№ 1639
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520106246 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. В. Г. АК-София, с която са предявени установителни искове
срещу А. З. Ш., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК във
вр. с чл. 99 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД: да се признае за установено по отношение на
ответника А. З. Ш., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер 127,32 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение от дата 27.02.2017 г., с
клиентски номер ******, сключено между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена фактура №
**********/22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 4789/2021г., по описа на РС - Русе, като претендира разноските
по настоящото дело и по заповедното производство.
Ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия, съгласно извлечение от Приложение № 1, като по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а „С. Г. Груп" ООД е
собственик на вземането спрямо А. З. Ш., което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г. Груп" ООД и ,,ЮБЦ
ЕООД.
Правото произтича от следните обстоятелства: 1/ възникване на
облигационно правоотношение по силата на сключен договор за цесия, по който
1
ищецът е придобил вземания с основание и размери, посочени по-горе; 2/
съществуване в полза на цедентът на вземанията, предмет на договора за цесия,
което включва установяване на обстоятелствата на възникнало правоотношение
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги между цедентът по
първия договор за цесия и ответника по делото, настъпване на изискуемостта на
вземането и забава на ответника за плащане три последователни отчетни месеца;
3/ цедентът по договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и
ответника са постигнали неустоечно съглашение относно обезщетението за
забавено изпълнение на това задължение, чиито размер възлиза на претендираната
неустойка; 4/ уведомяване на длъжника по цедираните вземания за сключените
договори за продажба, от който момент прехвърлянето на вземането има действие
спрямо него.
В срока по чл.131 ГПК ответника, чрез назначения му особен представител адв.
Д. М. е подал писмен отговор, като счита, че липсва активна легитимация на
ищеца, поради ненадлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
както и прави възражение за изтичане на 14.09.2021 г. на тригодишната давност,
съгласно чл. 111 от ЗЗД, поради което счита вземането за преклудирано.
По делото са представени и приети следните писмени доказателства:
Пълномощно от 24.10.2018 г. на Нотариус № 622, с рег. № 27707;Уведомление за
цесия от БТК ЕАД; Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.;
Договор за цесия от дата 16.10.2018г.; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договор
за мобилни услуги с клиентски номер ******; Заверени копия на месечни сметки
№ **********; № **********; № **********; № **********; Общи условия на
мобилния оператор за далекосъобщителни услуги; Приложено е ч.гр.дело №
4789/2021 г. по описа на районен съд – Русе.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото съдът намира от фактическа страна следното:
Между А. З. Ш., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД/БТК/, ЕИК: ********* сега Виваком, е сключено Допълнително
споразумение от дата 27.02.2017. г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, с клиентски номер ******, като ответникът обединил две ползвани услуги
по оферта „Комбинирай и спести" - за ползване на номер **********, избрал
тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лв. /с ДДC/, а на
номер **********, избирайки тарифен план VIVACOM i-Traffic XS с месечен
абонамент 6.99 лв. /с ДДC/. Добавил за ползване мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic M с месечен
абонамент 15.99 лв. /с ДДС/ и мобилна услуга за номер ********** при условията
на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лв. /с ДДС/.
Срокът на допълнителното споразумение е бил за 24 месеца - съответно до дата
27.02.2019 г.
Въз основа на сключеното споразумение са издадени представените по
делото фактури № **********/22.06.2018 г., № **********/22.07.2018 г., №
**********/22.08.2018 г. за потребените от ответника електронни съобщителни
2
услуги за период на потребление от дата 22.05.2018 г. до дата 21.08.2018 г. на
стойност 297.58 лв. Абонатьт е потребил и не е заплатил мобилни услуги
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 06/2018г.,
07/2018г., 08/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № ****** на дата
22.09.2018г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 179.88 лв., от които претендира част от сумата до
размер на 127.32 лв./сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните
такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 14.09.2018г.
С Договор за цесия от 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД в
полза на „С.Г.Груп“ ООД са прехвърлени вземания по Приложение №1 на „БТК“
ЕАД. Приложение № 1 към описания договор не е представено.
В представено извлечение се посочва, че информацията в Таблицата
представлява извлечение, но в самата Таблица има вписани само три имена и ЕГН
на ответника, с което не е ясно за кое вземане се касае, липсва изведен № на
справката – извлечение, както и дата и № на отправеното искане от страна на
„ЮБЦ“ ЕООД.
С Договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ООД прехвърля на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД вземания по няколко цесии, една от които е тази с „БТК“ ЕАД от
16.10.2018г.
Няма данни за уведомяване на ответника и за двете цесии, като към исковата
молба е приложено уведомление, което е връчено на ответника с исковата молба.
На 25.08.2021 г. от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2437/26.08.2021 г. по ч.гр.д. 4789/2021 г. по
описа на РРС, по силата на която длъжникът А. З. Ш. е разпоредено да заплати на
„ЮБЦ” ЕООД сумите 127,32 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение от дата 27.02.2017 г., по фактура №
********** от 22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., както и
разноски 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно правоотношение между А. З. Ш. и
„Българска телекомуникационна компания“ЕАД по Допълнително споразумение
от дата 27.02.2017 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с клиентски
номер ******, за ползване на мобилни услуги за четири номера **********, с
месечен абонамент 13.99 лв.; номер **********, с месечен абонамент 6.99 лв.;
номер ********** с месечен абонамент 15.99 лв.; номер ********** с месечен
3
абонамент 13.99 лв., със срок на допълнителното споразумение за 24 месеца – до
27.02.2019 г.
Съгласно т. 2 от Допълнително споразумение от дата 27.02.2017 г.
/л.25/съдържа клауза за дължима неустойка в размер на трикратен размер на
месечните абонаменти в случай на прекратяването му поради неплащане на
дължими суми по тях във времето на действие на договора. В случая по делото са
представени фактури за 3 поредни месеца – юни, юли и август 2018 г. и са налице
парични задължения за ползваните услуги. Твърдението на ищеца, че тези сметки
на стойност 297.58 лв. по процесното споразумение, не са платени, не се оспори от
ответника. Спорен е въпроса какви са последиците от неплащането по отношение
прекратяване на договора. Съдът намира, че е налице визираната в процесните
договори хипотеза на прекратяване по вина на абоната, респ. неплащане на
дължими суми.
Съгласно раздел XIII от Общите условия на БТК ЕАД, чл. 50.6 договорът се
прекратява едностранно от БТК ЕАД с 30 – дневно писмено предизвестие при
неплащане в срок - б.“в“. Няма данни по делото за такова предизвестие.
Тъй като обаче е изтекъл срока на договора, считано от 27.02.2019 г., към
датата на заявлението - 25.08.2021 г. кредиторът има право на уговорената
неустойка в размер на 152,88 лв. представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси на всяка абонаментна услуга по сключения договор, които се
претендират само за сумата 127,32 лв. (3 месеца x 13,32 лв.; 3 месеца х 5,82 лв., 3
месеца х 11,65 лв. и 3 месеца х 11,65 лв.).
Това вземане е предмет на две последователни цесии. То обаче не е
индивидуализирано в първия договор за цесия - от 16.10.2018г. Точка 1.1.1 от
договора за цесия препраща към Приложение № 1 към договора, което не е
представено. Това дава основание на съда да приеме, че вземането не е
индивидуализирано в договора за цесия от 16.10.2018г. и поради това не е
надлежно цедирано. Съответно, не е валидна и втората цесия - от 01.10.2019 г. в
полза на ищеца, тъй като т.2 от този договор препраща към цесията от
16.10.2018г., за която вече беше казано, че не е валидна.
Това обуславя извод за неоснователност и недоказаност на иска, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Относно възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност
съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно чл. 111 б. „б“ от ЗЗД
давността е 3-годишна и от изтичане срока на договора 27.02.2019 г. до подаване
на заявлението 25.08.2021 г. не е изтекла.
Следва да се отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за
нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС –
София-град по адм. д. № 6627/2013 г.
В случая, самият начин на сключване на договора поставя в изключително
неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
4
На осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати направените от
ответника разноски, за което няма представени доказателства и съдът не следва да
се произнася.
При този изход на спора обезсилване на заповедта не е необходимо.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81, срещу А. З. Ш., ЕГН
**********, от ********* за установяване по отношение на ответника,
съществуването на следното вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в
размер 127,32 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително
споразумение от дата 27.02.2017 г., с клиентски номер ******, сключено между
ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси
на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена фактура №
**********/22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 4789/2021г., по описа на РС – Русе, както и претенцията за
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред РОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5