Решение по дело №1905/2019 на Районен съд - Разград

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 58, 12.02.2020г., гр.Разград

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                           състав

На тридесети януари                                                          две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Снежина Радева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1905 по описа за 2019г. на РРС

 

           Предявени са обективно съединени искове по чл.422 ГПК във вр. с чл.8 ал.1 ЗАЗ вр. с чл.18 от договора за аренда и т.II от анекс към същия.

            Депозирана е искова молба от С.А.Т. и Р.А.К., които твърдят, че са собственици на имотите по наследство от общият им наследодател - Р.Р.М., съгласно сключен договор за доброволна делба от 28.03.2018г. До края на стопанската 2017/2018г. ответното дружество е обработвало и ползвало следните собствени на ищците, ниви в землището на с.Топчии: на Р.К. - имоти №№023014, 088028 и 070023,  с обща площ 27.229 декара и на С.Т. - имоти №№073077, 088065 и 069037, с обща площ 28.074 декара.

            Земята се е ползвала от ответника на основание сключен договор за аренда от 31.08.2001г и анекс към него от 19.09.2008г. Съгласно посочените договори арендната вноска е уговорена първо на 35лв/дка, а през 2008г е увеличена е още 15.00 лв/дка или е станала 50.00лв., считано от 01.10.2008г. Според ищците, от 2008 до 2017г. С. Т. и общия им наследодател Р.М. са получавали по 50лв/дка. Към настоящият момент ответника  не им е заплатил част от дължимите арендни плащания за стопанските 2016/2017 и 2017/2018 години. Дължими по отношение на С.Т. са плащания по 35лв/дка за 28.074 дка. за две стопански години или 1965.18 лева и по отношение на Р.К. /лично и като правоприемник на Р.М./ по 35 лв/дка за 27.229дка. за една стопанска година или 953.02 лева , а за двамата общо 2918.20 лева.

          „АРГОС“ ЕООД е в забава на горните плащания, въпреки отправените покани до него. Последната е със заверка на съдържанието изпратена с услугата “Телепоща” на Български пощи ЕАД и е получена от представител на ответника м.Юни 2019г.

            На основание чл.410 ГПК  ищците са депозирали заявление по чл.410 ГПК за су0мата от 2918.20 лева плюс 300.00 лева адв.хонорар плюс 58.40 лева държавна такса или общо 3276.60 лева. Образувано е ч.гр.д. №1226/19г. на РPC, като е издадена заповед за изпълнение №2799/25.06.19г., която е връчена на длъжника. В законоустановеният срок е постъпило възражение от представител на последният, че сумата не се дължи, поради което ищците са предявили настоящите искове по чл.422 ГПК. Молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на С.А.Т. /лично и като правоприемник на Р.Р.М./ арендни плащания по 35лв/дка за 28.074 дка. за две стопански години или 1965.18 лева и на Р.А.К. /лично и като правоприемник на Р.Р.М./ по 35лв/дка за 27.229дка. арендно плащане за една стопанска година или 953.02 лева. Претендира разноските и в двете производства.Представя писмени доказателства - договор за аренда, анекс, договор за доброволна делба, покана. Има искане за прилагане на ч.гр.д. №1226/19 на РPC и за назначаване на ССЕ.

           Ответникът “Аргос“ЕООД оспорва исковете, като твърди че е платил.

Не е вярно твърдението на ищците, че с Договор за аренда от 31.08.201г. са уговорили рента в размер на 35.00лв/дка. предоставена площ. Уговорената рента е в размер на 35.00лв/дка. за целия срок на действие договора от 7 години, а за стопанската 2001/2002г. е уговорено арендно плащане в размер па 10лв/дка. С последващ анекс от 19.09.2008г. е увеличен размера па арендното плащане от 10лв/дк. на 15лв/дка. предоставена площ за всяка стопанска година. Това е действителната воля па страните, а не такава, каквато сочат в исковата си молба ищците.

           След подписването на горепосочения анекс с ищците не са подписвали последващо споразумение, с което да изменят размера на договореното арендно плащане, пито е налице изменение на договора направено при условията на чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието/ЗАрЗ/. Поради това и съгласно нормата на чл.20”а”, ал.1 от ЗЗД сключеният между страните по делото договор и анекса към него имат силата па закон за тези, които са ги сключили.

          Съгласно т.18 от договора за аренда, арендното плащане е дължимо до 31.01. на годината, следваща приключването на стопанската година, т.е. за стопанската 2016/ 2017г. плащането се дължи до 31.01.2018г., а за стопанската 2017/2018г. плащането се дължи до 31.01.2019г.

         Съгласно разпоредбата на т.19 от договора за аренда всички последващи изменения в договора следва да се направят в писмена форма, която е форма за валидност.

         Ответникът твърди, че е изплатил цялата дължима рента на ищците преди завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК и подаване на исковата молба, поради което с поведението си не е ставал причина за завеждане на производството.

          По отношение на ищеца С.Т. ответникът е извършил

следните плащания: 1.на 12.11.2018г. с  платежно нареждане за кредитен превод на „Токуда Банк”АД е заплатена сумата от 454.70лв., от които 421.11лв.- рента за стопанската 2016/2017г. и лихва за забавено плащане в размер па 33.59 лева; 2. на 12.11.2018г. с Платежно нареждане за кредитен превод на „Токуда Банк” АД е заплатена сума в размер на 421.11лв рента за стопанската 2017/2018г.

           По отношение на Р.А.К. е извършил следните плащания: 1. на 04.06.2018г. с РКО е заплатил дължима рента за стопанската 2016/2017г. в размер на 1367.85 лева, като е посочено, че плащането се извършва на Р.

К. в качеството му на наследник на Р.Р.М.; 2.на 12.11.2018г. с платежно нареждане за кредитен превод на „Токуда Банк” АД е заплатена сума в размер па 408.40лв. рента за стопанската 2017/2018г.

            Представя доказателства:РКО от 04.06.2018г, платежни нареждания от 12.11.2018г.-3бр.. Противопоставя се единствено на формулираната в т.3.2 задача от исковата молба, тъй като е неотносима към предмета на делото.

            От събраните по делото писмени доказателства и изслушаната ССЕ, съдът установи следната фактическа обстановка:

            Ищците са собственици по наследство от общият им наследодател - Р.Р.М. на процесните ниви в землището на с.Топчии.

           Първият договор за аренда е от 31.08.2001г., който е за срок от седем стопански  години. Ищцата и наследодателката са предоставили за аренда общо 55.303дка. по опис, включващи имоти:№073077,№088065, №023014, №069037, №070023,№088028. В чл.18 на договора страните са уговорили, че арендното плащане се извършва след приключване на стопанската година в срок до 31 януари…. Размерът на арендното плащане в парична равностойност за срока на действие на договора е в размер на 35лв./дка. Материалният интерес на сключения договор се определя на 1935.60лв.

          С анекс от 19.09.18г. между страните страните удължават срока на договора с още 10 години, като се съгласяват и увеличават размера на арендното плащане на 15лв./дка. арендувана земя за всяка стопанска година, считано от 01.10.2008г. за всичките 55.303дка.-имоти с номера :№073077,№088065, №023014, №069037, №070023,№088028, като материалният интерес възлиза на 8295.45лв.

          Тъй като Р.Р.М. е починала на 12.02.18г. ищците са извършили доброволна делба. Ищцата е получила имот №069037, а ищецът имоти №023014,№038041,№070023 и №088028 съгласно сключеният договор за доброволна делба от 28.03.2018г.

           До края на стопанската 2017/2018г. ответното дружество е обработвало и ползвало следните собствени на ищците, ниви в землището на с.Топчии: на Р.К. - имоти №№023014, 088028 и 070023,  с обща площ 27.229 декара и на С.Т. - имоти №№073077, 088065 и 069037, с обща площ 28.074 декара.

           По делото е назначена ССЕ, според заключението на която за стопанската 2014/2015г. арендованата земя е 55,303 дка., от които 54,714 дка е обработваемата площ в т.ч. на Р.Р.М. 41.938 дка. и на С. А.Т. 13.365 дка. Плащането на рентата е безкасово с ПН 08.08.2016г. в размер 2462,13 лв. по сметка с титуляр С. А.Т.. За стопанската 2016/2017г. арендованата земя е 55,303 дка., от които обработваемата площ е 54,714дка., от които на Р.Р.М. 41.938 дка. и на С. А.Т. 13.365 дка. На 12.02.2018 година Р.Р.М. е починала. Плащането на рентата е касово с РКО от 04.06.2018г. в размер на 1367,85 лева с получател Р.А.К., като плащането е върху 54.714 дка. На 12.11.2018г. е извършено допълнително плащане към С. А.Т. с ПН ог 12.11.2018г. в размер на 454,70лв. в т.ч. 421,11лв. рента върху 28.074дка. + лихва за забава в размер на 33,59лв. за периода от 01.02.2018г. до 11.11.2018г.  За стопанската 2017/2018г. плащанията за С. А.Т. са върху 28.074 дка. С ПН от 12.11.2018г. в размер на 421,11лв. и плащане на рента за Р.А.К. върху 27.229 дка. с ПН от 12.11.2018г. в размер на 408,40лв.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за неоснователни.

             Съдът не споделя твърденията на ищците, че уговорените арендни плащания са в посочените от тях размери. Според тях арендната вноска е уговорена първо на 35лв/дка, а през 2008г е увеличена на 50лв/дка., считано от 01.10.2008г

             Внимателния прочит на договора и анекса към него установяват друго. Размерът на уговореното арендно плащане за срока на действие на договора е 35лв. на декар, но общо за седемте години или /5х7/. Именно по този начин е получен и материалният интерес на договора 55.303 х 35=1935.60лв. Това е сумата, която арендаторът дължи за целия срок на договора на арендодателите.

            В светлината на това се явява напълно логично и увеличението на размера на арендното плащане на 15лв./дка., т.е от 5лв./дка е увеличено на 15лв/дка. Отново уговореният материален интерес покрива целият срок на договора, а именно 55.303дка. х 15лв. =829.54лв., умножени за 10 години дава резултат 8295.45лв.  

           Според вещото лице дължимите сучи по договора са изплатени Въпросните суми са изплатени за всяка от стопанските години. Ищецът притежава 27.229дка. по 15лв. дават годишна рента от 408.44лв.. Ищцата притежава 28.074дка. по 15лв. дават годишна рента от 421.11лв.

           Вещото лице е установило плащане над посочените размери, което обаче не е основание да се приеме, че волята на страните е била друга. Договорът за аренда е строго формален, писмена форма с нотариална заверка на подписите. Всякакви други евентуални устни уговорки и добра воля на арендатора обаче са ирелевантни.

            Предвид неоснователността на исковете ищците дължат на ответника сторените разноски от 360лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

            

            ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А.Т. и Р.А.К. установителни искове по чл.422 ГПК във вр. с чл.8 ал.1 ЗАЗ спрямо АРГОС ЕООД  КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

           ОСЪЖДА С. А.Т. и Р.А.К. да заплатят на  АРГОС ЕООД, ЕИК ********* сумата от 360лв./триста и шестдесет лева/ разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: