№ 10987
гр. С, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110158727 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. И., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. М. Я. срещу В. С. П /с предбрачно име И./,
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Т. С., с която се иска съдът да прогласи за
нищожно поради липса на съгласие извършеното от В И. И. в полза на В. С. И. дарение на
1/8 идеална част от сграда с идентификатор **************, обективирано в Нотариален
акт ........... ******, рег. ....... дело ........... от 14.10.2016 г. на Нотариус ИД.
При условията на евентуалност се иска съдът да прогласи за унищожаем договора за
дарение поради недееспособност на В. С. И..
Ищецът твърди, че в нотариалния акт подписът, положен под името на маика му В И.
И., не е положен от нея.
Поддържа се, че тя била много болна, страдала от захарен диабет ИЗТ, диабетна
полиневропатия на долни краиници с възбудна и отпадна сетивна симптоматика, двигателни
нарушения. Имала и придружаващи заболявания: Хипертонична болест 3 ст. Хипертонично
сърце. Комбиниран отоневрологичен синдром, а към 2016 г. била полусляпа и прекарала и
мозъчни инсулти.
Твърди се, че с оглед здравословно състояние към момента на сдЕ.та тя не би могла
да положи подписа си поради доста големия тремор на ръцете, а и не е могла да разбира
деиствията, своиството и значението на реализираната сдЕ., или да ръководи деиствията си.
Приложени са писмени доказателства.
Иска се да бъде назначена съдебно-почеркова експертиза, която след като се запознае с
всички документи, които са приложени по делото, както и с нотариалното дело, в което са
налични оригинали на декларации и пр., както и със заявление за издаване на лична карта на
лицето В И. И., както и с издадено пълномощно от нея на Р. П. И., да отговори, дали
подписът и името положени под подписа са поставени от В И. И., или не.
Иска се да бъде назначена съдебно медицинска експертиза, която след като се запознае
вещото лице с приложените писмени доказателства по делото, да отговори, дали същата е
била годна да разбира своиството и значението на извършения дарствен акт, както и дали
1
същата е била във възможност да полага подписа си, както и да напише собственоръчно
имената си под нотариалния акт с оглед здравословното си състояние.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за следните
обстоятелства: какво е било здравословното състояние на В И. И., дали същата е била
подвижна, дали е могла да пише и чете, както и дали е била в състояние, което да възприеме
всички конкретни деиствия извършени по дарението, което същата е направила в полза на
В. С. И..
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата. В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор на исковата молба, с които исковете се оспорват като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че В И. И. е била дееспособна както към датата на процесната сдЕ. дарение,
така и през цялото време на живота си до смъртта си. Същата не е била поставена под пълно
или ограничено запрещение. Преди смъртта не е било искано поставянето под
запрещение. От процесния договор не произлиза доказателство за недееспособността ѝ.
Оспорва се твърдението, че положеният под името на В И. И. подпис не е неиният.
Сочи се, че в деиствителност подписът на В И. И. е положен на същия ред преди
изписването на трите и имена и е поставен от самата нея при сключването на сдЕ.та дарение
във формата на нотариален акт. Тя е положила собственоръчно подписа си и
собственоръчно е изписала и трите си имена без съкращения.
Твърди се, че В И. И. е имала здравословни проблеми, но те са били свързани със
захарния диабет и двигателни нарушения в долните краиници. Няма данни за мозъчни
инфаркти и/или мозъчни инсулти и такива не са преживени от нея. Тя е имала незначителен
тремор на ръцете, които не е бил постоянен, нито е бил нещо, което да е пречело да
извършва нормални деиности, нито е пречел да се подпише и да изпише трите си имена
без съкращения. Твърди се, че макар да е имала леки проблеми със зрението, като всеки
възрастен човек, краино невярно е направеното в исковата молба твърдение, че била почти
сляпа.
Твърди се, че В И. И. е разбирала своиството и значението на деиствията си и
извършеното и е можела да ръководи постъпките си до самия краи на живота си, в това
число и в момента на процесната сдЕ.. Сочи се, че тя била в добро физическо, психическо и
ментално състояние, участвала в деиността на Клуб на пенсионера в село Г.
Твърди се, че правото да се предяви иска по чл. 31 от ЗЗД се е погасило с изтичането
на тригодишна давност, считано от датата на сключване на сдЕ.та.
Представени са писмени доказателства и е изразено становище по доказателствени
искания на ищеца.
Иска се да бъде допуснат разпит при режим на призоваване на М. И. С., която моля да
бъде призована по месторабота: Кметство село Г, село Г, АДРЕС, раион П, община С,
област С /столица/ и двама свидетели при режим на довеждане, с които показания ще се
опровергават твърденията на ищеца и ще се установяват твърденията, че В И. И. е можела
да разбира своиството и значението на деиствията си и е можела да ръководи постъпките си
непрекъснато през времетраенето на живота си, в това число към датата на сключване на
процесната сдЕ. дарение и към периода, визиран от ищеца.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД за нищожност на договора
поради липса на съгласие:
За основателността на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдения порок на оспорения договор, а именно
обстоятелствата обуславящи липса на съгласие на В И. И. за сключването му - в конкретния
случай неавтентичност на положения от нея подпис.
От представения по делото Нотариален акт ........... ******, рег. ....... дело ........... от
14.10.2016 г. на нотариус ИД /л. 6-7 от делото/ се установява, че на посочената дата е
сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който ответницата В. С. П /с
предбрачно фамилно име И./ е получила от В И. И. и ПЙ И. 1/4 идеална част от
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **************, находяща се в с. Г, С
община, район “П”, УЛИЦА, със застроена площ от 119,90 кв.м. Предвид заявената искова
претенция, предмет на разглеждане в настоящото производство е извършеното от В И. И. в
полза на В. С. И. дарение на 1/8 идеална част от процесния имот.
При извършване на преценка досежно действителността на договора за дарение с оглед
наведеното основание за неговата недействителност - липса на съгласие на една от страните
по него към момента на сключването му, следва да се съобрази дали подписът положен в
графата на първия дарител е на лицето В И. И.. От приетото по делото заключение по
изготвената съдебно-почеркова експертиза /л. 105-110 от делото/ се установява, че подписът,
положен в мястото за “Дарители: 1….” на Нотариален акт ........... ******, рег. ....... дело
........... от 14.10.2016 г. на нотариус ИД, рег. № 039 от НК - обект на експертизата, е
изпълнен от В И. И.. При сравнително графическо изследване между подписите – обекти на
експертизата, и саморъчните подписи на лицето експертът констатира съвпадения в общите
графически признаци: строежа на подписите, формата, разтегнатостта, посоката, а също
така и в частните такива, по-характерни от които са формата и посоката на движение при
изписване на първи начален елемент на буквата “В”, съответно формата и вида на връзката
при свързване на втори и трети елементи на същата буква.
За отговор на поставения въпрос като сравнителен материал са използвани процесният
нотариален акт, представен в оригинал от страна на нотариалната кантора, където е бил
изследван, документи, находящи се в Агенция по вписванията, обективиращи извършени
разпоредителни сделки от лицето, както и такива представени от процесуалния
представител на ответника. При техническото изследване на оспорения документ вещото
лице е достигнало до крайния извод, че подписът действително е изпълнен върху документа,
а не е извършвана техническа подправка чрез пренасянето му от друг документ, нито
респективно са констатирани признаци на имитация като колебливи движения,
необосновани точки на спиране или обръщане на посоката и направлението на движение.
По повод положения от В И. пръстов отпечатък в един от използваните документи за
сравнителен анализ - Нотариален акт № ****************** от 27.09.2013 г. на нотариус
СТ, рег. № **** от НК /л. 111-114 от делото/, вещото лице в о.с.з., проведено на 04.10.2022
г., пояснява, че към 2013 г. лицето е имало някакъв проблем, станал пречка за полагане на
подпис и са изписване на име, като експертът не може да определи дали същият се дължи на
възрастовия напредък или на някакво заболяване. Независимо от това, с оглед извършеното
изследване, вещото лице категорично приема, че на положения подпис има достатъчно
признаци, за да може да е годен. От друга страна, същият потвърждава, че е констатирано
леко нарушаване в двигателната активност при изписване на овалите, но предвид
обстоятелството, че това се среща и в сравнителните образци, счита, че по същество
представлява индивидуална особеност на лицето. Посочено е, че подобен тип отлив от
писмено-двигателния навик е възможен при възрастни хора, които не пишат толкова често и
толкова дълго, което от своя страна води до забравяне на букви и тяхното свързване по
различни начини.
3
Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано и обективно
изготвено на база представения сравнителен материал, компетентно допълнено с
изложените констатации в проведеното о.с.з. Относно използвания пръстов отпечатък за
удостоверяване на автентичността на направените от лицето изявления в разпоредителния
акт от 2013 г., съдът счита посоченото обстоятелство за ирелевантно към крайния извод на
вещото лице, който настоящият състав споделя, доколкото в нотариалното производство
преценката за прилагането на алтернативно предвидения в императивната норма на чл. 579,
ал. 2 ГПК вр. чл. 189, ал. 1 ГПК вариант за подписване чрез поставяне на отпечатък от десен
палец се извършва от нотариуса с оглед направените и потвърдени пред него изявления на
страните. В този смисъл изолираният случай на използване на пръстовия отпечатък на В И.
за удостоверяване на нейната воля в посочения нотариален акт от 2013 г. сам по себе си не
може да доведе до краен извод за липса на съгласие във всички последващи сключени от нея
разпоредителни сделки, в които същата е поставила собственоръчно своя подпис, в това
число и в процесната хипотеза.
Следва да се посочи, съобразно мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022
г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че при извършената от съда служебна проверка
на съдържанието и формата на процесния договор, настоящият състав не констатира
наличието на пороци, обуславящи прогласяването на неговата недействителност. Поради
това, че В И. И. е подписала процесния договор за дарение и предвид формалната
доказателствена сила на частните документи /че изявленията в тях са направени от лицата,
от които външно изхождат/, съдът приема, че договорът е породил валидни правни
последици. В този смисъл, доколкото ищецът не доказа други обстоятелства, които да са
довели до сключването на процесния договор при липса на съгласие, съдът намира иска за
нищожност на договора на това основание за неоснователен, поради което същият подлежи
на отхвърляне.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до извод
за неоснователност на предявения главен иск, съдът следва да разгледа и съединения в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, че към момента на сключване на
процесния договор В И. И. не е могла да разбира или да ръководи деиствията си /временно,
преходно отсъствие на волеви и интелектуални възможности при формиране на
волеизявлението /. В тежест на ищеца е да установи и че преживе е било поискано
поставянето на В И. И. под запрещение или че от самото волеизявление в договора се
установява, че макар и дееспособна, към/при сключването на договора не е могла да разбира
или да ръководи постъпките си.
С доклада по делото съдът е посочил на страните, че въпросът за наличието или
липсата на условията по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, респективно на тези по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, не е
въпрос по допустимостта на иска, а такъв подлежащ на разглеждане по същество, тъй като
не се касае за абсолютни процесуални предпоставки за неговото предявяване. В този смисъл
по отношение възражението за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира, че
следва да се произнесе евентуално при основателност на иска. От друга страна, предвид
факта, че лицето е починало към момента на депозиране на исковата молба в съда и с оглед
липсата на спор между страните относно обстоятелството, че приживе не е било поискано
поставянето под запрещение, на основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предмет на анализ в
настоящото производство е наличието на алтернативната предпоставка на цитираната
разпоредба, а именно доказателството за недееспособността да произлиза от същия договор,
което може да бъде преценено само след събиране и обсъждане на доказателствата по
делото.
4
За установяване на здравословното състояние на лицето В И. преди нейната смърт, по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели,
доведени от ищеца - Г У Г, В В. П и В С Д.
В показанията си свидетелят Г Г твърди, че познава ищеца от 20 г., а неговите
родители - от времето, когато са правили ремонт в тяхната къща през 2013-2014 г. За
състоянието на починалата посочва, че е била трудно подвижна, като същият е запознат с
обстоятелствата, че е имала диабет и е изкарала инсулт по данни на нейния син. Свидетелят
излага твърдения, че жената трудно го е разпознавала, което самият той отдава на възрастта
и инсултите, движела се е като възрастен човек след инсулт и е ползвала бастун. Г сочи, че
това се е случило преди 5-6 г., а в последващ момент в отговор на поставени въпроси от
процесуалния представител на ответника пояснява, че това е било не по-малко от 6-7 г.
назад, през 2015-2016 г., като в цялост твърди, че е виждал майката на ищеца 2-3 пъти.
От разпита на свидетеля В П - колега на починалата в болницата “Ш”, където
последната е работила от 1977 г. до 1992 г., когато се е пенсионирала, се потвърждава
наличието на диабет, като лицето твърди, че след 2010 г. В И. е получила два инсулта.
Информация е получавала по телефона както от самата нея, така и от нейния син, като в
разговорите им свидетЕ.та е констатирала различния говор на лицето - първо е говорела
едно, после друго и е забравяла. Изложени са сведения относно среща на лицата през м.
октомври 2016 г. в Първа градска болница, където свидетЕ.та работи понастоящем, а
починалата се е явила за преглед пред ТЕЛК, но в първоначалния момент не е познала
своята приятЕ. - същата е била неориентирана, гледала е в празното пространство и не е
можела да я види.
В Д - касиер в квартален хранителен магазин, в своите показания излага, че познава
Р. и неговата майка, която преди 2013 г. е пазарувала в магазина и са си ходели на гости.
Твърди се, че след това последната видимо се е променила - не е знаела какво иска да купи,
връщала е продукти, пазарувала е за повече, отколкото е можела да заплати, като се е
затруднявала в преценката си относно стойността на парите. Сочи се, че промяната е
настъпила към края на 2015 г. и началото на 2016 г., когато нейният син е започнал да
помага с покупките, тъй като се е видяло, че не може да се справи сама, а той поради
неплащането на сметките, бил забранил да пазарува - по сведения на Р. и на колегите от
другите магазини. Свидетелят твърди, че когато са ходили при ищеца, са били само те,
непрекъснато са общували, но не познава други близки на В, които да са живеели в къщата.
Съдът намира показанията на доведените от ищеца свидетели за взаимно допълващи
се, но по същество такива, които са в несъответствие с останалия събран по делото
доказателствен материал. При анализ на ангажираните гласни доказателствени средства,
съдът установява, че свидетелите Г Г и В Д в част от показанията си не отразяват факти и
обстоятелства, които лично са възприели, а излагат представена им от ищеца информация –
например “ищецът ми е казвал, че майка му има диабет и е споделял, че е получила инсулт”
/съгласно показанията на Г/ и “от него (ищеца) знам, тъй като са приятели с мъжа ми, че Р я
води на лекар, че пазарува”, “… забранено беше да пазарува. Това го знам от колегите от
другите магазини и от Р” /от показанията на Д/. В останалата си част показанията на Г са
неотносими към предмета на спора, а тези на Д макар да представляват индиции за нейно
моментно неразположение, доколкото не се подкрепят от останалите доказателства, не могат
да обосноват извода на съда, че лицето не е можело да ръководи действията си. От друга
страна, относно сведенията на В П касаещи промяната в говора на починалата по време на
проведените между тях телефонни разговори и неориентираното състояние към момента
на срещата им, съдът приема, че същите не са в достатъчна степен конкретизирани и
категорични, че да доведат до заключението, че В И. не е могла да разбира факти и
обстоятелства от заобикалящата я действителност, още повече и предвид обстоятелството,
че същата самостоятелно се е явила в болницата, макар свидетЕ.та да твърди, че “тя е дошла
5
там, защото я е докарал сина”.
За опровергаване твърденията на ищеца и с оглед установяване на доброто
здравословно състояние на В И., по делото са разпитани ангажираните от ответника трима
свидетели - Л Ц. Д, Л П.а И. и М. И. С..
Л Д - братовчедка на ищеца и племенница на починалата, поддържа, че е получавала
насоки от своята леля за диабета, като описва, че последната сама е поставяла инсулина си и
е била запозната с работата на поставения апарат. Посочва, че В сама си е пазарувала
лекарства, често е посещавала Окръжна болница и е пътувала с градския транспорт, като
двете са се чували по телефона и са си ходели на гости. Твърди се, че починалата е знаела
всички рождени дни на своите племенници и ги е поздравявала по телефона. Същата се е
грижила за къщата, в която впоследствие са дошли да живеят двете й внучки, за двора и за
домакинството.
По делото е разпитана и Л И. - дъщеря на починалата, която посочва, че майка е
била болна от диабет, старчески, тип 2, впоследствие е преминала на инсулин, а в
последните години си е правила и редовни вливания за профилактика на диабетната
полиневропатия. Поддържа, че последната сама се е обслужвала, сама е пазарувала, полагала
е грижи за домакинството и за семейството си. СвидетЕ.та обаче твърди, че не знае майка
да е получавала мозъчен инсулт или инфаркт, а предвид качеството на медицински
специалист излага, че именно на нея е разчитала починалата относно здравословното си
състояние. В тази връзка дъщерята описва, че си е вземала отпуск, за да може да заведе
майка си в болницата за тези вливания, след което да я прибере, като самата тя си е идвала
по 3-4 месеца в годината, когато се е налагало да помага на родителите си.
Свидетелят М. С. - понастоящем кмет на с. Г, описва активното участие на В И. в
дейността на местния пенсионерски клуб. Твърди се, че починалата ежеседмично е
организирала присъствието на останалите възрастни дами, като е поощрявала тяхното
участие, а самата тя е рецитирала собствени стихотворения, които впоследствие са били
обединени в стихосбирка. Лицето посочва, че жената така е планирала своите процедури в
болницата, че да не съвпадат със сбирката на клуба в съботния ден. Именно с дейността в
сбирката, свидетЕ.та се е опитала да окуражи В, когато същата е претърпяла инцидент в
резултат на падане от дърво през 2018 г., малко преди да почине. За въпросната последна
среща се твърди, че В, както е била на леглото, е рецитирала наизуст цяло нейно
стихотворение, поради което свидетелят излага, че няма впечатление същата да е имала
нарушен говор.
Изложеното в показанията на последния свидетел се подкрепя и от допуснатата
съдебно-техническа експертиза с поставена задача да се запознае и представи съдържанието
на приложения на л. 50 от делото електронен носител. От приетото заключение на вещото
лице /л. 188-194/, което съдът кредитира като обективно изготвено, се констатира, че В И.,
чиято идентичност е безспорно установена на записите, е рецитирала стихотворения,
говорела е на руски език, видимо от представения снимков материал /извлечение от
клиповете/ е усмихната и активно участва в комуникацията си с останалите жени.
От друга страна, съдът кредитира и показанията на свидетелите Л Д и Л И. като
обективни и последователни, съобразявайки обстоятелството, че са лица от очертания в
разпоредбата на чл. 172 ГПК кръг. Въпреки това на показанията им следва да бъде дадена
вяра, доколкото роднините са били близки до обкръжението на починалата и в този смисъл
запознати с нейните ежедневни грижи и налични заболявания. От изложеното съдът
изключва показанията на дъщерята в частта, в която излага, че няма данни майка да е
получавала инсулт или инфаркт - същите не съответстват на останалия доказателствен
материал, а и предвид това, че е житейски нелогично майката да не е споделила за тяхното
претърпяване на своята дъщеря, ако в действителност се е консултирала с нея относно
здравословното си състояние.
6
При анализ на цялата приложена по делото медицинска документация на В И.,
обсъдените по-горе свидетелски показания и съобразно констатациите на вещите лица по
изготвените и приети съдебно-графологична и съдебно-техническа експертизи, вещото лице
по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза /л. 297-310/, имащо за задача да оцени
здравословното състояние на починалата В И. максимално близо до датата на процесната
сдЕ. /14.10.2016 г./, в заключението си достига до извода, че В И. И. приживе не е страдала
от психично заболяване - психоза или дементен процес. Посочено е, че подобно
обстоятелство не е отразено никъде в представените епикризи, като в последните две такива,
касаещи процесния период, е определен психичен статус - без особености, а в предходните е
записано психичен статус - висши корови функции в норма. Предвид изложеното, експертът
приема, че към момента на разпоредителния акт освидетелстваната е била със запазени
психични годности да разбира и ръководи действията си и в този смисъл е могла да полага
подписа си, съответно да напише собственоръчно имената си под нотариалния акт с оглед
на здравословното си състояние.
В мотивната част на приетото по делото заключение е описано, че починалата е
страдала от множество телесни заболявания - претърпяла е операция по повод на карцином
на дебелото черво и е била диагностицирана със захарен диабет, прераснал в диабетна
полиневропатия, които заболявания обаче по същество не се отразяват върху психичното
състояние на боледуващото лице. Посочено е, че възрастната жена е страдала от артериална
хипертония, като в действителност се съдържат данни и за претърпян мозъчен инсулт със
засягане на десни крайници, но е отразено, че лицето е имало добро възстановяване.
Същевременно няма сведения за увреждания на интелектуално-паметовите функции и
личността на освидетелстваната вследствие на тези инсулти. В тази връзка вещото лице
пояснява, че човек дори да прекара мозъчен инсулт невинаги получава трайни и необратими
увреждания на психичните процеси, а в настоящия случай при В И. не са били налице дори
трайни неврологични усложнения - парализи или парези.
В този смисъл е и представената по делото етапна епикриза на В И. от нейния личен
лекар - д-р Емил П. /л. 205/, който потвърждава наличието на диабетна полиневропатия, като
излага твърдения, че на жената не са издавани направление за психиатър, нито зелени
рецепти - сама е идвала в кабинета да си получава лекарствата и не е използвала бастун.
Лекарят удостоверява още наличието на чести световъртежи, загуба на ориентация понякога
на тъмно, изтръпване на долни крайници, схващане на мускулите на подбедриците, както и
епизодично треперене на двете ръце.
В о.с.з. проведено на 06.06.2023 г., вещото лице Е. С.-Т. допълва констатациите си с
пояснението, че повечето издадени епикризи са от болницата “СН”, която е за неврология и
психиатрия, като предвид извършваните редовни психиатрични консултации в лечебното
заведение, счита, че ако лицето е страдало от деменция или психоза, то това задължително е
щяло да бъде отразено с описание на състоянието на жената, респективно с даване на
препоръки и консултации с психиатър. Потвърждава се изложеното и в заключението, че В е
получила два мозъчни инсулта, единият от които мозъчен инфаркт, а другият - исхемичен
мозъчен инсулт - тромбоемболичен, но не е налице епикриза от лечение в болница по повод
специално на тези инсулти, нито медицинска документация за този период, когато тя е
получавала мозъчни инсулти. На последно място, в отговор на поставени въпроси относно
зрителните възприятия на В, е посочено, че дезориентацията се е дължала на снижената
зрителна острота вследствие на ретинопатията, а в една от епикризите са отдали
неразположението на фебрилно състояние и покачване на кръвната захар, а не на някакво
психично разстройство.
Съдът кредитира изцяло заключението по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза като подробно и компетентно изложено в хронологичен ред съобразно
заболяванията на лицето, пояснявайки техните особености и възможни последици.
7
При анализ на обсъдения доказателствен материал, съдът намира, че моментните
състояния на неразположение, дезориентираност, отслабено зрение и загуба на паметта на
починалата са присъщи за човек на нейната възраст, притежаващ описаните заболявания.
Същите обаче, предвид медицинските констатации на експертите, не засягат
функционирането на мозъчната дейност по начин възпрепятстващ възможността на лицето
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От друга
страна, по делото са събрани достатъчно доказателства, свидетелстващи за активния начин
на живот на починалата - от полагане на грижи за домакинството и семейството до
организиране на социални събирания на възрастните жени в пенсионерския клуб, в това
число и личната грижа за собствените работи - снабдяване с необходимите лекарства и
явяване на профилактични прегледи, което изисква наличието на добра кондиция и
ориентация в пространството, съобразявайки още обстоятелството, че жената е използвала
редовно и градския транспорт. Същевременно, въпреки напредналата си възраст, В И. се е
отличавала като дейна жена и творческа личност - безспорно обстоятелство, с което е била
известна не само сред близките си, но и сред приятелския ѝ кръг.
По изложените мотиви съдът намира, че по делото няма данни към датата на
извършване на разпоредителната сдЕ. В И. да се е намирала в състояние налагащо извода,
че не е могла да разбира или да ръководи постъпките си и в този смисъл да действа разумно,
поради което предявеният евентуален иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД следва също
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответницата следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер 2 171 лв., от които 1 600 лв.
адвокатско възнаграждение, 536 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 5 лв. такса за издаване на
съдебно удостоверение и 30 лв. депозит за свидетел, съгласно представения списък.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС
в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В процесния
случай извършените от процесуалния представител на ответника действия се изразяват в
подаване на отговор на исковата молба и извършване на процесуално представителство в
общо седем на брой съдебни заседания с изслушване на три експертизи и разпит на шестима
свидетели по два оценяеми иска, поради което съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно чл.7, ал.2, т.3 и чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и в този смисъл не е прекомерно, съответно не следва да
бъде редуцирано.
Следва да се посочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е действително
заплатено с два броя платежни нареждания - от 18.04.2022 г. и от 04.10.2022 г. /л. 82 и л.
172/, съгласно уговореното разсрочено плащане по представения по делото договор за
правна защита и съдействие № 7/15.04.2022 г. /л. 51-гръб/, респективно допълнителното
възнаграждение е уговорено и заплатено видно от приложения договор за правна защита и
съдействие № 9/16.05.2023 г., представляващ разписка за получената сума /л. 245/.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу В. С. П/
с предбрачно фамилно име И./, ЕГН **********, адрес: АДРЕС иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на
извършения от В И. И., EГН ********** в полза на В. С. П, ЕГН ********** договор за
дарение на 1/8 идеална част от сграда с идентификатор **************, обективиран в
Нотариален акт ........... ******, рег. ....... дело ........... от 14.10.2016 г. на Нотариус ИД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. П. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС срещу В. С. П/
с предбрачно фамилно име И./, ЕГН **********, адрес: АДРЕС иск с правно основание
чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на извършения от В И. И., EГН ********** в полза на В.
С. П, ЕГН ********** договор за дарение на 1/8 идеална част от сграда с идентификатор
**************, обективиран в Нотариален акт ........... ******, рег. ....... дело ........... от
14.10.2016 г. на Нотариус ИД, поради невъзможността на В И. И., EГН ********** да
разбира или да ръководи действията си към момента на неговото сключване.
ОСЪЖДА Р. П. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл.78, ал. 3 ГПК
да заплати на В. С. П, ЕГН **********, адрес: АДРЕС, сумата от 2 171 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9