№ 2501
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Темислав М. Димитров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100501315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство „О.ТС.“ ООД срещу решение № 20187284/17.09.2021 г. по гр.д. №
49937/2018 г. по описа на СРС, 54 състав, с което ответникът е осъден да заплати в
полза на ищеца „КЕ.Д.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 258 и чл. 250
ЗЗД сумата в размер на 15000 лв., представляваща парична равностойност на влекач
марка „DAF“, модел „XF 380“, рег. № ****, номер на рама XLRTE47XS0E554285,
собственост на „КЕ.Д.“ ЕООД и предаден от същото на „О.ТС.“ ООД за ремонт въз
основа на сключен между страните договор за изработка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.07.2018 г., до погасяването.
Жалбоподателят - „О.ТС.“ ООД, твърди, че решението е неправилно. Счита, че
по делото не е установено между страните да е налице договор за изработка с предмет -
ремонт на влекач марка „DAF“, модел „XF 380“, рег. № ****, номер на рама
XLRTE47XS0E554285, по който да е налице неизпълнението, за което дружеството да
носи имуществена отговорност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата - „КЕ.Д.“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че
решението на Софийски районен съд е правилно. Ето защо, моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „КЕ.Д.“ ЕООД с осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и чл. 250 ЗЗД за осъждането
на ответника „О.ТС.“ ООД да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 15000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за изработка – ремонт
на влекач марка „DAF“, модел „XF 380“, рег. № ****, номер на рама
XLRTE47XS0E554285, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до погасяването
Ищецът - „КЕ.Д.“ ЕООД, твърди, че в края на 2016 г. е предал на ответника
собственото му МПС - влекач марка „DAF“, модел „XF 380“, рег. № ****, номер на
рама XLRTE47XS0E554285, като ответникът се е задължил да извърши ремонт на
същото. След извършване на ремонт на МПС е договорено между страните
автомобилът да остане при ответника до предаването му на ищеца, срещу което
ищецът се е задължил да заплаща допълнително възнаграждение, предвид финансови
затруднения на ищеца, препятстващи заплащането на цената за ремонта. Впоследствие,
представител на ищеца е посетил автосервиза на ответника за получаване на МПС, но
същото не се е намирало там. Отправена е извънсъдебна покана до ответника за
предаване на автомобила, въпреки което ответникът не е изпълнил задължението си да
върне МПС. Ето защо, претендира заплащането на стойността на автомобила,
представляваща имуществена вреда за ищеца в резултат неизпълнение на сключения
между страните договор.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие
неизпълнение на договор за ремонт на автомобил, съчетан с договор за влог на
автомобил, сключен между страните, изразяващо се в неполагането на дължимата
грижа от страна на ответника за опазване на вещта, е претърпял вреди, изразяващи се в
претърпяна загуба от факта, че автомобилът не е бил върнат на собственика, причинна
връзка между твърдяното неизпълнение и настъпилите вреди, както и размера на
вредите.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на договор
между страните.
2
На основание чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение. Договорът за изработка по своята правна същност
представлява двустранен, консенсуален и неформален договор. От посоченото следва,
че за сключването му е необходимо единствено съгласие между страните, без да се
изисква особен форма. Основното задължение на изпълнителя е да изработи
възложената му работа със свои средства и труд срещу възнаграждение, което следва
да бъде заплатено от страна на възложителя.
От събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И.И.Т. – син на управителя на „КЕ.Д.“ ЕООД, се установява, че в
края на 2016 г. при експлоатация на процесното МПС същото се е повредило, като
свидетелят, в качеството на представител на „КЕ.Д.“ ЕООД, се е свързал с
представител на ответното дружество „О.ТС.“ ООД, с оглед репатриране на
автомобила до сервиза на ответника и извършване на ремонт на същия. Страните са
постигнали съгласие автомобилът да бъде ремонтиран от ответника, който го е
репатрирал до неговия сервиз. След извършване на ремонта представител на ответника
се е свързал със свидетеля, като му е съобщил, че дължимата цена за извършения
ремонт възлиза на сумата в размер на 2800 лв. Предвид невъзможност на ищеца да
заплати цената за ремонта на МПС, представителят на ответника е заявил на свидетеля,
че за времето на престой на камиона в сервиза на ответника след извършване на
ремонта ще дължи допълнително възнаграждение в размер на 50 лв. на месец за наем
на паркинг, с което свидетелят е бил съгласен. Впоследствие, след няколко месеца
свидетелят Т. е посетил сервиза, за да получи МПС, но последното не е било налично.
По делото е представена също така разпечатка от мобилна кореспонденция,
съобщенията от която изхождат от мобилен номер ****, ползван от управителя на
ответното дружество, съгласно показанията на другия разпитан по делото свидетел
М.А.Л. – служител на ответника, съгласно която от посочения телефонен номер са
изпрати съобщения на 25.01.2017 г., 02.02.2017 г. и 09.02.2017 г., имащи характер на
покана за получаване на МПС след извършване на ремонт на същото, като е посочено,
че от 09.02.2017 г. започва да тече наем за паркинг на камиона, в случай че не бъде
получен от собственика. Получател на посочените съобщения е свидетелят Т. -
представител на „КЕ.Д.“ ЕООД, поради което съдът счита, че същите касаят
процесните правоотношения по договор за ремонт на влекача, предмет на делото.
Следователно, на базата на показанията на свидетеля Т., както и въз основа на
разпечатката от мобилните съобщения, изхождащи от управителя на ответното
дружество, съдът намира за безспорно доказано, че между страните е бил налице
твърдения в исковата молба договор за изработка, по силата на който ответникът се е
задължил да ремонтира МПС на ищеца, като между страните е сключено и
3
допълнително споразумение след извършване на ремонт на автомобила последният да
остане в държане на ответника срещу дължим наем от ищеца за паркинг на МПС.
Посоченият извод не се опровергава от показанията на другия разпитан по
делото свидетел М.А.Л. – служител на ответника, както твърди въззивникът, тъй като
свидетелят не се явява лице, имащо право да представлява ответното дружество,
поради което няма как само на базата на твърденията на свидетеля, че не му е познато
дружеството „КЕ.Д.“ ЕООД и че не знае да е извършван ремонт на камион,
собственост на това дружество, в сервиза на ответника, да се приеме, че между
страните въобще не са били налице договорни отношения по договор за изработка, при
положение, че по делото са събрани годни и достоверни доказателства, от които се
установява облигационната връзка между страните. Ето защо, съдът не кредитира
показанията на свидетеля Лазаров, тъй като не се подкрепят от нито едно от събраните
по делото доказателства.
Не се установява по делото ответникът да е върнал на ищеца поверения му за
ремонт и пазене автомобил, въпреки отправената извънсъдебна покана от ищеца до
ответника. Следователно, налице е неизпълнение на договора от страна на ответника,
поради което последният дължи на ищеца обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на това неизпълнение, изразяващи се в равностойността
на автомобила. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, неоспорена от страните, стойността на МПС по средни пазарни цени към
датата на констатираното неизпълнение е в размер на 16940 лв., поради което и с оглед
диспозитивното начала искът се явява основателен за пълния предявен размер.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на
1000 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20187284/17.09.2021 г. по гр.д. № 49937/2018 г.
4
по описа на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „О.ТС.“ ООД, ЕИК ****, да заплати в полза на „КЕ.Д.“ ЕООД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1000 лв. – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5