Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през
2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2445 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 192404 от 11.08.2017 г., постановено по гр.д. № 16211/2017
г. на СРС, 158 състав, е осъдено „Д.з.“ АД да заплати на Х.П.Б., следните суми : 1/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) - сумата от 2744 лв., представляваща обезщетение по имуществена застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 121315005272 за застрахователно събитие - кражба на
застрахования л.а. Опел с per. № ******* за времето от 18:30 часа на
23.03.2016 г. - 9:30 часа на 24.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен иска
за разликата до пълния предявен размер от 3421,00 лв., 2/ на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 139 лв., представляваща обезщетение за забава върху горепосочената
главница, дължимо за периода 15.09.2016 г. - 15.03.2017 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 173,30
лв.; и 3/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 969,47 лв. - разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото. Наред с това е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.П.Б. да заплати на „Д.з.“
АД сумата от 85 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Това
решение е обжалвано в срок от ответника „Д.з.“ АД, чрез
пълномощник юрк. Г.Р.,
в частите, в които исковете са били уважени и в обусловената от това от това
отговорност за разноските, му за главница е бил частично отхвърлен до
предявения размер от 14 487,56 лв. и обусловената от това част за разноските, с
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон
довело до необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е преценил заключението на приетата по делото
САТЕ в съответствие с установената
съдебна практика, сочеща на обичаен процент на намаляване на
застрахователното обезщетение при сподни случаи в размер на 50 % при
непредставяне на застрахователя на малкия талон на МПС при кражба, и необосновано
е приел по-малък процент на намаляване-10 %. Моли решението да се отмени в
обжалваните части и исковете да се отхвърлят изцяло. Прави искане за разноски и
за двете съдебни инстанции съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по
жалбата и ищец Х.П.Б. не е представил
писмен отговор в срока по чл.264 от ГПК. В откритото съдебно заседание пред
въззивния съд спорва жалбата чрез пълномощник адв.М.М.и моли същата да не се
уважава, като с представените при устните прения писмени бележки оспорва прилагането
към спора ОУ на застрахователя, в сила от 01.10.2016 г. и предвиденото с тях
намаляване на обезщетението с 50 % тъй
като не е уведомяван за тях . Претендира разноски за въззивната инстанция
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части е и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При преценка правилността на
обжалваното съдебно решение, съгласно въззивният съд намира следното:
Ищецът Х.П.Б. твърди, че
с ответника „Д.З.“ АД е сключил договор за имуществена
застраховка „Автокаско“ на л.а. марка „Опел“ с per.
№ ******* с период на
валидност 06.08.2015 г. - 05.05.2016 г. при определена по договора
застрахователна сума в размер на 7300 лв., за което е заплатил застрахователните премии. Твърди, че в периода от 18:30 ч. на 23.03.2016 г. До 9:30 ч. на 24.03.2016 г. неизвестни лица са отнели
противозаконно процесното МПС от адрес: гр. София, бул. *****, до вх. Б, за което е уведомил
застрахователя и е образувана
застрахователна преписка № *********/24.03.2016 г. Твърди, че застрахователят
първоначално отказал да му изплати
застрахователно обезщетение на основание чл. 12 т. 6 от Общите условия, но след преразглеждане на искането му, била платена сумата от 3421,00 лв., съставляваща 50% от
действителната стойност на МПС в размер на 6842,00 лв. на основание т. 64.1. от
Общите условия, в сила от 1.10.2016 г. Не оспорва, че по преписката не е представено свидетелство за
регистрация на МПС -част ІІ, но счита, че това нарушение на
договора не е значително и
няма пряка причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното
събитие. Твърди още,
че Общите условия на застрахователя, в сила от
01.10.2016 г. не са връчвани
на ищеца и не са били в сила към датата на сключване на застрахователната
полица, нито към датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което предвиденото с тях
намалението от 50% е неприлогжимо, а и се явявало
прекомерно, тъй като вече било осъществено намаляване на стойността на МПС с 7% при оценката му по щетата. Ето защо иска да се осъди
ответника като застраховател да му плати изцяло обезщетение в размер на още
3421 лв. за настъпило
застрахователно събитие - „кражба“, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, също и обезщетение за забава в размер на законната лихва -
173,30 лв., дължимо за периода 15.09.2016 г. - 15.03.2017 г., както и разноските по делото.
|
|
Ответникът„Д.З.“ АД оспорва основателността на исковете. Не спори да е било налице валидно застрахователно
правоотношение, като застрахованата вещ е отнета от трети лица. Посочва, че
основание за изплащане на 50% от стойносиа на автомобила към датата на
събитието е оставянето в него на свидетелство за регистрация- малкия талон на превозното средство, което, макар да не е
в причинно- следствена връзка с кражбата, осуетявало последващото откриване на автомобила, поради което
при допуснато нарушение на задължението на застрахования обичайният процент на
намаление от 50 % е
определен съобразно трайната практика на застрахователните компании и съдебната практика по сходни
случаи, в който смисъл прави и възражение
за намаляване на застрахователното обезщетение по реда на чл. 207, ал. 2 КЗ
(отм.) поради неизпълнение на задължение по чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.).
Първоинстанционният съд е изложил фактически и
правни изводи за наличие на застрахователен договор между страните за имуществена азстраховка на откраднатото МПС,
за съдържанието на договора и приложимите ОУ „Каско Фамилия на МПС“, приети
2008 г. и изменени 2012 г., представени от ответника и неоспорени по делото, за
установена кражба на застрахования автомобил, като в същия по време на кражбата се е намирало
и свидетелството за регистрация- част ІІ (т.нар. малкия талон), за пазарната стойност на МПС към датата на кражбата 6850 лв., за липсата на законово
основание за отказ на застрахователя в случая да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение и неприложимост на т. 12.6. от ОУ, за наличие на основание за намаляване на размера на
дължимото обезщетение съгласно чл.207, а.1 от КЗ /отм./ но приложим съгласно
пар.22 от ПЗР на КЗ, които изводи въззивният съд споделя, с изключение на
размера на приетия процент 10 % намаляване на отговорността на застрахователя,
и препраща към тях съгласно чл.272 от ГПК.
Съобразно изложеното
във въззивната жалба, въззивният съд намира, че
спорен по делото са въпросите относно размера
на намаляване отговорността на застрахователя в случай и преценката на събраните
по делото доказателства, обуславящи този размер, в частност заключението на
САТЕ, въведени като спорни от ответника с отговора по исковата молба и с въззивната
жалба, които въпроси са и предмет на въззивната проверка по правилността
на обжалваното решение. Доколкото ищецът не оспорва приетите за установени от
СРС факти, и решението в частта, в която искът е частично отхвърлен не е
обжалвано и е влязло в сила, то въззивният съд приема за установено, че при
кражбата т.нар. малкия талон от свидетелството за регистрация на МПС-Част ІІ, е
била в МПС и не е представен на застрахователя, също и действителната стойност
на МПС да е 6850 лв. към момента на кражбата, и наличие на основание
застрахователя да намали дължимото от него обезщетение поради неизпълнение на
задължение на застрахования по договора.
От представените по делото доказателства се установява, че страни по
застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор при общи условия
/ОУ/, с който е покрит и риска пълна загуба/кражба на МПС. В приложимите ОУ от 2008 г.
не е уговорено между страните по застрахователния договор намаляване на размера
на обезщетението в случай, че застрахованият не изпълни задължението си по договора да не оставя в застрахованото МПС
документите за собственост на същото, вкл. и т.нар. малък талон, респ. в случай
че същия този малък талон не се представи в оригинал на застрахователя при
настъпване на застрахователното събитие-кражба на МПС. Такава клауза за 50 %
намаляване на застрахователното обезщетение се съдържа в последващите ОУ от
2016 г., за които обаче не се установи да са приложими, тъй като са в сила от
01.10.2016 г., т.е. след настъпване на застрахователното събитие кражба и застрахования не е уведомен за тях и не ги е приел.
Оставянето
в МПС на т.нар. малкия талон е поведение на застрахования, което покрива
основание за намаляването на застрахователното обезщетение .
В постановени редица решения на ВКС/ решение № 173/22.11.2013 г. по т.д. № 727/2012 г. на
ВКС, ІІ Т. О.; решение № 22/12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, ІІ Т.
О.; решение № 86/18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, ІІ Т. О.; решение
№ 22/26.02.2015 г. по т.д. № 463/2014 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др./ се приема, че оставянето на регистрационния
талон в откраднато превозно средство, което е обект на имуществена застраховка,
при настъпване на застрахователно събитие - кражба, не съставлява значително с
оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по
застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ (отм.) и като такова не
е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Неизпълнението на задължението да не се оставя която и да е част от
регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в договора, може
само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение на
основание чл. 207, ал. 2 КЗ (отм.) в случай, че застрахователното събитие е
настъпило, но не и да обоснове отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
Въззивният съд споделя тази съдебна
практика като приложима в настоящия случай. Основание за
намаляване на застрахователното обезщетение с 50 %, не е било предвидено в
приложимите ОУ към сключване на процесния застрахователен договор / за разлика
то последващите ОУ в сила от 2016 г., които обаче не са приложими в случая/. Съгласно чл.207 от КЗ /отм./ застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. В случая, доколкото се установи, че е
налице неизпълнение на задължение на застрахования да не оставя в МПС документи
на същия, вкл. и т.нар. малък талон, то, съобразно и установената съдебна
практика по приложението на чл.207 от КЗ/отм./, застрахователят може да намали
дължимото застрахователно обезщетение при кражба на МПС в размер, уговорен в
застрахователния договор или съобразно обичайната практика на застрахователните
дружества. Въззивният съд приема, че този размер на намаляване на дължимото
обезщетение следва да е 30 %, а не 50%, нито 10 %. За да приеме такъв процент
на намаление, въззивният съд съобрази, че поведението на застрахования е относимо към ограничаване на вредите,
доколкото легитимиращият ефект на документа затруднява издирването на
автомобила, но доколкото същият е уведомил застрахователя и МВР веднага при откриване
на липсата на МПС, възможността за укриване на дееца е намалена. Второ, в приложимите
ОУ от 2008 г., застрахователят сам е предвидил, макар и при други покрити
рискове, намаляване на дължимото обезщетение най-много с 30% - при определяне размера на застрахователното обезщетение при
пожар и др. покрити рискове съгласно чл.111.2 от ОУ от 2008 г. Трето, приетата
по делото САТЕ сочи обичайният
процент на намаляване на дължимото застрахователно обезщетение съгласно
практиката на застрахователните компании, да е 50%, като този процент е силно дисперсиран (от
изплащане в пълен размер до отказ от изплащане). Следователно, след като самият застраховател в
приложимите към случая ОУ е приел, че в определени случай ще изплаща
застрахователно обезщетение намалено до 30 %, то това следва да е и размера на
намаляване на дължимото обезщетение и в случаите, когато, макар да е налице
покрит риск кражба, застрахованият не е изпълнил свое задължение по договора, с
което е създал пречка за предотвратяване размера на щетата/нейното
отстраняване. Или при размер на застрахователно обезщетение от 6850лв.,
намалението от 30% възлиза на 2055лв., и застрахователят дължи сумата 4795 лв.
От нея е платил извънсъдебно 3421лв., и остава да дължи 1374 лв. Само върху
тази разлика от 1374 лв. застрахователят дължи и лихва за забава съгласно чл. 209, ал. 2 КЗ (отм.) за претендирания
от ищеца период - 15.09.2016 г. - 15.03.2017 г. , в размер на 69,46 лв., определени от съда по
чл.162 от ГПК с помощта на ел.програма-лихвен калкулатор.
При този изход на спора дължимите за
първоинстанционото производство разноски между
страните по чл.78, ал.1 и съответно ал.3 от ГПК, са така : на ищеца са в
размер на 484 лв., а на ответника-съответно
170 лв. , вместо определените от СРС съответно 969,47лв. и 85 лв., като
въззиният съд съобрази, че не е3 налице оплакване относно приетите от СРС
размери на разноските на страните.
Ето защо, поради частично несъвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се отмени
частично- за главницата разликата над 1374лв. до уважения размер 2744 лв./или
за разликата от 1370лв./, и за лихвата над 69,46лв. до уважения размер 139лв., и
разноски в полза на ищеца над 484 лв. до 969,47 лв., и се отхвърлят исковете за
тези разлики, а на ответника се присъдят още 85 лв. разноски. В останалата
обжалвана част решението подлежи на потвърждаване.
По разноските за
въззивната инстанция: При този изход на спора, въззивникът-ответник има право на възстановяване на направените от
него разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от жалбата,
или от общо 179,88лв. / 79,88лв. за държ.такса и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от въззивния съд съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.25,
ал.1, предл.първо от Наредбата за правната помощ, доколкото размера на
юрисконсултското възраграждение се определя от съда, а не от посочения от
представляваното ЮЛ размер и е независимо от наличие/липса на възражение от
противната страна по чл.78, ал.5 от ГПК/, се дължи от противната страна 36 лв.
На ищеца-въззиваем,
се дължи от ответника от направени разноски 900лв. за адвокатско
възнаграждение, платено в брой съгласно договора за правна защита, сумата
720лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата, и при липса на възражение
то противната страна по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 192404
от 11.08.2017
г., постановено по гр.д. № 16211/2017
г. на СРС, 158 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е осъдено „Д.з.“ АД да заплати на Х.П.Б.,
следните суми : 1/ на основание чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.) - сумата над
1374 лв. до 2744 лв. за обезщетение по имуществена застраховка „Каско“,ведно
със законната лихва върху разликата, считано от 16.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, 2/ на основание чл.
86 ЗЗД - сумата над 69,46 лв. до
139 лв., представляваща
обезщетение за забава върху горепосочената разлика в главницата, за периода
15.09.2016 г. - 15.03.2017 г., и 3/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата над
484 лв. до 969,47 лв. -
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Х.П.Б., ЕГН ********** ***.П.-*******, ап.7, срещу „Д.з.“ АД, ЕИК *****седалище *** *******, искове с основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.)
за заплащане на сумата над 1374 лв. до
2744 лв. за обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“- застрахователна полица № 121315005272 за
застрахователно събитие - кражба на застрахования л.а. Опел с per. № ******* за
времето от 18:30 часа на 23.03.2016 г. - 9:30 часа на 24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху разликата,
считано от 16.03.2017 г. и с основание чл. 86 ЗЗД – за заплащане на законна лихва за забава върху
горепосочената разлика в главницата, за сумата над 69,46 лв. до 139 лв., и за периода на забава 15.09.2016
г. - 15.03.2017 г.
ОСЪЖДА Х.П.Б., ЕГН ********** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК *******, с горепосочените адреси, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, още 85лв. разноски за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192404
от 11.08.2017
г., постановено по гр.д. № 16211/2017
г. на СРС, 158 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „Д.з.“
АД, ЕИК *****да заплати на Х.П.Б.,
ЕГН **********, с
горепосочените адреси, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 720лв. разноски за въззивната
инстанция, и ОСЪЖДА Х.П.Б., ЕГН ********** да заплати на „Д.з.“ АД,
ЕИК *******, с
горепосочените адреси, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 36 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.