РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Перник, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500711 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 22116/03.11.2022 г. от ОД на МВР-Перник,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, чрез пълномощника
юрисконсулт З. В., срещу Решение № 1054/17.10.2022 г. по гр.д. № 3421 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Перник в частта му, с която ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на А.
И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 577,26 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата 146,21 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в дневен труд, както разноски за производството
съобразно уважения размер на иска.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие
с материалния закон, неправилно и необосновано. Възразява се, че дължимите се
обезщетения вече са заплатени на служителя със съответното увеличение за положения
нощен и извънреден труд, поради което няма правно основание за изплащане на
допълнително възнаграждение. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
релевираните възражения, като се сочи, че решението е постановено при неправилна
1
преценка на нормативната уредба. Иска се отмяна на решението включително и в
свързаната с иска част за разноските, присъдени в полза на ищеца, и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Претендират се сторените
разноски за производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. И. А. чрез пълномощника си адв.
Б. е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност.
Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и
съобразени с доказателствата по делото. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му
бъдат присъдени сторените разноски в производството.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че през процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение при
ответника ОДМВР- гр. Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по
служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се
урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд по утвърдени графици при режим на труд -
дневни и нощни смени в ОДМВР – Перник по утвърдени графици на 12- часови дежурства,
а отработеното работно време се е изчислявало сумирано на тримесечие - чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване, дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са
приложими разпоредбите на КТ и НСОР3 и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОР3.
Доколкото периодът, предмет на въззивна проверка, е от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г.,
като се съобразят различните действащи нормативни актове през този период, съгласно
които преди и след 11.07.2020 г. по различен начин е уредено в специалните норми
заплащането на нощния труд и на извънредния труд по служебно правоотношение, то при
разрешаването на спорните въпроси по делото следва да се раздели този период на такъв
преди 11.07.2020 г., когато влиза в сила изменението на чл. 187 от ЗВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. и след това.
По иска за периода от 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г. включително:
Съгласно разпоредбите на ЗМВР в приложимите им за процесния период редакции,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
2
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период са действали Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. Текстовете на чл. 3, ал.
3 в наредбите са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В горепосочените наредби, приложими към
процесния случай, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен, каквато уредба е съдържал чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
според който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Настоящият въззивен състав намира, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в
приложимите наредби към него /с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г./
на правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен
с коефициент 1,143 (такъв коефициент е бил регламентиран в отменената Наредба №
8121з407/2014 г.), не може да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен. С цел
избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на
несправедлив резултат, в случая следва субсидиарно да се приложат чл. 9, ал. 2 и чл. 18 от
НСОРЗ, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане 3
на работното време. Тези разпоредби са приложими поради липса на специална уредба в
ЗМВР и в посочените по-горе приложими за случая Наредби от 2016 г., 2018 г. и 2019 г. и
доколкото в тези наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване. При наличие на посочената непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл. 188, ал.
2 ЗМВР към КТ /съгласно който, държавните служители, полагащи труд за времето между
22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ/ следва субсидиарно да се
приложи КТ и по специално чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира
непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефицент е 1. 143. НСОРЗ като наредба от
общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални
подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите
на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може
да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма
степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава
уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките
на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на
която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на
нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна
сила, т.е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в
3
чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Неприлагането на правната
уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1, 143,
и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е
свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и
законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г.,
с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.
В подкрепа на горното са и принципните разяснения в мотивите към т. 23 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е възприета за меродавна
правната логика, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение. В
този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР,
но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Също така разрешението, според което държавните служители в МВР не следва
да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или
служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за
икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите -
страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, както и на чл. 31 от Хартата на основните
права. Така също и чл. 8 от Конвенция № 171 на Международната организация на труда
(МОТ) от 26 юни 1990 г. относно нощния труд, предвиждащ, че компенсациите за
полагащите нощен труд работници под формата на продължителност на работното време,
заплащане или сходни придобивки трябва да са съобразени с естеството на нощния труд.
Тези изводи не противоречат и на постановеното решение от 24.02.2022 г. на съда на
ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от районен съд - Луковит по
дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на основния
спорен въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на РБългария в
правоотношенията с държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат
такива норми, а не националното право и функцията на този съд е не да тълкува
националните правни норми. Следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до същите
правни изводи, а именно: че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния
сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда, но при
всички случаи, ако това е така, в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, които да компенсират това. В решението на СЕС е изложено, че аргументът за
липсата на механизъм за преобразуване, обяснен със съображения от правен и
икономически порядък, видимо не отразява допустима от закона цел, годна за обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането. Правото на Съюза не е
пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със
съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
4
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не
могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. В тази връзка
сочените "компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални
блага, предвидени в ЗМВР за служителите" не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички служители на МВР, а не само
тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след
като не са насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък
се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта, а обхващат
всички, работещи в системата на МВР.
Уреждането на допълнително възнаграждение за нощен труд на час с Наредбите от
2018 г. и 2019 г. и заповедите на министъра на вътрешните работи не преодоляват
празнотата в законодателството в частта за положения извънреден труд и неравностойното
положение на работещите в МВР и работещите по трудово правоотношение с други
работодатели. Разпоредбите на чл. 7, чл. 8, чл. 9 от НСОРЗ се прилагат едновременно. Така
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Увеличението се изразява на първо място в запазването на
ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни
коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време
/подневно или сумирано/ - чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ /Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. №
405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О./.
Неоснователни са възраженията, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим поради това, че не
са налице посочените в него предпоставки. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда
различни хипотези, защото докато ал. 1 и ал. 3 сочат условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, то ал. 2 се отнася единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това
правило е общо, а не специално, поради което не се приема тълкуването, че то е приложимо
единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от наредбата. Определеният максимален брой
часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе 6
нормативни актове "при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 06,00 ч..... ", не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови
смени, изключвайки 7 часови такива, както и не изключва приравняването му към дневния и
съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, а правна
възможност да се определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват
цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение. Вещото лице е
определило същия при условията на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която разпоредба не поставя
изискванията на чл. 9, ал. 1 от същата наредба за работа при трудови норми, за брой нощни
часове към брой дневни часове. Ето защо не се приемат доводите, че за служителите
5
приложимият коефициент е 1, а не 1.143. Аргумент е и че в Наредба № 8121з407/11.08.2014
г. също се възприема този коефициент - 1.143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Това показва, че в Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. е възприет подход, установен в КТ и в
НСОРЗ.
Съгласно икономическата експертиза пред РС през периода 01.05.2019 г. до 10.07.2020
г., ищецът е отработил общо 738 часа нощен труд, които след превръщането в дневни чрез
коефициента за превръщане са в размер на 105,52 ч. извънреден труд. За преизчисления
нощен труд в дневни извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за
периода 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. дължимото възнаграждение е в размер на 876,68 лв. За
периода 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. са изплатени суми на ищеца за положен нощен труд
по 0,25 лв. на час или общо 334,50 лв. Приравнявания на нощните часове с коефициент
1,143 към дневен труд не са извършвани и отчитани по протоколите, както и не са
заплащани допълнителни възнаграждения за извънреден труд от това приравняване, по
платежни документи. Установява се, че дължимото трудово възнаграждение и неплатените
суми за този положен от ищеца извънреден труд за периода 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г.
възлиза на сумата 542,18 лв., формиран след приспадане от общо дължимите 876,68 лв. на
платените 334,50 лв.
С оглед на всичко гореизложено и при установените от съдебно-икономическата
експертиза факти, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода от 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г. в размер на 542,18 лв., получен при
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден.
По иска за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г.:
За този период са действали разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР в редакция
към ДВ, бр. 60/2020 г., както и разпоредбата на ч л. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното време към нормалната продължителност на
нощното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, които в случая са по 8 часа, тоест коефициент "1".
С тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът за преизчислението на нощния
труд към дневния труд, полаган по служебно правоотношение с МВР, поради което
субсидиарното приложение на НСОРЗ не е допустимо. При така възприетото съдът приема,
че искът за периода от 11.07.2020 г. до 31.08.2020 г. е неоснователен. Разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗМВР е материалноправна, тя е въведена с § 52 на ЗИД на ЗМВР и е влязла в
сила на 11.07.2020 г. съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ и доколкото не е
определен друг срок. При така установеното съдът приема, че за този период нормативно е
уредено превръщането на положените часовете нощен труд от служителите в МВР в дневни
с коефициент "1", поради което претенцията за периода е неоснователна. Изрично
коефициент "1" е посочен и в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан частично и е
основателен за сумата 542,18 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г., в която част
следва да бъде уважен.
С оглед отправеното искане като правоувеличаваща последица от предявяване на иска
на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане.
6
По иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД:
Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24 часови смени – сумарно за тримесечен период. Това означава, че възнаграждението за
извънреден труд е било дължимо с изтичане на съответното тримесечие, за който е положен
извънреден труд, и поради неизпълнението, считано от неговото изтичане ответникът е
изпаднал в забава и дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва без да е необходима покана от страна на служителя (чл. 84, ал.1, изр. първо
ЗЗД).
Изчислена от съда съобразно заключението на вещото лице и с помощта на онлайн
калкулатор, лихвата за забава върху посочените в заключението на вещото лице главници за
периода 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г. в общ размер на 542,18 лв. за периода на забавата
01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. възлиза на 139,73 лв.
По изложените съображения, съдът приема за основателна исковата претенция за
заплащане на лихва за забава върху главниците за периода 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г. в
общ размер на 542,18 лв. за периода на забавата 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на
139,73 лв.
С оглед изложеното, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в
която ОД на МВР-Перник е осъдена да заплати на А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата над 542,18 лв. до присъдените 577,26 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения за
периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата над 139,73 лв. до присъдените 146,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. върху
неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в
дневен труд, като вместо това исковете бъдат отхвърлени в тази част.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част на исковете.
Разноските на ответника за първоинстанционното производство съдът определя на
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които при цена на исковете 2797,00 лв. и
уважаването им в размер на 681,91 лв., същият има право на разноски, изчислени, както
следва: 2115,09*100/2797 =75,62 лв. В първоинстанционното производство ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 74,13 лв., поради което следва да му се
присъди и допълнително 1,49 лв.
Във въззивното производство разноските на жалбоподателя възлизат на 25,00 лв. за
държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, от които при обжалваем
интерес 723,47 лв. и основателност на жалбата 41,56 лв. въззиваемият следва да бъде осъден
да му заплати сумата 7,18 лв.
В първоинстанционното производство с оглед уважения размер на исковете разноските
в полза на ищеца следва да бъдат редуцирани на сумата 170,66 лв., над който размер до
присъдените 234,33 лв. решението следва да бъде отменено.
Във въззивното производство въззиваемият претендира и доказва разноски в размер на
7
600,00 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна
защита, в който е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено в брой изцяло).
Възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адв. възнаграждение от 600 лв., съдът намира за основателно. Предвид размера
на целия обжалваем интерес /723,47 лв/, както и с оглед съотношението от една страна
между фактическата и правна сложност на делото и от друга - заплатеното адв.
възнаграждение и предвидения минимален размер съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., съдът преценява, че адв. възнаграждение следва да бъде намалено на 400,00
лв. Или жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия сумата 377,02 лв. с оглед
частичната основателност на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1054/17.10.2022 г. по гр.д. № 3421 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Перник в частта, в която Областна дирекция на МВР Перник, ЕИК:
*********, гр. Перник, ул. "Самоков" 1, е осъдена да заплати на А. И. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата над 542,18 лв. до присъдените 577,26 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в дневен труд, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.06.2022 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която Областна дирекция на МВР
Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Самоков" 1, е осъдена да заплати на А. И. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 139,73 лв. до присъдените 146,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. върху
неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в
дневен труд, както и в частта, в която Областна дирекция на МВР Перник, ЕИК:
*********, гр. Перник, ул. "Самоков" 1, е осъдена да заплати на А. И. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата над 170,66 лв. до присъдените 234,33 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Самоков" 1, иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР за разликата над 542,18 лв. до
577,26 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положения за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. нощен
труд в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Самоков" 1, иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 139,73 лв. до 146,21 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. върху неизплатеното
трудово възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения за периода от 11.07.2020 г. до 30.09.2020 г. нощен труд в дневен труд.
Първоинстанционното решене в останалата отхвърлителна част като необжалвано е
влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1054/17.10.2022 г. по гр.д. № 3421 по описа за 2022 г.
8
на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул.
"Самоков" 1, да заплати на А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 377,02 лв.
/триста седемдесет и седем лева и две стотинки/ - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция
на МВР Перник, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Самоков" 1, допълнително сумата 1,49
лв. – разноски за първоинстанционното производство, и сумата 7,18 лв. - разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9