№ 29
гр. Плевен, 26 януари 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове: Снежина
Иванова
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Николаев
касационно административно-наказателно дело №933 по описа на Административен
съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С
Решение №494/20.10.2021г. по а.н.д. №20214430201610 Плевенски районен съд е потвърдил НП №20-0938-001938/04.08.2021г.
на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен,
с което за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП на А.Д.А. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 200 лева и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца и на основание Наредба №I-з 2539 на МВР за му отнети 10 контролни точки .
В законния срок решението на съда е
обжалвано от А.Д.А.. В жалбата си същият излага, че същото било неправилно и необосновано,
тъй като Районен съд Плевен не е съобразил относимите доказателства, касаещи
субективната страна на нарушението, за което е санкциониран. Твърди,
че изводите на съда досежно спорните
въпроси са неправилни и необосновани и не кореспондират на доказателствения
материал по делото. Сочи, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото
доказателства и оттам е стигнал до неправилни изводи за неговата виновност. За
да достигне до извода, че от субективна страна е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, съдът не е взел предвид всички налични и
приобщени доказателства по делото, а се е позовал единствено и само на
свидетелските показания на
актосъставителя Б.И.. В тази връзка сочи, че дори и да се предположи, че е
знаел, че автомобилът е собственост на майка му или на фирма, това не
означава, че е знаел, че е автомобилът е
бил с прекратена регистрация. И това е така защото самото закупуване на МПС не
води само по себе си до автоматично служебно прекратяване на регистрацията. А
това настъпва при неизпълнение на последващи действия на собственика на
автомобила, който е различен от него и по делото не са данни да е бил запознат с тези факти. Навежда
доводи, че в административно наказателното производство тежестта на доказване е
на административния орган, а от страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосновават субективната страна на деянието, а именно
наличието на знание от негова страна за обстоятелството, че управляваното от
него МПС е с прекратена регистрация, доколкото той не е собственик на процесния
автомобил, няма никакво отношение по неговата регистрация, автомобилът е имал
застраховка гражданска отговорност, регистрационни табели и е преминал
технически преглед.
Претендира се отмяна на Решението на
Районен съд Плевен, както и на обжалваното НП по изложените в жалбата
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован не се явява, като се представлява от адвокат К. ***, който
заявява, че поддържа подадената жалба и изложените
доводи по същество, както и искането си за отмяна на НП и решението на Районен
съд Плевен.
Ответникът по делото редовно призован не
се явява като не се представлява и от упълномощен процесуален представител.
Представителя на ОП Плевен изразява
становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора
Решението на Районен съд Плевен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Пред настоящата съдебна инстанция не са
представени и приети нови доказателства.
Административният съд като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в
съдебно заседание пред касационната инстанция доводи намира жалбата за
неоснователна.
Правилно и обосновано състава на Районен
съд Плевен е преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е
стигнал до крайния извод, че с действията си А.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран.
По делото пред районния съд са събрани доказателства, както гласни- показанията
на свидетелите Б.И.И.и М.Г.И., така и писмени, които са обсъдени подробно и
всестранно и които допринасят за изясняване на фактическата обстановка изложена
в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа
обстановка, състава на съда е направил
логични и обосновани изводи от правна страна, а именно, че А.Д.А. е осъществил състава на вмененото му
във вина административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно разпоредбата
на чл. 15, ал. 1 от Наредбата при промяна в регистрацията, собственикът
представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно
и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица
изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в
регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и
собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния
номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране
на ПС като историческо. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в
собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е
длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено
„Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното
средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а
нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган.
Не се спори от страните в хода на
производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по
път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този
закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците." Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване
е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено
ползване, са длъжни да ги обозначат. "
На следващо място, в хода на съдебното
дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените
доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се
установи по безспорен и категоричен начин, че МПС е било с прекратена
регистрация, не е било регистрирано по
надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано.
В конкретния случай наказаното лице не спори,
че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със
служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед
на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение
по чл.
175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно
значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е
знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му
бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация.
Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите
за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го
регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна
система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това по
аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Касаторът като водач, притежаващ СУМПС, е
следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните
по делото /обясненията на А.Д.А. и показанията на актосъставителя Б.И.И. е
видно, че процесния автомобил е собственост на фирмата на майката на
касатора- П.В.Н.- „Агрокапитал 05“ ЕООД, която го откупила от лизинговата компания „Мого Бълагария“ ЕООД на 26.11.2020г. с
договор за покупко – продажба. Касаторът е бил наясно, че „Агрокапитал 05“ ЕООД не е
изпълнило задължението си да
регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което
незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП законът
приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава
извод, че А.Д.А. е осъществил виновно вмененото му нарушение, за което е
санкциониран с обжалваното пред РС-Плевен наказателно постановление. Наложените
санкциите – глоба в размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от
6 месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от
обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В
тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел за
правилен изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни писмени
доказателства, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е
регистрирано по надлежния ред.
Не
са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт от първоинстанционния
съд.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд Плевен, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №494/20.10.2021г. по АНД 20214430901610 по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/ 2./П/