РЕШЕНИЕ
№ 1738
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20205330110220 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от
„Ай Тръст“ ЕООД против Е.Г. Л., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1 600 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *****/ *****г.; 572,
06 лв.- договорна лихва, дължима за периода *****г.- 20.09.2018г.; 840, 72 лв.-
мораторна лихва за периода 21.04.2017г.- 04.03.2020г.; 72, 34 лв.- административни
разноски във връзка с кредитното правоотношение и 387, 65 лв.- възнаграждение по
договор за поръчителство от *****г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда / 20.03.2020г./ до окончателното й погашение, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/ 14.04.2020г. по ч.гр.д.
№ 4233/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
Ищецът сочи, че на дата *****г. ответницата е сключила Договор за
потребителски кредит № ***** с ”Кредисимо“ АД, по силата на който била
предоставена сума в размер от 1600 лв. Същата била изцяло изплатена на ответницата
на каса на „Изипей“. Във връзка с посочения договор за кредит, между ответника (
кредитополучател ) и ищцовото дружество е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от *****г. С договора за поръчителство, ищецът се задължавал да
предостави лично обезпечение, като отговаря пред „Кредисимо“ АД при забавяне в
плащанията от страна на ответницата или цялостната й невъзможност да погаси
дължимите по заема суми. Изтъква се, че както договорът за кредит, така и договорът
за поръчителство са сключени „онлайн“ ( от разстояние ). Предвид неизпълнение на
1
задълженията от страна на ответницата, на дата 04.03.2020г. „Кредисимо“ АД е
изпратило уведомление до „Ай Тръст“ ЕООД, в което било обективирано искане
последното да заплати всички дължимите по договора за кредит суми. Твърди се, че на
дата 09.03.2020г., ищцовото дружество заплатило към „Кредисимо“ АД всички
дължими по договора за кредит суми. Предвид това, ищецът претендира, че е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор и като поръчител има право да получи всички
заплатени суми. Съобразно изложеното, моли се така предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се сторените разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Изтъква, че
на дата *****г. не е сключвал договор за кредит с „Кредисимо“ АД, не е подписвала и
договор за поръчителство с ищеца. Сочи, че на *****г. не е получавала и сума в размер
от 1600 лв. Ответницата сочи, че е сключвала договори за кредит с „Кредисимо“ АД,
но те винаги са били за сравнително малки суми, които бързо е успявала да върне.
Възразява, че в представените към исковата молба договори не фигурира нейн подпис,
не е налице и документ, удостоверяващ, че сумата от 1600 лв. й е предадена. Предвид
изложеното, моли така предявените искове да бъде отхвърлени. Претендират се
сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД, то
следва на първо място, при условията на пълно и главно доказване, ищецът да
установи възникването по надлежен ред на заемно правоотношение, както и че
договореният финансов ресурс е предаден/ усвоен от ответника- заемател (доколкото
договорът за поръчителство е акцесорен и съществуването му е поставено в
зависимост от наличието на главен дълг ).
В рамките на настоящото производство, ищецът не установи, която и да е от
горепосочените материалноправни предпоставки. По делото фигурира Договор за
потребителски кредит № ***** от *****г., погасителен план, приложения и общи
условия към него (л. 8- 24 ), за който ищецът твърди да е сключен с ответника от
разстояние. Предвид това, то приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон
за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР). Ответникът обаче,
своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда
съществува задължение да обследва този въпрос. Процесният договор за кредит е
сключен от разстояние и в него не фигурира положен подпис (саморъчен или
квалифициран електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да
идентифицира лицето- заемател. Самият договор за кредит представлява електронен
документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма- в конкретния случай текстови запис.
Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на
настоящия процес, е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето-
потребител. В конкретния случай, липсва подпис на потребителя, както и каквато и да
било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от *****г. с
ответницата. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис
2
или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би
получил категортичен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел.
подпис или неговия подвид- квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно
установена връзка между документа и неговия автор- доколкото по дефиниция тези
видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е
автор на изявлението ( в тази насока, макар и произнесени по вече преуредена
нормативна уредба, са Решение № 70 от 19.02.2014г., пост. по гр. дело № 868/ 2012г.,
по описа на IV- то Г.О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017г., пост. по ч.т.д.
№672/ 2017г., по описа на ВКС, I- во Т.О.).
Предвид гореизложените съображения, при изрично оспорване от страна на
ответника, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от
договора, което носи единствено подпис на представител на кредитора, не е достатъчно
да установи възникването на кредитно правоотношение. Следва да се посочи и че
самият ищец не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени
искания, с които да идентифицира лицето- заемател по договора за кредит. В молба от
17.02.2021г. / л. 81 гръб /, ищецът е поискал единствено СТЕ, която да обследва
изпращането на шестцифрен код до мобилен телефон, но това искане е във връзка със
сключения договор за поръчителство, а не с договора за кредит. Както вече бе
посочено, поръчителството е акцесорно и преди да се коментира наличието на договор
за поръчителство, то следва да се установи, че длъжникът е поел главното задължение (
което е по договора за кредит ).
След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или
квалифициран ел. подпис, то нужно е ищецът да установи връзката между съответния
генериран електронен документ и ответника. Това не бе сторено, поради което искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД следва на това основание да бъде
отхвърлен.
Допълнително, ищецът по делото не ангажира каквито и да било доказателства,
че претендираната от него главница в размер от 1600 лв. е предадена, съответно
усвоена от страна на ответника по силата на процесния договор за кредит от *****г. С
доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът изрично е указал на ищеца,
че не сочи доказателства за установяване на този правнорелевантен факт. С това си
действие съдът е изпълнил задълженията си да съдейства на страните за изясняване на
спора. След като ищецът бездейства и не е ангажирал съответни информационни
източници в насока установяване предаването на претендираната парична сума, то
съдът приема, че същата не е постъпвала в патримониума на ответника по силата на
процесния договор за кредит от *****г. Този извод се потвърждава и от приетото по
делото писмо от „Изипей“ / л. 159 /. От цитираното писмо се установява, че на
ответницата е предавана парична сума от 1600 лв., но на дата 24.09.2016г. което е девет
месеца преди сключването на процесния договор за кредит ( тоест, предадената сума
не би могла да бъде свързана с процесното правоотношение ).
В хода на процеса, с молба от 17.02.2021г. / л. 80- 82/ и молба от 10.09.2021г. /
169- 170/, ищецът променя твърденията си, обективирани в исковата молба и вече
поддържа, че сумата от 1600 лв. не е усвоена от ответницата на каса на „Изипей“ на
дата *****г., а със сумата е рефинансирала предходно свое задължение по Договор за
кредит № ***** от *****г. Доказателства за това не са представени, освен
удостоверение, издадено от „Кредисимо“ ЕАД / л. 89/, в което е отразено, че
ответницата има сключен договор за кредит от *****г. и с получената на *****г. сума
е рефинансирала предходно поетото задължение. Съдът не кредитира отразеното в
3
удостоверението, доколкото същото представлява частен документ, в който е
обективирано изявление единствено на трето за настоящото дело лице- „Кредисимо“
ЕАД и който документ е изготвен за целите на процеса. Нещо повече- при осъществена
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ служебна проверка, се установява и че
дружествата „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани лица- „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.
За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да изтъкне, че
процесната искова претенция е неоснователна и поради факта, че ищецът не установи
при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на поръчител, е
заплатил на първоначалния кредитор претендираните в настоящото производство
суми. Съобразно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил
задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. Тоест, за да
се породи регресно вземане на поръчителя спрямо длъжника, то следва поръчителят да
е погасил изцяло или частично задължението на длъжника. В насока установяване на
последното обстоятелство, ищецът е ангажирал единствено Удостоверение за погасени
задължения от 09.03.2020г., издадено от „Кредисимо“ ЕАД / л. 42 от делото/.
Представеното удостоверение е частен документ, който също е издаден за целите на
процеса и то от лице, което е свързано с ищеца ( както вече бе посочено „Кредисимо“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД ). Предвид това, съдът
не цени отразеното в удостоверението и счита, че ищецът не е установил факта на
заплащане на сумите, за които се твърди да са дължими по силата на договор за кредит
от *****г.
Предвид гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1 600 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *****/ *****г.; 572,
06 лв.- договорна лихва, дължима за периода *****г.- 20.09.2018г.; 840, 72 лв.-
мораторна лихва за периода 21.04.2017г.- 04.03.2020г.; 72, 34 лв.- административни
разноски във връзка с кредитното правоотношение и 387, 65 лв.- възнаграждение по
договор за поръчителство от *****г., сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда / 20.03.2020г./ до окончателното й погашение, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/ 14.04.2020г. по ч.гр.д.
№ 4233/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в., следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски. Същите са в
размер от 500 лв. – адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което е
представен и договор за правна защита и съдействие ( л. 78 от делото).
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* против Е.Г. Л.,
ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
4
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86,
вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 600 лв. – главница по Договор за
потребителски кредит № *****/ *****г., обезпечен чрез сключен на *****г. договор за
поръчителство, въз основа на който ищецът е платил; 572, 06 лв.- договорна лихва,
дължима за периода *****г.- 20.09.2018г.; 840, 72 лв.- мораторна лихва за периода
21.04.2017г.- 04.03.2020г.; 72, 34 лв.- административни разноски във връзка с
кредитното правоотношение и 387, 65 лв.- възнаграждение по договор за
поръчителство от *****г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
/20.03.2020г./ до окончателното й погашение, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/ 14.04.2020г. по ч.гр.д. №
4233/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
ОСЪЖДА „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е.Г. Л., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер от 500 лв., представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/______________
5