Р Е Ш
Е Н И Е
№.................../ .11.
2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав
в съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова при
участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева касационно адм. дело №
2360/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. Чл.37 ЗСПЗЗ.
Делото е образувано по касационна жалба на „Агро Констант“
ЕООД гр. Варна против Решение № 2899/27.06.2019 година, постановено по
гражданско дело № 5843/2019 година по описа на Районен съд – Варна, с което е
отхвърлена жалбата на „Агро Констант“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, срещу Заповед № РД-14-10-306/26.06.2014 година на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Варна.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно ВРС се е
произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен
материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в
съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
за отмяна на решението на ВРС, както и да се прогласи нищожността на заповед №
РД-14-10-306/26.06.2014 година на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
гр. Варна.
Ответникът – Директор на ОД „Земеделие“ гр.Варна оспорва
жалбата. Поддържа становището, че решението на ВРС е правилно.
От заинтересованото лице „Алвас Грейн“ЕООД гр.Варна не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна намира
касационната жалба за неоснователна.
След
преценка на основателността на касационната жалба съдът намери за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК,
от страни по въззивното производство, за които съгласно разпоредбата на чл.
210, ал.1, АПК същото е неблагоприятно, при което същата е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на
Районен съд приема, че с решение №5793/14.12.2013г., постановено по гр.д.
15420/2011г. по описа на ВРС, е отменена т.1 от Заповед №РД-17-46/31.08.2011г.
на Директора на ОД „Земеделие“ – гр. Варна, с която на осн. чл.37в, ал.4 и
ал.13 ЗСПЗЗ, е определено разпределението на масивите за ползване в землището
на с. Константиново, община Варна и преписката е върната на административния
орган за процедиране съобразно изложеното в мотивите на решението. В последните
съдът е констатирал, че комисията, предвидена в чл.37в ЗСПЗЗ, е действала в
нелегитимен състав, тъй като в нея не е участвал кметът на с. Константиново,
или оправомощено от него длъжностно лице. Оттам е възприето и че липсват мотиви
към административния акт и заповедта е издадена в нарушение на законовото
изискване за форма. Решението е влязло в сила на 24.01.2014г.
С писмо от 13.02.2014г., Директорът на ОД „Земеделие“ – гр.
Варна, въз основа на гореописаното решение, е отправил искане до Кмета на с.
Константиново, да определи лице, което да присъства на заседанията на
Комисията.
С писмо от 26.02.2014г., Кметът на с. Константиново е
уведомил административния орган, че със Заповед 22/26.02.2014г., за участие в
комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ, е определил лицето В.Д на длъжност ст. спец.
„Поземлена реформа“.
Със Заповед РД 14-17-160/25.03.2014г. Директорът на ОД Земеделие
– Варна е открил процедура за сключване на споразумение между собствениците
и/или ползвателите на земеделски земи в землището на с. Константиново, община
Варна, за стопанската 2011/2012г. и е назначил Комисия по чл.37в ЗСПЗЗ в
състав: председател С.В – началник на Общинска служба по земеделие – Варна, и
членове: В.Д на длъжност ст. спец. „Поземлена реформа“ в кметство с.
Константиново и Г. Б. – юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Варна.
Съставени са три протокола от заседания на комисията, в
последния от които от 13.05.2014г. е констатирно, че не е постъпило
споразумение от собствениците/ползвателите за землището на с. Константиново за
стопанската 2011/2012г.
Комисията е съставила Проект за разпределение от
13.05.2014г., както и доклад от 04.06.2014г., въз основа на който е издадена
процесната Заповед РД-14-10-306/26.06.2014г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Варна за разпределение на масивите за ползване в землището на
с. Константиново.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, ВРС приема от правна страна , че следва да се обсъди само
оплакванията за нищожност на акта, тъй като жалбата
е подадена извън срока, за обжалване.
По
възражението за постановяване на решение извън времевата компетентност на
административния орган поради изтичане на стопанската година, ВРС приема, че
административният акт е издаден при спазване на задължителни указания към
административния орган, обективирани във влязло в сила съдебно решение.
Съобразно чл.173, ал. 1 АПК, когато въпросът
не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви
нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
Ал. 2 на същия текст гласи, че извън случаите по ал. 1, както и когато актът е
нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на
въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Съгласно чл.177, ал.2, изр.1 АПК, актове и действия на административния
орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
Т.е., по силата на закона, указанията на съда, включително в процесния случай,
са абсолютно задължителни за административния орган и за него не е налице
възможност да заобиколи преценката на съда. И след като преписката е върната за
процедиране, то административният орган е бил обвързан да изпълни дадените
указания, включително в мотивите на съдебния акт, към които препраща
диспозитивът му. В конкретния случай, при извод че комисията по чл.37в ЗСПЗЗ е
заседавала в незаконен състав, то административният орган е следвало да повтори
процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ, но в изискуемия и посочен от съда състав на комисията,
което е и направено.
Съгласно чл.37в, ал.1
ЗСПЗЗ, в състава на комисията се включват: кметът на населеното място,
съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица,
представител на общинската служба по земеделие и представител на областната
дирекция "Земеделие". При изготвянето на проекта на разпределение в
работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски
имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в
процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ. Видно е
от гореописаната фактическа обстановка, че съставът на комисията е включвал
нормативно изискуемите лица. Респективно, процесната заповед е издадена въз
основа на доклад на легитимна комисия по чл.37в ЗСПЗЗ.
Касационната инстанция
приема, че правилно ВРС е приел, че
заповедта е издадена от оправомощен орган, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност, в писмена форма, при наличие на
волеизявление на автора й, и на материалноправна норма която е предпоставка за
нейното издаване, и въз основа на задължителни указания по силата на съдебно
решение, поради което същата представлява валиден административен акт.
Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство и защита пред настоящата инстанция в размер на 100 лева, на
основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
В съответствие с правомощието на съда по чл. 221 ал. 2
предл. първо АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2899/27.06.2019 година,
постановено по гражданско дело № 5843/2019 година по описа на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА „Агро Констант“ ЕООД гр. Варна с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, представлявано от К.Д.К да
заплати на ОД „Земеделие“ Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1/
2/