Решение по дело №292/2017 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 19
Дата: 13 март 2018 г. (в сила от 31 март 2018 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20175550200292
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………/………...2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  - Г.                                                         Наказателен състав

На 23.01.2018г.

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО А.

Секретар Антоанета Делчева

 

като разгледа докладваното от съдия А. АН Дело № 292 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0447-000382 от 29.08.2017г. на М.Н.М. –Началник РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Н.Г.С. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП. 

 

В жалбата си и в с.з. – чрез пълномощник, жалбоподателя излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

 

По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 17-0447-000382/29.08.2017г.;  АУАН № 17-0447-000382/18.08.2017г. в оригинал;  Писмо с изх.№ 447р-7272 от 31.08.2017г.;от Началника на РУ на МВР Г. до ОДМВР С.З., сектор „Пътна полиция“ – С.З.; Вносна бележка YВ292506/15.09.2017г.; Писмо с рег.№ 447000-3671/20.09.2017г. на Началника на РУ на МВР Г. до Н.Г.С.; Справка с УРИ: 447р-7731/20.09.2017г. от Началник група „ОП“ Т.Г. при РУ на МВР Г. относно извършена проверка по възражение УРИ: 447000-3317/28.08.2017г. на РУ Г., до Началника на РУ на МВР Г.; Възражение с вх.№ 447000-3317/28.08.2017г. от Н.Г.С. *** до началника на РУ гр.Г.;  Справка – 3 /три/ листа; Заявление с рег.№ 447000-3137/12.08.2017г. от В.П.П.до Началника на РУ Г.; Докладна записка  УРИ: 447р-6763/13.08.2017г. относно посетен сигнал за ПТП от РУ Г. до Началника на РУ Г.;  Обяснение – 2 /два/ броя; Протокол за доброволно предаване; Докладна записка относно оказана съдействие на РУ Г. с рег.№ 327р-6741/29.08.2017г. от мл.инсп.Д. Д. до Началника на РУ Р.; Уведомително писмо с рег.№ 447000-3676/20.09.2017г. от Началника на РУ Г. до В.П.П.; Справка с рег.№ 447р-7736/20.09.2017г. относно проверка по преписка с № 447000-3137/12.08.2017г. от мл.ПИ Б.К. ***;  Заявление с рег.№ 447000-3137/12.08.2017г. от В.П.П.до Началника на РУ Г.; Докладна записка с УРИ: 447р-6763 от 13.08.2017г. относно посетен сигнал за ПТП от Началник група „ОП“ при РУ Г. до Началника на РУ на МВР Г.; Обяснение от Н.Г.С.; Обяснение от Д.Н.Д.; Протокол за доброволно предаване; Писмо с рег.№ 447р-7145:29.08.2017г. на началника на РУ Г. до началника на ІІ-ро РУ С.З., ведно с 1 /един/ брой призовка; Писмо с рег.№ 447р-7145/29.08.2017г. на Б.К. *** до Началника на ІІ-ро РУ С.З., ведно с 1 /един/ брой призовка; Обяснение от Д.П.М.;  Писмо с рег.№ 447р-7119/28.08.2017г. на Началника на РУ Г. до Началника на РУ Р.;  Докладна записка с рег.№ 327р-6791/29.08.2017г. на мл.инсп.Д.Д. при РУ Р. до Началника на РУ Р.;  Служебна бележка от 14.02.2012г. на М.Н.М., издадена от Началник „ЧР“ при ОД на МВР – С.З. и Заповед с рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата от  министър В.Радев при МВР.

 

Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. - съставил АУАН, св.Р.С.Ш., св.И.К.П., Д.П.М. и св.Б.Т.К..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 805972 от 18.08.2017г. е констатирано, че на 12.08.2017г., в 20.10 часа, в с.О., общ.Г., по ул.М.Г. до бензиностанция „Г.”, Н.Г.С. с ЕГН ********** управлява лек автомобил „М.” с рег. № *******, нейна собственост, като участник в ПТП на 12.08.2017г. с лек автомобил „Ф.В.” с рег. № *******, напуска произшествието-без да изчака компетентните органи на МВР. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.123, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗДвП.

Н.С. подписала съставения й АУАН и получила срещу разписка препис от него. В законоустановения срок депозирала своите възражения по него – че тя няма вина за настъпилото ПТП, че тя е потърпевша, както и че е имало само минимални материални щети по автомобилите и водачът на другия автомобил не е имал претенции към нея.

Въз основа на така съставения АУАН с бланков № 805972 от 18.08.2017г. и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП. 

Наказателното постановление е връчено на 15.09.2017г. видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата на 19.09.2017г. видно от входящия регистрационен номер на АНО.

По доказателствата:  

 

  Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема за безспорно установена. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Разпитаните в хода на съдебното производство - в качеството им на свидетели по делото – Д.Н.Д., св.Р.С.Ш., св.И.К.П. и св.Б.Т.К., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Макар и по-пестеливо, описаната в АУАН фактическа обстановка бе потвърдена и от св.Д.М..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични, без съществени противоречия по между си и кореспондират, както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

 

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление М.Н.М. –Началник РУ-Г. е компетентно длъжностно лице да издава НП.

 

При издаване на АУАН и наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При ангажирането на административно наказаталена отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя и препятстват съдебния контрол върху издаденото НП. Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми. Необходимо е да има единство в съдържанието на АУАН и НП и то следва да възпроизвежда, както посочените в АУАН законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на конкретното нарушение. Изискването на закона е да има идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, възприети в НП. ЗАНН в чл.57, ал.1, т.5 задължава административно наказващият орган, освен в АУАН, да опише отново нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АУАН е средството за констатиране на извършеното административно нарушение, но наказанието се налага от АНО с издаването на наказателно постановление - след като е извършена преценка по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Значението на НП е много по-голямо от това на АУАН, тъй като това е крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и като такъв той следва да даде отговор на всички въпроси от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е нарушението, в какво се изразява то, кой го е извършил, виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е наложената санкция. Ето защо и законът предвижда по-строги изисквания за неговата редовност в сравнение с АУАН и не е предвидена възможност за санирането му при наличие на допуснати нередовности в неговото съдържание.

 

Като законова норма, която е била нарушена е посочен текстът на  чл.123, ал.1, т.2, б.”б”от ЗДвП. Същият текст вменява в задължение на водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. От доказателствата по делото не се установи при причиненото ПТП да са пострадали хора. Напротив - от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установи безспорно, че се касае единствено за причинени имуществени вреди, като в този смисъл съдът намира, че посоченият текст е неприложим в конкретната фактическа обстановка. Задълженията на водач, който е участник в ПТП с причинени само имуществени вреди са уредени в чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. Този текст не е посочен, нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление. Предвид това съдът намира, че е налице нарушение на процесуалните правила - тези по чл. 43 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и наказателното постановление. Разминаването в словесното описание на нарушението и посочените законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно константната съдебна практика, безспорно е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Касае се за тежък порок на наказателното постановление в тази му част, който не би могъл да бъде отстранен на по- късните фази на процеса, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Доколкото от произшествието не е имало пострадали лица и въобще липсват такива фактически твърдения в обстоятелствената част на АУАН и НП, то за жалбоподателя не е възникнало и задължението по  чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерство на вътрешните работи.

С оглед на констатираното противоречие между приетите за осъществили се факти и хипотезиса на правната норма под която същите са субсумирани, от една страна е налице нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като същото не е в състояние да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано, а от друга страна е налице драстично противоречие между установените факти и материалноправната норма, под която същите са подведени, което от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото отново пряко накърнява правото на защита на санкционираното лице.

Ако се приеме, че нарушителят е осъществил фактите, описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, то същите сочат на извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която норма съдържа три самостоятелни състава на административно нарушение. Обратно, ако се приеме, че наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението, именно по  чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДвП, то тогава фактите, изложени в наказателното постановление, не са от естество да обосноват извод за осъществен състава на нарушението, съдържащо се в тази правна норма.

По изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан въпросът дали са осъществени съставите на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на нарушителя, тъй като е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено и неотстранимо.

 

С оглед гореизложеното, съдът намира, че допуснатите в процедурата на издаването на НП, пропуски и несъответствия са съществени и водят до неговата незаконосъобразност като същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

 

Предвид изложените мотиви, РС - Г., на основание чл.63. ал.1 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0447-000382 от 29.08.2017г. на М.Н.М. –Началник РУ-Г., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на МВР, с което на Н.Г.С. с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..          

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................

/Хр. А./