Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1228 Година 02.08.2021 Град
Б.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Б., Х състав, на шести
юли две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Гергана Славова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1322 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.144 и чл.129,
ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.Н. с ЕГН: **********,***,
чрез адвокат С.Ц. ***, със съдебен адрес *** против акт за прихващане или
възстановяване № ПО-02000220016588-004-001/25.03.2020г. издаден от главен
инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Б.. Счита, че незаконосъобразно му е
отказано възстановяването или прихващането на сумата от 2 135,44 лева,
ведно със законната лихва от деня в който е следвало да бъде възстановена по
реда на чл.129, ал.1-4 от ДОПК и прави искане за отмяна на акта, евентуално да
се върне преписката на административния орган със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Б. при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане
да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Б., намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На Д.Н. са дадени задължителни предписания №
ЗД-1-02-00514231/18.01.2019г. на контролен орган на ТП но НОИ (л.75 от делото),
за заличаване на некоректно подадена информация с декларация обр.1 в ТД на НАП
гр.Б., за самоосигураващо се лице, за периоди м.01.2007г.-м.12.2007г.,
м.01.2009г.-м.12.2009г. и м.01.2010г.-м.06.2010г.
От Д.Н. е подадено искане за прихващане или
възстановяване вх.№ **********/18.04.2019г. (л.73 от делото), на суми по
протокол за 2007г., 2009г. и част от 2010г.
С писмо изх.№ 94-Д-336/16.05.2019г. на
зам.директора на ТД на НАП гр.Б. (л.72 от делото), искането е оставено без
разглеждане, тъй като на основание чл.129, ал.1 от ДОПК то може да се разгледа
само ако е подадено до изтичане на 5 години от 1 януари на годината следваща
годината на възникване на основанието за възстановяване.
Отказът е обжалван по административен ред и е
потвърден с решение № 200/08.11.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ (л.68-70
от делото).
Отказът е обжалван по съдебен ред, като с
определение № 371/25.02.2020г., постановено по адм.д.№ 2842/2019г. на
Административен съд Б. (63-66 от делото), той е отменен и преписката е върната
на административния орган за постановяване на административен акт по същество. Определението
на съда е обжалвано пред ВАС, но подадената жалба е оставена без разглеждане с
определение № 7538/16.06.2020г., постановено по адм.д.№ 5054/2020г. (л.25-26 от
делото). Определението на ВАС е обжалвано пред петчленен състав на ВАС и е оставено
в сила с определение № 4199/01.04.2021г., постановено по адм.д.№ 7806/2020г.
(л.17-18 от делото).
С резолюция за извършване на проверка №
ПО-02000220016588-0РП-001/04.03.2020г. на главен инспектор по приходите (л.61
от делото), е определено лицето което да извърши проверка на Д.Н. относно ДОО –
за самоосигуряващи се за периодите 01.01.2007г.-31.12.2007г.,
01.01.2009г.-31.12.2009г. и 01.01.2010г.-30.06.2010г., като е определен срок за
проверката до 23.03.2020г.
С АПВ № ПО-02000220016588-004-001/25.03.2020г.
издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Б. (л.42-45 от
делото), е отказано извършването на исканото прихващане или възстановяване,
поради изтекла давност.
Актът е връчен на 25.03.2020г. на Д.Н., по
електронен път и е обжалван по административен ред с жалба вх.№
94-Д-171/26.03.2020г. (л.41 от делото).
Със заповед за спиране на производството №
93/20.05.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ (л.28-30 от делото), е спряно
производството образувано по жалба с вх.№ 94-Д-171/26.03.2020г. до приключване
на производството, образувано пред ВАС по частна жалба вх.№ 6196/07.05.2020г.
срещу определение № 371/25.02.2020г., постановено по адм.д.№ 2842/2019г. на
Административен съд Б..
Със заповед за възобновяване на производството
№ 85/20.05.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“ (л.15-16 от делото), е
възобновено производството образувано по жалба с вх.№ 94-Д-171/26.03.2020г.,
считано от датата на издаване на заповедта.
С решение № 87/26.05.2021г. на директора на дирекция
„ОДОП“ (л.10-13 от делото) е потвърден АПВ №
ПО-02000220016588-004-001/25.03.2020г. издаден от главен инспектор по приходите
при ТД на НАП гр.Б..
Решението е връчено на 26.05.2021г., съгласно
представеното удостоверение за връчване по електронен път (л.9 от делото) и АПВ
е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-Д-Ж-73#/09.06.2021г.
(л.4-6 от делото), подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Актът за прихващане и възстановяване е издаден
от компетентен орган, при спазване на установената форма, но в несъответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК, недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП,
се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от НАП.
Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК, прихващането
или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите
или по писмено искане на лицето, като искането за прихващане или възстановяване
се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване,
освен ако в закон е предвидено друго.
Предвиденият в нормата на чл.129, ал.1 от ДОПК, 5 годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината на
възникване на основанието за възстановяване, е преклузивен, тъй като той е
относим към допустимостта на искането, а не към неговата основателност.
В случая, по отношение на този срок, с влязло
в сила определение № 371/25.02.2020г., постановено по адм.д.№ 2842/2019г. на
Административен съд Б., е прието, че е започнал да тече от 01.01.2020г., тъй
като основанието за възстановяване е възникнало на 07.02.2019г. – датата на
подаване на протоколите за заличаване на данните по декларация обр.1 (л.78-80
от делото) и изтича на 31.12.2024г.
В ДОПК, не е предвидена погасителна давност за
вземанията на данъчните субекти за недължимо платени данъци и осигурителни
вноски, като тези вземания не са публични вземания по смисъла на чл.162 от ДОПК
и по отношение на тях не намира приложение давността предвидена нормата на
чл.171 от ДОПК. Съответно вземането за недължимо платени осигурителни вноски не
представлява вземане от държавното обществено осигуряване, за което е предвиден
3-годишен давностен срок по чл.115, ал.2 от КСО. След като липсва специална
норма, която да урежда погасителната давност на вземанията по чл.128, ал.1 от ДОПК, приложима е общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Цитираната норма
предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. По силата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Задължителните осигурително вноски заплатени
от Д.Н., чието възстановяване се претендира са за периодите
м.01.2007г.-м.12.2007г., м.01.2009г.-м.12.2009г. и м.01.2010г.-м.06.2010г. и са
в общ размер на 2 135,44 лева, както е посочено и в сезиращата съда жалба.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8) - отменена, действала през процесните
периоди, декларация обр.1 се подава пред компетентната ТД на НАП от
самоосигуряващите се лица не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите
авансово осигурителни вноски за съответния месец. Съответно съгласно чл.3,
ал.3, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8, декларация обр.6 се подава от самоосигуряващите се лица - еднократно до 15 април (за
задълженията за 2007г.) и до 30 април (за задълженията за 2008г. и 2010г.), за
дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Така подадените декларации, съгласно чл.209,
ал.2, т.2 от ДОПК, са изпълнително основание за принудителното събиране
задълженията за осигурителни вноски, като техният размер е изчислен от подалото
ги лице. Докато подадената декларация обр.1 не бъде коригирана по предвидения
от закона ред (чл.103 и сл. от ДОПК, с ревизионен акт, по реда на чл.6а от
Наредба № Н-8/отм. или по реда на чл.9 от действащата Наредба Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица), дължимостта на вноските не отпада. Следователно
вземането за неправилно внесени осигурителни вноски по декларация обр.1,
възниква от момента на нейното коригиране. До корекцията на декларацията обр.1
не е налице ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане за
недължимо платени осигурителни вноски. Поради това за начален момент на
давностния срок следва да се приеме моментът на отпадане на изпълнителното
основание за дължимост на вноските. В случая погасителната давност е започнала
да тече от 07.02.2019г. и към момента на подаване на искането на 18.04.2019г.
не е изтекла, поради което неправилно в обжалвания АПВ е прието, че е изтекла
предвидената от законодателя погасителна давност. След като, в случая не е
изтекла погасителната давност, по отношение на процесните вземания на
жалбоподателя, органът по приходите е длъжен да проведе процедурата и да
възстанови претендираната сума, след евентуално прихващане по реда на чл.128 и
сл. от ДОПК.
До извод различен от изложения, не водят твърденията,
че в случая доколкото не е заличена информацията подадена с декларация обр.6,
за процесните периоди, то задължителните осигурителни вноски не са недължимо
платени. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8, в декларациите обр.1, се
попълват данни за осигурителя и осигуреното лице, дните
в осигуряване, възнаграждението, осигурителният доход, осигурените социални
рискове, осигурителните вноски, начисления облагаем доход, ползваните данъчни
облекчения чрез работодателя и начисления данък за доходи от трудови
правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Съответно, съгласно чл.2, ал.2 от Наредба
№ Н-8, в декларациите обр.6, се попълват
данни за осигурителя и осигуреното лице, общият
размер на дължимите вноски за ДОО, УПФ, ДЗПО, ЗО, Фонд “ГВРС“ за всички лица,
подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък за внасяне за
доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Декларация обр.1 се подава всеки месец,
а декларация обр.6 веднъж годишно, в годината следваща годината през която са
били дължими осигуровките.
Видно от изложеното, посредством
декларация обр.1, всеки месец се декларира,
дали съответното лице се осигурява, от кого, за какви осигурителни
случаи, за кои периоди, осигурителния доход, начисления данък и т.н., а
декларация обр.6 съдържа обобщена информация за цялата година, относно
дължимите осигурителни вноски и размерът на дължимия данък. Декларация обр.6 не
може да съществува самостоятелно, като нейното подаване е в следствие на
подаване на декларация обр.1, тъй като ако не е декларирано, че лицето подлежи и
е осигурявано през годината, то няма как да бъде подадена декларация обр.6,
която да съдържа необходимата обобщена информация за това. Ето защо, след като
въз основа на дадените задължителни предписания от съответния контролен орган
на НОИ, е заличена информацията подадена с декларация обр.1, не би могло да се
приеме, че платените осигурителни вноски са дължими на основание подадената
декларация обр.6. Също така, след като през процесните години, жалбоподателя не
е следвало да се осигурява, тъй като дружеството не е упражнявало дейност, не е
отчитало приходи или разходи, (съгласно констативен протокол КП-5-02-00514227/18.01.2019г. – л.74 от
делото), то не е била налице необходимост да се обобщава информацията в подадените
през годината декларации обр.1, посредством подаване на годишна декларация
обр.6 и дори последната да е подадена, то размера на дължимите осигурителни
вноски следва да е идентичен с този посочен в декларациите обр.1.
В изложения смисъл, следва да се
има в предвид и че видно от представените по делото Справки-Данни за
осигуряване по ЕГН, за процесните период (л.53-58 от делото), са анулирани
подадените данни за осигуряване на лицето, като след изпълнение на
предписанията липсват данни Д.Н. да е осигурен през периодите м.01.2007г.-м.12.2007г.,
м.01.2009г.-м.12.2009г. и м.01.2010г.-м.06.2010г.
На следващо място, твърденията в решението на
директора на дирекция „ОДОП“, че за периода от 18.03.2010г. до 08.07.2010г., жалбоподателят
е черпил осигурителни права по издадени 4 броя болнични листи, също не биха
могли да доведат до извода, че процесните осигурителни вноски са дължимо
платени. Изплащането на обезщетения при настъпване на някои от социалните рискове за които едно лице е осигурено се
извършва по реда на КСО, от съответните органи на НОИ. Тези органи са
единствено компетентни да преценят дали едно осигурително плащане е правилно
извършено или не. Ето защо, след като в дадените задължителни предписание от
контролния орган на ТП на НОИ е прието, че Д.Н., през процесните периоди не е
следвало да се осигурява, макар и да е ползвал болнични за част от тях, то
органите по приходите следва не само да се съобразят с тези предписания и да
заличат подадените от лицето данни посредством декларация обр.1, както в случая
е сторено, но и да приемат, че това лице не е подлежало на осигуряване, не се
счита за осигурено лице по смисъла на § 1 от ДР на КСО (съгласно констативен
протокол КП-5-02-00514227/18.01.2019г.)
и че внесените от него задължителни осигурителни вноски са недължимо платени.
С оглед на изложеното обжалвания АПВ следва да
бъде отменен, като незаконосъобразен, а административната преписка върната на
компетентния орган за възстановяване на претендираната
от Д.Д.Н. сума в размер на 2 135,44 лева, след евентуално прихващане по
реда на чл.128 и сл. от ДОПК.
При този изход на спора и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на 490,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса
за образуване на съдебното производство и адвокатско възнаграждение в размер на
480,00 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Административен съд Б., Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Акт за прихващане или
възстановяване № ПО-02000220016588-004-001/25.03.2020г. издаден от главен
инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Б., потвърден с решение № 87/26.05.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Б., при
ЦУ на НАП.
ВРЪЩА
преписката на ТД на НАП гр.Б.
за ново произнасяне по направеното от Д.Д.Н. с ЕГН: **********, искане за
прихващане или възстановяване на сумата от 2 135,44 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Б. при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати
в полза на Д.Д.Н. с ЕГН: **********,***, разноски по делото в размер на 490,00
лева (четиристотин и деветдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: