Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град Шумен, 25.09.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря В. Русева
и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП
като разгледа докладваното от административния съдия Р.
Цветкова КАНД №191 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано
по касационна жалба от ОД на МВР град Шумен чрез гл. юрисконсулт И.С., срещу
Решение №41/29.07.2020 г. по АНД №23/2020 г. на Районен съд град Велики Преслав.
В жалбата си касаторът излага доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с
приложимия материален и процесуален закон. Твърди се, че неправилно решаващият
съд е приел, че доколкото управляваното ППС не е било регистрирано, то това ПС
не отговаря на изискванията на закона за сключване на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", респективно санкционираното
лице не е извършило вмененото му административно нарушение. Според касатора
този извод противоречи на чл.481 ал.3 от КЗ и чл.489 ал.5 от КЗ, според които
норми е налице задължение за водачите да сключат застраховка по реда на КЗ за
всички МПС, движещи се по отворени за обществено ползване пътища, независимо
дали са регистрирани. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния
акт изцяло, включително и в частта за разноските и за постановяване на друг акт
по съществото на спора, с който да бъде потвърдено процесното НП, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответната страна Д.Т.Д., редовно призован,
за него се явява адвокат Д. Д. при ШАК, редовно упълномощен, който оспорва
касационната жалба като неоснователна и моли Решението на РС град Велики
Преслав да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211 ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е отменил Наказателно
постановление №19-0323-000820/14.10.2019 г. на Началника на РУ град Велики
Преслав към ОД на МВР град Шумен, с което на Д.Т.Д. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, за нарушение по
чл.438 ал.1 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание «глоба» в размер на
250.00 лв., както и е осъдил наказващия орган да заплати на санкционираното
лице направените по делото разноски в размер на 80.00 лв.
По делото безспорно е установено, че
ответната страна е санкционирана за това, че на 24.09.2019 г. в с.Троица, на
ул.Хан Аспарух, до дом №1, управлявал собственото си четириколесно МПС, марка „...“,
модел ..., без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". За описаното нарушение срещу ответника
е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на
24.09.2019 г. за нарушение на чл.483 ал.1 от КЗ, а въз основа на него е
издадено и процесното НП.
Районният съд е
установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е
посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянието не съставлява административно
нарушение по приложения административнонаказателен състав по 483 ал.1 т.1 от
КЗ, тъй като не е установено санкционираното лице да е собственик на МПС и
същото не е регистрирано за движение на територията на Р България. С оглед на
това е отменил процесното НП.
Настоящата
касационна инстанция не споделя така изведените правни изводи на решаващия.
На първо место
пред въззивната инстанция не е било налице спор по отношение собствеността на
процесното МПС. Изрично както в АУАН, така и в НП, е посочено, че нарушителят е
санкциониран като притежател и собственик на МПС, което МПС е управлявал при
установяване на нарушението. Тези факти не са оспорени от нарушителя пред
въззивната инстанция. Независимо от това обаче, кс оглед представените от
касатора писмени доказателства в тази насока, ведно с касационната жалба,
безспорно се установява, че ответникът е собственик на ССТрактор – марка „...“, модел ..., съгласно Договор за покупко-продажба от
18.03.2014 г. и приложена фактура от същата дата.
Основният спор в
настоящото производство се свежда до това дали собственика на МПС, което не е
регистрирано за движение на територията на Р България по надлежния ред,
осъществява нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и съответно може да му бъде
ангажирана отговорността по реда на чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ
Настоящата
касационна инстанция, с оглед събраните по делото доказателства, намира, че ответникът
е нарушил чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, доколкото като притежател на МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не
е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Деянието на нарушителя правилно е квалифицирано от
наказващия орган като съставомерно по чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ и същото не представлява маловажен случай.
Неоснователно и
лишено от законова предпоставка е твърдението на санкционираното лице, че не
дължи сключване на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
за процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано. Възприемането на подобно
тълкуване би довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните
собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от
тях превозни средства, съответно лицата, които управляват такива автомобили,
спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС.
Чл.483 ал.1 т.1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са спрени от движение,
тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата, отворени за
обществено ползване (арг. от чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче водачът управлява
неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението
за сключване на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".
В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът е придобил процесното МПС на
18.03.2014 г. и към момента на проверката - 24.09.2019 г. още не е
регистрирано. Следователно повече от пет години собственикът не е изпълнил
законовото си задължение да регистрира МПС, което подлежи на регистрация за
движение на територията на Р България и което управлява, поради което не може
от противоправното си поведение да черпи права.
Касационната
инстанция приема, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното
административно наказание „глоба“, доколкото го е определил във фиксирания от
законодателя абсолютен размер, при липса на каквито и да било основания за
квалифициране на деянието като маловажен случай. С оглед на това размерът на
наложеното административно наказание се явява определен при съблюдаване на
правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и
на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.
В обобщение на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон и като
такова следва да бъде отменено изцяло. Доколкото делото е изяснено от
фактическа страна следва да бъде постановено друго решение по съществото на
спора, с което да бъде потвърдено процесното Наказателно
постановление №19-0323-000820/14.10.2019 г. на Началника на РУ град Велики
Преслав към ОД на МВР град Шумен, с което на Д.Т.Д. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, за нарушение по
чл.438 ал.1 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание «глоба» в размер на
250.00 лв.
С оглед изхода
на спора и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира на основание на чл.63 ал. 3 от ЗАНН, че следва
ответникът Д.Т.Д. да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР Шумен сумата в размер на 100.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №41/29.07.2020 г.,
постановено по АНД №23/2020 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0323-000820/14.10.2019 г. на Началника на РУ град Велики
Преслав към ОД на МВР град Шумен, с което на Д.Т.Д. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, за нарушение по чл.438
ал.1 т.1 от КЗ, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 250.00
лв.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. ***, с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в
размер на 100.00 /сто лева / лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.09.2020г.