Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.07.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публично заседание на шести
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела
Станчева като разгледа
докладваното от
съдията търговско дело
№ 2712 по описа за 2017 година, З.ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са иск с
правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД и предявен при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 62 вр. чл. 285 ЗЗД.
Ищецът А.З.С.С. ООД твърди да е сключил договор с ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „В.К. И В.-П.Д.“ при условията на чл. 41 ЗОП (отм.). Сочи, че макар и срокът да е изтекъл, доколкото не са предприети действия по предаване (сдаване) на охраняемите обекти, а изпълнението на договора е продължило със знанието и съгласието на ответника и за периода 10.06.2014 г. до 11.09.2014 г., ответникът дължи да заплати и неоспорените извънсъдебно суми. Още повече, че договореното възнаграждение З.месец юни 2014 г. Понеже не заплатил дължимото З.месеците юли и август, съответно З.периода 01-11.09.2014 г. се твърди дължимото да възлиза на 177 154,60 лв. Ищецът твърди също така ответникът да е уведомен за размера на претендираните суми като получаването им е удостоверено от представител на ответника на 01.10.2014 г. Претендира обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за периода от 01.04.2015 г. до 17.09.2017 г., включително в размер на 44471,36 лв. като претендира и законна лихва от 18.09.2017 г. до окончателно изплащане на главницата.
В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва да е налице валиден договор с довод, че с изтичане на договорения срок действието на сключения между страните договор е прекратено. Позовавайки се на чл. 41 ал. 6 ЗОП (отм.) счита, че ищецът е предприел действие на собствен риск и оспорва да дължи плащане на така заявеното основание, съответно да дължи и обезщетение.
При условията на евентуалност ищецът А.ЗА С.С. ООД твърди да е осигурил охрана на обектите и след изтичане срока по сключения договор, воден от желанието да продължи облигационната връзка. Сочи, че за изпълнение на тази дейност е осигурил 111 охранители за месец юли 2014 г., 103-ма за месец август и месец септември 2014 г. Твърди, че изпълнението на работата е било прието от представител на ответника. Претендира се сумата от 177 154,60 лв. Претендира и обезщетение за неизпълнение в срок на това парично задължение като твърди за периода от 18.09.2014 г. до 18.09.2017 г. (съгласно изменение с молба от 26.03.2018 г. да възлиза на 52689,66 лв. Претендира се и законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът противопоставя и възражение за изтекла тригодишна давност.
От
името на ответника се оспорва ищецът да е направил разходи в твърдяния размер и на заявените основания. Оспорва се след
прекратяване на договора поради изтекъл срок ответникът да дължи договореното
възнаграждение.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. С. от САК,
поддържа исковете. Счита за доказано, че изпълнението на предоставените услуги
за процесния период е прието от представител на ответника. Навежда доводи в
писмени бележки. Претендират се и направените в производството разноски.
Процесуалният
представител на ответника – юрк. М., оспорва исковете. Навежда доводи в писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност.
Като
обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна
намира следното:
По
делото не се спори, а и от представения договор № Б-13/10.06.2011 г. се
установява писмено изразено съгласие, че ответникът възлага на ищеца извършване
на физическа невъоръжена охраняване на обекти на ответника съгласно приложен
към договора списък при възнаграждение по 590 лв. без ДДС за всеки охранител и
посочен брой от 107 охранители (съгласно анекс от 08.09.2011 г. Изразено е
съгласие, че договорът се сключва за срок от 36 месеца, считано от датата на
подписването му – 10.06.2011 г.
По
делото не се спори, а и от показанията на свид. Б. се
установява, че ищецът е осигурил охрана на посочените в договора обекти и през
процесния период, когато свидетелят заемал длъжността директор на Дирекция
„Управление на собствеността“. След като изтекъл срокът на договора
ръководството на агенцията поискало оферта от търговско дружество на
Министерство на отбраната и получили такава с 50 % по-висока от плащането към
ищеца. Военна полиция не приели охраната поради липса на ресурси, довело до
извод, че продължаването на охраната от страна на ищеца до приключване на
следващата обществена поръчка е целесъобразно. Свидетелят подготвил
документацията за плащане на фактурираните суми. Сумата не била платена поради
управленско решение.
Не
се спори и че за осъществената охрана през месец юни 2014 г. по издадена от
ищеца фактура № 6496/01.07.2014 г. с приложен към нея списък за осъществена
охрана от 111 охранители, ответникът е заплатил фактурираното задължение.
Няма
също така спор, че на 18.12.2014 г. за ответника е приета нотариална покана със
съдържанието на документа, приложен по л. 59-61 от делото. От съдържанието на
нотариалната покана се установява искане да бъде изплатена стойността на
извършена услуга – през периода 01.07.2014 г. – 11.09.2014 г., включително на
обща стойност 177154,60 лв. с ДДС. Определен е 7 дневен срок за плащане на тази
сума.
От
заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
процесния период ищецът е осчетоводил разходи, съотносими
с осъществяваната охрана, на обща стойност 143051,48 лв. Ищецът е начислил
следващият се ДДС в общ размер от 29 525,77 лв. в справка-декларация за
данъчен период месец септември 2014 г. Законът овластява търговец да удостовери
вложените при осъществяване на дейността си средства чрез водени от него търговски
книги. Съществена част от тези книги е и счетоводната документация.
Съблюдаването на предписаните правила за документиране на стопански операции,
позволяващи проследяването им във времето им придава значение на доказателствено средство – арг. от чл. 183 ГПК. Вещото лице
заключава, че в случая указаните правила са спазени.
Видно
от представеното и неоспорено уведомление за приемане на справка-декларацията
за месец септември, с указание информацията да е извлечена от електронната
страница на НАП, за месец септември 2014 г. е формирано задължение за ищеца към
фиска в размер на 55642,40 лв.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
По предявения иск с правно
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД
Ищецът твърди за процесния период страните да са обвързани от сключен помежду им договор. Както е посочено и с доклада по делото така предявената претенция предполага да бъде установено постигнато съгласие ищецът да предоставя услугата за процесния период при претендираното възнаграждение, както и че е изпълнил задълженията си.
Описаното съдържание на
правоотношението в исковата молба сочи на ненаименован
договор за услуга. Очертаният предмет на дейност сочи на възложена охрана на
имущество на юридическо лице, което според нормативно утвърденото съдържание
включва физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното
предотвратяване и пресичане,
и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в охранявания обект.
Тъй
като целения ефект е постигане на определен по съдържанието си резултат, приложение
по аналогия следва да намерят правилата на договора за изработка. Ето защо поетото
задължение от ответника го ангажира прилагайки грижата на специалиста, да постигане
очаквания резултат. Действието на договора по волята на страните е ограничено
със срок от 36 месеца. Макар и договорът да не сочи изрично, страните не
спорят, че е сключен при условията на Закона за обществените поръчки. Спорно в
процеса е обвързващата сила на договора след изтичане на този срок предвид
правилото на чл. 41 ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), обнародван ДВ. бр. 28 от 6 април 2004 г., отменен
понастоящем, но действал към момента на сключване на процесния договор.
Съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорът
е закон за страните. Това ще рече, че очертаното съдържание на правоотношението
ги обвързва. Отчитайки спецификата на обществените отношения в сферата на
обществените поръчки законът утвърждава нарочни правила, обвързващи възложителя
в преддоговорните му отношения. Изрично е ограничена
и договорната свобода – като правило е въведена забрана за изменение на
договора и еднозначно е въведен модалитет на
създаденото правоотношение досежно периода на съществуването му. По аргумент от
противното на чл. 41 ал. 6 ЗОП (отм.) договорът за обществена поръчка е винаги
срочен.
Законът определя специфичен ред за изменение на договора досежно срока на действие – чл. 43 ал. 2 т. 1 б. „а“ ГПК, срока като модалитет на правоотношението нормата на чл. 43 ал. 2 т. 1 б. „а“ ЗОП (отм.) в редакцията му към момента на сключване на договора, а и при изтичане на договорения срок, обуславя удължаване срока на договора от наличие на обстоятелства от извънреден характер, които възложителят при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати. Предписаните от закона правила за получаване на услуги срещу заплащане определят срока като сигурно събитие, а затруднението за възложителя при приемане на предоставеното за охрана имущество като предвидимо. От тази гледна точка дори да се приеме, че за процесния период в ход е била нова процедура по обществена поръчка, това само по себе си не е достатъчно. С оглед нормативно предписаните преддоговорни отношения възложителят обективно е в състояние да предприеме необходимите действия, за да развие и приключи процедурата преди края на срока по предходния договор.
Освен това,
законът предписва писмена форма на договора – чл. 41 ал. 1 ЗОП (отм.),
обуславяща и приложението на особен ред за разгласяване на създаденото
правоотношение с цел обезпечаване на очертания вече публичен интерес за
прозрачност при разходване на бюджетни средства. Ето защо настоящият състав
споделя съдебната практика, приемаща писмената форма като такава за
действителност (срв. Решение № 305 от
03.07.2012 г. по в.т.д. № 616/2012 г. на ПАС, 2 търговски
състав, Решение № 476 от
14.03.2014 г. по в.т.д. № 3668/2013 г. на САС, ТО, 9 състав). Следователно, конклудентните действия, каквито несъмнено съставляват
продълженото изпълнение от страна на ищеца и оказаното от ответника съдействие
за това поради непредприети действия за сдаване на охраняваните обекти през
процесния период, включително и извършеното плащане за осъществената охрана за
периода 11-30.06.2014 г., не са в състояние да обосноват договорна връзка.
С
оглед принципа за финансова дисциплина при разходване на бюджетни средства
съблюдаването на предписания от закона ред е предпоставка за възникване на
основание за плащане. Ето защо и зачетеният от правния ред интерес за
изпълнителя да бъде възнаграден за извършената работа е предпоставен
от развила се процедура по разгласяване на процедура за подбор на изпълнител и
проверена при тези условия обоснованост на цената за предлаганата услуга и
сключен при тези условия договор. Преценка за целесъобразност, за каквато сочи свид. Б., извършена в отклонение от нормативно предписаните
правила не е годна да обоснове валидна правна връзка. Ето защо
предприетото изпълнение
на задълженията и след 10.06.2014 г. при оказано съдействие от страна на ответника,
макар и да сочи на съгласие за продължаване действието на договора, предвид
изрично предписаните правила за създаване на правната връзка, не е в състояние
да обуслови договорна връзка.
Основание
за изпълнение на парично задължение е наличие на зачетена от правния ред облигационна
връзка. След като законът изрично указва предпоставките за възникване на
правоотношение под режима на договор за обществена поръчка, сключеният
впоследствие макар и с ищеца нов договор не е годен да обоснове валидна договорна
връзка през процесния период.
По изложените съображения
предявеният на това основание иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 62 вр. чл.
285 ЗЗД
Израз на свободата в рамките на държавноорганизирано общество е гарантираната възможност за
правния субект да идентифицира собствения си интерес и да определи подхода за
реализацията му. В контекста на оползотворяване на обществения потенциал и
изграждане на взаимоотношения, основани на взаимопомощ обаче законът зачита инициативността
и извършени действия, облагодетелстващи другиго. Уместно предприетата и добре
водена работа ангажират ползващия се от нея да възмезди предприелия я вместо
него (гестора) в зависимост от причината за
предприемането й отношението на заинтересования, а одобрението на свършената
работа утвърждава като приложими правилата на пълномощието – чл. 62 ЗЗД.
Настоящият
състав приема, че възпроизведената процедура от свид.
Б. по удостоверяване на извършената работа предвид и липсата на спор в рамките
на процеса досежно фактически осигурената охрана на имущество през процесния
период, сочи на приета работа. Законът не дефинира понятието „одобрил“, поради
което терминът следва да бъде приложен с оглед общоприетото му значение – признал,
обявил нещо за добро, уместно (срв. А., А,. Г., Л., И., Ст., К., Н., Л., Ив., С.,
Ст., Т., Цв. Български тълковен речник. С., 2015,
с. 560). Както бе
посочено вече облигационната връзка произтича от факта на удовлетворения чужд
интерес, показателно за което е и отношението на заинтересования към осигурения
при изпълнението резултат. Изпълнението на произтичащото от възникналата
облигационна връзка задължение за плащане остава без правно значение. Ето защо
съдът счита, че управленското решение, препятствало плащането не осуетява
извода, че работата за одобрена по смисъла на закона.
Основание
на задължението се явяват проявилите се правопораждащи
обстоятелства, а счетоводното им отразяване е призвано да регистрира
съответната стопанска операция и да отрази влиянието й върху имуществото на
правния субект. Поради тази причина и липсата на отразяване на процесните
фактури в счетоводството на ответника не е в състояние да предотврати
отговорността му да плати при установяване в процеса на предписаните от закона правопораждащи факти.
Необосновано
е противопоставеното при обсъждане на заключението възражение за недоказани
разходи във възприетия от вещото лице размер от 143051,48 лв. Бройката на
отчетени охранители е съгласувана в рамките на предходно развилото се договорно
обусловеното правоотношение между страните. В рамките на месец юни 2014 г.
ответникът е приел като необходими за изпълнение на работата 111 броя
охранители. Приложеният списък с обекти и разпределени към охранители създава всички
предпоставки ответникът на собствено основание да извърши проверка. От
показанията на свид. Б. се установява, че такава е
извършена като не са констатирани проблеми. Ето защо необосновано се явява
заявеното в процеса съмнение от страна на процесуалния представител на
ответника, несъответстващо и на изрично заявеното признание, че охрана през
процесния период е осъществявана. Одобрената работа по определение изключва
спора за уместността при предприемането й и оценката за воденето й в хипотезата
на чл. 61 ЗЗД. При тези обстоятелства отразените в счетоводните регистри на
ищеца данни при отсъствие на какъвто и да било установен в процеса факт,
поставящ ги под съмнение, обосновават категоричен фактически извод досежно
естеството и размера на направените разходи. От значение в процеса е бройката
на използваните от ищеца охранители за изпълнение на безспорната между страните
работа. Дори нещо повече, в отговора си процесуалният представител на ответника
сочи претендираната сума да съответства на уговорената както с прекратения
договор преди процесния период, така и със сключения впоследствие. Това
обстоятелство само по себе сочи на потвърдена нужда от ангажиране на отчетения
като вложен ресурс и при изпълнение на работата през процесния период. След
като процесуалният представител на ответника не сочи конкретни факти, поставящи
под съмнение отразения брой в приложените към фактурите списъци и обсъдени вече
в рамките на създадената от ответника процедура за проверка, документалната
проверка на обобщената от ищеца счетоводна информация не се явява необходима.
Настоящият
състав обаче не намира основание в обхвата на одобрението по смисъла на чл. 62 ЗЗД да включи и размер на възнаграждението в отношението между страните. С
оглед специфичния източник на средства, който следва да е било известно и на
ищеца още към момента на предприемане на чуждата работа, подобен довод
предполага постигане на забранена от закона цел. След като законът не допуска
разходване на публични средства извън предписаните за целта правила дори и при
целенасочени действия от страна на възложителя, не съществува правна възможност
такъв ефект да бъде постигнат чрез конклудентни
действия - принципно уреден способ, но приложими спрямо друга категория правни
субекти – търговци.
От
заглавието на раздела – Водене на чужда работа без пълномощие се налага извод,
че одобрената работа я приравнява на възложена, поради което приложими към
имуществените отношения между предприелия работата и заинтересования от
изпълнението й се явяват правилата на договора за поръчка. Извъндоговорният
характер на правоотношението изключва приложението на задължението за
предоставяне на необходимите средства като в тежест на заинтересования остава
ангажиментът да поеме направените разноски
заедно с лихвите и вредите, които гесторът е претърпял във връзка с изпълнението на работата. Според чл.
286 ЗЗД мандатното правоотношение придобива възмезден характер само ако изрично е уговорено. Този
текст определя като единствено възможен изводът, че вреда по смисъла на чл. 285 ЗЗД предполага намаление в имуществото на гестора,
непосредствено произтичаща от изпълнението на работата. При положение, че при
института на водене на чужда работа без пълномощие правната връзка не почива на
съгласието, а произтича пряко от закона, правилото на чл. 286 ЗЗД се оказва
неприложимо. По тези съображения настоящият състав споделя съдебната практика,
ограничаваща отговорността на заинтересования до направените разходи (в този
смисъл решение № 1794/17.11.2014 г. по т. д. № 306/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-14 с-в, потвърдено с решение № 1713/28.07.2015 г. по т.д. № 705/2015 г. на Софийски апелативен
съд). Видно от
обосновката на заключението в съдебно заседание отразеното в заключението
разчитане с републиканския бюджет се свързва с отразяване на сумата в
справка-декларация.
Дори
хипотетично да се приеме, че това е възможно, пряко ангажиране с конкретно
задължение предполага изявление от лице, овластено да
се разпорежда с имуществото на правния субект. Съгласно чл. 11 ал. 1 от Закона
за публичните финанси разпоредител с бюджетни средства е ръководителят на
бюджетната организация. Съгласно чл. 5 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „В.К. И В.-П.Д.“ тази обособена структура е
на бюджетна издръжка като с чл. 4 изпълнителният директор е определен за
второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерство на отбраната. Както
с оглед повдигнатия в настоящото производство спор, така предвид и посоченото
от свидетеля Б. управленско решение да не се плаща изключва възможността за
извод, че е формирано съгласие за размера на следващото се плащане.
Без значение
остава заеманата от свидетеля длъжност. Създадената организация за отчитане и
утвърждаване на плащания в рамките на несъществуващо за процесния период
договорно правоотношение не е в състояние да делегира разпоредителна власт с
бюджетни средства. Както според утвърдените правила, така и с оглед неговите
показания достигнатия извод за целесъобразност на предлаганото плащане
предполага взето управленско решение. Ето защо необоснован е поддържаният с
писмените бележки извод, че предприетите действия от свидетеля и неговите
колеги, администриращи процедура по оформяне на задълженията, може да обвърже
валидно ответника.
Данък добавена
стойност е публично вземане като предпоставките за възникването му са законоустановени. Законът възлага данъчната тежест върху
лицето, ползващо се от резултата на осъществена независима икономическа дейност,
придаващо на данъка косвен характер. Данъчно задълженото лице е овластено да го събере, но и да задържи за себе си сумата,
ако в рамките на отчетния период самото то е ползвало облагаеми услуги или е
получавало облагаеми стоки – арг. от чл. 68 ЗДДС. По силата на чл. 2 т. 1 ЗДДС
облагаема е възмездната доставка на услуга, притежаваща очертани в закона характеристики.
С решение № 219 от 04.02.2014 г. по т. д. № 871/2012 г., ТК, І ТО на ВКС е
утвърдено разбиране, че възмездност в контекста на
облагаема доставка е възникналото от правоотношението задължение за плащане
срещу извършената работа. Настоящият състав споделя този извод и доколкото в
рамките на икономическата си дейност ищецът е предприел облагаема доставка на
услуга, ангажираща получателя да възстанови сторените в тази насока разходи, възниква
въпросът съставлява ли публичното вземане разход, съответно вреда в контекста
на чл. 285 ЗЗД. Настоящият състав счита подобен извод за обоснован единствено
при превишение на начисления ДДС над стойността на платения от него. Утвърденият
от закона компенсаторен механизъм определя начисленият данък като средство за
възстановяване на направени вече разходи на това основание – арг. от чл. 88 ЗДДС. В случая от заключението на вещото лице – ищецът е обявил процесните
фактури през месец септември с оглед предвидена от правилата възможност да
стори това. Начисленият данък, превишаващ размера на данъчния кредит формира
задължение към фиска, поради което и обосновава
разход в посочения вече смисъл.
Законът обаче изрично предписва и
механизъм за формиране на неговия размер – данък се дължи върху получената
сума. Липсата на плащане обаче поставя въпроса за обосноваността на начисления
данък съобразно данъчната основа. Съгласно чл. 26 ал. 2 ЗДДС данъчната основа
включва всичко, което се дължи на извършилия доставката. След като установеното
в случая вземане не включва планираната от ищеца печалба, няма причина
съответния на тази сума начислен данък да се счита за разход, произтичащ от
извършената работа. По делото не се спори, че приложимата в случая ставка е 20
%, а определен при условията на чл. 162 ГПК съответният размер на ДДС възлиза
на 28610,30 лв.
По
изложените съображения съдът приема иска за основателен и доказан до сумата 171661,78
лв. За разликата – досежно начислената печалба и ДДС върху нея, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Макар
и да представлява обезщетение, вземането по чл. 62 ЗЗД не произтича от договор,
поради което неприложимо е правилото на чл. 111 б. „б“ ЗЗД и няма характер на
повтарящо се плащане по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Ето защо по отношение на
него приложима е нормата на чл. 110 ЗЗД. Искът е предявен преди този срок да
изтече, поради което възражението за погасяването му по давност е
неоснователно.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Нормата на чл. 79 ЗЗД неизпълненото
в срок задължение ангажиращо длъжника да плати ведно с обезщетение за
закъснението. По силата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД забавеното плащане обуславя
необоримо предположение за причинена вреда, а следващата алинея определя и
механизъм за остойностяването й. Ето защо и както е посочено в доклада по
делото така предявения иск предполага да бъде установено в процеса възникнало
парично задължение, определен момент за изпълнението му, който да е настъпил.
Не се установява в указания на ищеца срок да е потвърдено предприетото без
представителна власт действие за редуциране периода на търсеното обезщетение за
неизпълнено в срок задължение. Ето защо съдът приема, че не е надлежно десезиран от предявения на това основание иск при
първоначално определения срок – 18.09.2014 г. – 17.09.2017 г., включително.
С оглед акцесорния
характер на вземането за законна лихва възникването му предполага проявление на
правопораждащите обстоятелства за въведеното в
процеса лихвоносно вземане. При достигнатия извод за неоснователност на главния
иск, неоснователна е и предявената въз основа на него претенция за сумата
44471,36 лв., обуславящо отхвърляне на така предявения иск.
Установеното вземане за обезщетение
произтича пряко от правоотношението между страните, поради което и липсващото
изпълнение в разумен срок ангажира отговорността на ответника да обезщети ищеца
за вредите от забавата. Надлежното изпълнение предполага представа у длъжника
кому, какво и защо дължи. Представените фактури по л. 136-138 от делото
отразяват като дата на заверката им от финансов контрольор, за което лице
страните не спорят, че е служител на
ответника – 01.10.2014 г. Липсват ангажирани по делото доказателства,
позволяващи извод, че ответникът е запознат с претенцията и обстоятелствата, на
които тя се основава преди тази дата. Ето защо ищецът изпада в забава считано
от 02.10.2014 г. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната
лихва за периода до датата на предявяване на исковата молба върху установеното
вземане възлиза на 51692,80 лв., до която сума и предявеният иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер и за периода 18.09.2014 г. –
01.10.2014 г. включително – да бъде отхвърлен.
По искането за законна лихва
при условията на чл. 214 ГПК
Процесуалният закон установява изключение от правилата
за огласяване на съдебно предявеното и признато право както по основание, така
и по размер досежно лихва, дължима след датата на съдебно предявено вземане. Акцесорният характер на вземането обезсмисля последващ
съдебен процес, поради което и почива на идеята за процесуална икономия. По
силата на тази норма съдът дължи да установи и обяви с решението си
съществуването на вземането и периода, за който се дължи. Както бе посочено
вече установеното в случая вземане е лихвоносно. Съществуването му и към датата
на предявяване на иска обосновава основателност на предявената претенция и към
посочения с исковата молба момент. С оглед правилото на чл. 79 ал. 1 предл.
първо ЗЗД обезщетението за забава се дължи до момента на погасяване на
главницата.
По разноските
При
установения изход от спора ответникът дължи да възстанови направените от ищеца
разноски съобразно уважената част от предявените искове. Депозитът за разпит на
свидетел не е усвоен, поради което и не съставлява разход, ангажиращ
отговорността на ответинка.
Настоящият състав приема, че и спрямо отговорността за разноски в съдебния процес намира приложение общото правило, че на възмездяване подлежат вредите, пряка и непосредствена последица от укоримото поведение. Израз на това правило именно е правомощието на съда да съобрази размера на договореното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на разглеждания спор. При все, че привличането на адвокат като гарантиращо ефективното упражняване правото на защита е присъщ за съдебното производство разход, размерът на възнаграждението пряко зависи от предпочитанието на страната към конкретен адвокат. Свободата на избор предполага и понасяне на последиците от този избор.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение при предявения за защита интерес според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 6126,89 лв. Настоящият състав приема като съответстващо на фактическата и правна сложност на делото възнаграждение в размер на 8 000 лв. Заплатеното възнаграждение над тази сума може да бъде обяснено с осъществения от ищеца избор на адвокат, поради което няма основание за разликата да бъде държан отговорен ответникът.
Ответникът
е защитаван от юрисконсулт и с оглед изрично признатата възможност на страна,
предпочела да осигури процесуалното си представителство чрез привлечен на
трудов договор юрист, с оглед фактическата и правна сложност на делото следва
да му бъде присъдено възнаграждение от 200 лв. Конкретният размер подлежи на
определяне съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА А.„В.К. И В.-П.Д.“ , ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******да заплати на „А.ЗА С.С.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, както следва:
1.
1.
на основание чл.
62 вр. чл. 285 ЗЗД за сумата от 171661,78
лв. – обезщетение
за водене на чужда работа без пълномощие – охрана на имущество за периода
01.07.2014 г. – 11.09.2014 г. съгласно фактури с №№ **********/18.09.2014 г.,
**********/18.09.2014 г. и **********/18.09.2014 г., ведно със законната лихва
на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от
18.09.2017 г. до погасяване на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 5492,82
лв. – разлика до пълния предявен размер;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 51692,80 лв. – законна лихва
върху сумата от 171661,78 лв. за
периода 02.10.2014 г. до 17.09.2017 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 996,86 лв. – разлика до пълния предявен
размер и за периода 18.09.2014 г. – 01.10.2014 г., включително.
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ЗЗД
сумата 8564,64 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА С.С.“ ООД срещу ИЗПЪЛНИТЕЛНА А.„В.К. И В.-П.Д.“ искове за сумата 177154,60 лв. – възнаграждение по договор № Б-13/10.06.2011 г. за периода 01.07.2014 г. – 11.09.2014 г., включително и за сумата 44471,36 лв. – законна лихва за периода от 01.04.2015 г. до 17.09.2017 г., включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК АГЕНЦИЯ ЗА С.С.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „В.К. И В.-П.Д.“ , ЕИК *******с адрес по делото: гр. София, бул. „*******сумата 101,05 лв. – възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчване на препис, а в частта за разноските – при условията и по реда
на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: