О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Номер
1283 15.05.2020 год.
гр. Бургас
Бургаски окръжен съд, граждански
състав
на петнадесети
май две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА КОСТОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Костова
гр.д. № 1931 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.А.Г., ЕГН **********
***, чрез адв. К.К. от АК-Сливен, със съдебен адрес *** против Мариета Желева Трошева, нотариус,
вписана под № 684 на НК, с район на действие – РС Малко Търново, с адрес за
призоваване гр.Малко Търново , ул. „България“ № 18 и П.Г.Д., помощник –нотариус
по заместване при нотариус Мариета Трошева, с адрес за призоваване гр. Айтос ,
ул. „Хан Омуртаг“ № 6 – постоянен адрес, с която се иска от съда да осъди
ответниците солидарно да заплатят на ищеца, както следва: сумата от
49000евра, представляваща платена на отпаднало основание цена по договор
за покупко продажба на недвижим имот – нот. Акт № 141, т.I, рег. №2290, дело № 92 от 26.04.2018 год. на нотариус
Гергана Сазанова № 396 на НК, сумата от 15653,16 лв. – представляваща мораторна
лихва върху левовата равностойност на главницата от датата на извършване на
плащането до датата на подаване на исковата молба – 05.12.2019 год. , сумата от
3874,93 лв. – представляваща разноски по сключване договора - нот. Акт № 141,
т.I, рег. №2290, дело № 92 от 26.04.2018 год.
на нотариус Гергана Сазанова № 396 на НК, сумата от 632,90 лв. – мораторна
лихва върху главницата за разноски от
датата на плащането им до датата на подаване на исковата молба и сумата от
6045,70 лв. – представляващи разноски направени от Мария Дякова по
гр.д.№884/2018 год. по описа на БОС. Претендират се разноски по делото и
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
датата на окончателното им изплащане. Молбата е с основание в чл. 59 и чл. 86 ЗЗД. Приложени
са доказателства.
Съдът е изпратил преписи от молбата и
приложенията на ответниците, с указания за възможността за
подаване на писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права.
Ответницата
П.Г.Д.,
помощник –нотариус по заместване при нотариус Мариета Трошева, в посочения от съда законов срок е подала
отговор на исковата молба. Отправила е искане за спиране на производството по
делото.
В законоустановения срок, и ответницата
Мариета Желева Трошева, нотариус, вписана под № 684 на НК, с район на действие
– РС Малко Търново е
подала отговор на исковата молба, с която е поискала и да бъде
контитуирано като трето лице – помагач на страната на този ответник „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК ********* и е предявен обратен иск по отношение на третото лице. Изтъква, че е налице правен
интерес от привличане на третото лице, обоснован с наличието на сключена
задължителна застрахователна полица № 210719021000017/25.10.2019 год. и №
210717021000018/30.11.2017 год. по
застраховка „ Професионална застраховка на нотариус“, по силата на който
договор, третото лице – застраховател отговаря, когато е установен с влязло в
сила решение деликт, извършен от застрахования. С определение № 576/12.02.2020
г., настоящия съд е конституирал като трето лице - помагач на страната на този
ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* и е приел за съвместно
разглеждане предявения от ответника Мариета Трошева срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК ********* обратен иск, с който се иска от съда при
евентуално уважаване на предявените искове против ответниците по главния иск до
размера на уважаването им и в рамките на застрахователната сума, да бъде
осъдено третото лице да заплати на третото увредено лице – ищеца, вредите, за
които е ангажирана отговорността на нотариус Мариета Трошева по застраховка „Професионална
застраховка на нотариус“. Направено е и искане за спиране на производството по
настоящото дело до приключване на гр. д. № 1792/2018 г. по описа на Окръжен съд
Бургас.
Съдът е изпратил преписи от обратния иск и приложенията
на „ДЗИ
– Общо застраховане“ЕАД, с указания за възможността за подаване на писмен
отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В посочения от съда законов срок, ответникът е
подал отговор по предявения обратен иск, в който е въвел възражения за
недопустимост на същия, а именно: не е
посочено третото лице, за което е ангажирана отговорността на нотариуса и
искането застрахователя да бъде осъден да заплати на трето лице, претендираните
с главния иск суми е недопустимо. Сочи се още, че предявения обратен иск е
неясен и неконкретизиран, по отношение на размера на предявената претенция.
Както и двете ответница, отправя искане за спиране на производството по
настоящото дело до приключване на гр. д. № 1792/2018 г. по описа на Окръжен съд
Бургас.
Така направените
възражения съдът намира частично основателни. Неоснователно е възражението, че
не е посочено третото лице, за което е ангажирана отговорността на нотариуса. В
обратния иск, нотариус Трошева, изрично е посочила, че при евентуално
осъдително решение по настоящото дело, ще бъде осъдена да заплати солидарно с
помощник – нотариуса обезщетение на К.Г., при което ще възникне задължение за
застрахователя да обезщети причинените вреди в същия размер, в който е осъдена
да заплати тя, като застрахован до размера на уговорената застрахователна сума.
Наред с това на застрахователното дружество е изпратен препис и от исковата
молба, от която се установява лицето ангажирало отговорността на застрахования
нотариус.
Основателно е
възражението на застрахователното дружество, че не може да бъде осъден да
заплати на трето лице вредите, за които е ангажирана отговорността на нотариус
Мариета Трошева, като застрахована по валидна задължителна застраховка
„Професионална отговорност на нотариус“. Твърди се в обратния иск, че застрахователното
правоотношение е между „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД и Мариета Желева Трошева.
Съгласно съдържанието на същото, застрахователят се е задължил да покрие
отговорността на застрахования за вредите, причинени на трети лица, вследствие
на виновно неизпълнение на неговите професионални задължения, както и
задълженията на помощник – нотариуса и/или на служителите в нотариалната
кантора при изпълнението на тяхната дейност съгласно указанията на нотариуса. Застрахователният
договор не е сключен в полза на трето лице и няма данни трети лица да имат
права по него. Предвид изложено е налице противоречие между обстоятелствената
част на исковата молба и петитума на същата, като на ищеца по обратния иск,
следва да се укаже да отстрани констатираната нередовност като заяви на кого
следва да бъдат заплатени претендираните по обратния иск суми.
Основателно е и
възражението за неяснота на претенцията по обратния иск, доколкото се заявява,
че отговорността на застрахователя е в размер на уговорена в застрахователния
договор застрахователна сума от 100 000 лева, като в същото време се иска последният да бъде
осъден да заплати общия размер на предявените от К.А.Г. претенции, който общ
размер възлиза на 122 024,36
лева. Поради изложеното е налице
противоречие между изложените в обстоятелствената част на обратния иск
обстоятелства и петитума на същия, поради което на ищеца следва да бъдат дадени
указания за отстраняване и на тази нередовност.
По направеното искане от
ответниците и трето лице искане, за спиране на настоящото производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на
производството по гр. д. № 1792/2018 год. по описа на Окръжен съд Бургас, съдът
намира същото за основателно. На съда е
служебно известно, че гр.д.№ 1792/2018 год. по описа на
Окръжен съд Бургас е с предмет - осъждане
на Мария Г. Дякова и Ирина Миткова Койчева да заплатят солидарно на К.А.Г.
сумата от 49 000 евро, представляваща платената с отпаднало основание
продажна цена на недвижимия имот; сумата от 65 000 лева, представляваща
сумата, с която се е увеличила стойността на процесния апартамент след
извършени подобрения; сумата от 3 874,93 лева, представляваща разноски по
сделката и законната лихва върху претендираните суми, от дата на предявяване на
иска до окончателното плащане. От съпоставката на предмета на гр. д. №
1792/2018 г. и настоящото дело се установява, че действително гр.д.№ 1792/18
год. е от значение за правилното решаване на настоящото, тъй като вземанията на
ищеца в настоящия процес биха се явили евентуално основателни само в случай, че
претенцията му против Мария Г. Дякова и Ирина Миткова Койчева бъде отхвърлена.
Това прави искането за спиране основателно.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си
за доклад по делото на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 26.04.2019
г. е закупил недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес: гр. Бургас, бул. Демокрация № 81, ет.1, ап.2, с
предназначение жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 92 кв.м, с
прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м, при съседи: на същия етаж
07079.607.178.1.1; под обекта 07079.607.178.1.13, 07079.607.178.1.12 и
07079.607.178.1.11, над обекта 07079.607.178.1.4, който самостоятелен обект е
разположен в сграда 1, в поземлен имот 07079.607.178, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. Договорът бил обективиран в нотариален акт №
141, том I, рег.№ 2290, дело № 92 от 26.04.2018г. по
описа на нотариус Гергана Сазанова, рег.№ 396 на НК. При сключване на сделката,
продавачката била представлявана от упълномощено лице - Любомира Петрова
Йорданова, която се легитимирала с пълномощно per. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018г., заверено от
нотариус Мариета Трошева, рег.№ 684, с район на действие PC - Малко Търново. Страните договорили
продажна цена в размер на 49 000 евро, която била заплатена по посочена от
пълномощника сметка в банка Метробанк, Великобритания. Ищецът заплатил и
разходите по сделката в общ размер на 3 874,93 лв.
Твърди
се в исковата молба, че с решение № 275 от 27.06.2019г., постановено по гр.д.№
884 по описа на Бургаски ОС за 2018г. е прието за установено, че договора за
покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 141, том I, рег.№ 2290, дело
№ 92 от 26.04.2018г. по описа на нотариус Гергана Сазанова е
недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради представляването на
продавача от мним представител. Със същото решение е прието за установено по
отношение на настоящия ищец, че собственик на процесния имот е Мария Георгиевна
Дякова, като К.Г. е осъден да предаде владението на собственика, както и на
съдебни разноски в размер на 6 045,70 лева.
В хода на развилото се производство по гр.д.№ 884/2018
г. по описа на Бургаски окръжен съд, ищцата Мария Георгиевна Дякова е навела
твърдения, че е придобила имота, чрез дарение. Ищецът сочи, че последната е
заявила, че е с постоянно местоживеене в Руската Федерация и не е идвала в
България от 2011 г. Отрича да е упълномощавала лице, което да извърши
разпореждане с имота, както твърди, че не познава пълномощничката по сделката
по нотариален акт № 141, том I, рег.№
2290, дело № 92 от 26.04.2018г. по описа на нотариус
Гергана Сазанова – Любомира Петрова Йорданова. Мария Дякова заявява, че не е
подписвала пълномощното с рег. № 442,443 том I, акт № 53/04.04.2018г., заверено
от нотариус Мариета Трошева, както и декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и
чл. 25, ал. 8 от ЗННД, поради което те са неистински документи. Твърди, че
представилото се за нея лице е действало с неистински документ за самоличност (фалшива
лична карта). Във връзка с така наведените твърдения, по делото била изготвена
и приета съдебно – почеркова експертиза, вещото лице по която установила, че
подписът в графа „упълномощител“, в Пълномощно с рег.№442, 443, том.1, акт №
53/04.04.2019г., заверено от П.Д. - помощник нотариус при нотариус Мариета
Трошева, рег.№ 684, район - PC Малко Търново, не е положен от Мария Георгиевна
Дякова, ЕГН **********. Същото било установено и по отношение на Подписите в
графа „декларатор“ в декларациите по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25, ал.8 от ЗННД. Експертът заключил, че ръкописния текст с изписаните имена „Мария Г.
Дякова“ в пълномощното и декларацията по чл.264, ал.1, не са изписани от Мария
Георгиевна Дякова, както и че снимката от личната карта при заверка на
пълномощното, не е на лицето Мария Георгиевна Дякова.
На следващо място ищецът сочи, че
като свидетел по гр.д.№ 884/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд е
разпитана втората ответница – П.Г.Д., помощник – нотариус по заместване, която
била признала, че при заверяване на Пълномощно с рег.№442, 443, том.1, акт №
53/04.04.2019г. не е извършена проверката по чл.25, ал.З от ЗННД, в Национална
база данни „Население“ тъй като интернет връзката била прекъсната, но въпреки това
заверката на пълномощното за разпореждане с недвижимия имот и на декларациите
по чл.264, ал. 1 от ДОПК и чл.25, ал.8 от ЗННД били извършени. Посочените
документи, послужили на упълномощеното лице Любомира Петрова Йорданова да се
легитимира, като пълномощник пред нотариус Гергана Сазанова, за продажбата на
недвижимия имот с идентификатор 07079.607Л78.1.2 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес: гр. Бургас, бул. Демокрация № 81, ет.1, ап.2.
Поради изложеното ищецът заявява, че
при извършване на заверката на подписа на представените документи,
помощник-нотариус П.Д. не е положила необходимата грижа, като е допуснала
нарушение на императивната разпоредба на чл.25, ал.З от ЗННД. В резултат на
това нарушение, ищецът претърпял имуществени вреди в размер на платената
продажна цена за имота от 49 000 евро (в левова равностойност 49 000*1.95583 =
95 835.67 лева), направените разходи по сделката в размер на 3 874,93 лв.;
разноските по гражданско дело № 884/2018г. на БОС в размер на 6045,70 лв. - присъдени
съдебно-деловодни разноски на ищцата Мария Дякова. Фактът, че П.Д. е
помощник-нотариус, обосновавал ангажирането на солидарната отговорност на нотариус
Мариета Желева Трошева, която отговяра за вредите причинени от нейните
служители.
Правна
квалификация: Предявените искове са с правно
основание в чл. 73, ал. 1 във вр. с чл.
40, ал. 3 от ЗННД, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата нотариус Мариета Трошева,
вписана под № 684 на НК, с район на действие – РС Малко Търново,
редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, подава
отговор, в който оспорва предявените искови претенции по основание и по
размер.
Сочи се от ответницата, че
действително предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗННД, за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение
на задълженията на помощник - нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него,
но тази отговорност, по силата на чл. 73, ал. 1 от същия закон, е ограничена до
установения материален интерес. Ответницата излага твърдения, че отговорността
на нотариуса и неговия помощник е ограничена в две направления: първо, следва
да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД задължения и второ
ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес. В
тази връзка заявява, че в настоящия случай, нейната отговорност може да бъде
ангажирана само за сумата от 49 000 лева, представляваща продажна цена за
недвижимия имот. По отношение на останалите претендирани с исковата молба суми
сочи, че те биха могли да бъдат претендирани по общия ред на чл. 45 от ЗЗД, но
само от лицето, за което се твърди, че със своите действия е причинило вредите,
като солидарната отговорност в този случай е неприложима.
По – нататък ответницата излага твърдения, че съгласно
разпоредбата на чл. 578, ал. 5 от ГПК самоличността на явилите се пред
нотариуса лица се установява с документ за самоличност. Счита за безспорно, че
лицето явило се в нотариалната кантора на 04.04.2018 г. се е представило за
Мария Дякова и се е легитимирало с фалшива лична карта, която е била с номер и
данни, които съответстват изцяло на личната карта, притежавана от Мария Дякова.
В тази връзка се развиват съображения, относно изпълнение на задълженията на
помощник-нотариуса по раздел II ЗННД, като елемент от фактическия състав за
установяване на отговорността му по предявените искове. Посочва се, че поради
липса на интернет връзка в момента на извършване на нотариалното удостоверяване
помощник-нотариусът не е извършила справки в Националната база данни
"Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, нито справка чрез КЕП и в Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър
на българските лични документи". В последната база данни била извършена
справка, чрез мобилно устройство, като разликата била единствено и само, че
чрез този ограничен достъп се установява, че представената пред
помощник-нотариуса лична карта е валидна. Помощник-нотариусът е задължен да
извърши проверка дали представеният му документ за самоличност действително е
издаден от органите на МВР и дали този документ е вписан в съответната база
данни. Подчертава се от ответницата, че в действителност тази проверка е
направена от помощник-нотариуса, извършената от нея справка, макар и опростена е извършена в
"Национален регистър на българските лични документи". С посочената
справка се установява, дали представения пред помощник-нотариуса документ за
самоличност е валиден, респективно дали посочения номер на документа отговаря
на лицето, на което е издаден /чрез посочване на датата му на раждане/. Сочи
се, че представената на помощник-нотариуса, лична карта е била копирана и
сканирана чрез нотариалната програма „Нотарис“ с посочване на точния ден и час
на сканирането, като копието е снето от представения оригинал на документа и
отразява вярно представения на помощник-нотариуса документ за самоличност.
На следващо масто ответницата посочва, че за да е
налице реално причинена вреда трябва имуществената сфера на увреденият да е
намаляла. Ищецът е педявил претенции против Мария Дякова и Ирина Койчева
солидарно да му заплатят сумата от 49000 евро, представляваща платената с
отпаднало основание продажна цена на процесния недвижим имот, сумата от 65000
лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на процесния
апартамент след извършените подобрения, 3874,93 лв., представляващи разноски по
сделката, както и законна лихва върху претендираните суми от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, по които искове е
висящо гр.д. № 1792/2018 г. по описа на
БОС. В тази връзка се сочи, че в случай, че гр.д. № 1792/2018 г. по описа на
БОС приключи с осъдително решение в полза на ищеца и той си събере вземанията
от двамата солидарни ответници по това дело, поради скоето той не би бил реално
увреден с конкретна сума, която да претендира по настоящото дело. Предвид
изложеното се прави заключение, че към настоящия момент исковата претенция се
явява преждевременно предявена по отношение на платената продажна цена за
недвижимия имот в размер на 49000 евро. В тази връзка се прави искане за
спиране на настоящото производство до приключване на гр.д. № 1792/2018 г. по
описа на БОС.
По – нататък ответницата заявява, че в случая не се
установява виновно поведение от страна на помощник – нотариуса при извършване
на процесното нотариално удостоверяване. Сочи, че помощник-нотариусът е
задължен да извърши проверка дали представеният му документ за самоличност
действително е издаден от органите на МВР и дали този документ е вписан в
съответната база данни, като в случая тази проверка била извършена макар и чрез
мобилно устройство. Подчертава се от ответницата, че лицето явило се в
нотариалната кантора е било с фалшива лична карта, която е била с данните на
личната карта на Мария Дякова. От
направената проверка в "Национален регистър на българските лични
документи" се е установила, че същата е била валидна, което обстоятелство
е налице и към настоящия момент. Излагат се и доводи, че от Националната база
данни "Население" по никакъв начин не би могло да се установи, че
лицето което се е явило в нотариалната кантора не е Мария Дякова, нито, че същото
е с фалшива лична карта, поради което неизвършването на справка в този регистър
няма пряка причинноследствена връзка с последвалата сделка по продажба на
недвижимия имот.
На следващо място ответницата
навежда твърдения, че причина за твърдяната понесената от ищеца вреда в размер
на 49 000 евро е не извършеното нотариално удостоверяване на подписа и
съдържанието на пълномощно с per. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018г., а
извършеното от него в разрез с указания в пълномощното начин на плащане. В тази
връзка се соче, че съгласно процесното пълномощно са дадени правомощия на
упълномощеното лице - Любомира Петрова Йорданова, да получи продажната цена по
сделката. Ищецът обаче е превел сумата по банкова сметка *** „Метеобанк“,
Великобритания. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че
посочената сметка е на г-жа Дакова и г-жа Койчева. От изложеното се прави
извод, че продажната цена не е заплатена съобразно указания в пълномощното
начин, поради което не е налице приченно следствена връзка между извършеното
нотариално удостоверяване и претърпяната от ищеца вреда. Обстоятелството, че
последният е платил на трето лице е в противоречие с твърдението му, че
претърпяната от нега вреда, по отношение на продажната цена е в резултат на
извършеното от помощник – нотариуса нотариално удостоверяване.
Отговор
на исковата молба в законоустановения срок е подала и ответницата П.Г.Д., помощник
–нотариус по заместване при нотариус Мариета Трошева, с адрес за призоваване
гр. Айтос , ул. „Хан Омуртаг“ № 6 – постоянен адрес. В подадения отговор,
ответницата излага напълно идентични доводи за неоснователност на предявените
претенции като посочените от ответницата Мариета Трошева. Сочи се наличието на лимитирана
отговорност на нотариуса по силата на чл. 73, ал. 1 от ЗННД, която се отнася
както до установените нарушения в раздел II от ЗННД, така и до размера – до удостоверения материален интерес. В
тази връзка сочи още, че в нотариално завереното от нея пълномощно липсва
материален интерес. С него не се удостоверява право на собственост, нито се
прехвърля такава, а същото представлява едностранна сделка на овластяване,
поради което ищецът следва да докаже по несъмнен начин причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат. Изтъква обстоятелството, че за уважаване на
претенцията е необходимо ищеца да докаже наличието на всички предпоставки от
фактическия състав на гражданския деликт, които в случая не са налице. Сочи се
наличието на друго висящо производство, по което ищеца претендира сумите по
настоящото производство от други лица. Подчертава се обстоятелството, че ищецът
е привел продажната цена по сделката не на упълномощеното лице, а на трето лице, което не е страна по
сделката, което действие е извършил на собствен риск.
По отношение на
претенциите за сумите извън продажната цена по сделката се заявява, че те са неоснователни, тъй като са извън
лимитативната отговорност на нотариуса, съответно помощник – нотариуса.
По – нататък
ответницата твърди, че е изпълнила всички законови изисквания, свързани с
удостоверяването на подпис върху частен документ. Проверила самоличността и
дееспособността на явилото се пред нея лице. Снела е самоличността му по лична
карта, чрез наличното в кантората сканиращо устройство. Признава
обстоятелството, че поради липса на интернет връзка не е направила справка
единствено НБД „Население“, но сочи, че от тази справка не може да се установи,
че лицето, което се е явило в нотариалната кантора не е Мария Дякова, нито че
същата е с фалшива лична карта. Изтъква се обстоятелството, че ответницата е извършила справка, чрез мобилно устройство в Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи -
"Национален регистър на българските лични документи", от което се
прави извода, че е положила дължимата грижа при извършеното нотариално
удостоверяване.
На следващо място се отбелязва обстоятелството, че при
изповядване на сделката по покупко – продажба са налице пропуски и/или грешки,
които са в причинно – следствена връзка с претърпените от ищеца вреди. В тази
връзка се сочи, че ищецът не е спазил посочения в пълномощното начин на плащане
по сделката и е превел продажната цена по нея по сметка в чуждестранна банка,
на лицата госпожа Дякова и госпожа Койчева. Посочва се още, че Ирина Койчева е
трето лице, не е страна по сделката, поради което извършеното от ищца плащане е
недобросъвестно и е пряка причинно – следствена връзка са претърпените от него
вреди. Поради изложеното счита, че в настоящия случай, настъпилите вреди не
биха могли да бъдат предотвратени дори да беше направена липсващата справка от
НБД „Население“. Обръща се внимание на обстоятелството, че от нот. Акт № 141, т.I, рег. №2290, дело № 92 от 26.04.2018 год. на нотариус
Гергана Сазанова се установява, че органа издал личната карта на Мария Г.
Дякова е МВР – София, а в пълномощно № 442,443/04.04.2018 г., това е МВР –
Бургас.
В указания от съда законоустановен
срок, писмен отговор е подало и третото лице помагач и ответник по обратния иск
- „ДЗИ
– Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Мая Великова, със съдебен
адрес:***. На първо място, третото лице – помагач счита предявения обратен иск
за недопустим, поради непосочване на третото лице, за което е ангажирана
отговораността на нотариуса, както и искането застрахователя да бъде осъден да
заплати на трето лице, претендираните с главния иск суми. Счита предявения
обратен иск за неясен и неконкретизиран. Оспорва го по основание и размер,
поради липса на елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността
на нотариуса и помощник – натариуса.
Третото лице помагач, ответник по
обратния иск, излага твърдения, че с представените по делото застрахователни
договори, се е съгласил да носи отговорността на застрахования за вредите,
причинени на трети лица в следствие на виновно неизпълнение на неговите и на
помощник - нотариуса професионални задължения, до размера от 100 000 лева.
Счита, че в случая липсва виновно действие или бездействие от страна на
помощни- нотариуса, тъй като същия е изпълнил задължението си да извърши
проверка, дали представения му документ за самоличност действително е издаден
от органиет на МВР и дали този документ е вписан в съответната база данни.
Посочва, че справката е направена в "Национален
регистър на българските лични документи“, поради което не е налице виновно
неизпълнение на задълженията на нотариуса. Лицето, което се е явило в
нотариалната кантора е било с фалшива лична карта, която е била с данните на
лицето Мария Дякова. При извършената от помощник – нотариуса проверка е констатирано,
че представената лична карта е валидна. Заключава, че в случая, помощник –
нотариуса е положил дължимата грижа.
На следващо място се оспорват
твърденията за наличие на вреда от действията на помощник – нотариуса. Посочва
се наличието на висящо производство между ищеца К.Г. и ответнците по гр. д. №
1792/2018 г. по описа на Окрйжен съд Бургас – Мария Дякова и Ирина Койчева.
Заявява се, че изхода на посоченото производство е от значение за настоящото
производство, тъй като при уважаване на предявените по него искове, ищецът К.Г.
ще бъде обезщетен за твърдените претърпени вреди и не може да бъде обезщетяван
два пъти, макари на различни основания.
Третото лице – помагач, подчертава и
обстоятелството, че съгласно процесното пълномощното № 442,443/04.04.2018 г.
упълномощеното лице е имало право да получи продажната цена по сделката, но К.Г.
я е превел по банкова сметка ***, Великобритания, която банков сметка е на
лицата Дякова и Койчева. В тази връзка се сочи, че продажната цена не е била
заплатена съобразно правата посочени в пълномощното, а на трети неупълномощени
лица, поради което вината от настъпване на вредоносния резултат е на купувача. Поради посоченото, при условията
на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като плащането не е извършено по сметка на Любомира Йорданова –
пълномощника с право да получи продажната цена.
Заявява се, че не е налице и
причинно – следствена връзка между твърдяната вина на ответниците и вредата,
тъй като пълномощното не е било зачетено от купувача и плащането е извършено в
полза на други лица.
Оспорва се на следващо място размер
на предявените претенции като се сочи,че отговорността на нотариуса е
ограничена до удостоверения материален интерес, който в настоящия случай
размера на продажната цена е 49 000 лева. За неоснователна и недоказана се
счита претенцията за заплащане на направените разходи за разноски по сделката
ведно с мораторната лихва върху тях и съдебно деловодни разноски, присъдени по
гр. д. № 884/2018 г. на БОС, тъй като те са извън лимитативната отговорност но
нотариуса.
Застрахователното дружество заявява, че претенцията по
предявения обратен иск за сумата над 100 000 лева е неоснователна, тъй
като застрахователното обезщетение не може да надхвърли застрахователната сума
по договора.
По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от ищеца и от трето
лице помагач, доказателствени искания - за приемане на представени при
предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях заявяват, че ще се установява
наличието на посочените по - горе от тях факти. Доказателствените искания са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им
и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
На ответницата Мариета Трошева следва да се укаже, че
представените с отговора на исковата молба документи не са в заверен препис,
съобразно правилото на чл.183 от ГПК.
Ответницата Мариета Трошева е поискала допускането на един
свидетел при режим на довеждане, с показанията на който да се установят
обстоятелствата по нотариалното удостоверяване на пълномощното. Така
направеното искане не следва да бъде уважено, тъй като тези обстоятелства са
безспорни между страните.
Застрахователното дружество „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД е отправило искане на да бъде задължена нотариус Мариета
Трошева, на основание чл. 190 от ГПК да представи съхранените в архива на
нотариуса копие на всички документи по изготвеното пълномощно с рег. № 442, том I, акт № 53/04.04.2018г. на Любомира Петрова
Йорданова. Съдът намира направеното искане за допустимо и относимо, поради
което следва да бъде уважено.
Във връзка с отправеното искане на трето лице –
помагач, ответник по обратния иск, за
допускане до разпит на лицата Ирина Койчева и Мария Г. Дякова, следва да
му бъдат дадени указания да посочи какви факти и обстоятелства ще бъдат
установявани с показанията на тези лица, както и да изпълни изискването на чл.
169 от ГПК като посочи адреси, на които те да бъдат призовани.
Допустимо и относимо е искането на застрахователното
дружество за допускане до разпит на свидетеля Любомира Петрова Йорданова за
установяване на посочените от застрахователя обстоятелства, с изключение на
установяване на съдържанието на пълномощното, тъй като от посочения документ,
който е представен по делото се установява и съдържанието му, като на
дружеството се дадат указания да изпълни изискването на чл. 169 от ГПК като
посочи адрес, на които тя да бъде призована.
Не следва да бъде уважено искането на ответниците
Мариета Трошева и П.Д. за задължаване на ищеца да представи оригинален
документ, издаден от Метробанк, Великобритания, от който да е видно, че банкова
сметка *** ***я Г.
Дякова, тъй като ищеца не е титуляр на сметката и не може да се снабди с
посочения документ.
По отношение на искането на „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД за допускане на съдебна поръчка, като се изиска от Метробанк,
Лондон, Великобритания удостоверение, съдът ще се произнесе след като
застрахователното дружество заяви дали ще заплати разноските, в случай, че обстоятелствата
наложат искането да бъде изпълнено по реда на Хагската конвенция от 1970
година, след изтичане на преходния период от излизането на Великобритания от
Европейския съюз.
По доказателствената тежест
По
делото липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл.
146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2, съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва да установи при
условията на пълно главно доказване извършено от страна на ответницата П.Д. нотариално
удостоверяване без да е извършена необходимата проверка в Национална база данни
„Население“; настъпили имуществени вреди в имуществената сфера на ищеца; вина
на дееца – не е изпълнил задълженията си по чл. 25, ал. 3 от ЗННД; причинна връзка
между настъпилите вреди и противоправното, виновно поведение на
ответника.
Във връзка с
разпределената му доказателствена тежест, съдът следва да укаже на ищеца, че не
сочи доказателства за претендираните заплатени разноски по гр. д. № 1792/2018
г. по описа на Окръжен съд Бургас.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно
доказване, както и да докажат възраженията си включително, че помощник –
нотариуса е изпълнил задълженията си във връзка с извършеното удостоверяване на
пълномощно per. № 442, 443,
том I, акт № 53/04.04.2018г., заверено от нотариус Мариета Трошева.
С оглед
гореизложеното, съдът на основание чл. 140,
ал. 3 във връзка с чл.146 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА на страните г.д. № 1931/2019 год. съобразно проекта за доклад в
мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА
представените от ищеца и от трето лице помагач писмени доказателства.
УКАЗВА на ответницата Мариета Трошева, на основание
чл.183 от ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да завери представените с исковата молба документи или да приложи
заверени преписи от тях.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявените при условията на евентуалност евентуални обратни искове от Мариета Желева
Трошева, нотариус, вписана под № 684 на НК, с район на действие – РС Малко
Търново против „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, ЕИК *********.
УКАЗВА на ответница Мариета Желева Трошева в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
да отстрани следните нередовности на предявените обратни искове: да заяви, на кого следва да бъде
осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ АД да заплати претендираните по обратния иск
суми и какъв е размера на претендираната
против застрахователя претенция - дали
това е сумата от 100 000 лева, представляваща уговореното застрахователно
обезщетение или сумата от общо 122 024,36 лева, представляваща заявена от
ищеца К.А.Г. претенция.
УКАЗВА на
ответницата Мариета Желева Трошева, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на
нередовността по предявения обратен иск,
производството по делото ще бъде прекратено по отношение на него.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ответницата
Мариета Желева Трошева за допускането на един свидетел при режим на довеждане.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата Мариета Желева Трошева, на
основание чл. 190 от ГПК да представи съхранените в архива на нотариуса копие
на всички документи по изготвеното пълномощно с рег. № 442, том I, акт № 53/04.04.2018г. на Любомира Петрова
Йорданова.
УКАЗВА на „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД да посочи какви факти и
обстоятелства ще бъдат установявани с показанията на свидетелите Ирина Койчева
и Мария Г. Дякова , както и да изпълни изискването на чл. 169 от ГПК като
посочи адреси, на които те да бъдат призовани.
ДОПУСКА до разпит Любомира Петрова Йорданова за
установяване на посочените от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД обстоятелства, с изключение на установяване на
съдържанието на пълномощното, като УКАЗВА на дружеството на чл. 169 от ГПК да
посочи адрес, на които тя да бъде призована.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ответниците
Мариета Желева Трошева и П.Г.Д., за
задължаване на ищеца да представи оригинален документ, издаден от Метробанк,
Великобритания, от който да е видно, че банкова сметка *** ***я Г. Дякова
УКАЗВА на „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД да заяви дали ще
заплати разноските за извършване на съдебна поръчка, в случай, че
обстоятелствата наложат искането да бъде изпълнено по реда на Хагската
конвенция от 1970 година, след изтичане на преходния период от излизането на Великобритания
от Европейския съюз.
СПИРА на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството по настоящото дело до
приключване на гр.д.№1792/2018 год. по описа на Бургаски окръжен съд, водено
между К.А.Г. (ищец) и Мария Георгиевна Дякова и Ирина Миткова Койчева (ответници).
Определението в частта му, с която производството по
делото е спряно, подлежи на обжалване от страните в седмичен срок от връчването
му, с частна жалба пред Апелативен съд Бургас. В останалата част определението
е окончателно.
СЪДИЯ: