Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Габрово, 04.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и шести юли, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 134 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1013 от 14.06.2021 г., подадена от М.Б.И.
***, ЕГН: **********, чрез адв. П.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0341-000112/2021 от 22.05.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ на
МВР - Севлиево, с искане за нейната отмяна.
В оспорения акт е посочено, че
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация от
1,51 промила, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 22 от ЗАНН е разпоредено прекратяване регистрацията на посоченото
ППС за срок от 12 месеца при отнемане на СРМПС и регистрационни табели с
номерата на автомобила.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 22.05.2021 г., видно от разписката съдържаща се в нея. Срокът
за оспорването й изтича на 5.06.2021 г. /събота, почивен ден/. Жалбата е от
7.06.2021 г., първи работен ден, поради което следва да се приеме, че е
подадена в законния срок. Подадена е от заинтересовано лице, против подлежащ на
оспорване съдебен акт, явява се редовна и допустима и следва да се разгледа по
същество, след конституиране и призоваване на страните в съдебно заседание.
В жалбата е отразено, че неправомерно
и немотивирано на жалбоподателя е наложен максимален срок на мярката, поради
което се моли ИАА да се отмени в цялост по тази причина, или тя да се измени до
законовия минимум от 6 месеца. Излагат се мотиви за липса на компетентност на
административния орган – автор на заповедта.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. Д. ***, който
поддържа жалбата.
За ответната страна не се явява
представител.
Съдът направи проверка както за наведените
в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички
основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието на
основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година. В случая мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“ е наложена на
водач на процесния автомобил. Мярката е наложена за максимално предвидения в
закона срок, затова, че И. е управлявал този автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.51 промила – над допустимата граница.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки /ПАМ/ т.2а, се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.
186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите за контрол по този
закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са секторите Областните
дирекции на МВР на територията на съответната област. Съответно ръководителят
на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със Заповед № 264з-1455 от
2.08.2018 г., цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е
определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни
основания сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от този закон. Съгл. т. 2.2 от тази Заповед на мл.
автоконтрольори е възложено налагането на процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП.
В заключение въз основа на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е
издаден от оправомощен орган, притежаващ както материална, така и териториална
компетентност.
Като нарушение, поради което се
налага процесната ПАМ, е посочено това по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП –
управление на МПС след употреба на алкохол при концентрация в кръвта над 0.5
промила или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
С Разпореждане № 542 от
18.06.2021 г. съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да установи
наличието на това нарушение и фактите, въз основа на които е издал заповедта си,
конкретно – че жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол, да
посочи дали за това е издадено НП и ако е издадено – влязло ли е в сила,
обжалвано ли е било. Тъй като в предоставения му срок ответникът не е
представил съответните доказателства, съдът повторно, с протоколно определение
от 9.07.2021 г., е дал същите указания, като е посочил, че е неустановено
съществуването на фактическите основания, изложени в процесния ИАА. До
следващото съдебно заседание, проведено на 26.07.2021 г., ответната страна
отново не представя такива доказателства.
С оглед така изложеното съдът намира, че не е
доказано по безспорен начин реализирането на хипотезата на чл. 171, т.2а, б.
„б“ от ЗДвП, конкретно – не е приложен талон за медицинско изследване или
резултата от направената на място проба с техническо средство. Извършването на
административно нарушение не се презумира, а следва да се докаже от
административно наказващият орган, т.к. в случая действа презумпция за
невиновност както по отношение на наказателната, така и по отношение на
административно-наказателната отговорност. Налагането на ПАМ от вида на
процесната има за своя задължителна предпоставка извършването на нарушение,
като целта на мярката е неговото предотвратяване или преустановяване. Няма
представени доказателства и за собствеността на процесното МПС, поради което не
може да се проведе контрол по отношение правилния избор на адресата на мярката.
При липса на установено нарушение и качество на жалбоподателя, съответстващо на
предвиденото в приложената правна норма досежно адресата на мярката, последната
се явява наложена при липсата на задължителни основни предпоставки и ИАА, с
който е наложена, следва да се отмени на това основание.
Освен това продължителността на
мярката в настоящия случай е равна на максимално предвидената по закон, което е
два пъти повече над минимално фиксираната такава. Административният орган не е изложил
никакви по отношение на начина, по който е упражнил оперативната си
самостоятелност, избирайки най-тежката за адресата като продължителност и
интензитет мярка.
„Досежно срока на мярката в
хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока (шест
месеца до една година). В оперативната самостоятелност на органа е да определи
срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая административният акт не
съдържа мотиви относно продължителността на мярката, което обосновава
незаконосъобразност на заповедта. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че
заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да
отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че мотивите за определяне на
срока на ПАМ се съдържат в отделен документ – справка за нарушител/водач, от
която е видно, че лицето е системен нарушител по ЗДвП. Действително по делото е
налице справка за съставени на лицето актове за установяване на административни
нарушения, издадени наказателни постановления и фишове за нарушения на ЗДвП, но
в административния акт липсва позоваване на тази справка и не може да се
установи, че органът е взел предвид именно същата справка, за да обоснове
определената в конкретния случай продължителност на действие на мярката.“ - Решение №
2871 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2018 г., VII о.
„Предвид
установеното от фактическа и правна страна, правилно съдът е отменил оспорената
заповед. Тъй като органът действа при условията на оперативна самостоятелност
определяйки срока на мярката, когато констатира липса на мотиви досежно този
срок, съдът няма правомощие вместо органа да определи съответстващ на тежестта
на нарушението срок на мярката, нито да изложи мотиви вместо органа. Това е в
противоречие с правораздавателната му функция на
осъществяващ контрол за законосъобразност върху актовете на административните
органи. Съдът е арбитър между страните. Незаконосъобразно упражнените
правомощия на органа да определи срок на ПАМ без да изложи мотиви затова, имат
за последица отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен поради допуснати
процесуални нарушения, преклудиращи правото на защита на лицето, спрямо което е
определена мярката.“ - Решение №
9052 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15472/2018 г., VII о.
С оглед така изложеното
процесната Заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон и
съществено противоречие с процесуалните правила /необоснованост на
продължителността на мярката/, поради което и на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК същата следва да бъде отменена.
В тази връзка основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
деловодни разноски в негова полза, което е направено своевременно, в
проведеното по делото о.с.з от 26.07.2021 г. Същите се равняват на договорен и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00 /триста/ лв. и заплатена ДТ в размер на 10.00 лв., които
следва да се заплатят от бюджета на ОД на МВР – Габрово на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №
СДА-01-1013 от 14.06.2021 г., подадена от М.Б.И. ***, ЕГН: **********, подадена
чрез чрез адв. П.Д. ***, Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0341-000112/2021 от
22.05.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор при РУ на МВР – Севлиево – ***
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Габрово да заплати на М.Б.И. ***, ЕГН: ********** деловодни разноски в размер
на 310.00 /триста и десет/ лв., от които 300.00 лв. договорен и изплатен
адвокатски хонорар и 10.00 лв. платена от жалбоподателя държавна такса.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/