бъде приложен чл. 59, ал. 3 от НК, като се
приспадне времето през което осъденото лице е било задържано по н.о.х.д. № 3476/2001 г. по описа на СРС.
Осъденият Д. изцяло поддържа подадената жалба, както и мотивите изложени
пред районния съд. Посочва, че общностното право било с пряко приложение в
рамките на националното, като се посочват мотивите на решение по ч. гр. д. №
10937/2016 г. по описа на СГС. Посочва още, че отказът за кумулация в случай на
нарушаване на чл. 68 от НК, представлявало нарушение на общностното право.
Следвало да се вземе предвид и здравословното състояние на осъденото лице. Моли
съда алтернативно да приложи чл. 25 от НК, да приложи чл. 27 или чл. 24, като
следвало да се приложи чл. 55 от ЗИНС, като се постановяло изпълнение на
наказанието на общ режим.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционния акт поради следните съображения:
От бюлетина за съдимост на Д. се установява, че съшият е бил осъден с
влязла в сила присъда на СРС, НО 21 състав, с присъда от 20.02.2006 г., по
н.о.х.д.№ 1319/2004 г., изменена от СГС, НО, 1 възз. състав, с решение от
14.08.2008 г. по в.н.о.х.д.№ 43/2006 г., влязла в законна сила на 14.08.2008 г.
Осъдения Д. е бил признат за виновен, в това, че на 07.02.1998 г., в гр. София,
с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Стойка
Борисова Дерменджиева заблуждение, с което ѝ причинил имотна вреда в
размер на 670 щатски долара при стойност на щ. д. -1795 недом. лева към
07.02.1998 г. равняващи се на 1202650 недом. лева или 120265 деном. лева,
поради което на основание чл. 209, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК е осъден на
четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от три години, считано
от влизане в сила на присъдата.
От бюлетина за съдимост на Д. се установява още, че същият е осъден с присъда
от 20.05.2014 г. по н.о.х.д. № 2394/2012 г., по описа на СРС, 102 състав,
потвърдена с решение от 31.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 3621/2016 г. по описа на
СГС III-ти възз. състав, влязла в законна сила на 31.08.2017 г. Осъдения Д. е
бил признат за виновен, в това, че в периода от 06.05.2008 г. до 24.09.2008 г.,
в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с три деяния,
осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление - чл. 209, ал. 1,
предл. 1 и предл. 2 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да
набави за себе си и за другиго – „КВ.“ ЕООД имотна облага, е възбудил заблуждение
у Г.О.В., и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 7 120.00 лева, като
отделните деяние са извършени, както следва: а) на 06.05.2008 г., в гр. София,
ул. *******с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Г.О.В.,
че е правоспособен адвокат и ще осъществява процесуално представителство по
гр.д. № 602/1999 г. на РС-Ботевград касаещо делба на недвижими имоти, и
поддържал заблуждението у Г.О.В. -извършил „отчет” за протичането и
подготовката на гражданското дело, и с това причинил на Г.О.В. имотна вреда в
размер на 2600.00 лева; б) на 29.06.2008 г., в гр. София, ул. *******с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Г.О.В., че следва да се
заплатят допълнителни държавни такси и хонорар за осъщественото от Д.
„процесуално представителство” по гр.д. № 602/1999г. на РС-Ботевград и с това
причинил на Г.О.В. имотна вреда в размер на 3800.00 лева; в) на 24.09.2008 г.,
в гр. София, с цел да набави за себе си и за другиго - „КВ.“ ЕООД имотна
облага, възбудил заблуждение у Г.О.В., че следва да се заплатят допълнителни
държавни такси и хонорар за осъщественото от Д. „процесуално представителство”
по гр.д. № 602/1999г. на РС-Ботевград, и с това причинил на Г.О.В. имотна вреда
в размер на 720.00 лева, като деянието е извършено повторно, след като
подсъдимият А.Д. е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - по н.о.х.д.
№ 1319/2004 г. на СРС, 21-ви състав, с влязла в сила на 14.08.2008 г., с която е
бил осъден за извършено престъпление по чл .209, ал.1 от НК и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от 3 (три) години,
и случаят е немаловажен – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал.
1, предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, предл. 1 и предл. 2,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, което на основание
чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл.57, ал. 2 и чл. 65, ал. 2 от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, като на основание чл. 304
от НПК, съдът го е оправдал по обвинението да е извършил деянието, част от продължаваното
престъпление, на неустановена дата в началото на м. юни 2008 г., в София, бул.
„*******в МБАЛ „Токуда Болница София”, както и за сумата от 400.00 лева, която
е предмет на това деяние. Съдът е постановил, на основание чл. 68, ал. 1 от НК,
да бъде изтърпяно от Д. наложеното му с присъда по н.о.х.д. № 1319/2004 г. на
СРС-НО, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, като на
основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 65, ал. 2 от ЗИНЗС приведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпявано в затвор и при
първоначален „строг“ режим.
За пълното следва да бъде посочено, че с присъда от 04.10.2006 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3476/2001 г. по описа на СРС, влязла в законна сила
на 28.05.2007 г. А.Д. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. По посоченото дело подсъдимият е бил с мярка „задържане под стража“ за периода
от 20.06.2001 г. до 19.07.2001 г.
Настоящата въззивна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд,
че двете осъдителни присъди по отношение на осъденото лице Д. не могат да бъдат
кумулирани помежду си, вследствие на което да бъде определено едно общо
наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК ако с едно деяние са
извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага
най-тежкото от тях. В случая присъдата по н.о.х.д.№ 1319/2004 г., по описа на
СРС Д. е влязла в сила на 14.08.2008 г. за деяние извършено на 07.02.1998 г.,
като на Д. му е наложено наказание четири месеца „лишаване от свобода“, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяване на наказанието с
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, а
именно от 14.08.2008 г. С втората присъда осъденият Д. по н.о.х.д. № 2394/2012
г., по описа на СРС, 102 състав влязла в сила на 31.08.2017 г., т е бил признат
за виновен, в това, че в периода от 06.05.2008 г. до 24.09.2008 г., в гр.
София, при условията на продължавано престъпление, с три деяния, осъществяващи
поотделно състава на едно и също престъпление- чл. 209, ал. 1, предл. 1 и
предл. 2 от НК, за което му е наложено наказание от две години „лишаване от
свобода“. С оглед на обстоятелството, че второто осъждане е за продължавано
престъпление извършено с три деяние, то се смята за довършено с осъществяването
на последното деяние, а именно на 24.09.2008 г., т. е. към който момент,
присъдата по н.о.х.д.№ 1319/2004 г., по описа на СРС вече е била влязла в сила
/14.08.2008 г./. Предвид така изложените обстоятелства в случая не може да бъде
определено едно общо наказание, доколкото второто престъпление, за което Д. е
бил осъден е било довършено след влизане в сила на присъдата по н.о.х.д.№
1319/2004 г. по описа на СРС и респективно в изпитателния срок на вече
наложеното наказание, поради което съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК
двете наложени наказания следва да бъдат изтърпени отделно.
Неоснователно се явява искането на осъденото лице за приспадне от
определеното общо наказание периода на задържане по н.о.х.д. 3476/2001 по описа
на СРС, по което дело била постановена оправдателна присъда по
отношение на Д.. Районният съд е бил сезиран с искане, чието разглеждане следва
да се извърши по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, а молбата на осъдения по чл.
59, ал. 3 НК следва да се разгледа по реда на чл. 417 НПК, където компетентен
орган за произнасяне е прокурорът, т. е. то не попада в обхвата на
самостоятелно разглежданите по реда на чл. 306 НПК въпроси извън случаите на
приложение на чл. 25 НК. Тъй като в случая групиране на наказанията на осъдения
не е възможно, а щом не са налице основанията за приложение на чл. 25 НК, не
подлежи на самостоятелно разглеждане и въпросът за приложението на чл. 59 НК,
поради което правилно районният съд е оставил без уважение молбата на осъденото
лице в частта по отношение чл. 59, ал. 3 от НК и е изпратил същата за
произнасяне от СРП по реда на чл. 417 от НПК. Още повече, че именно
прокуратурата разполага с най-пълна информация за водените срещу осъдения и
впоследствие завършили с оправдателна присъда наказателни производства, както и
за вида, броя и сроковете на задържанията на подсъдимия. След произнасяне на
прокуратурата осъденото лице в случай, че счита, че неговите права са нарушени
и/или при евентуалното неуважаване на искането му разполага с възможността да
обжалва постановлението по реда на чл. 200 НПК пред прокурор от по-горестоящата
прокуратура.
В тази връзка неоснователно се явява направеното искане в жалбата на
осъденото лице в случай, че въззивният съд не уважал искането за приспадне от
определеното общо наказание периода на задържане по н.о.х.д. 3476/2001 по описа
на СРС, по което дело била постановена оправдателна присъда по отношение на Д.,
като в случай, че въззивния съд приемел за невъзможно да направи това и да
приложел нормите на чл. 1, 4, 21, 47 и 49 от ХОС на ЕС и предвид здравословното
състояние на жалбоподателя и чл. 2 от ХОС е следвало да направи искане за
преюдициално запитване до съда на ЕС. Когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности, т.е.
на първо място следва да е налице преюдициалност, която да има пряко отношение
към предмета на делото. В настоящия случай обаче такава липсва, като съдът
счита, че правилното разрешаване на повдигнатите с жалбата въпроси, които очертават
предмета на проверка в настоящото производство не са обусловени нито от
тълкуване на разпоредби на правото на Европейски съюз, нито от тълкуване или
валидност на акт на органите на Европейския съюз, а са свързани с прилагането
на националната
правна уредба. Доколкото в конкретния случай не се касае за тълкуване и прилагане на
разпоредби на общностното право, а такива на националното право, а и
поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за правилното решаване
на делото, то искането се явява неоснователно. Също така следва да бъде посочено, че не се сочи, в какво се изразяват твърдените от
осъденото лице извършвани нарушения на общностното право, което било с пряко приложение над националното, като
единственото позоваване на мотивите на незадължителна съдебна практика, без да
се посочват такива нарушения има единствено декларативен характер и не може да
обоснове извод различен от гореизложения.
По отношение на оплакванията на
осъденото лице Д. за определяне на общ режим за изтърпяване на наказанието, то
настоящият състав намира, предвид неоснователността на молбата на осъденото лице
за определяне на общо наказание, че не следва да се произнася по отношение на режима, при
който следва да се търпят наложените с отделни присъди наказания. Още повече, че съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС правомощие на съда е да определя единствено „първоначалния“ режим за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, поради което последващо
изменение на режима може да бъде осъществено по административен ред от
съответните компетентни власти от администрацията на заведението за лишаване от
свобода.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат неговото изменяване или отмяна, поради което и пред вид на посочените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.06.2018 г. по н.ч.д. № 7665/2018 г. по описа на СРС, 102 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.