РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Б., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200483 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Г. К. А., ЕГН **********, от
**************************** чрез адв.М.К. от БАК срещу Наказателно постановление №
21-0769-005669/20.01.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., в сектор Пътна
полиция Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата са формулирани тезисно поднесени съображения и защитни доводи
относно липсата на съзнателна представа у нарушителя за служебно прекратената
регистрация на управлявания от него автомобил поради настъпването ex lege на основание
чл.143, ал.15 ЗДвП на прекратяването й. В алтернативност се отстоява защитна теза за
осъществяване на предпоставките на чл.28 ЗАНН, което обуславя целената от
жалбоподателя отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. М.К. от
БАК, която поддържа подадената жалба. Излага пространни доводи и съждения в аспекта на
неправилно приложение на материалния закон на чл.140, ал.1 ЗДвП с оглед претенцията за
субективна несъставомерност на нарушението.В алтернативност се отстоява защитна
позиция, свързана с немотивирания отказ на АНО да приложи чл. 28 от ЗАНН при наличие
на материалноправните условия за това, относими към липсата на „сериозни нарушения на
ЗДвП през последните 5 години“, липсата на нередовност в регистрационните табели на
автомобила, отсъствието на данни за придобиване на автомобила по неправомерен начин и
преди всичко предвид трудовата ангажираност на жалбоподателя като „шофьор“, чието
изпълнение е несъвместимо с характера на наложеното с НП административно наказание.
Привежда съдебна практика в услуга на изложената аргументация.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. Р.
Ж., която оспорва жалбата по съображения подробно развити в писменото
становище.Отстоява тезата за безспорна доказаност на визираното в НП административно
1
нарушение и изрично заявява,че не желае присъждане на разноски.
Жалбоподателят настоява за отмяна на атакуваното НП, тъй като наложеното с
него наказание би обусловило преустановяване на трудовата му дейност. Твърди и ,че не е
осъзнавал,че върши нарушение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства и
след преценка на изложените в жалбата и в съдебно заседание становища съдът в
съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК извърши цялостна проверка
на правилността на атакуваното наказателно постановление, при която констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна при следните съображения: Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 29.11.2021 г., около 06: 13 часа, при извършена проверка от служители на
сектор ПП ОДМВР-Б. било установено, че в гр. Б., на бул. „Т.“, до магазин „Т.“, в посока В.,
жалбоподателят Г. А. управлява собствения си л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№************който не е регистриран по надлежния ред. След справка с ОДЧ се
установило, че МПС било със служебно прекратена регистрация от 17.11.2021 г. по чл.143,
ал.15 ЗДвП.
За установеното нарушение, квалифицирано в АУАН по чл.140, ал.1 ЗДвП
свидетелят Д. А., мл.автоконтрольор в с-р „Пътна полиция“ ОДМВР-Б. съставил срещу
жалбоподателя АУАН. Преписката била изпратена в РП - Б., като с постановление от
13.01.2022 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство,
след което материалите били върнати отново в сектор "Пътна полиция".
В изпълнение на правомощията си, възложени му със т.3.11 от Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Началник Група към ОДМВР –Б.,
Сектор "Пътна Полиция" на 20.01.2022 г. издал атакуваното наказателно постановление, с
което жалбоподателят Г. А. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста)
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Препис от
наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя А. на 20.01.2023
г., който в законоустановения срок на 25.01.2023 г. депозирала жалба срещу същото,
обусловила проверката по реда на чл.84 ЗАНН вр.чл.314 НПК в настоящото производство.
По делото не е спорно,че именно жалбоподателят Г. А. е собственик на
управлявания от него на процесната дата 29.11.2021 г. автомобил, както и че регистрацията
му е прекратена служебно на 17.11.2021 г. с отбелязване в автоматизираната
информационна система на прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственика, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство. Настоящият съдебен състав счита, че
възприетата от съда фактическа обстановка черпи своята несъмнена установеност и
безспорна доказаност от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира изложеното в показанията на свидетеля Д. А., доколкото
качествена тяхна характеристика е формирането на възприятия във вр. с рутинно
изпълнение на служебните задължения, респ. същите предоставят рационална, достоверна и
правдоподобна информация, която би могла да послужи за надеждна основа на изводи
относно правнозначимите обстоятелства по делото. В случая преценявайки техния смислов
и информационен капацитет, съдът намира, че същите предпоставят качествена
доказателствена опора на изследваните фактически елементи съотносими със
съставомерността на нарушението. Тези гласни доказателствени източници, бележат
директна логическа взаимовръзка и формират единна и непрекъсваема доказателствена
верига в своя съдържателно-инфомационен капацитет с приложените писмени
доказателства, в т.ч. депозираните на 30.11.2021 г. писмени сведения от жалбоподателя, а
също и с твърденията в жалбата, в които липсва противопоставяне, отнасящо се до
възприетите в АУАН и НП фактически параметри относими към критериите, обуславящи
2
обективната съставомерност нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП. По отношение на заявения с
известна резервираност относно точността на спомена детайл,че управлявания от
жалбоподателя автомобил, е служебен, който не съответства на обективната реалност,
съдът намира,че неточния и непълен спомен следва да се оценява преди всичко с оглед
характера на обстоятелствата, до които тази неточност се отнася, а именно като детайл с
несъществено както от фактическа, така и от юридическа страна значение. Възприемането
на факти, тяхното запаметяване и последващото им възпроизвеждане зависят от редица
фактори, като характера на събитията, в случая се касае за типично и свързано с тривиалната
ежедневна служебна дейност на свидетеля събитие, което не предполага интензивност на
въздействието, и мобилизация на нагласите на паметта, както в момента на запаметяването,
така и в момента на възпроизвеждането.Още повече,че изминалият времеви интервал от
момента на възприемането до момента на възпроизвеждането обуславя като естествена
реакция на паметта пропускането и забравянето на определени фактически детайли.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: Наказателно
постановление № 21-0769-005669/20.01.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., в
сектор Пътна полиция Б.; АУАН бл.№196458/29.11.2021 г., справка от АИС-КАТ по
отношение на собствеността на процесния автомобил, видимо от която същият е
собственост на Г. А., ведно с извлечение от информационния масив на КАТ, в което е
отбелязано, че на 15.09.2021 г. е настъпила служебна промяна на регистрацията на МПС
„Фолксваген пасат“ рег.№************във вр.с регистриране на договор за продажба-
праводаване, док. №7880/15.09.2021 г., а на 17.11.2021 г. е настъпило прекратяване на
регистрацията на по чл.143, ал.15 ЗДвП с основание- непререгистрирано ПС; заверено копие
от постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 448/2022 г.
по описа на БРП, писмени сведения на Г. А. от 30.11.2021 г.,справка за нарушител-водач на
Г. К. А., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
представените от жалбоподателя копие на Трудов договор №21/30.11.2021 г. между Г. К. А.
като служител и работодателя „Ф.“ ЕООД за заемане на длъжност „****“, копие на от
регистрационен талон на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *** както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Д. А., които
доказателствени източници по своята вътрешнологическа характеристика са хармониращи и
взаимодопълващи се.
В случая следва да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, налице е спор по приложимото материално право в сферата на
декларираното несъгласие със субективната съставомерност на нарушението, мотивирано с
възражения, че жалбоподателят не е била наясно с това, че регистрацията на управляваното
от него МПС е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, както
и в аспекта на справедливостта на наложеното административно наказание в пределите на
възприетите от него фактически положения, направи следните правни изводи:
Преди да пристъпи към проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, настоящият състав дължи отговор на базисния въпрос,дали наказателното
постановление отговаря на процесуалните изисквания на закона. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Началник на група към сектор Пътна
полиция, към ОДМВР - Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице - младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция ОДМВР-Б..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3
ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1
ЗАНН, поради което същото е съобразено с изискванията на процесуалния закон, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Признаците
от състава на предявеното с административно-наказателното обвинение нарушение са
индивидуализирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е обвинен с
оглед съотношението на цифров и словесен идентитет във фактическите параметри и
правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за
3
организиране правото му на защита. Пълното, изчерпателно фактологическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, чрез конкретизиране на дата и
място на извършването му и индивидуализираната нарушена законова разпоредба в АУАН
са възпроизведени в НП, т.е. налице единство и тъждественост, в контекста на които
правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно
този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателят автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя А. на път, отворен за обществено ползване. От събраните
писмени и гласни доказателствени средства се установи по категоричен и несъмнен начин,
че на 29.11.2021 г., около 06: 13 часа, в гр. Б., на бул. „Т.“, до магазин „Т.“, в посока В.,
жалбоподателят Г. А. управлявал собствения си л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. *****, който
е бил със служебно прекратена регистрация. Авторството на деянието е установено по
делото чрез надлежно съставения акт за установяване на административно нарушение,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Доказателствената сила на акта не е била оспорена от
жалбоподателя. Регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълняване на
задължението на собственика да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му -
15.09.2021 г. Съдът намира, че събраните еднопосочни и лишени от противоречия и
логически несъответствия доказателства предоставят легитимна опора на правния извод, че
с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4,
ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В случая законовото изключение е неприложимо,
тъй като приобретателят Г. А. не твърди и не доказва да има качеството на търговец и в
това качество да е придобил превозното средство с цел продажба.
Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към
настоящия казус, обуславят становището, че след извършено вещно-транслативно действие
спрямо процесното превозно средство и при проявена пасивност от страна на новия
собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Т. е. негативното за правовия ред продължено състояние на "нерегистрирано по
надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Следва да се има предвид, че с разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП се въвежда допълнителен едномесечен толеранс към приобретателите на
ППС, като правилото предписва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
4
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.Тъй като прекратяването на
регистрацията на превозното средство засяга пряко интересите на собствениците на
превозни средства, законодателят е предвидил допълнителен месечен срок, в който може да
бъде извършена регистрацията по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. В настоящия случай, с изтичането
на срока, съответно при неизпълнение на задължението в този срок, регистрацията на
автомобила е била прекратена автоматично служебно, в случаят това е отразено на 17.11.21
г.,(видимо от отбелязването в справката от АИС на КАТ) , т. е. два дни след 15.11.2021 г.,
когато е изтекъл срокът по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
В случая не представлява рационално аргументативно средство насоченото към
изключване на административнонаказателната отговорност възражение, че жалбоподателят
не следва да носи отговорност, доколкото той не е бил надлежно информиран за
прекратяване на регистрацията, нито е знаел за настъпилото ex lege служебно прекратяване.
Приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която "служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство". По
третирания правен проблем при аналогични фактически особености с интерпретирания
казус е формирана многобройна и устойчива в последователността си съдебна практика,
обективирана в Решение № 1457 от 8.12.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1887/2022 г. :
„Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и контролните органи са нямали задължението да
информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че
жалбоподателката не е знаела и не е действала виновно. В случая, крайният срок за
пререгистрация на автомобила е бил 05.05.2021 г. и очевидно не е бил спазен от новия
собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно
прекратена.Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателката е извършила
вмененото й нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това
отговорност.“ По същият начин е формулирано правно разрешение и в Решение № 1146
от 20.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1302/2022 г. : „Това задължение на новия
собственик не се вписва в договора за покупко-продажба на МПС, нито следва да бъде
разяснявано по време на сделката при нотариуса. Това е законово задължение на
собственика, което той следва да изпълни безусловно. С изтичането на срока, съответно
при неизпълнение на задължението в този срок, регистрацията на автомобила е била
прекратена автоматично служебно, в случаят това е отразено на 14.10.21 г., когато
служебно е прекратена регистрацията, т. е. два дни след 12.10.2021 г., когато е изтекъл
срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. /…/Това прекратяване не му е било съобщено, но тъй
като същото се основава на неизпълнение на законово задължение за пререгистрация,
допуснато от самия него, при положение, че незнанието на закона, не би могло да е
оправдание, означава, че от субективна страна, той е бил наясно, че управлява автомобил,
който не е регистриран по съответния ред.“В Решение № 1082 от 10.10.2022 г. на АдмС -
Б. по к. а. н. д. № 1041/2022 г. е прието напълно идентично правно-нормативно
тълкуване на чл.143, ал.15 ЗДвП: „Отделно от това, законът не предвижда задължение
за който и да е административен орган да уведомява изрично собствениците на МПС за
служебно прекратената регистрация- по аргумент на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.При това положение не може да се приеме, че
след като е знаела, че не е изпълнила законовото си задължение за регистрация на
новопридобитото превозно средство в предвидения от закона срок и какви са последиците
от това (защото непознаването на закона не е извинение) Ч. не е имала знание, че
регистрацията на управлявания от нея автомобил е била прекратена служебно.Поради
изложеното съдът намира, че субективния елемент на нарушението е доказан.“В този
смисъл са и Решение № 1137 от 19.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1400/2022 г.
5
Решение № 1105 от 14.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1591/2022 г. и Решение №
1366 от 22.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1269/2022 г. и много други.
По своето съдържание вината се характеризира с два елемента - интелектуален
момент, включващ представно-отразяващата функция на съзнанието, при която се формира
знание за характера и свойствата на деянието, и в случая обхваща знанието, че
жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение за регистрация на
новопридобитото превозно средство в предвидения от закона срок и в причинно
съотношение представата относно последиците от това бездействие, обвързани с общия
правен принцип, че незнанието на закона не е извинително основание. Предвид изложеното
в контекста на цит. съдебна практика неотменим момент от интелектуалната страна на
вината е предвиждането на предизвиканите в съществуващата реалност промени , свързани
със служебно прекратената регистрация на управлявания от Г.А. автомобил. Налице е и
изискуемият за психичното отношение волеви момент-проекция на насочеността на волята
и желанията на субекта, като в случая правно ирелевантно е, дали субектът е искал,
съзнателно допускал или е могъл да предвиди и предотврати осъществяването на
нарушението. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината./ така в Решение №
1137 от 19.10.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1400/2022 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни
санкции са били определени в минималния възможен размер.
Не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Според
разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Действително
преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на
ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид.
В случая нарушението е на просто извършване, поради което не може да бъде
извършвана преценка за липсата или незначителността на вредни последици, доколкото
обществената опасност, тежестта и правна укоримост на нарушението са иманентна негова
характеристика, обусловила включването му в нормения комплекс на ЗДвП. Следователно
конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не
обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.Приведените конкретни по
своята съдържателна насоченост писмени доказателства за наличие на смекчаващи
обстоятелства, относно трудовата ангажираност на жалбоподателя, влияят върху
положителната преценка за неговия персоналитет, но сами по себе си не представляват
рационално средство, способно да конкурира ,а още по –малко да доминира над
изтъкнатото за обществената опасност на административното нарушение. Още повече,че
това обстоятелство, свързано с трудовата дейност на жалбоподателя, остава изолирано на
фона на множеството прилагани мерки за административно-наказателно въздействие върху
нарушителя, в т.ч. и през последните няколко месеца преди извършване на коментираното
нарушение. Отегчаващите обстоятелства, пряко извличащи се от наличната на л.19-21
справка за нарушител/водач са в обем и със сериозност, правещи защитното възражение за
маловажност на случая неоснователно. С поведението си жалбоподателят е илюстрирал
6
липсата на корективен потенциал на прилаганите по отношение на него множество
административни санкции, отхвърляйки не за първи път правните забрани. Отделно от това
характеристиката на личността на дееца няма определящо значение при преценката, дали
деянието представлява маловажен случай, макар, че следва да се преценява в контекста на
съвкупността на всички елементи на нарушението. Маловажността на случая, съотнесена с
обективната специфика и тежест на деянието, представлява конкретно негово обществено
качество, поради което е необходим внимателен анализ на обстоятелствата, дали то
обективно може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.
Настоящият случай не носи характеристиките на маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН.
Извършеното от Г. А. осъществява признаците на състава на чл.140, ал.1 ЗДвП, което е
формално нарушение, чийто състав не очертава неправомерен резултат, а се задоволява с
очертаване само на типичните особености на общественоопасното деяние. След като
съставът на административното нарушение не предвижда резултат, за да се прецени, дали
деянието е "маловажен случай", следва се съобрази, дали при конкретните условия то е от
естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или засягането е
съвсем незначително. В тази връзка е от значение характерът на обекта на посегателство и
степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с
оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на този
обект.Касае се за правно защитените отношения, свързани със спазването на установения в
страната регистрирационен режим на пътните превозни средства и императивно
предписаните срокове за задължителна промяна на регистрацията, обвързана с промяна на
собствеността на ППС, като проявлението на конкретното деяние сочи на засягане на тези
обществени отношения. Следователно, деянието е оказало отрицателно въздействие върху
защитения обект, като това въздействие не е в такава ниска степен, че да изключи
обществената му опасност. Що се отнася до твърдението за липса на установена нередовност
на регистрационните табели към момента на проверката и отсъствие на неправомерност в
придобивния способ на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя, същите
прокламират съждения, лишени от съпътстващо ги логическо аргументиране в контекста на
изследваната обществена опасност на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП, което да покаже
базиса, на който е основана всяка от тях и да позволи свързването им с основанието на чл.28
ЗАНН, следователно съдът ги класифицира като предназначени да подпомогнат
единствено ресурсно обема на защитната аргументация.
Предвид изхода на спора право на разноски има административнонаказващия орган, но с
оглед изричното изявление на юрисконсулт Р. Ж.,че не претендира разноски, такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Б.кият районен съд, LXV-ти
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-005669/20.01.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор "Пътна полиция" -гр. Б., с което на Г. К.
А., ЕГН **********, от****************** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, е наложено наказание "Глоба" в размер на 200 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7