№ 647
гр. Варна, 26.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100500502 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:13 часа се явиха:
На именното повикване в 13:13 часа /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/ се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивникът К. Б. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. П.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият В. Ж. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. Ч.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Трето лице - помагач ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, редовно призовани, не
изпращат представител.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5399/22.01.2024г., подадена от К. Б. К., ЕГН
1
********** срещу Решение № 4228/28.12.2023г., постановено по гр.д. № 1951/2023г. на
ВРС, 50 състав, с което са отхвърлени предявените от К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Карамфил“ № 15, вх. Д, ет.4, ап.49, срещу В. Ж. Т., ЕГН: **********, в
качеството му на нотариус с рег.№*** на НК, със служебен адрес: гр. Добрич, ул. „Иван
Пенаков“ №13 осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва:
- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда,
изразяваща се в цената, платена от ищеца по договор, сключен на 11.12.2018 г. с нотариален
акт №1, т. IV, рег. №9322, дело №447 по описа за 2018г. на същия нотариус за покупко-
продажба на имот, от който ищецът впоследствие е отстранен, поради виновно
неизпълнение на служебните задължения от страна на нотариуса, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на
задължението;
- сумата от 809,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5000
лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение №
260322/07.12.2020 г.по гр.д.№ 231/2019 г.по описа на Районен съд – Добрич, до момента на
подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г.;
- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите
нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по
изповядване на сделката в размер на 134,50 лв. с вкл ДДС, платена такса за вписване в
размер на 110,50 лв., платен местен данък в размер на 150 лв. и преводна такса в размер на 5
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;
- сумата от 64,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 400 лв.
за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020
г.по гр.д.№ 231/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, до момента на подаване на
исковата молба в съда – 19.08.2022 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗННД във вр.чл.45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност постановеното решение. В същата са възпроизведени посочените в
исковата молба твърдения за допуснати от нотариус В. Т. нарушения при процесното
нотариално производство, както и за претърпени от ищеца имуществени вреди. Въззивникът
счита, че първоинстанционният съд превратно е извел правни изводи от събраните
доказателства досежно извършените нарушения и твърдяната нищожност на нотариалното
удостоверяване. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважени изцяло предявените искове, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Нотариус В. Ж. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
2
Сочи се, че първоинстанционното решение е допустимо, валидно и правилно, постановено
при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон.. Излага се подробно становище по твърдените от въззивника
нарушения, допуснати в нотариалното производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да
му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
АДВ.П.: Запозната съм доклада. Нямам възражение, моля да бъде приет за
окончателен.
АДВ.Ч.: Запозната съм с доклада, нямам бележки и възражения, моля да бъде приет
за окончателен.
АДВ.П.: Поддържам въззивната жалба, оспорваме отговорите на въззиваемата страна
и подпомагащата страна. Подробно сме развили аргументи в жалбата относно
неправилността на решението.
АДВ.Ч.: Поддържам отговора. Нямам допълнителни доказателствени искания.
Представям списък на разноските, с препис за другата страна.
АДВ.П.: Представям списък с разноски. Правя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Подробно сме изложили аргументи във въззивната жалба. Моля да бъде
отменен първоинстанционния съдебен акт и уважена въззивната ни жалба, която по
безспорен и категоричен начин се доказа в първоинстанционното производство във връзка с
всички събрани доказателства. От събраните доказателства първоинстанционния съд
направи неправилни изводи, с оглед на факта, че е допустимо в охранителното
3
удостоверително производство да се приемат декларации, които изхождат от трето лице, а
не са декларациите по чл. 264 от ДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗЗДН лично подписани от
страната, тъй като по този начин се допуска противоречие в постановения съдебен акт,
според регламентираното с тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по т.д.№ 7/2012г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Нотариусът е допуснал не
само това нарушение във връзка с изповядване на сделката. Същият не е прочел съдебния
акт. Твърди се от събраните гласни доказателства, че страните са запознати, но какво
означава запознаване. Значи, че не е четене, а запознаване. Не се доказа по безспорен и
категоричен начин, че пълномощникът с доказано неистинско пълномощно, е имал права
съответно да подписва тези доказателства и фактът, че нотариуса е направил справка за
неговите лични данни, но не е положил по-високата грижа, която се изисква по Закона за
нотариусите, а именно да се убеди, че страната съзнава съдържанието на това, което й се
предоставя, че страната разбира и говори български език. Не е направена справка в
Национална база данни за да се удостовери лицето само българско гражданство ли има или
респективно е с двойно гражданство. Българското гражданство се придобива по рождение и
фактът, че пълномощникът разполага с лична карта, т.е. документ за самоличност, не
удостоверява факта за владение на български език, респективно за разбиране и съзнаване на
нещо, което му е предоставено да прочете. Пълномощникът само се е усмихвал, не е
комуникирал със страните, положил е подпис и с това производството е приключило. Т.е. с
поведението си Нотариусът, без да изпълни функциите, които са му вменени служебно с по-
висока степен на грижа при изпълнението им, е причинил осъществяването на твърдените от
нас факти, а именно настъпилата вреда. По безспорен и категоричен начин се доказа, че са
налице всички елементи на непозволеното увреждане, а във връзка с изпълнение на
функции от нотариуса по отношение на неговите служебни задължения, не е охранил
интересите на страните по чл. 25 от ЗННД. Допуснал е нарушение по чл. 574 от ГПК с
непрочитането на нотариалния акт, което води до неговата нищожност. Допуснал е да
приеме декларациите, които не са подписани от страната лично, като е дал възможност
производството да се придвижи по-нататък към Агенция по вписванията. Друг е въпросът,
че Агенция по вписванията – Добрич има порочна практика да вписва такъв вид актове, но в
тази връзка имаме заведено друго производство. Моля да уважите жалбата, да ни присъдите
сторените от доверителят ми разноски, като съответно се произнесете с акт, с който да
уважите претенцията на доверителят ми.
АДВ.Ч.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите оспореният
първостепенен акт, като валиден, допустим и правилен. Изложеното във въззивната жалба
съображение за отмяна на оспорвания акт не споделям и съм изложила подробни
съображения в отговора на въззивната жалба. Искам да акцентирам на следното: за първи
път чувам в настоящата инстанция възражение по отношение евентуалното наличие на
двойно гражданство у лицето, легитимирало се като продавач по сделката и какво значение
би имало това по отношение валидността на сделката. В случая не считам, че Нотариусът би
могъл да направи справка в Национална база данни за липсата или наличие на друго
гражданство, освен българското гражданство за което се е уверил, че е налице относно
4
явилото се пред него лице пълномощник. Що се касае до изпълнението на останалите
задължения на нотариуса във връзка с установяване правата на праводателя, във връзка с
установяване на самоличността на явилите се пред него лица, във връзка с установяване на
представителната власт на продавача, както и във връзка с останалите обстоятелства по чл.
578 и чл. 579 от ГПК, за които нотариусът следи и за които извършва официално
удостоверяване в нотариалния акт. Считам, че в случая нотариусът е изпълнил всички свои
задължения. Все пак, преценявайки дали е основателна или не заявената искова претенция и
настоящите доводи на въззивника считам, че следва да изхождаме от твърденията, които са
изложени в исковата молба, които чертаят предмета на спора. В случая основния довод,
който излага въззивника – ищец, касае единствено и само легитимирането на продавача по
сделката с неистинско пълномощно, за което е водено досъдебно производство и в същото
това досъдебно производство, с помощта на съдебно-графологическа експертиза е
установена неистинността на подписа на лицето сочено като упълномощител по
упълномощителната следка, за която се е твърдяло, че същата е извършена пред турски
нотариус. Към момента на представянето на писменото доказателство в нотариалното
производство, а именно пълномощното, ведно с апостил, както и легализирания превод,
нотариусът е извършил проверка от външна страна на данните за лицето сочено като
упълномощител и лицето, което се сочи като пълномощник, като е преценил, че
пълномощното от външна страна съдържа всички необходими белези, за да може
пълномощникът да се легитимира като такъв при извършване на разпоредителната сделка –
продажба на недвижим имот, пълномощното е било изрично. Съответно няма спор, видно от
представените писмени доказателства към нотариалното дело, че нотариусът е извършил
проверка на самоличността на явилите се пред него лица, като е запазил и препис от
личните карти на всяка една от страните. Що се касае до прочитането на съдържанието на
проекта за нотариален акт, доказано е по делото, че нотариусът първо е представил проект
от нотариалния акт на всяка една от страните, след което е прочел съдържанието на
нотариалния акт, което е в изпълнение на неговите законови задължения. Твърденията от
страна на въззивника, че лицето сочено като пълномощник на продавача, че не е владеело
български не отговаря на истината и не са доказани по делото, тъй като нотариусът е
възприел съгласие от всяка една от участващите страни по съществени елементи на
сделката, именно описанието на недвижимия имот, неговата площ и идентификация,
съответно вписването в нотариалния акт на продажна цена и изброените елементи
съпътстващи сделката, при което за него не е имало съмнение, че страните желаят
постигането на правните последици на тази покупко-продажба. Още повече, че самият ищец
твърди, че продажната цена била друга, не била удостоверената от нотариуса в нотариалния
акт за сумата от 5000 лева, т.е. продажната цена би била много по-висока, като самия ищец
твърди, че е платил на продавача, чрез неговия пълномощник по-висока цена. Ако ищецът
претендира, че лицето сочено като пълномощник на продавача не владее български език,
как е извоювало това лице по-голяма сума и как са се разбрали за стойността на тази сделка.
Това действие да се твърди, че е било вменено в задължение на нотариуса да го удостовери,
именно плащането на по-високата цена, а не цената която е вписана в проекта за
5
нотариалния акт. Участващите в нотариалното производство лица са заявили съгласие за
всеки един от елементите на сделката, включително и цената вписана в проекта от 5000 лв.
Що се касае до твърдението за произтичане на вреда от нотариалните действия във връзка с
приетите декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25, ал. 8 от ЗЗДН. В исковата молба няма
изложени съображения, които да навеждат на вреди произтичащи от това обстоятелство.
Вредите произтичат за ищеца единствено и само от обявената за нищожна покупко-
продажба във връзка с липсата на представителна власт на пълномощника на продавача по
сделката, което обстоятелство е установено и иска е уважен по гр.д. № 231/2019 г. по описа
на Районен съд - Добрич, в което нотариусът не е страна. Това съдебно решение нито
неговите мотиви, нито неговия диспозитив обвързват нотариуса, за да се домогва ищецът да
твърди, че вредите произтичат именно от приетата за нищожна упълномощителна сделка.
Нотариусът към момента на извършване на сделката не е имал обективна възможност да
провери дали подписът положен за упълномощител е на лицето сочено като такова.
Нотариуса би могъл да извърши единствено справка дали представеното пълномощно е в
необходимата форма и съдържание и дали апостилът и легализираният превод отговарят на
изискванията. В тази връзка, моля да постановите решение, с което да потвърдите
първостепенния акт, както и да присъдите на доверителят ми съдебно-деловодни разноски.
АДВ.П.: Бих оспорила твърдяното от колегата, тъй като самото пълномощно е
придружено със снимка на упълномощителката. Респективно съобразявайки нейните лични
данни и снимката, която е на пълномощното е видно, че снимката е на по-възрастен човек.
Даже само това е индиция, че нотариусът ако беше извършил прецизен преглед на
документите, щеше да установи, че снимката е на по-възрастно лице.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6