Определение по дело №686/2017 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 43
Дата: 31 януари 2018 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20175001000686
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер  43 / Дата  31.01. 2018 година

 

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Стефка Тошева

в съдебно заседание на 24 януари 2018 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 686 по описа за 2017 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 227 от 18.07.2017 г., постановено по т. д. № 47/2016 г., Старозагорския окръжен съд е решил следното:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Р. Р. ЕАД, в несъстоятелност, че „Р. Р.“ ЕАД, в несъстоятелност, не дължи на Т.М.И.2” ЕАД сумата от 659 449.56 лева, представляващо част от главница по Ревизионен акт № ********* от 11.08.2009 г., с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.“

Дружеството „Т.М.И.” ЕАД е било осъдено, да заплати на дружеството „М.“ АД сумата 300 лева разноски по делото, а с допълнително Определение № 1104 от 20.09.2017 г. – да заплати и ДТ в размер на сумата 6 594.49 лева.

Решението и допълнително постановеното определение се обжалват от „Т.М.И.2” ЕАД, с подробни съображения за тяхната неправилност.

Дружеството „М.“ АД и синдикът на „Р. Р.“ ЕАД, в несъстоятелност, са на мнение, че жалбите са неоснователни, а длъжникът „Р. Р.“ ЕАД, в несъстоятелност, е без становище.

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

         Искът е по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ, кредиторът „М.“ АД е предявил иск за установяване несъществуването на вземане на кредитора „Т.М.И.2“ ЕАД *** ЕАД /н/, което не е било прието от синдика в производството по несъстоятелност на „Р. Р.“ ЕАД /н/, но впоследствие, след възражение по чл. 690

ТЗ на предявилия вземането кредитор „Т.М.И.2“ ЕАД, с определение № 230 от 19.02.2016 г. по чл. 692, ал. 4 ТЗ, постановено по ч. т. д. № 290/ 2015 г., съдът по несъстоятелността е включил това вземане в списъка на приетите вземания.

         А самото вземане е било идентифицирано от съда дословно така:

         „вземане на „Т.М.И.2“ ЕАД в размер на 659 449.56 лв., представляващо част от главница по Ревизионен акт № ********* от 11.08.2009 г., с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ“.

         При липсата на яснота за правопораждащите вземането юридически факти, които биха обусловили наличие на правно основание за възникване на вземането и за неговата настъпила изискуемост, между страните няма спор, че точно това вземане е част от предмета на вече предявен от „Т.М.И.2“ ЕАД осъдителен иск против „Р. Р.“ ЕАД /н/, по който е образувано и понастоящем е висящо производството по т. д. № 87/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. 

         Тъй като оспореното от кредитора „М.“ АД вземане на „Т.М.И.“ ЕАД е вземане по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, то не е „прието вземане“ по смисъла на чл. 693 ТЗ и затова спряното исково производство по т. д. № 87/2015 г. – в тази му част – не е можело да бъде прекратено (чл. 637, ал. 2 ТЗ). Производството по осъдителния иск на „Т.М.И.2“ ЕАД е било възобновено и е продължило с участието на синдика на „Р. Р.“ ЕАД /н/, като решението по това дело ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността (чл. 637, ал. 4 ТЗ).

         Същата материална последица обаче, на основанието по чл. 694, ал. 8 ТЗ, ще има и решението по настоящия иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ – това решение ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност“.

Което означава, че въпреки предоставената от закона (чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ) активна процесуална легитимация на ищеца за съдебно оспорване на твърдяното от „Т.М.И.“ ЕАД вземане против длъжника „Р. Р.“ ЕАД /н/, последицата от евентуалното отхвърляне на по-рано заведения осъдителен иск по т. д. № 87/2015 г. ще бъде липсата на правен интерес за кредитора „М.“ АД от уважаване на настоящия отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ – за твърдяното несъществуване на същото вземане.

Липсата на правен интерес от предявяването и/или поддържането на иска обаче, би била абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за водене на делото. Затова, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по настоящото т. д. № 686/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд  ще следва да се спре, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 87/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

         В какъвто смисъл прочее, е и вече създадената по въпроса съдебна практика – вж. Определение № 2303 от 21.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 3855/2013 г. на Софийския апелативен съд, Определение № 329 от 16.04. 2014 г. по ч. т. д. № 5/2014 г. на Върховния касационен съд, I т. о., Определение № 197 от 28.04.2015 г. по ч. в. т. д. № 272/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, Определение № 703 от 4.12.2015 г. по ч. т. д. № 2030/2015 г. на Върховния касационен съд, II т. о.

 

         Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Определението си от 24.01.2018 г. за даване ход на делото за решаването му по същество.

 

         СПИРА производството по настоящото т. д. № 686/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 87/2015 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

 

         Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.