РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20203110110517 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЛЮБ. Г. Ц., с ЕГН ********** и
адрес гр. *, обл.*срещу СТ. Н. СТ., с ЕГН ********** и адрес: с. * за приемане на
установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед № */03.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6528/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, за следните парични суми:
сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по устен договор за заем
от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в
съда – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 630 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
23.06.2015 г. до 16.06.2020 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
През 2014 г. ответницата споделила с ищеца за наличие на финансови затруднения
с упражняваната от нея търговска дейност и предстоящо установяване на нейния син в
чужбина, поради което му поискала заем в размер до 2000 евро.
Постигнали уговорка да не се заплаща лихва, като такава щяла да се дължи при
невръщане на сумата в седемдневен срок от датата на поканата от страна на ищеца.
Сумата от 1310 евро била преведена чрез няколко банкови превода в полза на
ответницата в периода от 28.10.2014 г. до 16.03.2015 г.
По молба на ответницата, ищецът превел по банкова сметка на нейния син *сумата
от 200евро на 27.01.2015г., и 400 евро на 30.01.2015г., тъй като бил финансово затруднен.
Така сумата, която предоставил по сключения устно договор за заем възлизала на 1910 евро.
1
Твърди, че на 23.06.2015 г. посетил работното място на ответницата и я поканил
устно да изпълни задължението си по договора за заем от 28.10.2014 г.като върне всички
предадени суми в общ размер на 1910евро, така и сумата от 2030 евро получена от нея в
брой съобразно разписка по договор за заем от 15.05.2015 г.
Твърди още, че ответницата обещала да върне сумите по двата договора за заем в
четиринадесетдневен срок от 23.06.2015г., тъй като не разполагала с парите. Излага, че в
края на разговора им обаче ответницата отказала да върне парите, поради което на същата
дата ищецът отправил нотариална покана за връщане на 1310евро, която покана ответницата
отказала да получи.
Предадената в заем сума от 1910 евро не била върната и до момента на
предявяване на исковете, както и лихвата, дължима за периода от поканата, поради което
подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед
за изпълнение срещу ответницата. Поради възражение срещу издадената заповед за ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Ответницата твърди, че през 2014 г. се запознала с ищеца във връзка с работата си
като дистрибутор на био продукти – хранителни добавки. Излага, че на ищеца била
изготвена програма за прием на тези продукти в период на поне шест месеца, поради което
било договорено да му бъдат изпращани във *на посочен от ищеца адрес, където последния
работел. С оглед спестяване на разходи и извършване на преводите разкрила на сметка в
Банка ДСК, която закрила по-късно.
Настоява се, че всички преведени суми са за получени от ищеца хранителни
добавки.
Твърди, че след проведена съвместна екскурзия и поради отказ от страна на
ответницата за поддържане на близки отношения между страните, ищецът отправил искане
за връщане на сумите за закупените био продукти. Оспорва твърденията на ищеца, че не е
имала възможност да вземем заем от банкови институции, позовавайки се на сключени
договори за заем с * в същия период. Оспорва и валидността на втория договор за заем,
предмет на друго производство. Сочи, че на 28.10.2014 г. не е имала нужда от средства за
сина , тъй като същият заминал на 22.01.2015 г. за Англия, като отделно намира претенцията
за заплащане на 600 евро, предадена в полза на трето лице – * за неоснователна спрямо нея.
Отрича да се е срещала и да е получавала покана за връщане на сумите на 23.06.2015г.
В открито съдебно заседание страните, лично и чрез проц. представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С отговора на исковата молба е представено копие извлечение от договор от
23.10.2008г., по силата на който ответницата е изпълнявала дейности като дистрибутор на
продукти с търговско наименование „Vision” /л.32/
При справка в публично достъпния Търговски регистър се установява, че от
10.07.2014г. до датата на постановяване на настоящето решение ответницата е едноличен
собственик на капитала и управител на „*Д.
Справка от Търговски регистър е приобщена и към доказателствата по делото /л.91-
93/.
На 19.05.2015г. е сключен договор за заем, по силата на който ответницата е
2
получила сума в размер на 1200 лева от „*за срок от 12 месеца при уговорено връщане на
сумата на 12 равни месечни вноски в размер на 126.27 лева и годишен процент на разходите
по договора 47.02% /л.33-45/.
За установяване на твърденията си за начина, по който е предоставил заемните
суми на ищцата и размера на преводите, ищецът е представил копие от извлечение от
банкова сметка за периода от 28.10.2014г. до 16.03.2015г., придружено с превод на
български език /л.55-78/.
Съгласно представеното извлечение са налице следните преводи на суми по
банкова сметка на ответницата С.С. и нейния син *:
На 28.10.2014г. сума в размер на 100 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“;
На 25.11.2014г. сума в размер на 150 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“;
На 21.12.2014г. сума в размер на 60 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“;
На 29.12.2014г. сума в размер на 300 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“;
На 14.01.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“;
На 27.01.2015г. сума в размер на 200 евро преведена по банкова сметка на *в с
основание „превод“;
На 27.01.2015г. сума в размер на 90 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“;
На 02.02.2015г. сума в размер на 400 евро преведена по банкова сметка на *с
основание „превод“;
На 11.02.2015г. сума в размер на 50 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“ и
На 13.03.2015г. сума в размер на 160 евро преведена по банкова сметка на С.С. с
основание „превод“.
По посочения начин ищецът е превел по банкова сметка на ответницата сума в общ
размер на 1310 евро в периода от 28.10.2014г. до 13.03.2015г. и по банкова сметка на нейния
син *сума в размер на 600 евро в периода от 27.01.2015г. до 02.02.2015г.
На 23.06.2015г. ищецът е отправил нотариална покана до ответницата за връщане
на сума в размер на 1300 евро, дължима по договор за заем от 28.10.2014г. и сума в размер
на 2030 евро получена в брой от ответницата на 15.05.2015г. /л.9/.
Нотариалната покана е връчена на 23.06.2015г. при удостоверен отказ от страна на
ответницата да я получи, като определения с поканата срок за връщане на сума в размер на
1300 евро по договор за заем от 28.10.2014г. е изтекъл на 07.07.2015г.
За изясняване на фактите по делото и основанията, на които са извършвани
преводи от страна на ищеца, на страните са допуснати гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите *, К. Т. Д. и *.
Свидетелката *твърди, че познава страните, тъй като със сина на ответницата били
гаджета. По това време ответницата държала магазин и имала приятелски отношения със
собственика на съседния магазин. Един ден този господин дошъл заедно с ищеца в магазина
на ищцата и така свидетелката се запознала и с ищеца. Ищецът идвал няколко пъти на гости
и ответницата му споделила, че нейния син *и свидетелката имат намерение да заминават за
3
*, където да се установят и да започнат работа. Тъй като ответницата нямала възможност да
помогне финансово за заминаването, тя помолила Любен да и услужи с пари на заем за да се
покрият разходите за заминаването – самолетни билети и средства в брой за храна. Една
вечер ищецът бил на гости и ответницата го попитала пред сина си и свидетелката дали има
възможност да им помогне. Двамата се разбрали, но свидетелката не знае за каква сума и
какво точно са се разбрали. Когато заминали за * свидетелката и сина на ответницата спали
и живели на летището три дни. Не им била осигурена първоначално предложената работа в
*, след което те отишли в *, но никой от приятелите и познатите им там не се отзовал с
намиране на квартира и те останали на летището в *. След тези три дни на летището
Николай се обадил на ответницата за да помогне за прибирането им. Тя казала, че ще се
свърже с ищеца и ще го помоли за помощ с още пари. По-късно ответницата позвънила на
сина си и му казала, че е предоставила банковата му сметка на ищеца, който ще преведе
пари по нея. Ищецът направил превод по банковата сметка на сина на ответницата и
последния и свидетелката си намерили квартира и работа, но нещата между тях не
потръгнали и се разделили. Свидетелката си тръгнала от *на 22.03.2015г. Когато се
прибрала в *, свидетелката поискала да си вземе личните вещи, тъй като сред тях имало
документи, необходими за да продължи образованието си. Ответницата казала на
свидетелката, че е взела заем от ищеца в размер около 2000 евро и иска половината от тази
сума да бъде върната от свидетелката. За да си вземе нещата свидетелката дала на
ответницата сума в размер на 1500 лева. След тази среща свидетелката потърсила ищеца за
да разбере каква сума е дал той на ищцата. Ищецът дошъл във *и заедно със свидетелката
отишли при ответницата в нейния магазин. Ищецът поискал от ответницата да му върне
парите, които е получила. Тя казала, че ще ги върне, но и трябва време, защото сумата не е
малка. Ищецът казал, че иска да му върне сумата в срок до две седмици, но ответницата
отвърнала, че за две седмици няма как да стане и нищо няма да му върне. Ищецът останал
много афектиран от разговора и казал на свидетелката, че е пуснал нотариална покана.
Сумата за пътуването на свидетелката и сина на ответницата била предоставена по банков
път на ответницата, но свидетелката не заявява, че не знае конкретен размер на сумата и
дали е предоставена наведнъж или на части. Твърди, че не си спомня с колко пари са
тръгнали за Англия. Докато бедствали там получили веднъж 200 евро и втори път 400 евро
от ищеца. Ответницата заявявала пред свидетелката, че е взела заем в размер на 2000 евро от
ищеца за пътуването Англия и иска половината от тази сума да бъде възстановена от
свидетелката. Към него момент ответницата била дистрибутор на хранителни добавки и
предлагала такива на ищеца, но свидетелката не знае дали той е закупувал и ползвал такива.
В показанията си свидетелят Д. заявява, че познава страните. С ищеца се познавал
от 2000г., когато били заедно в *, а с ответницата имали съседни магазини. Свидетелят
твърди, че е ходил заедно с ответницата до банкови институции за да получава банкови
преводи от ищеца поне два пъти. Чувал, че ответницата продава хранителни добавки, но не е
присъствал на такава продажба и не знае ищецът да е ползвал такива. Свидетелят не е
присъствал на разговор, в който ответницата да е поискала пари на заем от ищеца и не знае
какво е било здравословното състояние на ищеца и дали е ползвал хранителни добавки.
Бизнесът на ответницата не вървял добре. Синът на ответницата се казвал *, а приятелката
му *. *се прибрала първа от *и след това не поддържала връзка с *. Галя се познавала с
ищеца, тъй като той им изпратил пари да се приберат от *, когато били на летището и
нямали пари.
Свидетелят Ге* твърди, че познава ответницата от 2002-2006 г., а ищеца е виждал
два пъти в нейния магазин през 2014г. Ответницата имала магазин на ул. „*“. Свидетелят
изготвил за ищеца програма за прием на хранителни добавки. Ищецът бил доведен от общ
познат или приятел на страните, който също имал магазин в близост до този на ответницата.
Свидетелят бил регистриран към компания за хранителни добавки, бил от обучаващите и
можел да регистрира хора за да купуват с намаление. На ищеца била направена анкетна
4
карта и след това изготвена програма за разширени вени на крака за период от шест до десет
месеца. Ответницата била нова и затова свидетелят и помагал. Схемата за разширени вени
включвала три –четири продукта на месец, била изработена от Медицинска академия и
някой месец се пиели по два продукта, а в друг по четири, като средната цена на месец била
между 80 и 160 лева. Единичната бройка на продуктите за месец била между 40 и 80 лева.
Свидетелят пазарувал на едро продуктите и ги носел на ответницата. Ответницата давала на
свидетеля пари за поръчките си. Твърди, че два или три пъти е ходил с ответницата за да
изпраща продукти на ищеца по пощата до Финландия. Когато ищецът се върнал в България
се похвалил, че има резултат и крака не го боли. Почерпил и казал, че е много доволен от
резултата. Дори след това продължил месец или два да взема директно от ответницата
добавките да пие, защото свидетелят му казал, че е хубаво за профилактика да продължи.
Свидетелят изготвял програми за над 2000-3000 човека, но си спомнял за ищеца, защото
имало страхотен и траен резултат. Изготвянето на програмата било през лятото на 2014г., а
приема на същите от ищеца можело да продължи до декември 2014г. или януари, февруари
2015г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предпоставките за допустимост на специалния установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК се установяват от ч.гр. д № 6528/2020г. по описа на ВРС. В
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания, като ответницата
е възразила срещу дължимостта на същите в законоустановения срок. На ищеца е указана
възможността да предяви иска в едномесечен срок, които указания са изпълнени.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата
на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази
разпоредба определение е видно, че договора за заем е реален договор. Реален е договора,
чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които
са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са
първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на
договора заем носи ищецът в производството.
С оглед изложените от страните твърдения в исковата молба и отговора по нея, съдът
е разпределил доказателствената тежест за тези твърдени факти. В тежест на ищеца е
възложено да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
действително правоотношение по договор за паричен заем, респективно предаване на
сумата, размера на предоставената в заем сума, както и поставянето на ответницата в забава
по отношение на задължението за връщане на сумата. В тежест на ответницата бе да
установи въведените от нея възражения, че сумите описани в исковата молба са получавани
от нея за закупуване на хранителни добавки и изпращането им на ищеца.
От представеното от ищеца извлечение от негова банкова сметка се установява, че в
периода от 28.10.2014г. до 13.03.2015г. е превел посредством осем отделни банкови превода
сума в общ размер на 1310 евро по банкова сметка на ответницата, както и в периода от
27.01.2015г. до 02.02.2015г. е превел по банкова сметка на Н*, син на ответницата, сума в
общ размер на 600 евро.
Основанието посочено от ищеца при извършените от него преводи е само „превод“
(„prevod”), като между страните съществува спор какво е действителното основание за
извършване на тези плащания – ищецът твърди, че плащанията са в резултат на постигнато
съгласие за предоставяне на безлихвен заем в размер до 2000 евро, а ответницата твърди, че
сумите са постъпвали по нейната банкова сметка като цена за изпращани от нея до ищеца
хранителни добавки.
5
В подкрепа на твърденията на ищеца за наличието на уговорка за заем и за връщане
на получените суми от ответницата са показанията на свидетелката Г*. В същите
свидетелката разказва за непосредствените си възприятия на разговор, в който ответницата е
попитала ищеца дали може да и услужи с пари на заем за да може тя да помогне за
заминаването на сина си и свидетелката в *. Отново преки и непосредствени са
възприятията на свидетелката за проведени разговори между ответницата и нейния син Н*,
след което по сметката на последния са постъпили суми в общ размер на 600 евро.
Постъпването на суми по сметка на трето за настоящия спор лице е именно в резултат на
постигнато съгласие между ищецът и ответницата за сключване на договор за заем, като
ответницата изрично е казала на сина си, че ще приказват за връщане на парите когато си
стъпят на краката, когато се оправят в *. Задължението на заемодателя по договора за заем
за потребление е предаването на вещта (в случая парите) на заемателя. Няма законова
пречка това предаване да бъде извършено не лично на заемателя, а на посочено от него
лице, при което договора за заем отново ще е действителен и заемодателят ще е изпълнил
задължението си по този договор. Отново свидетелката Петрова твърди, че е потърсила
съдействие от ищеца след като ответницата и казала различен размер на средствата, които е
взела на заем от него и част от които иска да бъдат върнати от свидетелката. Заявява, че е
присъствала лично на разговор между страните, в който ответницата е признала на ищеца,
че ще върне парите, които е получила от него, защото ги е взела на заем, но и трябва повече
време
Тезата на ответницата за получаване на сумите като цена на предоставени на ищеца
хранителни добавки се подкрепя от показанията на свидетеля *. Този свидетел си спомня
проведените две срещи с ищеца през 2014г. – първата при изготвяне на програма за прием
на хранителните добавки и втората при престой на ищеца в България, когато се похвалил за
постигнатите сериозни и трайни резултати от приема на продуктите. Свидетелят твърди, че
два пъти е ходил с ответницата да изпраща хранителни добавки до *. Останалите твърдения
на свидетеля не се основават на негови непосредствени възприятия, а на изводи и
предположения, които той прави – след като ищецът бил доволен от резултата, то той е
приемал продуктите най-малко шест месеца и те са му изпращани редовно от ответницата.
При същественото разминаване в тезите на страните, респективно в показанията на
водените от тях свидетели, които взаимно се изключват в една част съдът следва да посочи
кои показания приема за достоверни въз основа на събраните по делото доказателства в
тяхната цялост.
Показанията на свидетеля Георгиев не се кредитират от съда и не следва да се вземат
предвид при разрешаване на спора между страните. На първо място единствените преки
впечатления на този свидетел са за изготвянето на програма за прием на хранителни добавки
за ищеца през лятото на 2014г. Свидетелят не може да посочи какви хранителни добавки е
предоставял на ответницата след лятото на 2014г., дали част от тях са били по
предварително изготвената програма за ищеца и каква е стойността им. Направените от
свидетеля предположения, че продуктите са изпращани на ищеца в период от шест месеца
след изготвяне на програмата не съответства и на събраните по делото писмени
доказателства. В показанията се твърди, че програмата е изготвена през лятото на 2014г. и
приемът на продуктите следва да е бил до края на календарната година и може да е
продължил през м. януари и м. февруари 2015г., а преводите на средства по банковата
сметка на ищцата е започнал в края на м. октомври 2014г. и продължил до средата на м.
март 2015г. Несъответствие е налице и по отношение размер на превежданите суми и
твърдяната стойност на предлаганите от свидетеля хранителни добавки. Според свидетеля
при изготвената за ищеца програма се приемат между два и четири продукта, чиято обща
стойност е между 80 и 160 лева, като свидетеля посочва и единична стойност на продуктите
между 40 и 80 лева, която цена не била мърдала от 15 години. Тези брой продукти и тяхната
стойност не съответства на размер на постъпилите по банковата сметка на ответницата суми
6
нито поотделно нито като обща стойност за шест месеца. При закупуване на продуктите в
период от шест месеца на най-високата посочена от свидетеля цена за четири продукта,
общия размер на покупната цена би бил 960 лева, докато по банковата сметка на
ответницата в период от по-малко от пет месеца са постъпили суми в общ размер на 1310
евро. На следващо място прави впечатление и при твърдение на свидетеля за изготвени
програми за повече от 2000-3000 човека той помни срещите и името на ищеца с когото се е
виждал само два пъти преди близо осем години. Така например свидетелят не си спомня
името на лицето, което е довело ищеца в магазина на ответницата и дали е било приятел или
познат на някоя от страните, въпреки, че това лице също е закупувало продукти от
ответницата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката *, като дадени от незаинтересовано от
изхода на спора лице, за пряко и непосредствено възприети от свидетелката факти и
обстоятелства и не противоречащи на другите събрани в хода на производството
доказателства. В показанията си свидетелката твърди, че е била очевидец на разговор, в
който ответницата е помолила ищецът и даде пари назаем за да подпомогне бъдещото
заминаване за *на свидетелката и сина на ответницата. Отново преки и непосредствени са
възприятията на свидетелката за причините, начина и основанието за постъпване на суми в
общ размер на 600 евро по банкова сметка на сина на ответницата Н* – оставането на
свидетелката и нейния приятел на летище *за три денонощия, проведени разговори между
Николай Лазаров и ответницата, в които последната е казала, че се е чула с *и той ще
изпрати пари, а за връщането на заема ще се мисли по-късно. Основанието за получаване на
процесните суми от ответницата е потвърдено пред свидетелката, както в личен разговор с
ответницата, в който последната е поискала свидетелката да и даде половината от взетата на
заем сума, а след това и в разговор между страните, проведен в присъствието на
свидетелката. В този разговор ответницата е признала, че е получила сумите на заем и ще
върне същите, но и трябва повече време, тъй като сумата не е малка.
По изложените съображения съдът намира, че превеждането на суми в общ размер на
1310 евро по банкова сметка на ответницата и в размер на 600 евро по банкова сметка на
нейния син Николай Лазаров се установява от представеното от ищеца извлечение от
банковата му сметка, което не е оспорено от насрещната страна. Постигането на уговорка за
предоставяне на сумите като заем до 2000 евро с цел подпомагане на сина на ответницата за
пътуването му до *с неговата приятелка и тяхното устройване там, както и наличието на
уговорка получените суми да бъдат върнати на ищеца, съдът приема за доказани от
показанията на свидетелката * По безсъмнен начин бе доказано, че превода на суми в общ
размер на 600 евро по банкова сметка на Николай Лазаров е извършено от ищеца в резултат
на постигнато съгласие с ответницата да предостави тези суми, които по-късно ще му бъдат
върнати от нея.
Представения договор за заем от 19.05.2015г. при уговорен годишен процент на
разходите по него 47.02 % и показанията на свидетеля Д. потвърждават тезата в исковата
молба, че ответницата е имала финансови затруднения в процесния период, респективно
опровергават изложеното в отговора на исковата молба, че е развивала успешен бизнес и не
е имала необходимост от твърдения заем. Посочените доказателства по косвен начин
подкрепят изложените в исковата молба твърдения.
В този смисъл предявения главен иск за установяване дължимостта на сума в общ
размер на 1910 евро се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
С нотариална покана от 23.06.2015г. ищецът е поканил ответницата да му върне сума
в размер на 1300/1310 евро, дължима по договор за заем от 28.10.2014г. в 14-дневен срок от
получаване на поканата. В поканата е допусната техническа грешка при изписване на
претендираната сума по договор за заем от 28.10.2014г. – веднъж е посочена в размер на
1300 евро, а по-долу в поканата сумата е изписана в размер на 1310 евро, като съдът приема,
7
че при така допуснатата техническа грешка в поканата, ответницата следва да се счита за
поканена да върне сума в по-малкия посочен в поканата размер. Ответницата е получила
поканата на 23.06.2015г. и изпаднала в забава за задължението да върне сумите на ищеца с
изтичане на определения в поканата срок. Изчислена с програмен продукт „*“ законната
лихва върху главница от 1300 евро за периода от 07.07.2015г. до 12.03.2020г. и периода от
09.04.2020г. до 16.06.2020г. надвишава претендирания в исковата молба размер от 630 евро,
поради което и тази претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 683.34 лева, от които 103.34
лева заплатена държавна такса, 30 лева депозит за призоваване на свидетел и 550 лева
адвокатско възнаграждение.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното
производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният
иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и изцяло уважената искова
претенция, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 399.35 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. Н. СТ. , с ЕГН
********** и адрес: с. *ДЪЛЖИ на ЛЮБ. Г. Ц., с ЕГН ********** и адрес гр. * следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
*/03.07.2020 г. по ч. гр. д. № 6528/2020 г.:
сумата от 1910 евро, представляваща дължима главница по устен договор за заем
от 28.10.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в
съда – 17.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 630 евро, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
07.07.2015 г. до 16.06.2020 г.
ОСЪЖДА СТ. Н. СТ. , с ЕГН ********** и адрес: с. * ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. Г.
Ц., с ЕГН ********** и адрес гр. *сумата от 683.34 лв. /шестстотин осемдесет и три лева
и тридесет и четири стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Н. СТ. , с ЕГН ********** и адрес: с. * ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. Г.
Ц., с ЕГН ********** и адрес гр. П* сумата от 399.35 лв. /триста деветдесет и девет лева
и тридесет и пет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ */2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9