РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. А., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100716 по описа за 2021 година
Ищец по делото е А.И.А. с ЕГН ********** от с. Т., обл. Б., със съдебен адрес гр. А.,
***, ***, чрез адв. Т.Х..
Исковата молба е насочена срещу ответника Б. Б. Х. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в с. П., общ. А., обл. Б. за сумата от 2 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в следствие непозволено увреждане, изразяващо се във физическа и вербална
агресия от страна на ответника срещу ищеца на 10.08.2021 г. в с. Т., общ. А.. По тази искова
молба е образувано първоначално горепосоченото гр.д. № 716/2021 г. на РС-А..
Същевременно са изложени твърдения, че в описания по-горе инцидент са участвА.
две лица – ответника Б. Б. Х. и неговия син С. Б. Б. с ГН **********, срещу когото също е
постъпила искова молба, с която се търси сумата в размер на 2 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на инцидента – побой, нанесен на ищеца от ответниците,
съпроводен с псувни и закани, като по тази искова молба е образувано гр.д. № 717/2021 г. на
РС-А..
По двете искови молби са постъпили отговори – отговор с вх. № 2998 от 11.10.2021 г.
по исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д. № 716/2021 г. на РС – А. и
отговор с вх. № 2996 от 11.10.2021 г. по исковата молба, по която е образувано гр.д. №
717/2021 г. на РС-А.. С отговорите се оспорват предявените искови претенции с правно
основание по чл.45 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Оспорват се като
неотговарящи на действителността твърденията на ищеца относно инцидента, описан в
исковите молби. Развиват се доводи, че представените доказателства не доказват, че същият
е претърпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезвреда.
1
С определение № 482 от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 717/2021 г. на РС-А.,
съдът на основание чл.213 от ГПК е съединил за общо разглеждане двете дела,
постановявайки да се разгледат в общо производство под общ деловоден номер на
образуваното гр.д. № 716/2021 г. на РС-А., поради което и настоящият състав е изискал гр.д.
№ 717/2021 г. на РС-А. да се приложи по настоящото гр.д. № 716/2021 г. на РС-А..
С определение № 493 от 19.10.2021 г. по чл.140 от ГПК съдът е дал изрични и
конкретни разяснения и указания на ищцовата страна, че с оглед съединяване на делата по
чл.213 от ГПК следва изрично да конкретизира размера на сумата, която търси от
ответниците, тъй като на основание чл.53 от ЗЗД отговорността за „увреждане причинено от
неколцина“ е солидарна.
Постъпила е молба с вх. № 3382 от 01.11.2021 г. от ищцовата страна чрез
процесуалния представител, с която въпреки дадените от съда указания е посочено изрично,
че сумата се претендира разделно от всеки от ответниците и се иска всеки от ответниците да
бъде осъден поотделно – по 2 000 лева от всеки от двамата ответници.
В съдебно заседание от 22.11.2021 г. ищцовата страна чрез процесуалния
представител отново е направила уточнение, че претендира сумата поотделно – от всеки от
ответниците по 2 000 лева, като счита, че всеки от тях е извършил отделно деликтно
поведение и съответно носи отделна гражданска отговорност за причинените вреди.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно
и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С решения №№ 45 и 46 от 11.08.2021 г. по горецитираните административно-
наказателни дела №№ 289 и 290 по описа на РС-А. за 2021 година съдът е приел, че на
10.08.2021 година около 21.00 часа пред хранителен магазин в центъра на с. Т. ответниците
са извършили непристойни действия, изразяващи се в предизвикване на сбиване с А.И.А., с
което нарушили обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2
от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) е наложил на всеки от тях
административно наказание “глоба”.
Разпитани по делото са свидетелите Р.Р. и М.И., които са очевидци на инцидента
между страните и подробно описват случилото се на процесните дата и място. Свидетелят
И. работи в магазина, пред който се случил инцидента, а свидетелят Р. бил на масите пред
магазина, на които местните жители пият кафе през деня. Ищецът също бил там, когато
пристигнА. ответниците – първо Б., а след това и сина му С.. Нахвърлили се безпричинно
върху ищеца, съборили го на земята и го налагА. с юмруци, като побоят бил съпроводен с
псувни и заплахи. Присъстващите местни жители успели да ги разделят, като ищецът се
откопчил от тях и успял да избяга и да се скрие в съседния магазин. Ищецът и ответниците
имат роднинска връзка и работели заедно във Франция, като данните сочат, че инцидентът е
бил предизвикан от неуредени лични отношения между тях, но свидетелите не знаят точно
какви са тези отношения. В следващите дни ищецът споделил със свидетеля Р., че е имал
още неприятности с тях и си е изкарал медицинско свидетелство за нанесените увреждания
2
от побоя пред магазина.
По делото е представено СМУ № 381/21, от което е видно, че при извършен преглед
на 11.08.2021 г. е установено, че ищецът има наранявания – кръвонасядане в областта на
главата (2,5 см Х 4 мм), болки в ушите и ляво рамо, които отговарят да са получени по време
и начин, съобщен от пострадалия ищец – от действието на твърд тъп предмет, каквито могат
да са ударите с човешки ръце. Причинена е болка.
От събраните гласни доказателства и приложените по делото влезли в сила решения
по горецитираните административно наказателни дела, се установи, че на посочените дата и
място ответниците са предизвикали сбиване и съответно са нанесли побой на ищеца с
юмруци, в резултат на което са му нанесли увреждания, които са му причинили болка.
Гласните показания кореспондират с писмените доказателства, като в тази връзка съдът
отчете доказателствената стойност на мотивите по влезлите в сила решения. Свидетелите
Р.Р. и М.И. са категорични, че са възприели лично и пряко ударите, нанесени от
ответниците, които повА.ли ищеца на земята, удряйки го с юмруци. Показанията на тези
свидетели коресподират с данните по СМУ № 381/21, издадено само ден след побоя на
11.08.2021 г., поради което съдът няма основание да не ги кредитира като достоверни и
установяващи случилото се в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото.
Налице е пълно кореспондиране в показанията на свидетелите, като същите се
последователни, логични, конкретни и взаимодопълващи се, поради което съдът няма
основание да не ги кредитира. При това показанията кореспондират с писмените
доказателства. Макар влезлите в сила решения да са постановени по реда на УБДХ, т.е. да са
по повод извършено нарушение, чийто обект на установено посегателство са обществения
ред и спокойствието на гражданите, съдът намира, че доколкото това е станало по повод на
конкретни действия, описани в обстоятелствената част на съдебните актове, засягащи пряко
ищеца – чрез нанасянето на побой от ответниците, ищецът е претърпял неблагоприятните
последици от гореописаната хулиганска проява, а настоящият състав при събраните гласни
доказателства не може да пренебрегне и игнорира доказателствената стойност на мотивите
на поставените решения. В този смисъл следва да се посочи и задължителната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т.дело № 3 от 2015 г. на ОС на НК
на ВКС, с която се възприема, че макар да са очертани различни субекти на защита, се касае
за един и същи случай, при който нарушителят е понесъл административно наказателна
отговорност за нарушение, чийто непосредствен обект са обществените отношения, които
обаче в конкретния случай осигуряват и неприкосновеността на личността – здраве и
физическа цялост на ищеца. Предвид изложеното макар да не следва да се търси отделно
наказателна отговорност, деецът следва да понесе гражданска такава под формата на
дължимо на пострадалия обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.
Воденият от ответната страна свидетел Х.Б. твърди, че видял ответниците - Б., който
бутнал ищеца, а след това дошъл сина му С., който спрял баща си, за да не стане по-голям
проблем, като според него ищецът не е бил бит – показания, които съдът не възприема като
достоверни поради това, че противоречат на останалите събрани и обсъдени по-горе гласни
3
и писмени доказателства – влезли в сила съдебни решения, издаденото на другия ден след
инцидента СМУ № 381/21 за уврежданията на ищеца и показанията на непосредствените
очевидци на инцидента - свидетелите Р.Р. и М.И..
При така изложеното предявеният от ищеца иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е
процесуално допустим, а съдът приема, че е основателен и доказан, поради следните
съображения:
От нанесените удари ищецът е претърпял болки и страдания, като предвид липсата
на други доказателства следва да се приеме, че се касае до леки увреждания, чийто
възстановителен период е не по-дълъг от една до две седмици. Няма други доказателства, от
които да се заключи, че са настъпили някакви усложнения и здравето на ищеца не е изцяло
възстановено след побоя, поради което и съдът следва да приеме, че с отшумяване на
кръвонасядането, е отшумяло и физическото неразположение, причинено от побоя и ищецът
се е възстановил изцяло. Болките в ушите и рамото очевидно също не са довели до
усложнения, тъй като липсва медицинска документация в тази насока. Съвсем нормално и
естествено от човешка гледна точка случилото се да е повлияло и негативно на психиката на
ищеца. Независимо от повода, по който е причинено увреждането, нападението на публично
място и то от двама души едновременно е стресиращо и води до шок, паника и страхови
преживявания за пострадалия. Няма доказателства това състояние да е създало
непреодолими пречки пред психиката на ищеца, като понастоящем същият продължава да
работи във Франция, което сочи, че психиката се е възстановила с нормални темпове от
преживения стрес и страх. Ето защо и въз основа на изложеното съдът приема, че е нА.це
фактическия състав, визиран в чл.45 от ЗЗД. НА.це е вреда, съществува причинна връзка
между поведението на ответниците и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, което се
установява при съпоставка на свидетелските показания с останА.я събран по делото
доказателстван материал.
Като съобрази естеството на увреждането, съпътствано от болка, периода на
възстановяване от травмите (физически и психически), съдът счита, че като резултат от
побоя ищецът е претърпял физически и психически страдания, които подлежат на
обезщетяване. Следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците за обезщетяване на
тези неимуществени вреди, а като справедливо с оглед на претърпените неимуществени
вреди и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на 3 000 лева,
което на основание чл.53 от ЗЗД се дължи солидарно от двамата ответници.
При определяне на размера съдът съобрази от една страна интезитета на
претърпените физически болки и страдания вследствие на причинените увреждания и
липсата на последици извън обичайните съпътстващи този вид увреждания, а от друга
страна, че се касае до действия на нападение на публично място, извършени в светлата част
на денонощието от две на брой лица, което като интезитет на изживяване сочи по-висока
степен на уплаха и стрес от конкретното деяние от обичайната за този вид деликти,
извършени от едно лице. Ето защо размер от 3 000 лева е напълно справедлив за
обезщетяване на ищеца и исковите претенции следва да бъдат уважени до този размер
4
предвид събраните по делото доказателства относно реално претърпените негативни
последици, степента на увреда на ищеца от поведението на ответниците и причинно
следствена връзка помежду им.
Както се посочи по-горе на основание чл.53 от ЗЗД обезщетението в размер на 3 000
лева се дължи от двамата ответници солидарно, но искане за солидарно осъждане не е
направено от ищцовата страна въпреки изричните разяснения и указания на съда, че
отговорността на ответниците е солидарна по закон – виж определение по чл.140 от ГПК,
молба с вх. № 3382 от 01.11.2021 г., протокол от съдебно заседание от 22.11.2021 г. В
изобилната съдебна практика на ВКС се приема, че проблемите със
солидарността/разделността на на дължимост на търсената сума не са основание съдът да
откаже да се произнесе по предявената искова претенция, още повече след като може да се
произнесе по по-голямото – искане за солидарно осъждане, то няма основание да не се
произнесе по по-малкото – искане за разделно осъждане. При липса на искане за солидарно
осъждане, въпреки изрично дадените разяснения и указания на съда в тази посока, то
съдът не може да осъди ответниците солидарно, тъй като ще се произнесе свръхпетитум, но
същевременно не може да откаже и произнасяне по предявените при условията на
разделност искови претенции. Както е посочил ВКС в редица решения солидарността по
закон е предвидена в интерес на кредитора и след като неговата воля, въпреки изрично
дадените разяснения и указания на съда, е да се откаже от преимуществото, което му дава
законът в чл.53 от ЗЗД, то съдът следва да зачете неговата воля и следователно да се
произнесе по начина, по който е сезиран и то с изрична молба от ищцовата страна, като
осъди всеки от двамата ответници за сумата от 1 500 лева и отхвърли исковата претенция в
останалата част - до размера на 2 000 лева за всеки от ответниците.
Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на увреждането -
10.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски съразмерно на уважената част на исковите пренции, а именно в размер
на 420 лева.
По изложените съображения, А.кият Районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес в с.
П., общ. А., обл. Б., да заплати на А.И.А. с ЕГН ********** от с. Т., обл. Б., със съдебен
адрес гр. А., ***, ***, чрез адв. Т.Х., сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
съставляваща обезщетение за причинените от деликт неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 10.08.2021 година до окончателното изплащане на
дължимото, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част – до претендираните
5
2 000 лева.
ОСЪЖДА С. Б. Б. с ГН ********** с постоянен адрес в с. П., общ. А., обл. Б., да
заплати на А.И.А. с ЕГН ********** от с. Т., обл. Б., със съдебен адрес гр. А., ***, ***, чрез
адв. Т.Х., сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, съставляваща обезщетение за
причинените от деликт неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането – 10.08.2021 година до окончателното изплащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част – до претендираните 2 000 лева.
ОСЪЖДА Б. Б. Х. с ЕГН ********** и С. Б. Б. с ГН ********** да заплатят на
А.И.А. с ЕГН ********** от с. Т., обл. Б., със съдебен адрес гр. А., ***, ***, чрез адв. Т.Х.,
съдебно деловодни разноски в размер на 420 лева съобразно уважената част от исковите
претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му. Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6