РЕШЕНИЕ
№ 1726
гр. Пловдив, 16.09.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1917 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27 от Закона за общинската собственост
/ЗОС/.
2. Образувано е по жалба на Ф.И.Ф., ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адвокат Атанас Б. и адвокат Н.П.,
срещу Заповед № 21ОА-1491/14.06.2021 г. на кмета на община Пловдив, с която от
оспорващия е отчужден поземлен имот с идентификатор 56784.513.276 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 88, целият с площ от 132
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид озеленени площи, стар идентификатор: 56784.513.128, при
граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.513.124,
56784.513.306, 56784.513.274, съгласно действащия ПУП-ПУР с устройствени зони
на кв. „Христо Смирненски III”, одобрен с решение № 106, взето с протокол № 6
от 10.04.2013 г. на общински съвет - Пловдив, попадащ в УПИ I - за озеленяване,
кв.2, срещу определено парично обезщетение в размер на 15470 лева без ДДС.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
липса на мотиви и липса на фактически и правни основания за издаването й.
Твърди се, че не е се доказва наличието на общинска нужда, чието задоволяване
да налага отчуждаването. Поддържа се също, че подробният устройствен план въз
основа на който се извършва отчуждаването не е бил одобрен по предвидения в
закона ред. Оспорва се и размерът на определеното парично обезщетение за имота,
тъй като същото не отговаря на изискването за равностойност и не отчита
характеристиките на имота. Не било съобразено конкретното предназначение на
имота и начинът му на трайно ползване, както и разположението в атрактивна зона
на гр. Пловдив. Иска се отмяна на заповедта респ. изменението й в част на определеното
обезщетение, което да се увеличи съгласно действителната пазарна стойност на
имота. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т. , поддържа становище за неоснователността на
жалбата. Твърди се, че размерът на обезщетението е законосъобразно определен по
реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС, предвид обстоятелството, че имотът е без
предходна регулация, а фактическото му ползване е за второстепенна улица. Претендира
са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По допустимостта
на жалбата:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. По силата на нотариален акт за дарение № 126 от
19.04.2021г., том 33, дело 6704/2021г., вписан в СВ-АВ Пловдив с вх. рег.№12343
от 19.04.2021 г., Ф.И.Ф. придобил собственост върху поземлен имот к.и. 56784.513.276
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 88, целият с площ от 132
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид озеленени площи. Данъчната на оценка за имота била
5768,30 лв.
7. Общински съвет - Пловдив с решение № 50, взето с
протокол №4 от 02.03.2021 г. приел Годишната програма на община Пловдив за
управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2021 г., видно от
която в раздел IV.1. „Отчуждаване на имоти”. под № 4 бил включен „бул.
„Свобода - продължение“, в участъка от
ул. „Перущица” до ул. „Рая”.
8. Общински съвет - Пловдив с решение № 106, взето с
протокол №6 от 10.04.2013 г. одобрил ПУП – ПУР с устройствени зона на кв.
„Христо Смирненски III”, за нуждите на
обект, публична общинска собственост - за благоустройствени дейности -
озеленени площи за широко обществено ползване. Решението било обнародвано в
Държавен вестник бр. 49 от 04.06.2013 г.
9. Поземлен имот с идентификатор 56784.513.276 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 88, целият с площ от 132
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид озеленени площи, стар идентификатор: 56784.513.128, при
граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.513.124,
56784.513.306, 56784.513.274, съгласно действащия ПУП-ПУР с устройствени зони
на кв. „Христо Смирненски III”, одобрен с решение № 106, взето с
протокол №6 от 10.04.2013 г. на общински съвет - Пловдив, попада в УПИ I- за
озеленяване, кв.2.
10. Според писмо
изх. № 20ВК 2242 от 07.05.2021 г. на Дирекция „Устройство на територията",
община Пловдив, не били депозирани заявления за изменения по смисъла на чл.
134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ на ПУП-ПУР с устройствени зони на кв. „Христо
Смирненски III”, одобрен с
решение № 106, взето с протокол №6 от 10.04.2013 г. на общински съвет -
Пловдив.
11. Видно от удостоверение №
19ВК-1133/7/19.07.2021г., издадено от община Пловдив, по отношение на поземлен
имот с идентификатор 56784.513.276 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив не е налице предходна регулация. Имотът бил отразен в
кадастрален план под № 128, кв. ‚Христо Смирненски 3“, одобрен със заповед №
ОА-2571/22.12.1993 г. на кмета на община Пловдив. По действащия ПУП имотът
попадал в УПИ – I за озеленяване и спорт.
12. Според удостоверение изх. №
66090003762/17.02.2021 г. от Дирекция „Местни данъци и такси” при община
Пловдив, данъчна оценка за имот 56784.513.276 с площ 132 кв.м. по КК и КР на
град Пловдив е 5768,30 лв.
13. За нуждите на административното
производство бил съставен оценителки доклад от 24.03.2021 г. на независим
оценител „ЕТ АСТРРИЙТ Р - Румяна Кирова", изготвен по реда на чл. 22, във
връзка с §1 от ДР на ЗОС, с който било определено равностойното парично
обезщетение за поземлен имот с идентификатор 56784.513.276, с площ 132 кв.м., в
размер на 15 470 лв.(петнадесет хиляди четиристотин и седемдесет лева) без ДДС.
За нуждите на оценката бил извършен оглед на място подкрепен със снимков
материла, от който се установило, че имотът е прилежащ към кръстовището на ул.
„Рая“ и бъдещото продължение на бул. „Свобода“; фактическото му ползване е за
второстепенна улица; имотът няма обезпечена техническа инфраструктура, в него
не са изградени дворни мрежи и комуникации, не е застроен със сгради; теренът е
равен. В тази връзка за нуждите на обезщетението били взети предвид реално
извършени и вписани в СВ – Пловдив разпоредителни сделки от 28.08.2020г.,
16.06.2020 и 01.06.2020г., с предмет продажба на поземлени имоти, находящи се в
района на парк „Отдих и култура“ и бул. „Пещерско шосе“, гр. Пловдив, с
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване на
имотите – за второстепенна улица. В резултат на анализа експертът определил
осреднена пазарна оценка в размер на 117,18 лв/кв.м, която за отчуждената площ
от 132 кв.м формирала равностойно парично обезщетение в размер на 15470 лева
без ДДС.
14. Оспорващият бил
уведомен за стартирането на процедурата по отчуждаване и размера на
определеното равностойно парично обезщетение с обявление изх. № 20 ВК
2242-(1)/28.04.2021 г., публикувано в два централни и един местен ежедневник на
дата 10.05.2021г., както и на съответните места в общината - на дата
28.04.2021г., за което обстоятелство бил съставен протокол от длъжностни лица
при община Пловдив.
15. Въз основа на
оценката и след провеждане на процедурата по чл. 25 от ЗОС кметът на община
Пловдив издал оспорената в настоящото производство заповед, с която отчуждил
имота на жалбоподателя срещу парично обезщетение в размер на 15470 лева без
ДДС.
За
удостоверяване компетентността на длъжностното лице, подписало заповедта за
отчуждаване, по делото бе представена заповед № 21ОА-1247/25.05.2021г., с която
за периода от 22.05.2021г. до завръщане на титуляря кметът на община Пловдив е наредил
да бъде заместван от зам.-кмет „Финанси и стопанска дейност“ при община
Пловдив.
16. По делото бяха
допуснати основна и допълнителна съдебно – оценъчни експертизи с вещо лице инж.
И.Г., чието заключение бе прието със заявено оспорване от страна на ответника в
частта на основната експертиза по отношение на изключените от вещото лице
сделки с имоти със сходни характеристики, поради ценови отклонения.
В
основното заключение вещото лице е съобразило данните от кадастралната карта,
фактическото ползване на имота, преобладаващото предназначение на намиращите се
в близост поземлени имоти и относимия период на продажби, при което е изготвило
оценка по чл. 22, ал. 8 от ЗОС, като за аналози на процесния имот са взети
предвид данните за продажби на три от четирите имотите, съобразени в
оценителкия доклад, съставен в административната фаза. Експертът е изключил от
анализа сделката с имот 56784.513.420, с площ 194 кв.м., урбанизирана
територия, НТП – за второстепенна улица, която се явява с най – ниска продажна
цена при 49,12 лв./кв.м без ДДС спрямо останалите три: 149,50 лв./кв.м (с
включен ДДС) и 147,51 лв./кв.м, така е определил осреднена пазарна оценка в
размер на 148,17 лв/кв.м, която за отчуждената площ от 132 кв.м формира
равностойно парично обезщетение в размер на 19558 лева. Експертът пояснява, че
е изключил посочената продажба, тъй като е по данъчна оценка, а не трябва да
има голяма разлика в цените, които се предлагат, за да бъде стабилна оценката.
Допълнителната
експертиза в табличен вид е съобразила осем сделки с имоти, в урбанизирана
територия, от които шест са отредени за второстепенна улица (т. 1 – т. 6) и две
(т. 7 и т. 8) – за ниско жилищно застрояване. По отношение на сделките по т. 5
и т. 6 се установява, че предмет на продажбите са били няколко имота, от които
такива, отредени за застрояване, и имоти – за улица, като продажните цени са
определени общо без да е договорена отделна цена за всеки имот. Въз основа на
тези пазарни аналози вещото лице е определило осреднена пазарна оценка в размер
на 160 лв./кв.м, която за отчуждената площ от 132 кв.м формира равностойно
парично обезщетение в размер на 21120 лева.
При
огледа на място вещото лице е установило също, че имот 56784.513.276 и имот
56784.513.274 по КККР на гр. Пловдив са оградени с обща масивна ограда. В
частност за имот 56784.513.276 оградата е изпълнена със 60 см масивна бетонова
основа и колони в източната част, които са оставени да се затворят с ажурна
ограда и плътна тухлена част от западна и южна страна с височина 2 м. За така
установените подобрения в имота вещото лице е определило обезщетение в размер
на 1200 лева за бетоновите основи и колони и 2080 лева за тухлената ограда. В
подкрепа на изчисленото обезщетение експертът не е посочил конкретен обем и
мерни единици на установеното строителство, нито единични цени. Строителни
книжа за извършеното в имота строителство не са установени. Предходен
устройствен план за имота също не е установен.
Вещото
лице пояснява, че цените, които е посочило в таблицата, са окончателни цени по
нотариални актове с включено ДДС. Цената, която е определило за обезщетение е
цена с ДДС, окончателна цена.
IV. За правото:
17. Според чл.
21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат
да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение.
Съгласно чл.
22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители,
отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.
Заповед за
отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на общината, като в нея
се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението,
а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно
ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на
паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите,
търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите
лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.
По правилото
на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти със
сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Нормата на
чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на поземлени имоти,
урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е предназначението
им, определено с предходния подробен устройствен план, действал преди влизането
в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост.
Според чл.
22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулирани за изграждане на обекти -
публична държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен
устройствен план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в сила,
съответно преди одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който
се отчуждава, конкретното му предназначение е предназначението, определено с
подробния устройствен план, действал преди влизането в сила на плана,
предвиждащ изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска собственост.
За поземлени
имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ
устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен
устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС предвижда размерът на равностойното
парично обезщетение да се определя като за имоти без предвидено застрояване като
се съобразява установеният траен начин на фактическото им ползване.
Според основното им предназначение,
определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите
устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии
(населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии,
защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от
води и водни обекти, и територии на транспорта /чл.7, ал. 1 от ЗУТ/.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗУТ
"територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява
съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо
предназначение. Съответно под "територия на населено място" следва да
се разбира селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището /§ 1, т. 6
от ДР на ЗУТ/.
Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и
може да бъде: 1) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън
тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни,
вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки
между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи
(каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за
велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа
инфраструктура, за специални обекти и други; 2) в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви,
овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи
(пасища, скатове, дерета, оврази и други); 3) в територии на транспорта - за
републиканските и местните пътища, железопътната инфраструктура, пристанищата и
летищата.
Според разпоредбите на чл. 105 и чл.
106 от ЗУТ общите устройствени планове се разработват за населеното място
заедно с неговото землище, като територията - предмет на общия устройствен
план, може да не съвпада със землището на града; предмет на общите устройствени
планове е общият режим на устройство на различните видове територии.
Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен
план в зависимост от вида на територията, в която попадат (урбанизирана,
земеделска, горска и т.н.), а видът на териториите се определя от общия
устройствен план, чиито предвиждания са задължителни при изготвянето на
подробните устройствени планове.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ в
територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до
влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен
ако използването противоречи на закон. Втората алинея на същата норма, предвижда
че промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел
застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план
при условията и по реда на този закон.
При тази правна регламентация се
налага изводът, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани територии са тези, включени в
границите на населените места и селищните образувания, като предназначението на
поземлените имоти, без оглед на това дали попадат в или извън урбанизирана
територия, се определя от наличието на посоченото устройствено планиране, а при
липсата на такова - според фактическото им ползване.
Застрояването
в поземлените имоти е основно и допълващо. Към втората категория, по смисъла на
чл. 41 вр. чл. 48 от ЗУТ, попада оградите.
Според чл.
51, ал. 1 временните строежи по чл. 50 (сред които попадат и оградите, посочени
в чл. 50, т. 1, б. „е“) се разрешават само еднократно в един поземлен имот въз
основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване, издадена от
главния архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия ред.
Правилото на
чл. 151 допуска, без издаване на разрешение за строеж, да се изграждат леки
прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките
на поземления имот.
По смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ незаконни са строежи или части от тях,
които са извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Разпоредбата
на чл. 22, ал. 14 от ЗОС въвежда императивна забрана да се обезщетяват
незаконни строежи, изградени в поземления имот - предмет на отчуждаване.
18. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че процесният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в хипотезата на заместване, в
предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и
в съответствие с материално правните норми и целта на закона.
От
приложените по делото доказателства безспорно се установява, че с решение №
106, взето с протокол №6 от 10.04.2013 г. на ОбС - Пловдив, е одобрен ПУП – ПУР
с устройствени зона на кв. „Христо Смирненски III”, за нуждите на обект,
публична общинска собственост - за благоустройствени дейности - озеленени площи
за широко обществено ползване. Няма спор, че процесният имот е предмет на
подробния устройствен план като е отреден за задоволяване на обществени нужди.
Решението на местния орган на самоуправление и компетентния по смисъла на чл.
129, ал. 1 от ЗУТ орган да одобри подробния устройствен план е съобщено на
заинтересованите лица чрез обнародване в "Държавен вестник". По
делото не се ангажират доказателства планът в обхвата на процесния имот да е
бил оспорен по съдебен ред, респ. да е бил предмет на отмяна. При това
положение съдът е обвързан да приеме, че въз основа на валиден и влязъл в сила
административен акт е одобрен подробен устройствен план, с който е
удовлетворено изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за доказване на общинската
нужда, налагаща отчуждаването на имота.
Неоснователни
се явяват и възраженията на оспорващия относно наличието на неяснота за
конкретното предназначение на имота и начина му на трайно ползване.
Доказателствата по делото и съдебната експертиза еднозначно сочат, че
процесният имот по действащия ПУП е част от урбанизирана територия, начин на
трайно ползване - за друг вид озеленени площи. Предвид липсата на доказателства
за застрояване в имота към момента на възлагане на оценката от административния
орган – 28.01.2021г., респ. към датата на съставяне на оценителския доклад –
24.03.2021 г. и към момента на придобиването от оспорващия с нотариалния акт от
19.04.2021г., съдът намира, че правилно е установено и неговото фактическо
ползване като площ за разширение на уличната мрежа. Това обстоятелство се
потвърждава и от заключението на вещото лице по основаната експертиза. В този
аспект обжалваната заповед се явява законосъобразна и в частта на определеното
равностойно парично обезщетение по реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС.
Относно
конкретния размер на обезщетението, съдът намира, че не може да бъде споделено
нито основаното, нито допълнителното заключение по приетата съдебна експертиза.
На първо
място незаконосъобразен се явява подходът на вещото лице да бъде изключена
сделката с имот със
сходни характеристики, поради договорена между страните продажна цена, която е
близка до данъчната оценка. Подобен подход се явява в противоречие с
разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ЗОС като въвежда критерии за оценяване, който
е извън законово установените.
На следващо
място напълно необоснована се явява и претенцията на жалбоподателя при определянето на обезщетението да
бъдат включени и сделки с имоти (т.7 и т.8), отредени за застрояване. Наличието
на установеното от допълнителната експертиза в имота застрояване към месец
август 2021г. не води до извод за траен начин на фактическо ползване, различен
от този, установен към момента на издаване на заповедта за отчуждаване, респ.
към момента на възлагане на оценката.
Не отговорят
на законовите изисквания и приложените в допълнителната експертиза пазарни
аналози по т. 5 и т. 6, доколкото в нотариалните актове за тези продажби са
изброени множество имоти с различни характеристики, без посочена отделна цена
за всеки от тях (в този смисъл Решение № 3771 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 4042/2014 г., III о.).
Некоректно
вещото лице е извършило оценката като към продажните цени на имота под т. 1 от
основната и допълнителната експертиза е включило и ДДС. Изготвянето на оценка
на даден имот преди всичко държи сметка за неговата стойност. За целите на
оценяването, в раздел 1.5. от Български стандарти за оценяване е посочено, че в
понятието "стойност" не се включват данъци и такси, регламентирани от
действащата нормативна уредба, а по смисъла на раздел 1.5.2.1 от БСО във вр. § 1, т. 2 от ДР на
ЗОС именно пазарната стойност като данни и обстоятелства, свързани с възможната
пазарна реализация на оценявания имот, се явява и предмет на равностойно
парично обезщетение, целящо да установи цената на отчуждавания имот чрез
сравнение между пазарните цени на имоти със сходни характеристики. Аргумент в
тази насока се съдържа и в легалната дефиниция по § 1, т. 8 от ДР на ДОПК -
"Пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и
акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Този законодателен
подход кореспондира и със специалната разпоредба на чл. 33 от ЗОС, която
изрично предвижда, че обезщетението не подлежи на облагане, т.е. крайната му
стойност следва да се формира без ДДС.
Тук следва
да се съобразят и постановките в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на Конституционния
съд на Република България по конституционно дело № 5/2006 г., с което е дадено
задължително тълкуване на понятието „равностойно парично обезщетение“, а именно
според Конституция на РБ равностойно парично обезщетение ще е това, което
позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи адекватна
обезщета. Определянето на равностойно парично обезщетение без спазването на
ясни обективни критерии не е в интерес и винаги може да злепостави интересите
на собствениците на принудително отчуждени имоти. Това е така, защото влиянието
на субективния фактор при определянето на обезщетението, което не се ръководи
от еднакви обективни критерии, води до отклонение от реалната оценка в една или
друга посока.
В случая релевантни
за оценката като пазарни аналози се явяват единствено продажните цени (без ДДС)
на имотите със сходни характеристики – НТП за второстепенна улица, намиращи се
в близост до отчуждавания имот, посочени в т. 1 – т. 4 от допълнителната
експертиза, които именно са били съобразени и в оценителския доклад от
24.03.2021 г., изготвен за нуждите на производството по отчуждаване.
Не са налице
и предпоставките да бъде определено обезщетение за установеното в имота
застрояване. Предвид характеристиките на строежа (плътна ограда с височина над
60 см) и при липсата на строителни книжа, които в случая се явяват задължително
условие за законност по правилото на чл. 51, ал. 1 вр. чл. 151 и чл. 225, ал.
2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, същият по смисъла на чл. 22, ал. 14 от ЗОС не подлежи на
обезщета.
При това
положение, определеното с оспорената заповед обезщетение за отчуждения имот в
размер на 15 470 лева без ДДС се явява законосъобразно и отговарящо на
изискванията за равностойност, постигната при еднакви обективни критерии.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен,
а подадената срещу него жалба – неоснователна.
V. За разноските
19. Предвид изхода
на делото на ответника следва
да се присъдят съдебни разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда
на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е
внесъл увеличения депозит за възнаграждение на вещото лице по приетата по
делото експертиза в размер на 100 лева, поради което следва да бъде осъден да
заплати същите на вещото лице.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.И.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Атанас Б. и
адвокат Н.П., срещу Заповед № 21ОА-1491/14.06.2021 г. на кмета на община
Пловдив.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община
Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ф.И.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** офис, сумата от 100 (сто) лева, представляващи
невнесен депозит за възнаграждение по приетата по делото допълнителна съдебна
експертиза.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: