Р
Е Ш Е
Н И Е
№260160
гр. Кюстендил, 20.07.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Евгения Стамова
при
участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. дело № 167 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
И.Д.
Б. - Н., ЕГН **********,***, и съдебен адрес ***,чрез адв. Ю.Д., обжалва Решение № 260077/15.02.2021
г. , постановено от Районен съд – Дупница по гр.дело №10 по описа за 2020 г. на
същия съд.
С
обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено, че И.Д. Б. дължи на „*******“ ЕАД суми по издадена заповед за парично
изпълнение: 8059 лв. главница, ведно със законна лихва от 18.02.2016г.; 2180
лв. договорна лихва и 307 лв. наказателна лихва, и я е осъдил да заплати на „Ф.Б.“
325 лв. деловодни разноски.
Въззивницата счита, че атакуваното решение е неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и
процесуалните правила.
Твърди се, че с исковата молба са били предявени два иска –
установителен и осъдителен, при условията на евентуалност, като претенцията по
установителния иск е прекратена с влязло в сила определение по гр.д. №2773/2018г.
по описа на БлРС, а издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу И.Д. Б. – Н. са обезсилени с протоколно определение от
о.с.з от 14.05.2020 г по гр. д.№10/2020 по описа на ДнРС.
Подчертава се, че съгласно изричните разпореждания на КнОС, ДнРС е
следвало да се произнесе по евентуалния осъдителен иск, но вместо това съдът
немотивирано се е произнесъл по прекратения вече установителен иск и по
обезсилената заповед за изпълнение.
Отбелязва се, че съдът не се е произнесъл по изложените обстоятелства в
отговора на исковата молба за това, че договорът за кредит за текущо
потребление с кредитополучател Р.Б. и поръчител И. Б., е бил преструктуриран с
допълнителни споразумения от 2012 г. и 2013 г., (с приложени съответни погасителни
планове), подписани от длъжника Р.Б. и гарантирани от поръчителката А.А.И..
Твърди се, че тези допълнителни споразумения и погасителни планове не са
били подписвани от ответницата Б. и тя
не е поела поръчителска отговорност при новите условия, нов размер на лихвен
процент и ГПР по договора, което е довело до отпадане на нейната поръчителска
отговорност още през 2013 г.
Акцентира се, че съдът не е обсъдил доводите на защитата и
решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като не е бил изготвен и доклад по чл. 146 от ГПК;респ. не е
разпределена доказателствената тежест на страните.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора
по същество. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „*******“
ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Ан., с който също се изразява становище за
недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск.От друга страна, твърденията на въззивницата за
отпадане на поръчителската й отговорност, се определят като неоснователни.
Твърди се, че с двете допълнителни споразумения към процесния договор за кредит
не се е променил крайният падеж на задължението, нито е увеличен размерът на
задължението, за обезпечаване на което е учредено поръчителството от страна на И.
Б., поради което с оглед разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, чл. 140 и чл.
чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, независимо, че не е подписала допълнителните
споразумения, поръчителската отговорност на Б. не е отпаднала, тъй като в
договора за поръчителство, който тя е подписала, се съдържат съществените
елементи от основния договор, и с него същата е обективирала знанието за
договора и заявила съгласие да обезпечи изпълнението по него. Визира се
допускане на съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд.
Иска
се обезсилване като недопустимо на обжалваното решение и връщане делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по осъдителния иск. Претендират се
разноски за въззивното производство.
В
срока по чл. 259, ал. 1 по делото е постъпила и въззивна жалба с вх. №
262842/09.03.2021 г. от „*******“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез пълномощника
юрисконсулт Д.А., насочена срещу Решение № 260077/15.02.2021 г. постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д. № 10 по описа за 2020 г. на същия съд.
С
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл
по непредявен иск, който не е предмет на делото. Сочи се, че в производството
са предявени в условие на евентуалност установителен и осъдителен иск, като
производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК било прекратено поради
недопустимост, с оглед на което съдът е обезсилил и издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и изпълнителен лист срещу И. Б.. Вместо произнасяне по осъдителния иск,
първоинстанционният съд в решението си се е произнесъл отново по установителния
иск.
Иска
се обезсилване като недопустимо на обжалваното решение и връщане делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по осъдителния иск. Претендират се
разноски за въззивното производство.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който
се изразява съгласие с твърденията от въззивната жалба за недопустимост на
обжалваното решение, предвид произнасянето на съда по непредявен иск.
Иска
се обезсилване като недопустимо на първоинстанционното решение и връщане делото
на първоинстанционния съд за произнасяне по евентуалния осъдителен иск.
Претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са
подадени в срок и от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт.
Въззивният
съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК е длъжен служебно да се произнесе по
валидността на обжалваното решение; респ.по допустимостта в обжалваната част и в тази връзка констатира следното:
Видно от приложеното
гр.дело №2773/2018г.на РС-Благоевград,
по искова молба, депозирана от *******" ЕАД срещу И.Д. Б., съдът е
бил сезиран с два обективно съединени иска – установителен по реда на чл.422 ГПК – за сума по издадена по ч. гр.дело №211/2016г.на ДнРС заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата, и осъдителен по чл.79 ,ал.1 ЗЗД
за сумите, дължими по договор за текущо потребление от 06.12.2007г.,предявен в
условията на евентуалност – ако бъде прекратено като недопустимо производството
по първия от посочените искове.
Налице е прекратяване
с влязло в сила определение, постановено на 16.01.2019г.по гр.дело
№2773/2018г.на РС –Благоевград , с което производството е прекратено поради
недопустимост по отношение на предявения по реда на чл.422 ГПК главен
установителен иск .След влизане в сила на този съдебен акт производството е
продължило пред РС-Благоевград- до прекратяването му при усл.на чл.119,ал.3 във
вр.с чл.113 ГПК – поради местна
неподсъдност на този съд и изпращането му по компетентност на ДнРС с
определение от 09.12.2019г.
Производството пред
РС – Дупница по гр.дело № 10/2020г. е образувано на 03.01.2020г.
В проведеното на
14.05.2020г.съдебно заседание е обезсилена издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответницата И.Д. Б.-Н., в каквато насока е била
депозирана и молба на ищеца .
Видно
от атакуваното решение обаче РС – Дупница е разгледал установителен иск -
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
8059 лв. главница, ведно със законна лихва от 18.02.2016г.; 2180 лв. договорна
лихва и 307 лв. наказателна лихва - по издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложеното,
въззивният съд намира от правна страна следното:
В
случая производството по установителния иск е прекратено с влязло в сила
определение на РС – Благоевград , докато производството по гр.дело №10/2020г.на РС – Дупница, е
продължило по осъдителния иск, по който
няма произнасяне на първоинстанционния съд
Вместо
да разгледа осъдителния иск , посочен по-горе,
ДнРС е уважил установителните претенции, но не е отчел, че в тази именно част е налице прекратяване на
производството с влязло в сила определение, постановено по гр.дело
№2773/2018г.на РС –Благоевград и след като първоинстанционният съд е прекратил
производството по този именно иск, то решението по същия иск се явява
недопустимо - съдът е длъжен да следи служебно за надлежното си сезиране и без наведени основания в тази насока, а при
липса на иск поради прекратяване на производството в тази част решението следва
да бъде обезсилено.
Поради
наличие на осъдителен иск, предявен в условията на евентуалност , то делото
следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за неговото разглеждане.
Правните
последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск,
когато има предявен евентуален, са идентични - съдът се счита сезиран с
евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по делото се определя от
изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
адвокатското възнаграждение. При наличието на недопустимост обаче разноски не се дължат, тъй
като в този случай на разглеждане подлежи евентуално съединеният иск и отговорността за разноски се определя от
решението на съда по него, поради което следва да се обезсили атакуваното
решение и в частта за присъдени в полза на ОТП Факторинг деловодни разноски в
размер на 325лв.
С оглед на изложеното, при новото разглеждане
на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по исканията за
разноските, които страните са направили, съобразно изхода на делото по
евентуалния иск.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №
260077/15.02.2021 г., постановено по гр.дело № 10 / 2020 г. на Районен съд – Дупница .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС – Дупница на евентуално предявения осъдителен
иск, предявен от „*******“ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:гр.С., бул.“К.А.Д.“№**,ет.**, против И.Д. Б. - Н., ЕГН **********,***
- по чл.79 ,ал.1 ЗЗД за сумите, претендирани като дължими по договор за текущо
потребление от 06.12.2007г.
Настоящото
решение може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването
му, пред Върховния касационен съд .
Председател:
Членове:1.
2.