№ 399
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивна жалба на „М.“ ЕООД против решение № 97 от
04.03.2022г., постановено по гр.д. № 1833/2021г. по описа на РС Благоевград.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е уважил предявените от
В.Д. искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като е
отменил незаконното уволнение, възстановил е ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и е осъдил ответника за заплати 14 379, 38 лева,
обезщетение поради незаконно уволнение, ведно със законна лихва от
16.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е осъден и
на разноските по делото. С решението е допуснато и предварително
изпълнение в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр.
с чл. 225 от КТ.
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че крайният
извод на съда за липса към договора за управление на Н.Г. на бизнес задачи с
конкретни икономически показатели е неправилен. Посочва, че наличието им
е подкрепено, както от писмените доказателства, така и от свидетелските
показания, като са развити подробни съображения в тази насока. Иска отмяна
1
на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото, с
който твърди, че жалбата е неоснователна, а постановено решение – правилно
и обосновано. Излагат се доводи, че наличието на договор за управление не е
достатъчно условие за упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2
от КТ, като ответникът не е доказал към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение да е налице бизнес план. Иска от съда жалбата да бъде
оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните по делото е налично трудово
правоотношение видно от трудов договор № 146/28.02.2011г. за длъжност
„Ръководител отдел Оперативна работа с клиенти“. С последното сключено
между страните допълнително споразумение № 123/ 20.09.2019г. към
посочения трудов договор длъжността е променена от „Търговски управител“
на „Ръководител отдел Работа с клиенти“/ „Организатор работа с клиенти“, с
код по НКПД 33393020, категория на персонал „Клас“ 3/. Не се спори по
делото и че същото трудовото правоотношение е било прекратено със заповед
№18/19.05.2021г. на управителите Н. и Ф. на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
връчена лично на ищеца на 19.05.2021г. В заповедта за прекратяване като
причина са посочени Решение от 30.03.2021г. на едноличния собственик „М.“
ЕООД, както и на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ – сключен договор за
управление на 23.04.2021г. между ответника и Н. е сключен договор за
управление, който е приложен по делото.
По делото е приета и длъжностната характеристика за последната
заемана от ищеца длъжност, съгласно която същият е бил подчинен
административно на управител на магазина, а функционално – на ръководител
сектор „Работа с клиенти“. Съгласно същата основната цел на длъжността
включва: управление на отдел „Работа с клиенти“ в един или повече магазини
в зависимост от нуждите и структурата на компанията; увеличение на
продажбите, оборота и честотата на посещение на всички клиенти в
определените магазини, за които отговаря; осъществяване на връзка между
2
отдела, магазина и централния офис. Ръководителят на отдела „Работа с
клиенти“ носи отговорност за цялата дейност на отдела.
Според приетата по делото като доказателство и неоспорена от
страните съдебно – почеркова експертиза вещото лице е категорично, че
подписът, положен над текста „Ф.А. – Управител на М.“ ЕООД върху Заповед
№ 18 от 19.05.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение, е
изписан от Ф.А., както и че подписът над текста „Ф.“ в ксерокопие на
допълнително споразумение № 123 към трудов договор № 146 /28.02.2011г.
не е на Ф.А., ЕГН **********.
По делото е приета и изпълнена и СЧЕ, неоспорена от страните, видно
от която, че последният пълен отработен от ищеца месец е месец април
2021г.; размерът на брутното трудово възнаграждение за последния отработен
месец в ответното дружество – м. май 2021г. е 2 254, 56 лева; размерът на
обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за периода 20.05.2021г. до 20.11.2021г. е
14 379, 38 лева; средното трудово възнаграждение на служителите в Метро
към месец май 2021г. е в размер на 1 569. 24 лева.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е уважил предявените искове. За да постанови акта, съдът е приел, че
компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото
правоотношение, тъй като от една страна видно от СГЕ върху заповедта е
положен подписът на един от законните представители на дружеството, а от
друга страна, самата заповед не представлява индивидуален административен
акт, а волеизявление на работодателя като страна по трудовото
правоотношение. Направен е извод, че въпреки че ищецът не е на пряко
подчинение на лицето, с което е сключен договора за управление, то същият
следва да се счете, че е част от ръководството по смисъла на парагр. 1, т. 3 от
КТ. По отношение третата предпоставка за редовно прекратяване на
трудовото правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, съдът е приел,
че съгласно чл. 3 от Договора за управление новият управител е приел да
изпълнява бизнес плана на стария, но не е доказано от ответника наличието на
такъв бизнес план. По отношение искът по чл. 334, т. 3 от КТ съдът е приел,
че ищецът е доказал оставянето си без работа за период от 6 месеца след
уволнението, поради което е уважил предявения иск в пълен размер.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
3
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
По делото са предявени за разглеждане при условията на обективно
кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от наличието
на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт да е
прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата,
които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3
КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен
договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на
§ 1, т. 1 КТ и 4 да е започнало изпълнението на договора за управление, като
уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
В тази връзка съдът намира за правилни изводите на РС, че процесната
заповед за уволнение е издадена от компетентен орган, а именно от законните
представители на ответното дружество. Видно от представения по делото
договор за управление от 23.04.2021г. преди датата на процесното уволнение
е налице сключен договор за управление между ответното дружество и Н.,
предвид което уволнението е извършено в 9-месечния срок.
С оглед направените във въззивната жалба оплаквания спорен в
настоящото производство е въпросът дали към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение сключеният договор за управление на ответното
дружество с Н.Г. е съдържал бизнес план с конкретни икономически
показатели:
4
В тази връзка съдът намира изводът на първата инстанция за липса на
такъв бизнес план за правилен и законосъобразен. Видно от самия договор за
управление същият не съдържа конкретна бизнес задача и бизнес програма, в
изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ. Това се
посочва и от жалбоподателя във въззивната жалба. Действително съгласно
съдебната практика не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен
управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител
/Решение № 117 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай в чл.3 задължения на управителя в точка 3 е посочено,
че управителя подкрепя, ръководи и надзирава служителите на Метро
България с оглед постигането на бизнес целите на дружеството предвид
Плана за създаване на стойност и всички други бизнес цели и активности на
Метро България. Както приема съдебната практика няма пречка бизнес
задачата с конкретните икономически показатели, който управляващият
предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице
връзка между тях /Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2493/2018 г., III г. о., ГК/. Въпреки това по делото ответникът не ангажирани
доказателства за конкретното съдържание на стопанската програма и бизнес
задачата, за реализирането на които е сключен договорът за управление
между собственика на предприятието и посоченото по – горе лице. Същите не
са приложени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест да
установи това обстоятелство по делото и не са част от доказателствения
материал. Действително свид. Т. потвърждава наличието на посочения в
договора за управление План за създаване на стойност. Въпреки това и
предвид неговото непредставяне от страна на ответника отсъствието на
яснота по конкретните параметри и съдържание на бизнес програмата и
задачите, които е следвало да реализира като управител това лице не
позволяват да се прецени за изпълнение на какви конкретни стопански
резултати е бил сключен процесния договор за управление, с оглед на който
пък управителят е разполагал с правомощието да подбере управленски екип,
чрез който да ги реализира като се освободи от стария ръководен състав на
предприятието, вкл. и ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Отделно от горното, съдът намира, че уволнението е
незаконосъобразно и на още едно основание, а именно - заеманата от ищеца
5
длъжност ръководител отдел „работа с клиенти“ не е ръководна по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КТ. При анализа на събраните по делото доказателства, а
именно длъжностна характеристика, показанията на свидетелите, както и
управленско-организирационната структура на ответното дружество съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че заеманата от
ищеца длъжност е била ръководна, но само в рамките на ръководения от него
отдел „работа с клиенти“, а не и в рамките на цялото ответно дружество, за
управлението именно на което е сключен договор за управление. Ищецът е
бил организационно подчинен, не само прекия си ръководител управителя на
магазина в гр. Благоевград, а и на ръководител сектор „Работа с клиенти“.
Наличието на опосреденост от няколко други служители, стоящи в
организационно-йерархическата структура между длъжността на ищеца и на
управителя на дружеството, изключва възможността да се приеме, че ищецът
е заемал ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1,
т. 3 от ДР на КТ и че уволнението му е съобразено с целта на първата от тези
разпоредби, а именно новият управител да избере свой управленски екип,
който в случая би могъл да включва и директорите на териториалните
поделения, но не и длъжността - ръководител на отдел, заемана от ищеца
/Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК;
Решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2013 г., III г. о., ГК/.
Обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не
обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/. В
случая не става въпрос за ръководител, от който зависят политиката и
резултатите на предприятието и с оглед на това същият не се явява част от
ръководството на предприятието. Съдът не кредитира приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза в частта, в която е посочено, че заеманата от
ищеца длъжност на ниво 4 е ръководна, доколкото това е правен извод, който
следва да бъде направен от съда при преценка на всички факти по делото,
включително длъжностна характеристика, място на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността
трудови функции.
Поради гореизложеното съдът намира изводът на РС, че извършеното
уволнение е незаконно за правилен и обоснован, поради което искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
6
Предвид изхода на делото по основния иск, на уважаване подлежи и
обусловения от него такъв по чл. 344, ал. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност в дружеството.
Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК. Доказателствата по
делото сочат, че след прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът
не е работил на друго място, поради което му се дължи обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ в размер на получаваното от него последно брутно месечно
трудово възнаграждение за 6 месеца, което възлиза на сумата 14 379, 38 лева.
Предвид съвпадението в крайните изводи на първа и въззивна
инстанция, атакувания акт следва да бъде потвърден, а жалбата оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сумата от 1500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, доколкото по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който уговореният адвокатски хонорар е заплатен от
страната в брой при подписването му.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/04.03.2022г., постановено по гр.д. №
1833/2021г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ 7-11 километър,
представлявано от управителите Ф., Д., Н., да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН
**********, с адрес Благоевград, ул.“Искър“ № 5, ет. 3 сумата в размер на
1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба,
подадена в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8