О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 43 / Дата 31.01. 2018 година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение,
трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Стефка Тошева
в съдебно заседание на 24 януари 2018 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 686 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
227 от 18.07.2017 г., постановено по т. д. № 47/2016 г., Старозагорския окръжен
съд е решил следното:
„ПРИЗНАВА за установено по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност на „Р. Р.“ ЕАД, в
несъстоятелност, че
„Р. Р.“
ЕАД, в
несъстоятелност, не дължи на „Т.М.И.2” ЕАД сумата от 659 449.56 лева,
представляващо част от главница по Ревизионен акт № ********* от 11.08.2009 г., с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.“
Дружеството „Т.М.И.” ЕАД е било осъдено, да заплати на дружеството „М.“ АД сумата 300 лева разноски
по делото, а с допълнително Определение № 1104 от 20.09.2017 г. – да заплати и
ДТ в размер на сумата 6 594.49 лева.
Решението и
допълнително постановеното определение се обжалват от „Т.М.И.2” ЕАД, с подробни съображения за тяхната неправилност.
Дружеството
„М.“ АД и синдикът на „Р. Р.“ ЕАД, в несъстоятелност, са на мнение, че жалбите са
неоснователни, а длъжникът „Р. Р.“ ЕАД, в несъстоятелност, е без
становище.
Апелативният съд
прецени данните по делото и като съобрази становищата
на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, кредиторът „М.“ АД е
предявил иск за установяване несъществуването на вземане на кредитора „Т.М.И.2“
ЕАД *** ЕАД /н/, което не е било прието от синдика в производството по несъстоятелност
на „Р. Р.“ ЕАД /н/, но впоследствие, след възражение по чл. 690
ТЗ на предявилия
вземането кредитор „Т.М.И.2“ ЕАД, с определение № 230 от 19.02.2016 г. по чл.
692, ал. 4 ТЗ, постановено по ч. т. д. № 290/ 2015 г., съдът по
несъстоятелността е включил това вземане в списъка на приетите вземания.
А самото вземане е било идентифицирано от съда дословно
така:
„вземане на „Т.М.И.2“ ЕАД в размер на 659 449.56 лв.,
представляващо част от главница по Ревизионен акт № ********* от 11.08.2009 г.,
с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ“.
При липсата на яснота за правопораждащите вземането
юридически факти, които биха обусловили наличие на правно основание за
възникване на вземането и за неговата настъпила изискуемост, между страните
няма спор, че точно това вземане е част от предмета на вече предявен от „Т.М.И.2“
ЕАД осъдителен иск против „Р. Р.“ ЕАД /н/, по който е образувано и понастоящем
е висящо производството по т. д. № 87/2015 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд.
Тъй като оспореното
от кредитора „М.“ АД вземане на „Т.М.И.“ ЕАД е вземане по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, то
не е „прието вземане“ по смисъла на чл. 693 ТЗ и затова спряното исково
производство по т. д. № 87/2015 г. – в тази му част – не е можело да бъде
прекратено (чл. 637, ал. 2 ТЗ). Производството по осъдителния иск на „Т.М.И.2“
ЕАД е било възобновено и е
продължило с участието на синдика на „Р. Р.“ ЕАД /н/, като решението по това
дело ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички
кредитори на несъстоятелността (чл. 637, ал. 4 ТЗ).
Същата материална
последица обаче, на основанието по чл. 694, ал. 8 ТЗ, ще има и решението по
настоящия иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ – това решение ще има „установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност“.
Което означава, че въпреки предоставената от закона (чл.
694, ал. 3, т. 2 ТЗ) активна процесуална легитимация на ищеца за съдебно
оспорване на твърдяното от „Т.М.И.“ ЕАД вземане против длъжника „Р. Р.“ ЕАД /н/,
последицата от евентуалното отхвърляне на по-рано заведения осъдителен иск по
т. д. № 87/2015 г. ще бъде липсата на правен интерес за кредитора „М.“ АД от уважаване
на настоящия отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ – за твърдяното
несъществуване на същото вземане.
Липсата на правен интерес от предявяването и/или
поддържането на иска обаче, би била абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка за водене на делото. Затова, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
производството по настоящото т. д. № 686/2017 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд ще следва да се спре, до
приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 87/2015
г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
В какъвто смисъл прочее,
е и вече създадената по въпроса съдебна практика – вж. Определение № 2303 от 21.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 3855/2013 г. на Софийския
апелативен съд, Определение № 329 от 16.04. 2014 г. по ч. т. д. № 5/2014 г. на Върховния
касационен съд, I т. о., Определение № 197
от 28.04.2015 г. по ч. в. т. д. № 272/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, Определение № 703 от 4.12.2015 г. по ч. т. д. №
2030/2015 г. на Върховния касационен съд, II т. о.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението си от
24.01.2018 г. за даване ход на делото за решаването му по същество.
СПИРА производството по
настоящото т. д. № 686/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 87/2015 г.
по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.