РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Благоевград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210101877 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. П. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адвокат Л. М. М. от САК, съдебен адрес: гр. С*,
против „Г*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б* представлявано от
управителя Г*
Ищецът твърди, че на 29.09.2023 г. между страните е сключен Договор за покупко-
продажба № 3, като в изпълнение на задължението си по Договора, ищецът е заплатил на
ответното дружество 20 000 лв., но ответникът не е изпълнил задължението си за предаване
на купувача на вещта, предмет на договора. Навежда се, че поради продължителното
неизпълнение на предмета на договора, на 15.05.2024 г. страните са подписали
Споразумение към Договор за покупко-продажба № 3, с което развалят по взаимно съгласие
сключения между тях Договор от 29.09.2023 г., поради което ответникът „Г * е поел
задължение, в срок до 03.06.2024 г., да върне платената от ищеца по Договора сума в размер
на 20 000 лв. Твърди се, че на 05.06.2024 г. ответникът е върнал част от сумата в размер на
10 000 лв. Сочи се, че тъй като сумата е следвало да бъде върната от ответника на 03.06.2024
година, то същият дължи и лихва за забава за периода от 04.06.2024 година до 07.07.2024
година в размер на 103, 24 лева. С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева,
платена на отпаднало основание, поради разваляне на договора за покупко-продажба №
3/29.09.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 130, 24 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 04.06.2024 година до 07.07.2024 година. Претендират се и сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който се
оспорва предявеният иск по основание и размер. Не се оспорва, че страните имат сключен
договор за закупуване на 10 k W мощности от Фотоволтаичен парк 100 kW, който е
собственост на Кооператив. Твърди се, че поради забавяне на разрешителните и съгласуване
от страна на енерго разпределителното дружество, проекта по изграждането се забавил,
поради което сключения между страните договор е развален и е постигнато споразумение.
1
Навежда се, че ответното дружество е отправило предложение до ищеца за предоставяне на
готова мощност от 10 kW, но същия не се съгласил и съответно е подписано споразумение,
съгласно което дружеството ответник е поело задължението за връщане на сумата от 20 000
лв. Сочи се, че след проведени телефонни договорки било постигнато съгласие сумата да
бъде преведена на две вноски. Не се оспорва, че с ищеца по делото са проведени множество
разговори, както от управителя на дружеството, така и от служители, като същия е
уведомен, че е нарушил целостта на парка и сумата ще му бъде възстановена на две равни
части. Твърди се, че дружеството е заплатило депозит-гаранция на ЕР ЮГ, съгласно Закона
за енергетиката, като с ищеца била постигната договорка, че втората вноска от 10 000 лв. ще
се възстанови, след като ЕР ЮГ възстанови дадения депозит. Не се оспорва, че първата
вноска съгласно устната договорка в размер на 10 000 лв. е платена по сметката на ищеца,
като плащането било извършено със закъснение, тъй като ищеца не предоставил банкова
сметка в продължение на три седмици. Сочи се, че ищецът бил уведомен, че дружеството
чака възстановяване на депозита - фаранция от Енерго-разпределителното дружество /ЕР
ЮГ/ и веднага щом ги получи по сметката на дружеството сумата ще бъде изплатена на
ищеца.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства по делото - договор за покупко-продажба
№ 3/29.09.2023г., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №78, том III рег.№
3260, дело № 354/2023г., на нотариус А*, рег. № 559 на НК, с район на действие РС Г*,
вписан в Служба по вписванията Г* - акт № 54, том III, дело №360/2023г., вх. Рег.
№800/13.10.2023г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том 3,
рег. № 3139, нот.дело № 458/2023г., на нотариус М* рег. № 445 на НК, с район на действие
РС Г*, вписан в Служба по вписванията К* – акт № 186, том 16, дело № 3425/2023г., вх. Рег.
№ 4819/04.08.2023г., извлечение за трансакция от 05.06.2024г., страните на 29.09.2023 г. са
сключили Договор за покупко-продажба № 3, като в изпълнение на задължението си по
Договора, ищецът е заплатил на ответното дружество 20 000 лв. и на 15.05.2024 г. страните
са подписали Споразумение към Договор за покупко-продажба № 3, с което развалят по
взаимно съгласие сключения между тях Договор от 29.09.2023 г., като ответникът „Г*е поел
задължение в срок до 03.06.2024 г., да върне платената от ищеца по Договора сума в размер
на 20 000 лв.
На 05.06.2024 г. ответникът е върнал на ищеца сумата в размер на 10000 лв. - видно
от извлечение за трансакция от 05.06.2024г.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Б* - началник
административен отдел от октомври в ответното „Г*, от чиито показания се установява, че
във връзка с искането на ищеца да развали сключения между страните договор, св. Г*знае,
че договорът между страните е бил сключен за 20 000 лева и на ищеца са възстановени 10
000 лева, управителят на дружеството й казал, че ще се му се възстанови сумата от 10 000
лева до края на годината. По думите на управителя на ответното дружество имало среща с
ищеца през м. септември в офиса на дружеството, но св. само е говорила по телефона с него,
не са се срещали лично.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че е престирал по валидно облигационно
правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на
имуществени блага, което правоотношение впоследствие е отпаднало, както и размера на
2
претенцията си.
В тежест на ответника е да докаже, че даването и получаването на имущественото
благо не е лишено от основание, съответно основанието не е отпаднало, т. е., че съществува
правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да
задържи полученото, както и ако твърди връщане на сумата да ангажира доказателства за
това.
Не се оспорва от ответника, че на 29.09.2023 г. между страните е сключен Договор за
покупко-продажба. Не се оспорва, че на 15.05.2024 г. страните са подписали Споразумение
към Договор за покупко-продажба № 3, с което развалят по взаимно съгласие сключения
между тях Договор от 29.09.2023 г. Не се оспорва, че сумата в размер на 10 000 лв. е платена
по
сметката на ищеца.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е била налична облигационна връзка
между страните по силата на сключен между тях на 29.09.2023 г. Договор за покупко-
продажба, както и че същата е била прекратена на 15.05.2024 г. когато страните са
подписали Споразумение към Договор за покупко-продажба № 3, с което развалят по
взаимно съгласие сключения между тях Договор от 29.09.2023 г. Не оспорва, че сумата в
размер на 10 000 лв. е платена по сметката на ищеца. Защитна си теза за неоснователност на
исковата претенция излага на постигната устна договорка между страните, че следвало
сумата от 20 000 лева да бъде преведена на ищеца на две части, едната от които е превел
преди образуване на настоящото исково производство, а другата до края на календарната
2024г., след, след като ЕР ЮГ възстанови дадения депозит на ответника. Такава уговорка
обаче не е налична в постигнато между страните на 15.05.2024 г. Споразумение към Договор
за покупко-продажба № 3, с което развалят по взаимно съгласие сключения между тях
Договор от 29.09.2023 г. Клаузата, уговаряща срок на връщане на сумата е една в
споразумението от 15.05.2024г. и тя сочи връщане на цялата сума от 20 000 лева до
03.06.2024г.
Съдът е събрал гласни доказателства, считайки че са допустими такива относно
твърдяната от ответника уговорка между страните за връщане на сумата по договора на две
равни части, която уговорка на касае нито една от законовоустановените в чл. 164, ал. 1
ГПК забрани за установяване със свидетелски показания на посочените в тази разпоредба
обстоятелства, а касае единствено твърдяна от ответника устна уговорка за връщането на
втората част от цялата сума, а именно сумата от 10 000 лева до края на 2024г. Събраните
гласни доказателства не установяват това твърдение на ответника, доколкото разпитания
свидетел препредава думи на управителя на ответника, а не е бил очевидец на тази твърдяна
от ответника между страните уговорка. Приетата по делото кореспонденция между страните
също не установява такава твърдяна от ответника уговорка.
С оглед изложеното, исковата претенция за главница се явява основателна и следва да
се уважи.
С оглед основателността на претенцията за главница, основателна се явява и
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от 04.06.2024г. до датата на
депозиране на исковата молба, възлизаща на посочения в исковата молба размер, както и от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от делото, на ищеца се дължат сторените разноски по делото за
внесена от ищеца държавна такса в размер на 405, 21 лева и адвокатски хонорар в размер на
1 200, 00 лева, доколкото съдът намира направеното възражение на ответника за
прекомерност на размера на адвокатския хонорар на ищеца за основателно предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 7 , ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б*, представлявано
от управителя Г* да заплати на С. П. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез
адвокат Л. М. М. от САК, съдебен адрес: гр. С* сумата в размер на 10 000 лева, платена на
отпаднало основание, поради разваляне на договора за покупко-продажба № 3/29.09.2023
година, сключен между страните със споразумение от 15.05.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и сумата от 130, 24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.06.2024
година до 07.07.2024 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Г* с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Б*, представлявано от управителя Г*да заплати на С. П. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С*, чрез адвокат Л. М. М. от САК, съдебен адрес: гр. С*
сумата в размер на 1 605, 21 лева, представляваща разноски по делото, от които 1 200 лева
за адвокатски хонорар и 405, 21 лева за платена държавна такса, като на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК НАМАЛЯВА размера на адвокатския хонорар на адвоката на ищеца от 1 560 на
1 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4