№ 1
гр. Шумен, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630201759 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2200120/29.07.2022 год. на И.Д.
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „ЛОКАЛ ФУУД” ЕООД, с ЕИК204895819, със
седалище и адрес на управление: ************** представлявано от П.Б.Г., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващият дружеството-жалбоподател се явява лично и
с упълномощен представител, като поддържат жалбата и излагат конкретни доводи в защита
на направените искания.
Процесуалният представител на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни
съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„ЛОКАЛ ФУУД” ЕООД осъществява търговска дейност в обект кафе „Лаваца“ в
гр.Шумен, намиращо се на адрес: ********. На 09.06.2022 год. в 22.30 часа била извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в посоченото заведение. При проверката било
установено, че лицето С. Ц. Ц., с ЕГН********** работи на длъжност „сервитьор“, като на
09.06.2022 год. е била на работа втора смяна с начало на работното време 16.00 часа. В
момента на проверката лицето е било в обекта на работното си место с работно облекло,
като се е намирала в близост до бара и е държала табла, върху която е имало поставени
чаши. Последната попълнила Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която
посочила, че работи в посоченото заведение на длъжност „сервитьор“ по график, изработен
от управителя, като първа смяна е с времетраене от 07.30 часа до 16.00 часа, а втора смяна -
от 16.00 часа до 01.00 часа, както и че на 09.06.2022 год. е дошла на работа в 16.00 часа и че
ще работи до 01.00 часа. В декларацията е посочила смените, в които е работила в периода
от 29.05.2022 год. до 09.06.2022 год., като срещу датата 01.06.2022 год. е посочила, че е била
втора смяна и е работила до 01.00 часа. В тази връзка било констатирано, че дружеството –
жалбоподател, в качеството си на работодател е допуснал непълнолетното лице С. Ц. Ц., с
ЕГН********** да полага труд в горецитирания обект като „сервитьор“ в 22.30 часа.
Резултатите от извършената проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2219550 от 09.06.2022 год., който бил връчен на управителя на дружеството
на 29.06.2022 год. За констатираното нарушение на 29.06.2022 год. на дружеството-
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-
2200120/29.06.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.140, ал.4, т.1 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на управител на
дружеството, който го е подписал, след като е изложил, че има възражения. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-
2200120/29.07.2022 год. на И.Д. Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с
което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „ЛОКАЛ ФУУД”
ЕООД, с ЕИК204895819, със седалище и адрес на управление: **************
представлявано от П.Б.Г., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. К.,
на свидетелката В. В. Р. и отчасти на свидетелите С.А.А. и С. Ц. Ц., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
2
С. Р. К. и В. В. Р., доколкото същите пряко са участвали в извършената проверка и
показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които
свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, непредубедени и
кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът намира, че показанията на свидетелите С.А.А. и С. Ц. Ц. следва да бъдат
кредитирани само в частта, в която свидетелстват, че на 09.06.2022 год. в посоченото
заведение – кафе „Лаваца“ е било извършена проверка, както и че към момента на
проверката лицето С. Ц. Ц. се е намирало в заведението. В останалата си част показанията
на свидетелките са непоследователни, изолирани и не кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал. Имайки предвид факта, че и двете са служителки или са
били такива на дружеството-жалбоподател показанията им са до голяма степен
заинтересовани от изхода на делото и имат за цел дружеството-жалбоподател да избегне
административно-наказателната отговорност за нарушението, което му е вменено. В тази
връзка следва да бъде посочено и че свидетелката Ц. в подадена от нея Декларация на
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, под страх от наказателната отговорност, която носи по
чл.313 от НК за лъжливо деклариране е посочила обстоятелства, които напълно
кореспондират с показанията на свидетелите С. Р. К. и В. В. Р., но напълно противоречат на
дадените от нея показания в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.4, т.1 от КТ Нощният труд е забранен за
работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст, като съгласно
легалната дефиниция на понятието „нощен труд“ съдържаща се в разпоредбата на чл.140,
ал.2 от КТ Нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06,00 часа, а за работници и
служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20.00 часа до 06.00 часа.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
лицето С. Ц. Ц., с ЕГН**********, работеща на длъжност „сервитьор“ в посоченото по-
горе заведение към датата но проверката е била на 17 години и е била на работа втора смяна
с начало на работното време 16.00 часа и край на работното време 01.00 часа, т.е. е
престирала нощен труд след 22.00 часа. В подкрепа на изложеното е и попълнена от лицето
Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която същата посочва, че действително на
09.06.2022 год. е дошла на работа в 16.00 и че ще работи до 01.00 часа. Както бе посочено и
по-горе декларацията е попълнена от лицето под страх от наказателна отговорност по чл.313
от НК и същата следва да бъде кредитирана като годно доказателствено средство. В
подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите С. Р. К. и В. В. Р., които в съдебно
заседание категорично заявяват, че към момента на извършване на проверката и влизането
им в заведението лицето С. Ц. Ц. е било в обекта на работното си место с работно облекло,
като останалите служители в заведението, като се е намирала в близост до бара и е държала
табла, върху която е имало поставени чаши.
3
Съдът не кредитира твърдението на представляващия дружеството-жалбоподател, че
попълнената от лицето Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ не следва да бъде
кредитирана, поради посочената в същата дата 12.06.2022 год. В действителност, при
запознаване с текста на същата съдът констатира, че е налице посочване като дата
12.06.2022 год. В същото време обаче, както става ясно от показанията на свидетелите С. Р.
К., В. В. Р., С.А.А. и С. Ц. Ц. посочената декларация е била попълнена от лицето по време
на извършената проверка в заведението на 09.06.2022 год. В същото време в самата
декларация лицето е посочило „днес 09.06.2022 год.“ , поради което се налага извода, че
разминаването в датите се дължи на техническа грешка, като за дата, на която е съставена
декларацията следва да се счита датата 09.06.2022 год.
С оглед на изложеното се налага извода, че дружеството – жалбоподател, в
качеството си на работодател като е допуснало непълнолетното лице С. Ц. Ц., с
ЕГН********** да полага нощен труд след 22.00 часа, е осъществило от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.4, т.1 от КТ.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал
нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на
работодател за допуснатото нарушение на чл.152 от КТ. В тази връзка съдът не кредитира
твърдението на процесуалният представител на дружеството-жалбоподател, че за
посоченото нарушение отговорността следва да бъде понесена от непълнолетното лице,
доколкото същото е останало на работа след 22.00 часа, въпреки, че е била запозната със
законовата забрана. Следва да бъде посочено, че дружеството-жалбоподател в качеството си
на работодател е било длъжно да организира дейността в обекта, по начин да не бъдат
допускани каквито и да е нарушения, както на трудовото, така също и на което и да е друго
законодателство. Самото нарушение се изразява именно във факта, че в резултата на
създадената организация в обекта дружеството е допуснало да бъде нарушена забраната за
полагане на нощен труд от непълнолетни лица.
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В този
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба, като съобразявайки разпоредбите на чл.27 от
ЗАНН е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на
предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
4
При проверка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и на
съставения акт за установяване на административно нарушение съдът намира, че не са
налице пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството или до
невъзможност да бъде разбрано какво точно нарушение се твърди, че е извършено, кога е
извършено, а от тук и до невъзможност дружеството да организира защитата си по един
адекватен начин.
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай не са налице основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че
приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в частност тази на чл.415в от КТ се
преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия
противоправен резултат и начин на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на
нощен труд от непълнолетно лице, като нарушението е извършено и същото не може да
бъде отстранено. В същото време с оглед естеството на нарушението и значимостта му за
здравето на работниците и най-вече на подрастващите с оглед въведените сериозни забрани
и ограничения за полагане на труд от последните, се налага и извода, че същото не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
С оглед изхода на делото на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №27-2200120/29.07.2022 год. на И.Д.
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „ЛОКАЛ ФУУД” ЕООД, с ЕИК204895819, със
седалище и адрес на управление: ************** представлявано от П.Б.Г., с
5
ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „ЛОКАЛ ФУУД” ЕООД, с ЕИК204895819, със седалище и адрес на
управление: ************** представлявано от П.Б.Г., с ЕГН********** да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6