Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.С.,
22.07.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 2487 по описа за 2015г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.3,ал.3,вр.ал.2 от ЗБН и при евентуалност иск с
пр.осн.чл.59,ал.3,вр.ал.4 от ЗБН от Л. П.И. И Р.И.А. , в качеството им на
временни синдици на К.Т.Б. АД срещу Р. ООД ЕИК ********* .
Твърди се, че лицензът на Б.та е
отнет на 6.11.2014г. с Решение № 138 на УС на БНБ и същото е обявено в ТР на
дата 7.11.2014г. Синдиците в изпълнение на задълженията си да издирват
уточняват и попълват имуществото на Б.та са предявили иска предвид извършено
изявление за прихващане на ответната фирма отправено от Р. ООД до КТБ АД
входирано при Б.та на 26.11.2014г. Активното вземане е това, по което
ответникът се легитимара като цесионер – по силата на извършена цесия, за която
Б.та е уведомена с уведомление вх.№
11375/7.11.2014г. , с който договор ответникът е придобил от трето за спора
лица – Д.Д. две вземания – вземане по анекс № 80886 от 22.05.2012г. на Рамков
договор за платежни услуги за потребители /ф.л./ от 10.02.2010г. за откриване
на банкова сметка ***, съставляващо левов депозит в размер на 29 523.04
лв. и лихва в размер на 1 299.39 лв. , както и вземане по анекс
58770/06.04.2010г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители от
10.02.2010г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит в евро в размер на
24 932.44 евро и 5 787.81 евро лихва. Пасивното вземане на ответникът
е на основание съществуващо между страните договор за банков кредит от
22.10.2012г. , изменен и допълнен с два анекса , по силата на който Б.та е
отпуснала на ответника кредитополучател сумата от 410 000 евро, ефективно
усвоени от Р. ООД , като непогасената
част от главницата е била в размер на 191 130 евро при подписване на Анекс
№ 2. Момента на придобиване на
вземането по смисъла на чл.59,ал.3 от ЗБН следва да се отъждестви с момента на
постъпване на уведомлението по чл.99,ал.4 при длъжника, а именно на дата 7.11.2014г..
Доколкото прихващанията са извършени след датата на отнемане на лиценза за
извършване на банкова дейност – 6.11.2014г. и предвид характера на прихващането
като способ насочен към събиране на вземане срещу Б.та, то ищецът твърди, че
прихващането е извършено в нарушение на императивни законови разпоредби/
чл.3,ал.2 ЗБН/ - порок, който води до неговата нищожност спрямо кредиторите по
несъстоятелността съгласно чл.3,ал.3 ЗБН. Наред с това законът предвижда
възможност прихващане да се обяви за относително недействително спрямо
кредиторите по несъстоятелността – а именно при наличие на недобросъвестност
към момента на придобиване на вземането, съответно задължението, с което се
прави прихващане. С разпоредбата на чл.59,ал.4 ЗБН законодателя е презюмирал
недобросъвестност у преобретателя на вземането и или задължението в случаите,
когато придобиването на вземането / задължението е станало определен обективен
момент – след датата на вписване на решението на ЦБ за отнемане на лицензията
за извършване на банкова дейност. Ако придобиването на вземането / задължението
е станало след този обективен момент, е налице необорима презумпция за знание
за настъпилата неплатежоспособност. При така изложените твърдения и предявени
искове Б.та прави следните искания:
НА осн.чл.3,ал.3,вр.ал.2 от ЗБН
да се прогласи нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелностт на
КТБ на изявление за прихващане вх.№ 12325/ 26.11.2014г. по регистъра на КТБ и
При условията на евентуалност моли
изявлението за прихващане да се обяви за относително недействително на
осн.чл.59,ал.3, вр.ал.4 от ЗБН спрямо кредиторите на несъстоятелността.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете, като
неоснователни и моли да се отхвърлят изцяло. С втория отоговор представя
доказателства , че изцяло е погасил задълженията си по договора за кредит, като
е приложил пет нареждания за парични преводи
ТРЕТОТО ЛИЦЕ помагач Д.Д.
изразява в писмен вид становището си, че извършеното прихващане не е нищожно,
не е налице и призумпцията на недобросъвестност, тъй като договорът за цесия е
от дата 6.11.2014г. , т.е. вземането очевидно не е придобито след датата на
вписване на решението на централната Б..
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор, и от
представеното по делото съдебно извлечение
от Протокол № 27 от 6.11.2014г. на БНБ, с което е взето решение за отнемане лиценза на Б.та, и са
назначени временните синдици с опр.№ 2001 /25.03.15г. се установява, че Б.та не
упражнява след отнемане на лиценза банкова дейност и е в производство по несъстоятелност. Откриването му е настъпило
в хода на процеса.
Между страните няма спор за възникналото
между ищеца и ответникът правоотношение по договор за банков кредит от
22.10.2012г. , изменен с два анекса.
Не се спори също така, че ответникът
е придобил вземания по две депозитни сметки от третото лице помагач Д. по
силата на договор за прехвърляне на вземане от 6.11.2014г. в общ размер от
46 479.51 лева.
Не се спори и от представения договор за
банков кредит от 22.10.2012г., изменен с два анекса и извлечение от наличността
по сметката, която го обслужва - се установява, че към 4.11.2014г. /преди
6.11.2014г. – дата на отнемане на лиценза и на цесията / задълженията на кредитополучателя по договора
са в размер – просрочена главница от 110 803.58 евро и дължима лихва в
размер на 4 309.80 евро или общо 115 113.38 евро или 228 754.07г.
Страните не спорят и от
представените шест броя платежни нареждания се установява, че ответникът е
извършил следните погашения, а именно :
-
9.12.14. – 34 500 евро
-
9.01.15г.- 70 114.30 лв.
-
16.07.15г. – 20 500 евро
-
23.07.2015г. – 30 000 евро
-
30.07.105г. – 3 756.48 евро
-
03.08.2015г. – 1.89 евро
-
Или погашенията са общо в размер на 243 725.67 лева. / при курс евро
лев – 1.956/.
Доколкото вноските са извършвани
по сметка на КТБ АД в У.Б. АД , но страните не спорят, че с тази сума е
погасено задължение на ответникът по договора за кредит от 22.10.12г. , предмет
на изявлението за прихващане. Макар и сметките по извлечението и по вносните
белжки да се различават, съдът приема, че погашенията на ответникът са имено по
договора за кредит от 22.10.2012г., доколкото това обстоятелство не се оспорва
от ищеца. При така установените погашения по договора за кредит, въпреки
изрично направеното изявление за прихващане вх.№ 12325 от 26.11.2014г. с
придобитите вземания от третото лице Д. общо в размер на 46 479.51 евро
следва да се направи извод, че след завеждане на делото ответникът е внесъл и
погасил изцяло и самостоятелно своите задължения по договора за кредит.
Спори се между страните дали извършеното от ответникът прихващане е нищожно
или относително недействително.
На първо место се твърди
нищожност на осн.чл.3,ал.3 вр.ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност. Не
се спори относно извършената цесия и породилия прехвърлителен ефект, т.е.
закупените от ответникът вземания от третото лице Д. са придобити от
ответникът, т.е. ответникът има вземания от Б.та, в размер на придобитите два
депозита . Може ли същият да извърши прихващане със своите задължения към Б.та
съществуващи на основания склучения договор за кредит. Касае се за две
насрещни, ликвидни и изискуеми вземания към момента на извършване на
волеиязлението за прихващане, като към този момент няма спор относно размера и
по общите правила на прихващането двете насрещни вземания следва да се погасят
до размера на по-малкото. Доколкото
прихващането, по своя погасителен ефект
относно всяко от насрещните задължения, едно от които е това на Б.та може да се
бъде разгледано като вид събиране на вземане, вид изпълнение на задължение от
всяка от страните до размера на по-малкото задължение, то съдът намира, че в
конкретния случай бихме могли да сме изправени пред хипотезата на чл.3,ал.2,
изр.2 от ЗБН. От друга страна обаче предвид, че законът има специална норма уреждаща
допустимост и недействителност относно прихващанията в производството по
несъстоятелност на една Б. и това е нормата на чл.59 от ЗБН, то тази норма се явява специална
по отношение на чл.3,ал.2 ЗБН, която е обща относно изпълнение на задължение и
събиране на вземания от и спрямо Б. с отнет лиценз. Специалната норма изключва
действието на общата норма и приложима се ямяма специалната норма, включително и спрямо конкретния спор. След като специалната норма предвижда
относнителна недействителност, а не нищожност за извършени прихващания с
вземания към Б.та, и то при определени хипотези, то съдът намира, че спорът не
попада в приложното поле на чл.3 и конкретното прихващане не е нищожно по
смисъла на чл.3,ал.3 вр.ал.2 от ЗБН.
Главния иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изходът по главния иск и
доколкото искът с правно основание
чл.59,ал.3 е предявен като евентуален, то съдът следва да се произнесе
по него предвид отхвърлянето на главния иск. От съдържанието на нормата на
чл.59 от ЗБН в редакцията й от 2006г. , в сила към момента на покупка на
вземанията и на направеното волеизявление за прихващане може да се направи извод, че прихващане на
вземане срещу Б.та, с нейно задължение към направилия волеизявлението е допустимо,
ако двете задължения са съществували преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, т.е. момента на постановяване на съдебния акт
на съда за това. Изисква се форма за действителност – писмена с нотариална
заверка на подписите / чл.59,ал.2 от ЗБН/ и волеизявлението за извършване на
прихващането да е достигнало до Б.та. В конкретния случай е налице само
спазване на писмената форма и връчване на уведомлението на ответника на
26.11.2014г. , но липсва нотариална
заверка на подписа на направилия волеиязвлението представител на ответника.
Съдът приема, че ответникът не е извършил прихващане в изискуемата от закона
форма, която намира, че предвид изричната уредба, представлява форма за
действителност, поради което намира и че не може да се приеме, че това
прихващане изобщо е породило своя
погасителен ефект.
Две хипотези водят до недействителност на прихващането спрямо
останалите кредитори в несъстоятелността - пълна недействителност на извършеното
прихващане предвидена в ал.3 на чл.59 и частична недействителност –
предпоставките са й уредени в ал. 5 на чл.59 от ЗБН. Исковете са два и са
изрично уредени, и както съдът прие, те изключват общата норма уреждаща
нищожност на чл.3. В конкретния случай ищецът е предявил само единия от двата
иска – този уреден в ал.3 на чл.59 от ЗБН и само неговите предпоставки следва
да се изследват в настоящото производство.
При искът по ал.3 на чл.59
относно пълната недействителност спрямо кредиторите в прозводството по
несъстоятелност законът предвижда вземането на кредитора на Б.та да е придобито
преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, както е в
конкретния случай и знание на направилия възражението за прихващане крадитор за настъпилата неплатежоспособност, или за
поисканото откриване на несъстоятелност на Б.та. Знанието се предполага на осн.ал.4 ЗБН , ако вземането
или задължението е придобито след вписване на решението на БНБ за отнемане на
лиценза. Както ищецът сочи в исковата молба решението на БНБ за отнемане на
лиценза е от 6.11.2014г., а вписването на това решение, по партидата на
дружеството – КТБ АД е станало на 7.11.2014г. Цесията е с дата 6.11.2014г., а Б.та
е уведомена за нея по реда на чл.99,ал.3 на 7.11.2014г. те. на датата на
публикуване на решението на БНБ в ТР. Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие за длъжника от деня на
съобщаването му за това прехвърляне, но по арг. за противното действието на прехвърлянето между
страните е към датата на цесията. След като вписване на решението на БНБ и
получаване уведомлениепо чл.99,ал.3 от КТБ АД е на една и съща дата, то съдът
намира, че не може да се предполага знанието за настъпване неплатежоспособност
на Б.та, тъй като законът изрично е употребил думата „ след” те. деня следващ публикацията в ТР. Презумпцията
в конкретния случай е неприложима. От разпоредбата на чл.4 от договора за
прехвърляне на вземане от 4.11.2014г. обаче е видно, че закупилия вземане е
знаел, че Б.та е поставена към този момент под особен надзор, тъй като е
предвидил изрично връчване на уведомлението да се извърши на квесторите на Б.та.
В конкретния случай знанието е установено, чрез събраните в хода на делото
доказателства.
Съдът намира от една страна, че с оглед
констатацията по-горе, че прихващането като едностарнно волеизявление макар и
да е направено в писмена форма, не е с нотариална заверка на подписа, както
изисква нормата на чл.59,ал.2 от ТЗ, то не може да се приеме, че
волеизявлението за прихващане е породило действие. Наред с това, самия факт, че ответникът е
продължил да погасява задълженията си по кредита, първото от което е около
месец след волеизявлението и няма спор,
че с направените от него вноски, вкл. и след завеждане на делото е погасил
изцяло задълженията си по договора за кредит. Поведението на ответникът показва, че самият той не е приел
настъпване на погасителен ефект на направеното от него волеизявление за
прихващане т.е. ответникът е бил наясно, че волеизявлението му за прихващане не
е породило действие. В този случай достатъчно е едно насрещно изявление от
страна на Б.та, която да посочи липсата на погасителен ефект на така
извършеното прихващане. При тези изводи от една страна прихващането не е в
нужната форма, не е породило ефект, от друга страна се установиха и
предпоставки за неговата недействително изцяло спрямо кредиторите при
несъстоятелността на осн.чл.59,ал.3 от ЗБН. Съдът намира, че в конкретния случай и с оглед
специалното производство по банковата несъстоятелност и за да се установи яснота в отношенията на
страните следва да се признае недействителността на така извършеното прихващане
по евентуалния иск .
При този изход на спора и на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК разноските за
настоящото производство следва да се възложат върху ответника. Предвид, че
материалния интерес е съответен на размера на сумата, за която е направено
волеизявлението за прихващане или това е сумата от 46 479.51 евро или
90 914 лв. , то ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 277.42 лв. за
юристконсултско възнаграждение, както и 3636.55 лв. ДТ по см. на СГС, на
осн.чл.59,ал.7 от ЗБН.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.3, ал.3, вр.ал.2 от ЗБН за прогласяване нищожност на прихващането
извършено от страна на Р. ООД ЕИК ********* с писмено изявление вх.№ 12325 от 26.11.2014г. предявен от Л. П.И. И Р.И.А. , в качеството им
на временни синдици на К.Т.Б. АД, *** срещу Р. ООД *** , като неоснователен .
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността на К.Т.Б.
АД прихващането извършено от страна на Р. ООД ЕИК ********* с писмено изявление
вх.№ 12325 от 26.11.2014г. на осн.чл.59,ал.3 от ЗБН.
ОСЪЖДА Р.
ООД ***, да заплати на К.Т.Б. АД, *** сумата от 3 277.42 лева./ три хиляди
двеста седемдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/
ОСЪЖДА Р.
ООД ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , гр.С. бул. ******* сумата от сумата от 3 636.55 лева./ три хиляди
шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ държавна такса на
осн.чл.59,ал.7 от ЗБН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ