Р Е Ш Е Н И
Е № 2566
гр. Пловдив, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20356 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Р.Х.
и С.Т.Х. против ЕТ „********” – гр. ******, с която са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл. 232, ал.2, предл. първо ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищците наемната цена за периода
2017-2018г. по сключен между ответницата и наследодателя на ищците договор за
наем на земеделска земя акт № ******, както следва: на Д.Р.Х. да бъдат
заплатени сумите от 100 лв. за 2017 г. и 100 лв. за 2018 г. и на С.Т.Х. сумите
от 100 лв. за 2017 г. и на 100 лв. за 2018 г.
В исковата молба се твърди, че
ищците са наследници по закон на Т. С. Х., починал на ******г. Наследодателят
на ищците бил сключил с ответницата договор за наем на земеделска земя акт № ******,
с нотариална заверка на подписите, вписан в имотния регистър към Агенция по
вписвания, като ищците били встъпили в правата на наемодателя по наследяване и
по правилата на раздел VI, чл. 10 от договора. За ответника по делото
възникнало задължение да заплаща годишна наемна цена в размер на 40 кг на декар
зърно или паричната им равностойност по пазарни цени за съответната година. До
настоящия момент ответницата не била изпълнила задължението си за заплащане на
уговорената наемна цена за 2017 г. и 2018 г. Левовата равностойност на 1 кг.
зърно за декара по средни пазарни цени за 2017г. и 2018г. възлизала на 25 лева
на кг. Общата дължима сума от ответницата била в размер от 400 лева и доколкото
ищците наследявали при равни права, на всеки от тях следвало да бъде заплатена
по ½ от сумата от 25 лева - цена на декар по смисъла на чл. 4, раздел III от договор за
наем на земеделска земя от 22.05.2012 г., или на Д.Р.Х. следвало да бъде заплатена
сума в размер на 100 лева за 2017г. и 100 лева за 2018г. и на С.Т.Х. сума в
размер на 100 лева за 2017г. и 100 лева за 2018г. По изложените съображения
ищците молят за уважаване на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ ******** не е
депозирал писмен отговор на исковата молба. В откритото съдебно заседание
заявява, че с ищците са в преговори за постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора. Не оспорва изложените от ищците обстоятелства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за усТ.вено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената искова претенция, следва да се проявили
в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: да е налице валидно облигационно правоотношение между
страните по спора, произтичащо от договор за наем на земеделски земи; ищците, в
качеството им на наемодатели да са изправна страна по договора, т.е. процесните
земеделски земи да са предадени на ответника и са е осигурено ползването от
последния.
По
делото се усТ.ви от представения договор за наем на земеделска земя № ******,
вписан в СВ Пловдив под акт № ******, че между Т. С. Х., в качеството му на
наемодател и ЕТ „********”, в качеството и на наемател, е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет отдаване под наем на три броя земеделски земи,
находящи се в землището на село ******, община ******, като срокът на договора
е 10 години. Страните са се договорили наемателят да заплаща на наемодателя
наемна цена в размер на 40 кг. зърно за декар или паричната им равностойност по
пазарни цени за съответната година. Съгласно чл.5 от договора наемната цена се
дължала в срок до 30 октомври на съответната година.
Наемодателят
по договора Т. С. Х. е починал на ******г., видно от удостоверение за
наследници № *** от 22.10.2018 г., издадена от Кметството на село ******, като
е оставил за свои законни наследници Д.Р.Х. – ******и С.Т.Х. – ***, настоящите
ищци. В качеството си на универсални правоприемници на страната по договора за
наем и съгласно чл.10 от договора, ищците имат право да получат изпълнение по
сключения от наследодателя им договор за наем на земеделска земя. Затова те са
материалноправно легитимирани да предявят настоящия иск.
Изправността
на кредиторите по правоотношението, а именно – изпълнение на задължението им да
предоставят и осигурят ползването на земеделските земи от наемателя за
процесните години – 2017 г. и 2018 г., се усТ.вява от ангажираните гласни
доказателствени средства. Разпитаният свидетел Н. А. Х. изяснява, че от 2012 г.
земеделските земи в село ******, общо 7 декара, собственост на Т. С. Х. се
отдавали по наем на ответника, който от тогава до момента ги ползвал. Изяснява,
че по договора за наем наследниците на Т. не били получили плащане за
стопанската 2017 г. и 2018 г.
При
така изяснените фактически обстоятелства, съдът намира предявения иск за
доказан по своето основание. По отношение на неговия размер е ангажирана СТЕ.
Видно от заключението на вещо лице Р., прието по делото като неоспорено от
страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК, наемната цена за ползване на земеделски земи с площ от
7,967 дка в землището на село ****** за стопанските години 2017 г. и 2018 г.
при договорени 40 кг. на декар зърно е в размер от 396 лв. Ответникът не
ангажира доказателства, нито пък изложи твърдения да е извършил плащане на
посочената сума. С това искът е доказан и по своя размер, като в полза на всеки
от ищците следва да се присъди сумата от по 198 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 200 лв. за всеки ищец искът подлежи на отхвърляне.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, съдът намира, че право на разноски има всяка една от
страните по спора. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски
съразмерно с уважената част от исковите претенции. Съгласно приложен списък по
чл.80 ГПК, в полза на ищцата Д.Х. следва се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.12.2018 г.,
за възнаграждение за вещо лице и за ДТ, или сумата от общо 297 лв., съразмерно
с уважената част от иска. В полза на ответника С.Х. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 19.12.2018 г. и за ДТ, или сумата от общо 198 лв. Ответникът не
доказа да е сторил разноски по делото, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „********”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, да заплати на Д.Р.Х.,
ЕГН: **********,*** по предявения иск с правно основание чл.232, ал.2, предл.
първо ЗЗД, сумата от 198 лв. (сто
деветдесет и осем лева), представляваща наемна цена за стопанските 2017 г. и
2018 г. по сключен между ответника и наследодателя на ищците Т. С. Х. договор
за наем на земеделска земя акт № ******, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 297 лв. (двеста деветдесет
и седем лева) – разноски в производството съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от присъдената сума от 198
лв. до пълния предявен размер от 200 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „********”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, да заплати на С.Т.Х.,
ЕГН: **********,*** по предявения иск с правно основание чл.232, ал.2, предл.
първо ЗЗД, сумата от 198 лв. (сто
деветдесет и осем лева) - наемна цена за стопанските 2017 г. и 2018 г. по
сключен между ответника и наследодателя на ищците Т. С. Х. договор за наем на
земеделска земя акт № ******, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 198 лв. (сто деветдесет и осем лева) –
разноски в производството съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от присъдената сума от 198
лв. до пълния предявен размер от 200 лв.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.