Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Горна Оряховица, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ Д.А, като разгледа гр.д. № 2042 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 34 от ЗС.
Предмет на делото е
предявен иск от Ц.М.Ц., чрез адв. М. С. от ВТАК срещу Х. Х.Б. *** Тръмбеш за
делба на недвижим имот – дворно място с построената в него двуетажна паянтова
жилищна сграда с площ 148
кв. м., находяща се на адрес: гр. Д.О., ул. ***,
подробно описан в исковата молба, при квоти 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид.
част за ответницата.
Ответницата Х.Б., чрез
назначения й особен представител адв. А. Ч. от ВТАК, е взел становище за
недопустимост на иска, т.к. към момента на сключване на двата договора за
продажба на наследство, респективно 07.08.2018 г. и 12.07.2018 г. процесният
недвижим имот вече е бил продаден и не е бил част от наследствената маса,
поради което счита, че за ищеца липсва активна процесуална легитимация за
водене на настоящия иск. На следващо място счита иска за неоснователен, т.к
заявява, че ответницата го е придобила по наследство и давност текла повече от
20 години. Посочва, че П.К. не е майка на ответницата, поради което
наследствените права купени с договора от 12. 07.2018 г. нямат никаква
родствена и правна връзка с нея по настоящото дело. Посочва, че поради различие
в имената на ответницата и посочената в удостоверенията за наследници Х.Б. е
налице липса на пасивна процесуална легитимация. Възразява също, че продавачите
на наследство не са установили собствеността на наследствените имоти, попадащи
в наследствената маса, поради което счита че горепосочените договори за
продажба на наследство не са с транслативен ефект. Счита, че процесният
недвижим имот не е единствен и иска от съда да задължи ищеца да посочи и
другите недвижими имот, включени в наследствената маса. Оспорва изцяло договор
за продажба на наследство от 12. 07.2018 г. и Договор за продажба на наследство
от 07.08.2018 г. относно съдържание и авторство. На последно място счита, че
определените от ищеца квоти не са правилно изчислени.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Видно от представения нотариален акт за
покупко-прдажба №***г. П.Д.Н. – баща на П.К. и Д.Г. е закупил процесния
недвижим имот. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
регулация №16, том I,
н. дело № 22/1970 г. Г. е признат за собственик на процесния недвижим имот, от
който чрез нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** е продал 2/ 3 ид.
части от имота на сина си Д.П.Г. и дъщеря си П.П.К.. След като П.Д. Г. почива
през 1998 г.
и сина му Д.П.Г. почива през 2013
г. П.К. остава единствен собственик на основание
покупко-продажба и наследствено правоприемство на делбения имот. П.К. почива на
18. 02. 2015 г.,
когато е и открито наследството ѝ.
С договори за продажба на наследство от
12. 07. 2018 г.
и от 07. 08. 2018 г./стр.
17 и 18 от делото/ ищецът е закупил от Л.С.Д./съпруга/, Б.И.А. и
М.И.Д./дъщери/, наследствения дял оставен от И. Х. Д., починал на 23.10.2016 г.
Д. е наследил делът си от първата си братовчедка – общата наследодателка на
страните П.П.К.. Д. е син на Х. Д. Г., който е брат на П.Д. Г., който е баща на
К.. С договор за покупко–продажба на наследство от 12.07.2018 г. и наследствено
правоприемство на продавачите ищецът се легитимира за съсобственик на 1/ 3 ид.
част от наследството оставено от П.К., получено от продавачите му на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН на общия им
праводател П.П.К., за установяване на което ищецът представя удостоверение за
наследници № РСТ18-ДИ09-33/10.04.2018 г. и РСТ19-ВК08-760/02.07.2019 г.,
издадени от длъжностното лице по гражданското състояние в Столична Община. От
същите е видно, че И. Д. е бил първи братовчед на П.К., починал е след нея,
поради което наследниците на И. са придобили съответната 1/ 3 ид. чсат от
наследството оставено от К. по право на заместване, но същевременно не могат да
се изключат според правилото на чл. 8, ал. 4 от ЗН. Видно от представените
удостоверения за наследници е, че П. не е женена, без деца. П. е имала брат
Д.П.Г., починал през 2013 г.,
който също не е женен, без деца, като през 2013 г. П. е наследила
неговата ид. част от недвижимият имот предмет на делбата. От своя страна баща
им П.Д. Г. е имал трима братя, чичовци на П.К.. Първият от тях К. Д. Г., като
видно от представеното удостоверение за наследници е починал през 1930 г., като не е оставил
деца и наследници. Вторият брат – Н. Д. Г., е починал през 1962, г. като е оставил
една наследница дъщеря му М.Н. Д. – неомъжена, без деца, починала преди
откриване на наследството през 1995
г. Следващият чичо на П. е Х., който е оставил три деца,
едното от които е ответницата по делбата Х. Х.Б., която на основание чл. 8, ал.
4 от ЗН е получила по наследство 1/ 3
ид. част от наследствения имот. Следващото дете на Х. е К. Х. Д., починал през 2004 г., който е оставил
наследници, който от своя страна е оставил наследниците посочени в
удостоверение за наследници изх. № 464/28.06.2019 г. издадено от дл. лице по
гражданското състояние при Община Д.. На основание чл. 8, ал. 4 ЗН същите
следва да се изключат от първите братовчеди на К. и не могат да наследят по
право на заместване, т.к. към момента на откриване на наследството техният
наследодател – чичото К., е бил починал, за разлика от случая на И. Х. Д.,
който е починал след П.К.. Ето защо следва да се приеме, че по съребрената
линия на бащата на К. /през баща ѝ П./ наследяват първата братовчедка
Х.Б. и наследниците на И. Д., на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН, които са
получили по 1/ 3 ид. част от наследствения имот, а останалите наследници следва
да се изключат, т.к. по - близкият по степен и низходящият на по – близкият по
степен изключва по-далечния по степен. В този смисъл ТР№3/30.12.1994 г. по гр.
д. № 3/94 на ОСГК на ВКС.
По съребрена линия на майката на П. – Й.М.Г. съдът установи следното: Видно от
горе-цитираното удостоверение е, че Й. е имала брат А.М.В. - разведен, без
деца, починал през 1958 г.,
сестра Д.М.М. - починала през 1984
г., която от своя страна е оставила трима наследника:
сина й А.М. - починал през 2011
г., Н.Г.Д. - починала през 1997 г., която също е
оставила наследници, който според правилото на чл. 8, ал. 4 ЗН следва да се
изключат от наследяването, т.к. се явяват изключени от третото дете на Д.М.
М.Г. К., която е първа братовчедка на П.К.. Видно от представения договор за
продажба на наследство от 07.08.2018 г. ищецът е закупил от К. 1/ 3 ид. част от
наследството оставено от П.К., поради което се явява съделител в имота предмет
на делба с общ дял 2/3 ид. части от наследството оставено от П.К..
Квотите в съсобствеността се определят от
нормата на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството,
като при откриване на наследството на 18. 02. 2015 г. са налични преживели
трима първи братовчеди, които наследяват по равно, а след това И. Х. Д.,
починал 23.10.2016 г. се наследява от своите низходящи, като квотите в
съсобствеността за Л. Д., Б. А. и М. Д.а са по 1/9 ид. част.
След като ищецът е закупил чрез договори
за продажба на наследство на основание чл. 212 ЗЗД съответните идеални части на
М.К. и наследниците на И. Д., то следва да се приеме, че притежава 2/ 3 ид.
части от делбения имот, а Х.Б. притежава 1/ 3 ид. част.
Неоснователно е възражението изложено от особения представител назначен на
ответницата Б., че същата е придобила процесния имот на основание давностно
владение. Същата получава дял от имота едва при откриване на наследството на К.
на 18. 02. 2015 г.
Дори да е владяла имота като добросъвестен владелец, да е отблъсвала владението
на останалите сънаследници, то срокът за придобивната давност не е изтекъл към
датата на предявяване на исковата молба. Възражението е неоснователно и следва
да се отхвърли. Неоснователно е и възражението, че Б.А., Л. Д.а и М. Д.а нямат
родствена връзка с П.К.. Видно от представените удостоверения за наследници е,
че К. е сестра на наследодателя на горе-посочените продавачи. Неоснователни са
и останалите възражения изложени в писмения отговор на исковата молба.
Договорите за продажба на наследство са с нотариална заверка на подписите,
вписани са в служба по вписвания гр. Г. Оряховица, поради което няма основание
материалната им доказателствена сила да не бъде зачетена от съда.
Ето защо при посочените квоти следва да бъде допусната делбата.
Така мотивиран и на
основание чл. 34 от ЗС и чл.344, ал.1 от ГПК, Горнооряховският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл. 34
от ЗС до съдебна делба между Ц.М.Ц., ЕГН ********** *** и Х.Х.Б., ЕГН
********** *** Тръмбеш, на следния:
- недвижим имот, находящ се в гр. Д.О., ул. ***, с УПИ парцел X-538,
одобрен през 1984 г.,
в квартал 105, представляващ: дворно място с площ от 273 кв. м., заедно с
построените в него къща с площ 148 кв. м., стопански сгради,подобрения и гараж
с площ 148 кв. м.,
при граници: на имота: на север и изток улици, на юг и запад Димитър Иванов
Диманов, за които е издадена скица №1354/06.08.2018 от дирекция „ТСУОС“ при
Община Г. Оряховица, като ДЯЛОВЕТЕ на съделителите са
:
Ц.М.Ц., ЕГН ********** –
2/3 ид. части и
Х.Х.Б., ЕГН ********** -
1/3 ид. част, от горе-описания имот.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизането му в сила, делото
да се докладва с оглед продължаване на делбата във втората фаза.
Препис от решението да се
връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: