№ 53
гр. Добрич, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20163230103661 по описа за 2016 година
Производството по делото е по иск за делба, във фазата по допускането и.
Образувано е по повод искова молба на С. Д. С. с ЕГН ********** от град ***, с която
против С. С. В. с ЕГН ********** /починала в хода на процеса/ от град ***, са предявени
искове за делба на следните недвижими имоти, съсобствеността върху които е възникнала
по наследяване от Д. С. В., баща на ищеца и съпруг на ответницата, починал на ***г.:
- недвижим имот в град Добрич, ул. „***, а именно АПАРТАМЕНТ *, с
идентификатор *** по КККР на град Добрич, с площ от 88,23 кв.м., състоящ се от две
стаи, столова, кухненска ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено
помещение № 16 с площ 12,92 кв.м., таванско помещение № 12 с площ 12,35 кв.м. и с
припадащите му се 2,476% ид.части от общите части на сградата с идентификатор *** и от
отстъпеното право на строеж върху поземлени имот с идентификатор ** при съседи на
апартамента: на същия етаж - *** под обекта - *** над обекта - ***;
- недвижими имот, находящ се в град Добрич, ул. ***, а именно ГАРАЖ с
идентификатор **** по КККР на град Добрич, с площ 18,94 кв.м. и с припадащите му се
0,458% ид.части от общите части на сградата с идентификатор ***, при съседи на гаража: на
същия етаж - ***.40, ***.39, ***.38, под обекта – няма, над обекта - ***.4 и ***.5;
- поземлен имот с жилищно предназначения, находящ се в село ** община **, а
именно ДВОРНО МЯСТО с площ 1220 кв.м., част от имот № 34, за която е отреден УПИ **,
целия с площ от 1345 кв.м., в кв. 11 по ПУП на селото, при граници и съседи: УПИ **, улица
и УПИ ** ведно с изградената в дворното място ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ
от 70 кв.м.;
1
- поземлен имот с предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин на трайно ползване
ПОЛСКА КУЛТУРА с площ от 5,000 дка, втора категория, в местността „**“, имот № ***
по картата на възстановената собственост на селото, при граници: имоти с номера **, ****,
който имот е образуван от имот № **, с учредено право на преминаване за имот № ***;
- поземлен имот с предназначение ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ и начин на трайно ползване
ПОЛСКА КУЛТУРА с площ 30,000 дка, втора категория, в местността „**“, имот № *** по
картата на възстановената собственост на селото, при граници: имоти с номера ***
С отговора на исковата молба от 17.01.2017г. ответницата е представила два
нотариални акта, с които са удостоверени извършени прехвърлителни сделки с първите два
недвижими имота в полза на трето по делото лице – Д. С. С.. След указание на съда, ищецът
е представил поправена искова молба, с която е заявил, че според представените от ищцата
нотариални актове, тя е прехвърлила своите права върху първите два недвижими имота на
внука си Д. С. С.. Направено е преюдициално възражение по чл. 76 от ЗН за
недействителност спрямо ищеца на извършените от ответницата разпореждания със
сънаследствените имоти /апартамент и гараж в гр.Добрич/, както и възражения за
недействителност на прехвърлителните сделки. Искът за делба е предявен и срещу Д. С. С.
(така Определение *24 от 01.06.2017г. по в. ч. гр. д. № 212/2017г. по описа на ДОС).
Поправената искова молба е вписана в СВ-Добрич.
Преди предприемане на следващите се процесуални действия, на дата 24.03.2017г.
ищецът е представил писмени молби, с които уведомява съда, че с нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти № 109, том І, рег.№ 300, н.дело *3 от 22.02.2017г. на
нотариус № 313 по регистъра на НК, съсобствеността върху последните три заявени за делба
имота, находящи се в с.** и в землището му, общ.**, е доброволно прекратена, както и че на
дата 13.03.2017г. ответницата по делото е починала. Представено е удостоверение за
наследници № 1239 от 14.03.2017., издадено от Община град Добрич, според което,
единствен наследник на починалото лице С. С. В. е ищецът С. Д. С. – нейн син.
С влязло в сила Определение № 597 от 31.03.2017г. производството по делото е
прекратено в частта на заявените искове за делба на третия, четвъртия и петия имот. Делото
е продължило своя ход за делба по отношение на първите два имота – апартамент и гараж в
град Добрич, със страни: С. Д. С. и Д. С. С. /баща и син/.
В съдебно заседание, проведено на 22.12.2022г., ищецът, чрез процесуален
представител моли съдът да уважи възражението му с пр. осн. чл.76 от ЗН и да обяви
спрямо него относителна недействителност на процесните две сделки от 29.12.2016г., с
които С. В. е прехвърлила на внука си Д. В. ¾ ид. общо от двата процесни имота –
апартамент и гараж, находящи се в гр. Добрич и да приеме, че ищецът е единствен техен
собственик, в качеството му на единствен наследник по закон на родителите си, в частност
на Ст. В. /починала в хода на делото/ и поради сливането на качеството му на ищец и
ответник в делбения процес, поради наследствено правоприемство, да отхвърли исковете за
делба, като неоснователни.
2
Ответникът, чрез процесуален представител моли, съдът да отхвърли възражението с
пр. осн. чл.76 от ЗН и да допусне делбата на процесните два имота при квоти: ¼ ид.ч. за
ищеца и ¾ ид.ч. за ответника.
В хода на делбата, производството е било четири пъти спирано: веднъж по искане на
страните, на осн. чл.229, ал.1, т.1 от ГПК и три пъти, на осн. чл.229, ал.1, т.3 от ГПК, поради
наличие на преюдициални спорове по гр. д. №869/2017г. по описа на ДРС, гр. д.
№1472/2018г. по опис на ДРС и гр. д. №2879/2021г. по описа на ДРС, които са приключили
с влезли в сила съдебни актове, поради което съдът не дължи произнасяне по наведените от
ищеца възражения с пр. осн. чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД във вр. чл.576 от ГПК във вр.
чл.589, ал.2 от ГПК, чл.579, ал.2 от ГПК във вр. чл.189 от ГПК, тъй-като вече е налице
произнася по тези спорни въпроси и е формирано СПН между страните по тях. За пълнота
на изложението, следва да се упомене, че с Решение №200/17.10.2018г. по в. гр. д.
№213/2018г. по описа на ДОС /л.207-213/ е отменено Решението, постановено от ДРС по гр.
д. №869/2017г., като въззивната инстанция е отхвърлила предявения от С. * В. с ЕГН
********** от ***, заместена по реда на чл.227 от ГПК поради настъпилата нейна смърт в
хода на процеса от правоприемника и С. Д. С. с ЕГН ********** от гр***, срещу Д. С. С. с
ЕГН ******* от г*** иск за отмяна на сключени с нотариален акт №29, т.ІІ, рег. №2134,
дело №131/2016г. на нотариус с рег. №653 в НК Е.З., вписан в СВ Добрич с вх.
№12425/29.12.2016г., акт.№82, т. ХХVІІІ, дело №5336/2016г., между С. * В. като дарител и
Д. С. С. като дарен, дарения на: 1/4 ид.части от жилище-апартамент на ул.*** с площ
88,23 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** състоящ се две стаи,
столова, кухня, ниша, сервизни помещения ведно с прилежащите му части от избено
помещение под №16 с площ 12,92 кв.м и от таванско помещение под №12 с площ от 12,35
кв.м, както и 2,476% ид.части от общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на
строеж върху поземления имот; 1/4 ид.части от гараж №10 на *** с площ 18,94 кв.м,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****; 1/4 ид. части от нива с площ
22,001 дка, представляваща имот с идентификатор *** по КККР на гр.Добрич.
С влязло в сила Решение №1194/07.11.2019г. по гр. д. №1472/2018г. по описа на ДРС
л.214-219/, потвърдено изцяло с Решение №91/14.04.2020г. по в. гр. д. №60/2020г. по описа
на ДОС /л.220-224/, са отхвърлени предявените от С. Д. С. с ЕГН ********** от *** с която
срещу Д. С. С. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. *** срещу Д. С. С. с ЕГН **********
от гр. Добрич, ул. „***” * * искове, както следва:
- за прогласяване нищожността на сключените между майката на ищеца С. С. В., б.ж. на
гр. Добрич, починала на ***, от една страна като продавач, и Д. С. С., от друга страна като
купувач, договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт №30,т.ІI, рег.
№2135, д.№132/29.12.2016 г. на нотариуса Е.З. с район на действие ДРС, вписан в СВп. –
Добрич под акт №85, т. XXVIII, д. №5339/2016г., вх. рег. №12426/29.12.2016г., относно
следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес гр. Добрич, *** с площ 88,23 кв.м, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, състоящ се две стаи, столова, кухня,
ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от избено помещение №16 с
площ 12,92 кв.м. и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления имот; 2)
1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес гр. Добрич, *** с площ 18,94
кв.м , представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на гр. Добрич и
3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с идентификатор *** КККР на
гр. Добрич, поради накърняване на добрите нрави – липса на еквивалентност на насрещните
престации, искове с по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД;
- за прогласяване за нищожни като абсолютно симулативни на договори за покупко-
продажба, обективирани в нотариален акт №30,т.ІI, рег.№2135, д.№132/29.12.2016 г. на
нотариуса Е.З. с район на действие ДРС, вписан в СВп. – Добрич под акт №85, т. XXVIII, д.
3
№5339/2016г., вх. рег. №12426/29.12.2016г., сключени между майката на ищеца С. С. В.,
б.ж. на гр. Добрич, починала на ***, от една страна като продавач, и Д. С. С., от друга
страна като купувач, относно следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч от жилище –
апартамент, находящо се на административен адрес гр. Добрич, *** с площ 88,23 кв.м,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, състоящ
се две стаи, столова, кухня, ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от
избено помещение №16 с площ 12,92 кв.м. и от таванско помещение №12 с площ 12,35
кв.м., както и 2,476% ид. ч от общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на
строеж върху поземления имот; 2) 1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен
адрес гр. Добрич, *** с площ 18,94 кв.м , представляващ самостоятелен обект с
идентификатор **** по КККР на гр. Добрич и 3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка,
представляваща имот с идентификатор *** КККР на гр. Добрич, искове по чл. 26, ал.2,
предл. 5 от ЗЗД.
- за разваляне на договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт
№30,т.ІI, рег.№2135, д.№132/29.12.2016 г. на нотариуса Е.З. с район на действие ДРС,
вписан в СВп. – Добрич под акт №85, т. XXVIII, д. №5339/2016г., вх. рег.
№12426/29.12.2016г., сключени между майката на ищеца С. С. В., б.ж. на гр. Добрич,
починала на ***, от една страна като продавач и Д. С. С., от друга страна като купувач,
относно следните недвижими имоти: 1) 1/2 ид.ч. от жилище – апартамент, находящо се на
административен адрес: гр. Добрич, *** с площ 88,23 кв.м, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, състоящ се две стаи, столова, кухня,
ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащите му части от избено помещение №16 с
площ 12,92 кв.м. и от таванско помещение №12 с площ 12,35 кв.м., както и 2,476% ид. ч от
общите части на сградата и ведно с 2,476% от правото на строеж върху поземления имот; 2)
1/2 ид.ч от гараж № 10, находящ се на административен адрес: гр. Добрич, *** с площ 18,94
кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на гр. Добрич и
3) 1/4 ид. ч от нива с площ 22,001 дка, представляваща имот с идентификатор *** КККР на
гр. Добрич, поради неплащане на цената, искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
С влязло в сила Решение №781/28.07.2022г. по гр. д. №2879/2021г. по описа на ДРС
/л.336-341/ са отхвърлени предявените от С. Д. С. с ЕГН ********** срещу Д. С. С. с
ЕГН**********, искове: съдът да обяви нищожността на договор за дарение, обективиран в
нот. акт №29, том ІІ, рег. № 2135, дело №132/29.12.2016 на нотариус рег. №653 в НК, поради
липса на предписаната от закона форма, доколкото са били налице предпоставките на чл.576
във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК, както и съдът да обяви нищожността на договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 30, том ІІ, рег.№ 2135, дело №132/29.12.2016 на
нотариус рег. *53 в НК, поради липса на предписаната от закона форма, доколкото са били
налице предпоставките на чл.576 от ГПК във вр. с чл.579, ал.2 от ГПК.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните доказателства установи
следното от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове за делба с правно основание чл. 34 ЗС,
като ищецът е направил и възражение с пр. осн. чл.76 от ЗН. Макар и наведено под формата
на възражение, а не като ИУИ /инцидентен установителен иск/, съдът трябва да се произнесе
по него с отделен диспозитив в акта си, съобразно задължителната съдебна практика по
чл.290 от ГПК /Решение №160/30.03.2011г. по гр. д. №333/2010г. на ВКС, І ГО/.
Исковата молба за делба е депозирана в ДРС на 02.12.2016г. и е вписана в СВ-Добрич
на 05.12.2016г., л.20-22 /по отношение на заявените за делба имоти, находящи се в
гр.Добрич/ и на 16.12.2016г. в СВ-Ген. Тошево, л.28-30 /по отношение на заявените за делба
имоти, находящи се в землището на село ** общ. Ген. Тошево/. След вписване на исковата
молба в СВ-Добрич, ответницата С. С. се е разпоредила с процесните два имота, находящи
се в гр.Добрич на 29.12.2016г. в полза на внука си Д. С., видно от приложените на л.42-45
4
два нот. акта. В случая, обстоятелството, дали разпореждането е извършено преди или след
вписването на исковата молба за делба е ирелевантно, доколкото вписването на исковата
молба за делба има само оповестително действие. Прехвърлянето на идеална част от
съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от
закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят правото
си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. При
извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго
лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат
разпоредбите на чл.226 ГПК, съгл. т.3 от ТР №3/2013г на ОСГК на ВКС. Лице, придобило
права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след
предявяване на иска за делба, може да замести своя праводател само със съгласието на
всички съделители. В случая, до това процесуално действие не се е стигнало, защото в хода
на делбата, прехвърлителката С. С. е починала и производството е продължило само между
единствения и наследник - ищеца С. С. и приобретателя по сделките - ответника Д. С. /син
на ищеца/.
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на
общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта, т.е. правото на делба е потестативно субективно право, което
предвид чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.
Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за
ликвидиране на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните предпоставки: 1/ основанието за възникване на
съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
В процесния случай, в поправената искова молба, ищецът е релевирал претенция с
правно основание чл. 76 от ЗН, като е поискал да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо него извършените на 29.12.2016 год. две разпоредителни сделки от
С. В. в полза на ответника Д. С.. Спорно по делото е обстоятелството – налице ли е
съсобственост между ищеца и ответника по отношение на заявените за делба имоти, като
преюдициален за решаването на този въпрос е другият, наведен чрез горното възражение от
ищеца.
Чл. 76 от ЗН сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при
делбата. Съгласно приетото в практиката на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по т. д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 187 от 20.04.2012 г. по
гр.д.*96 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о./, относително недействителни спрямо наследниците
на основание чл. 76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със
сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва
наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 от
ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или
разпореждания между самите сънаследниците.
По направеното възражение от ищеца с правно основание чл.76 от ЗН – за обявяване
на относителна недействителност спрямо него на извършените сделки /покупко-продажба и
дарение на процесните два имота в гр.Добрич от 29.12.2016г./, съдът намира същото за
процесуално допустимо и дължи произнасяне по него.
В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване
или при иск за собственост, относно нейното съществуване, сделката може да се обяви за
5
недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да
участвува приобретателя по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на
относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на
делбения процес до приключване на устните състезания - по арг. на чл. 279 ГПК, под
формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по
чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес,
тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се
разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на
собственост. /ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС/.
Освен това, при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот
легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само
сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.
Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия
се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между
сънаследниците без участието на приобретателите.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че ищецът С. С. е активно легитимиран
да иска обявяване на относителна недействителност на двете процесни сделки от
29.12.2016г. и своевременно е заявил под формата на възражение искането си с пр. осн.
чл.76 от ЗН с поправена искова молба с вх. №1526/27.01.2017г. /л.52-53/, надлежно вписана
в СВ-Добрич на 08.12.2017г. /л.56-57/. Възражението на ответника, че искането на ищеца е
несвоевременно е неоснователно. Действително с първоначално подадената искова молба на
02.12.2016г. не е заявена претенция с пр. осн. чл.76 от ЗН, /защото към този момент не е
имало прехвърлителни сделки с процесните имоти от сънаследника-ответник/, това е
сторено от Сп. С. след подаване на отговора по ИМ от ответницата С. С., която е приложила
двата нот. акта, в които са обективирани двете сделки от 29.12.2016г., /извършени след
подаване на исковата молба/. След узнаването им, ищецът е направил възражението си по
чл.76 от ЗН с поправената искова молба, с която е посочил и като втори ответник в делбения
процес приобретателя на ¾ ид.ч. от двата имота, а именно: Д. С.. В този аспект, искането на
ищеца е било наведено като възражение по чл.76 от ЗН своевременно.
Разгледано по същество, същото е основателно, предвид следните съображения: на
29.12.2016г. С. С. веднъж е продала на внука си Д. С. ½ ид.ч. и с отделна сделка е дарила на
същия ¼ ид.ч. от заявените за делба имоти, находящи се в гр.Добрич – апартамент и гараж.
Ищецът твърди, че тези сделки на разпореждане със сънаследствените между ищеца и
първата ответница С. В. имоти – предмет на делбата, извършени от един от сънаследниците
в полза на трето лице, извън кръга на наследниците, са относително недействителни спрямо
него /ищеца/ на осн. чл.76 от ЗН. В случая, предпоставките за уважаване на претенцията са
налице. Възражението е направена своевременно в първа фаза на делбата под формата на
възражение от сънаследник /С. С./. Спорът по чл.76 от ЗН е преюдициален за делбата, в
която участват и прехвърлителят по сделката /С. В., починала в хода на процеса/ и
приобретателя /Д. С./. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на
процесния договор за продажба /29.12.2016г./ на ½ ид.ч. от апартамента и гаража, купувачът
Д. С. не е бил семеен /нямал е скл. гр. брак, следователно не се е наложило конституиране
на брачен партньор в делбата/.
Съгласно чл. 76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при
делбата.
Съобразно т. 1 от ТР №1/2004 год. на ОСГК на ВКС, горната недействителност е
квалифицирана като „относителна”. Трети лица, които не са страни по сделката, или не са
сънаследници на извършилите разпореждане наследници, не могат да се позоват на тази
недействителност. Правото по чл.76 от ЗН, да бъде обявено за недействително спрямо
сънаследник извършено от друг наследник разпореждане с наследствени предмети е
6
признато само на лице, което има качеството на сънаследник по отношение на извършилия
разпореждането, т. е., необходимо е, както претендента на правото по чл. 76 от ЗН, така и
извършилият разпореждането наследник да бъдат призовани да наследят наследодателя, от
чието наследствено имущество са разпоредените предмети, респ. части от тях. По
настоящото дело, ищецът има качеството на „сънаследник” спрямо прехвърлителя Ст. В.,
досежно процесните апартамент и гараж и поради това е активно материалноправно
легитимиран по възражението с пр. осн. чл. 76 от ЗН.
Понятието „сънаследник” употребено в нормата на чл. 76 от ЗН е идентично с това
по чл.12, ал.2 от ЗН. В тази последна хипотеза активно легитимиран да води иск по чл. 12,
ал. 2 от ЗН е „сънаследник” (без значение по закон или завещание), т. е., лице призовано към
наследяване на конкретно наследство, за увеличаването на което то е допринесло приживе
на своя наследодател. По същия начин и активно материалноправно легитимиран по
претенцията по чл.76 от ЗН (независимо от процесуалната форма – с иск или чрез
възражение) в производството по делба е само наследник на този наследодател, от
наследството на който са разпоредени отделни предмети, респ. части от тях.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл.76 ЗН, актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се
паднат в негов дял при делбата. В обхвата на нормата на чл. 76 ЗН попадат сделките на
разпореждане със сънаследствено имущество. Към датата на извършената сделка –
29.12.2016г., собствени на ответницата С. С. са ¾ ид.ч. от имотите, притежавани от нея на
основание - прекратена СИО със смъртта на съпруга и Д. В. и наследствено
правоприемство, в качеството и на преживяла съпруга.
В конкретния случай се налага съдът да изследва и коментира въпроса, дали
наследството на С. В. /починала в хода на процеса/ се изчерпва само с процесните имоти в
гр.Добрич, предвид на това, че: „Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло
или отчасти е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с
разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на разпореждане
по чл.212 от ЗЗД.” - ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. Чл. 76 от ЗН не се прилага и когато
предмет на разпореждането е наследствената идеална част от единствен имот на
наследодателя и с него се изчерпва наследството.
По делото се събраха писмени доказателства, че С. С. е притежавала недвижими
имоти, които са били обект на разпореждане след 29.12.2016г., а именно: магазин, находящ
се гр.Добрич, ул. „***“ №9, ет.1 с площ от 17.17 кв.м., който тя е продала на внука си Д. С.
на 31.01.2017г., видно от приложения на л.287-288, нот. акт №3, том2, дело №184/2017г. на
СВ-Добрич, както и нива с площ от 16.999 дка, находяща се в землището на село П., община
**, която Ст. В. също е продала на внука си Д. С., видно от нот. акт №84, том 1, дело
№541/2017г. по описа на СВ-Ген. Тошево /л.289-290/. Отделно от това, В. е продала на
08.02.2017г. на Ж.Ж. друг свой земеделски имот, а именно: нива с площ от 16.883 дка,
находяща се в землището на село П., община ** /приложен нот. акт на л.291-292/.
Като наследник по закон на покойния си мъж /преживяла съпруга на Д. В./, С. В. е
наследила три имота, останали в наследство от него: земеделски земи, находящи се в
землището на с.** общ. Ген. Тошево и дворно място в село ** които е поделила на
22.02.2017г. доброволно с другия наследник – С. С., видно от нот. акт за доброволна делба
на недвижими имоти №147, том 1 на СВ-Ген. Тошево /л.78-79/, по силата на който договор,
съсобствените имоти са поставени в дял и изключителна собственост на С. С., а Ст. В. не е
получила дял от наследството, но в замяна, е приела, че ще получава грижи при болест и
немощ, докато е жива от сина си Сп. С..
В процесния случай, видно от доказателствата по делото, първоначалният
7
ответник С. С. се е разпоредила посредством две последователни сделки /дарение и
покупко-продажба/ на 29.12.2016г. с общо ¾ ид.ч. от процесните два имота, предмет на
делбата. В случая се касае за разпореждане с идеална част от два имота
от делбеното имущество, които не са единствени в наследството, останало от
общия наследодател Д. С. В..
Ако наследството се изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето на наследствения
дял на единия сънаследник на трето на съсобствеността лице би представлявало продажба
на наследство по чл.212 от ЗЗД, поради което тази разпоредителна сделка би била напълно
действителна и по отношение на останалите сънаследници, тоест искът по чл.76 от ЗН в
този случай би бил неоснователен. Това е така обаче, само в случаите, в които
разпоредителната сделка е възмездна. Когато се касае за дарение, тази разпоредителна
сделка не би могла да се характеризира като продажба на наследство. Щом едното от двете
прехвърляния не е възмездно, не е налице изключението, предвидено в т.3 от ТР №
72/1985г. В този смисъл Решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр. д. *96 от 2011 г. на ВКС,
Първо г.о.
Доколкото, първата сделка от 29.12.2016г. е дарение, то не е налице продажба на
наследство, а следователно не е налице хипотезата, описана в мотивите на т.3 на ТР №
72/1985г. на ВС на НРБ. Двете сделки от 29.12.2016г. са извършени по отношение на едни и
същи имоти /апартамент и гараж/ и в полза на едно и също трето лице /Д. С./. Дори и да
приемем, че с тях наследникът прехвърлител С. В. се е разпоредила с цялата наследствена
част, изчерпваща наследството, то едната от сделките е дарение. Договор за дарение на
наследство обаче, законът не урежда, защото наследството е съвкупност от права и
задължения, а задължение не може да се дари. Щом едното от двете прехвърляния не е
възмездно, то не е налице изключението, предвидено в т.3 от ТР № 72/1985г., дори и ако с
двете прехвърляния в полза на едно трето лице /в случая С. С./ да се изчерпваше
наследствената част от полученото наследство от този наследник. Предвид гореизложения
контекст, възражението на ищеца С. С. по чл. 76 от ЗН е основателно.
Но, следва да се има предвид, че възражението по чл.76 от ЗН намира приложение
само по отношение на имущества, съсобствеността, върху които, произтича от наследяване,
поради което съдът е длъжен да разгледа въпроса, от кои юридически факти произтича
съсобствеността.
Съгл. т.8 от ТР №1/19.05.2004г. по т. д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС: „Комбинирана
(смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за
част от имота и наследяване и др.“
Съсобствен недвижим имот има изцяло наследствен характер, когато юридическият
факт довел до възникване на съсобствеността е смъртта на наследодателя Д. В./, като
обстоятелството, че приживе апартаментът и гаража в гр.Добрич са притежавани от него и
съпругата му Ст. В. в условията на съпружеска имуществена общност не променя този
характер, тъй като същата е прекратена именно, поради настъпилата смърт на съпруга, а
преживялата съпруга С. С. има качеството и на наследник по закон. Затова, в настоящия
случай няма да е налице т. нар. комбинирана/смесена съсобственост по смисъла на т. 8 от ТР
№1/2004 на ВКС /както неправилно твърди ответника/, а съсобствеността между Сп. С. и
майка му произтича само от наследяване. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д №81/2011 г., I ГО, Решение №
86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 на II ГО, Решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. №
437/09 г. на I ГО, Решение № 242/04.11.2014 г. по гр. д. № 3345/2014, I ГО и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за обявяване на
относителната недействителност е предявено своевременно от активно легитимирано лице
- сънаследник, неразпоредил се с дяловете си. Ето защо, двете разпоредителни сделки по
8
нотариални актове от 29.12.2016 год., с предмет: ¾ ид.ч. от описаните делбени имота, като
разпореждания, извършени от един от наследниците в полза на трето лице, извън кръга на
наследниците – съделители, са относително недействителни по отношение на ищеца.
Поради това, съдът счита, че тази относителна недействителност следва да бъде обявена в
диспозитива на настоящето решение.
Исковете за делба обаче, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, независимо
от обстоятелството, че извършените две сделки от 29.12.2016г., с които С. С. е прехвърлила
общо ¾ ид.ч. от апартамента и от гаража на ответника Д. В., са относително недействителни
за горепосочената ид. част на осн. чл.76 от ЗН по отношение на С. С., защото последният се
явява единствен наследник на родителите си С. С. /починала в хода на процеса/ и Д. С.
/починал на ***г/, така за Сп. Д. в хода на процеса е налице сливане на качеството ищец и
ответник след смъртта на майка му /първоначално заявена като ответник/, поради настъпило
наследствено правоприемство. При уважаване на възражението по чл.76 от ЗН следва
извода, че С. С. е единствен собственик на процесните два имота, придобити по наследство
от баща му и майка му.
С оглед гореизложеното, се налага извода, че между страните няма съсобственост по
отношение на процесните имоти. Исковете за делба, като неоснователни и недоказани
подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът С. Д. следва да заплати в
полза на ответника Д. С. съдебни разноски в делбеното производство, но данни за сторени
такива от последния няма, видно от съдържанието на представените пълномощни от него,
приложени на л.62 и 97 по делото, следователно, съдът не може да му присъди разноски по
изложените по-горе съображения.
За пълнота на изложението, трябва да се посочи, че въпреки уважената претенция на
ищеца с пр. осн. чл.76 от ЗН, съдът не следва да възлага в тежест на ответника разноски,
защото искането за обявяване на относителна недействителност на двете процесни сделки от
29.12.2016г. е наведено под формата на възражение от С. С. /независимо от обстоятелството,
че съдът дължи произнасяне по тях в диспозитива на акта/, а не на инцидентен
установителен иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на осн. чл.76 от ЗН,
спрямо ищеца С. Д. С. с ЕГН ********** от град *** извършените две сделки, а именно:
дарение на недвижим имот със запазено право на ползване, обективирано в нот. акт
№29, том II, рег. №2134, дело №131 от 29.12.2016г. по описа на нотариус Е.З., вписана под
№653 в регистъра на НК и с район на действие – Районен съд Добрич, което дарение е
вписано в СВ-Добрич с акт №82, том ХХVIII, дело №5336/29.12.2016г., с което, С. С. В. е
дарила на внука си Д. С. С. ¼ ид. ч. от следните недвижими имоти: жилище, находящо се в
град Добрич, ул. „**“ №5*, а именно: АПАРТАМЕНТ *, с идентификатор *** по КККР
на град Добрич, с площ от 88,23 кв.м., състоящ се от две стаи, столова, кухненска ниша,
сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 16 с площ 12,92 кв.м.,
таванско помещение № 12 с площ 12,35 кв.м. и с припадащите му се 2,476% ид. части от
общите части на сградата с идентификатор *** и от отстъпеното право на строеж върху
поземлени имот с идентификатор ** при съседи на апартамента: на същия етаж: *** под
9
обекта: *** над обекта: *** и недвижим имот, находящ се в град Добрич, ул. ***, а
именно: ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Добрич, с площ 18,94 кв.м. и с
припадащите му се 0,458% ид.части от общите части на сградата с идентификатор ***, при
съседи на гаража: на същия етаж: ***.40, ***.39, ***.38, под обекта:: няма, над обекта: ***.4
и *** като си е запазила върху тях правото на пожизнено ползване, както и договор за
покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване, обективирано в
нот. акт №30, том II, рег. №2135, дело №132 от 29.12.2016г. по описа на нотариус Е.З.,
вписана под №653 в регистъра на НК и с район на действие – Районен съд Добрич, който
договор е вписан в СВ-Добрич с акт №85, том ХХVIII, дело №5339/29.12.2016г., с което, С.
С. В. е продала на внука си Д. С. С. 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: жилище,
находящо се в град Добрич, ул. „***, а именно: АПАРТАМЕНТ *, с идентификатор ***
по КККР на град Добрич, с площ от 88,23 кв.м., състоящ се от две стаи, столова,
кухненска ниша, сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 16 с
площ 12,92 кв.м., таванско помещение № 12 с площ 12,35 кв.м. и с припадащите му се
2,476% ид. части от общите части на сградата с идентификатор *** и от отстъпеното право
на строеж върху поземлени имот с идентификатор ** при съседи на апартамента: на същия
етаж: *** под обекта: *** над обекта: *** и недвижим имот, находящ се в град Добрич,
ул. ***, а именно: ГАРАЖ с идентификатор **** по КККР на град Добрич, с площ
18,94 кв.м. и с припадащите му се 0,458% ид.части от общите части на сградата с
идентификатор ***, при съседи на гаража: на същия етаж: ***.40, ***.39, ***.38, под
обекта: няма, над обекта: ***.4 и *** като си е запазила върху тях правото на пожизнено
ползване.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. С. с ЕГН ********** от град *** срещу Д. С. С.,
ЕГН **********, гр.Добрич, ул. „***“ №9, ет.3, ап.4, искове е за делба на следните
недвижими имоти: жилище, находящо се в град Добрич, ул. „***, а именно:
АПАРТАМЕНТ *, с идентификатор *** по КККР на град Добрич, с площ от 88,23 кв.м.,
състоящ се от две стаи, столова, кухненска ниша, сервизни помещения, ведно с
прилежащото му избено помещение № 16 с площ 12,92 кв.м., таванско помещение № 12 с
площ 12,35 кв.м. и с припадащите му се 2,476% ид. части от общите части на сградата с
идентификатор *** и от отстъпеното право на строеж върху поземлени имот с
идентификатор ** при съседи на апартамента: на същия етаж - *** под обекта - *** над
обекта - *** и недвижим имот, находящ се в град Добрич, ул. ***, а именно: ГАРАЖ с
идентификатор **** по КККР на град Добрич, с площ 18,94 кв.м. и с припадащите му се
0,458% ид.части от общите части на сградата с идентификатор ***, при съседи на гаража: на
същия етаж - ***.40, ***.39, ***.38, под обекта – няма, над обекта - ***.4 и ***.5.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд гр.Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10