№ 6007
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110152277 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т е предявил установителни искове да бъде признато със
сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми: 555,29 лв,
представляващи стойността на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „Христо Смирненски” бл.47, вх.2, ап.30, аб. № 250583, по
договорни отношения между ищцовото дружество и ответника през периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г.; 112,36 лв, представляващи мораторната лихва върху цената
на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 15.03.2022г.; 18,40 лв, представляващи
цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.02.2019г. до
30.04.2020г. , и 4,13 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 31.03.2019г. до 15.03.2022г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 15195/2022г. по описа на СРС,
68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжниците
(ответници в настоящото исково производство).
В заседанието на 24.03.2023г. юрисконсултът на ищеца е заявил , че след
предявяването на исковата молба ответникът е заплатила изцяло претендираните суми за
мораторни лихви, за законна лихва и за държавни такси в заповедното и в настоящото
исково производство, като остават дължими част от гламвницата за доставена топлонергия в
размер на 141,92 лв и юрисконсултските възнаграждения за заповедното и за исковото
1
производства. При устните състезания в заседанието на 24.03.2023г. пълномощникът на
ищеца е пледирал за присъждане на непогасената част от главницата за стойността на
топлоенергията , за законна лихва и юрисконсултските възнаграждения, дължими за
заповедното и за исковото производства.
Ответникът А. С. Г. не е представил отговор на исковата молба и не е изразил
изрично становище по исковете.
По делото е депозиран оригинал на Операционна бележка за плащане на сумата от
690, 18 лв по заповедното ч.гр.д. № 15195/2022г. на 07.12.2022г. с наредител А. С. Г. и
получател „Т , която е подадена в регистратурата на СРС е е заведена с вх. №
277303/13.12.2022г. , но към нея няма съпроводителна молба , поради което не е посочено
кой е представил този документ по настоящото дело.
В заседанието на 24.03.2023г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е
явил представител на ответника.
Подпомагащата страна – „Т.Х. (конституирана с определението по чл.140 ГПК - б.с.)
не е изразила стновище по иска ,не е изпратила предстовител по делото и не е посочила
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
15195/2022г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Главният установителен иск за стойността на топлоенергията е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН , а останалите искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150ЗЕ срещу ответника
за сумите : 555,29 лв, представляващи стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Христо Смирненски” бл.47, вх.2, ап.30,
аб. № 250583, по договорни отношения между ищцовото дружество и ответника през
периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г.; 112,36 лв, представляващи мораторната лихва
върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 15.03.2022г.; 18,40 лв,
представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода
2
от 01.02.2019г. до 30.04.2020г. , и 4,13 лв, представляващи мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.03.2019г. до 15.03.2022г.,
Страните не спорят, а и е доказано чрез представената операционна бележка от
07.12.2022г. , че след предявяването на исковата молба ответникът е платил изцяло на
ищеца дължимите суми за мораторна лихва върху цената на топлоенергията (112,36 лв) , за
главницата за цената на услугата „дялово разпределение” (18,40 лв) и за мораторната лихва
върху цената на услугата „дялово разпределение (4,13 лв) , т.е. че тези вземания са погасени
поради изпълнение (плащане). В откритото заседание на 24.03.2023г. пълномощникът на
ищеца изрично е признал тези плащания , включени в превода на общата сума от 690, 18 лв
с операционната бележка от 07.12.2022г. С протоколно определение, постановено в същото
заседание , това плащане е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелство.
Според ищеца с плащането на 07.12.2022г. е платена само част от главницата за
топлинна енергия , като непогасен е останал остатък в размер на 141, 92 лв .
Законната лихва върху главнтицата за топлинна енергия от датата на предявяване на
заявлението – 23.03.2022г. до датата на плащането – 07.12.2022г. (41,92 лв) също е погасена
с осъщественото на 07.12.2022г. плащане от ответника.
Независимо, че плащането на вземанията за главници и за лихви е извършено след
предявяването на исковете по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да
бъде взето предвид от съда .
Тъй като претендираните вземания за главниците и за обезщетенията за забава са
погасени, предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл.86,ал.1
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени, както и претенцията за законната
лихва от датата на предявяването на заявлението до плащането , тъй като ищецът не
поддържа тази претенция.
Следва да бъде уважен частично само главния установителен иск за стойността на
топлоенергията за непогасената част от вземането в размер на 141,92 лв.
Относно претенцията за законна лихва от датата на предявяването на исковата молба
до плащането:
Исковата молба представлява покана за плащане на главното вземане, поради което от
предявяването й ответникът се счита в забава и следователно дължи законната лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД от тази дата. Съгласно чл.422,ал.1 ГПК по исковете по чл.422 ГПК исковата
молба се счита предявена от датата на предявяване на заявлението (23.03.2022г. в
конкретния случай). Следователно от тази дата следва да бъде присъдена на ищеца
законната лихва върху непогасената част от главницата в размер на 141,92 лв до
окончателното плащане.
Относно разноските по делото :
Въпреки че част от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
3
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са отхвърлени
(поради погасяване на съответните вземания в хода на съдебното производство) на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските в пълния им размер, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било
извършено до датата на предявяване на иска , а след това. Според установената съдебна
практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски в пълен размер и при отхвърляне
на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на
исковата молба.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
По настоящото исково дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (75 лв). По заповедното производство ищецът е извършил разноски ,
представляващи платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (25
лв) Тези разноски обаче са платени от ответника според изричното признание на
представителя на ищеца, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Ищцовата страна страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК
(50 лв). На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсулското възнаграждение за
заповедното производство (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като част от исковете са отхвърлени
поради плащане след завеждане на исковата молба. Освен това не е предявено съответно
искане , а и не са представени доказателства за осъществени от ответника разходи във
връзка със заповедното дело и с настоящото исково съдебно производство.
На подпомагащата страна не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е
предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от
третото лице-помагач разходи във връзка с настоящото исково дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че А. С. Г., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. 1111 дължи на „Т, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от
141,92 лв ( сто четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляващи
непогасената част от стойността на потребената топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Христо Смирненски” бл.47, вх.2, ап.30, аб. № 250583, по
4
договорни отношения между ищцовото дружество и ответника през периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г. , заедно със законната лихва върху тази сума за периода от
датата на предявявяване на зявлението по чл.410 ГПК - 23.03.2022г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по заповедното производство по
гражданско дело № 15195/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част предявения установителен иск по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за стойността на
топлоенергията за процесиня период до пълния предявен размер от 555,29 лв (петстотин
петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на „Т против А. С. Г. за сумите : 112,36 лв (сто и дванадесет
лева и тридесет и шест стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 15.03.2022г.; 18,40 лв (осемнадесет лева и
четиридесет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г. , и 4,13 лв (четири лева и
тринадесет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 31.03.2019г. до 15.03.2022г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 15195/2022г. по описа на
СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. 1111 ДА ЗАПЛАТИ на „Т,
ЕИК1111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните
суми: 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.1 ГПК във
връзка с чл.78,ал.8 ГПК), и 50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на
ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 15195/2022г. по описа на СРС,68 състав(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.Х. , гр. София,
ул. „Професор Георги Павлов ” №3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5