РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Габрово , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500046 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Х. Е. Х., подадена чрез
пълномощника адв.Б. срещу постановеното решение на Габровски районен
съд по гр.д.№471/2020г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното от първоинстанционния съд решение ,с
което е уважен предявеният от ищеца «Енерго - Про Продажби «АД иск по
чл.422 ГПК. Жалбоподателят се позовава на допуснато от
първоинстанционния съд нарушение по чл.236,ал.2 ГПК. Твърди се наличие
на противоречиви изводи на съда ,както и несъобразяване със заявеното от
вещото лице в с.з. на 03.11.2020г. Оспорва се исковата претенция като
недоказана и неоснователна.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение , ведно със
законните последици.
Ищецът е оспорил въззивната жалба като неоснователна по
съображения, подробно изложени в писмения отговор.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства
1
и наведените от страните доводи,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна , срещу
подлежащ на обжалване акт и e процесуално допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него
първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.422 ГПК, като е
признал за установено по отношение на ответника Х. Е. Х. , че за потребена
електроенергия за обект с абонатен номер ***, с адрес гр. Г., ул. “М.П.” №
**, за периода 19.04.2019г. - 22.07.2019г. , ДЪЛЖИ на ищеца “ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, главница в размер на 216.81 лева , ведно със
законната лихва от 30.10.2019г. и лихва за забава за периода 10.05.2019г. –
17.10.2019г. в размер на 8.12 лева , за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 5918/31.10.2019г. по ч. гр. д. № 2068/2019г. по описа на Габровски РС, на
осн. чл. 422 от ГПК.
Не са допуснати от първоинстанционния съд твърдените от
жалбоподателя нарушения по чл.236,ал.2 ГПК.
Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства,
въз основа на които е направил законосъобразни и обосновани изводи от
фактическа и правна страна по предмета на спора.
Предмет на предявения иск по чл.422 ГПК е установяване
съществуването на вземане на ищеца „Енерто-Про Продажби „АД от
ответника по делото Х.Х. за сумата 235.81 лева главница за незаплатена
електроенергия по фактури, издадени в периода 19.04.2019г. – 22.07.2019г. и
сумата от 8.12 лева лихви за забава върху главницата за периода от
10.05.2019г. до 27.10.2019г., за което вземане е издадена заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 2068/2019г. по описа на Габровски районен съд. Съгласно
изложените в исковата молба твърдения, ищецът основава дължимостта на
процесните суми на съществуващо между страните правоотношение за
продажба на ел.енергия за обект с абонатен № ***, находящ се на адрес гр.
Г., ул.”М. П.” , по което правоотношение ответникът е клиент на ищцовото
дружество,с клиентски №***. В обстоятелствената част на исковата молба,в
табличен вид е индивидуализирано вземането по всяка една от процесните
фактури и начислената лихва за забава към 17.10.2019г.
Възражението, поддържано от ответника чрез неговия пълномощник ,за
недоказаност на исковата претенция ,се основава на твърдения относно
наличието на несъответствие в адреса ,посочен в исковата молба,за който се
претендира ,че е възникнало вземането и посочения в приложените фактури
,както и заявеното от вещото лице в с.з.
От събраните по делото доказателства се установява,че в процесните
фактури, на които ищецът основава вземането си, индивидуализирането на
обекта е извършено с посочване на абонатния номер - ***,електромера,от
който е отчетена ел.енергията -**, и адреса на обекта, като за такъв е вписан
: гр.Г.,ул.”М.П.”№**
2
От приложените писмени доказателства се установява,че на
ул”М.П.”№**в гр.Г. ответникът притежава апартамент ,с прилежащи части:
на сутерена - стая №** заедно маза №**, и таван№** ,индивидуализирани в
приложеното по делото решение на ГРС по гр.д.№1920/2017г., по силата на
което след прекратяване на брака този недвижим имот е предоставен в
изключителна собственост на ответника .В решението имотът е посочен с
административен адрес в гр.Г., ул.”М.П.”№**
Не се твърди и не се установява по делото ответникът да е собственик
на друг жилищен имот на ул.”М.П.”№**,гр.Г.
От представеното по делото заявление №4683860 от
08.11.2017г.,подадено от ответника до „Енерто Про Продажби”АД за
продажба на електрическа енергия , се установява,че абонатен№***е за
обект: апартамент в гр.Г., ул.”М.П.”№**, който абонатен номер съответства
на посочения в процесните фактури и на административния адрес в тях ,на
който са изпратени на ответника.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
СТЕ се установява,че при извършен на 23.10.2020г. оглед на място вещото
лице е констатирало,че в стаята на ответника,на приземния етаж ,като
консуматори има включени едно осветително тяло с лампа и една
циркулационна помпа към термична инсталация отопление на жилище. Тези
консуматори се захранват от ел.инсталация, идваща от жилището на
ответника .Електромер №***при огледа отчита консумация на ел.енергия.
Електромер №***е с прекъсната токова намотка и не отчита консумация на
електроенергия. От дадените пояснения в с.з. от вещото лице се установява,че
е преустановено отчитането на ел.енергия за стаята и апартамента
,притежавани от отвеника ,през два електромера: за стаята – с електромер
№***, а за апратамента,който се води №2, но са с един и същи адрес –
електромер №***, като за стаята и апратамента електрическата енергия се
отчита през един електромер - с №***. Процесните фактури са за стая-
апартамент №2. Този извод вещото лице е обосновавло с посочения номер на
електромера във фактурите. Съгласно заявеното от вещото лице в с.з. ,
електромерът за стаята е прекъснат и това е направено от ЕРП Север преди,
след като абонатът е повдигнал въпроса защо му начисляват такива големи
суми. Адресът на абоната е апартамент №1 ,а консумираната ел.енергия се
отчита за ап.2.
Както в депозираното заключение на СТЕ,така и от направените
изявления в с.з. в първоинстанционното производство ,вещото лице не твърди
,че има два отделин обекта – апартамент №1 и апартамент №2, с различни
абонати и различни средства за техническо измерване,от които се отчита
ел.енергията и че в случая е допуснато объркване и процесните фактури са
издадени за друг обект,а не за този, собственост на ответника. От заявеното
от вещото лице в с.з. на 03.11.2020г. такъв извод не може да се направи.
Вещото лице е посочило,че има несъответствие в номера на апартамента на
ответника ,който е в адреса му като абонат и този,за който се сочи във
фактурите за обекта, но касят същия електромер ,с който се отчита
консумираната от обекта на ответника ел енергия – стая и апртамент на
3
ул.”М.П.”№**. От това несъответствие в номерацията следва соченото от
вещото лице объркване , а не че има два различни обекта, с различни
собственици и различни електромери,от които се отчита потребената
ел.енергия и че не е установено фактурираната с процесните фактури
ел.енергия да е за обекта на ответника на ул.”М.П.”№**. Няма направени от
вещото лице твърдения,че за апартамента на ответника не е видял
консумирана ел.енергия за исковия период.От изложеното в с.з. на
03.11.2020г. ,посочените номерации на апртамент като №1 и №2 от вещото
лице, е видно,че е във връзка с установеното несъответствие между адреса
,на който се води абоната –ап.1 и този,на който консумираната ел.енергия се
отчита – ап.2,и че със завяеното ,че „за ап.№1 начислена консумация не съм
видял”, не е обосновавал твърдения ,че по процесните фактури отчетената от
посочения електромер електроенергия е за обект,който не е на ответника
.Също така ,отразеното в протокола от с.з. на 03.11.2020г.,че „стаята не
отчита” е пояснено от самото вещо лице със следващото изречение от
протокола :”електромерът е прекъснат за стаята”. Това отчитане е имано
впредвид от вещото лице, видно и от отразените в СТЕ констатации,че при
огледа на 23.10.2020г. в стаята на приземния етаж е имало включени
консуматори , които се захранват от проводник, идващ от ел.инсталацията от
жилището на ответника и че електромер №***е прекъснат и не отчита
консумация. От заключението на СТЕ,което не е оспорено, се установява,че
електромер №**отчита ел.енергия от обекта ,притежаван от ответника на
ул.”М.П.”№**– стая и апартамент, които се отчита през един и същи
електромер, което е потвърдено от вещото лице и в с.з. на 03.11.2020г.
С оглед събраните по делото доказателства, възражението на ответника
за недоказаност на исковата претенция относно обекта,за който се отнасят
процесните фактури, е неоснователно. Във фактурите има разминаване
относно номера на апартамента ,посочен в административния адрес на
клиента и този,на който се намира обекта ,за който е отчетена потребена
ел.енергия от СТИ – в административния адрес е посочен апартаманет №1 на
ул.”М.П.”№**, а в адреса на обекта- ап.№2 на ул.”М.П.”№**.Това
несъответствие, при събраните по делото доказателства,не сочи,че обектът,за
който е фактурирана ел.енергията по процесните фактури, е различен от
този,на който ответникът е собственик, тъй като индивидуализацията е
направена и чрез посочване на абонатния номер и СТИ, а чрез тях се
установява, че това е изменно притежавания от ответника обект на
ул.”М.П.”№**,в гр.Г., с административен адрес на имота: ул.”М.П.”**
,съгласно данните в приложеното по делото решение на ГРС по гр.д.
№1920/2017г. Това се потвърждава и от констатациите на СТЕ,че за стаята и
апартамента отчитането на ел.енергията става през един електромер, с
посочения в процесните фактури номер. Това фактическо положение е
известно на ответника ,като собственик . Вещото лице не е твърдяло, нито
има такива доказателства,че процесните фактури касаят консумирана
ел.енергия за обект на ул.”М.П.”№**, гр.Г., който не е на ответника.
На основание изложеното, въззивният съд прие,че жалбата е
неоснователна,а обжалваното първоинстанционно решение,с което
предявеният иск по чл.422 ГПК е уважен ,като законосъобразно и обосновано,
4
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК жалбоподателят
следва да заплати на ищеца за въззивното производство разноски в размер на
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №375 от 16.11.2020г. по гр.д.№471/2020г. на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Х. Е. Х., ЕГН**********, от гр.Г.,ул.”М.П.”№** да заплати
на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс -Г, сумата от 100лв. разноски по делото за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5