Р Е Ш Е Н И Е
№ 680
гр. Бургас, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, осемнадесети състав, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: М. Николова
при секретаря Гергана Славова и прокурор Мирослав Илиев,
като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 771 по
описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.128, ал.1, т.6 от АПК и чл.1, ал.1 и ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано e по искова молба от „СТРОЙ
СТИЛ 2000 ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Г.М., чрез адв. А.Д.И. – САК, адрес: *** ОБЩИНА, ЕИК
*********, адрес: гр.София, ул.„Московска“ № 33, представлявана от кмета Й. А.
Ф.. Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2022 г. до окончателното й
плащане. Посочено е, че вредите произтичат от незаконосъобразно Наказателно
постановление № СО-Ч-Ю- 20-25КС-060 от 08.07.2020 г., издадено от Десислава
Билева - Заместник-кмет на Столична община /СО/ по направление „Зелена система,
екология и земеползване“, по силата на което на „СТРОЙ СТИЛ 2000 ИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК: ********, е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Твърди се, че така издаденото НП е било отменено
с Решение № 3127/13.08.2022 год. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, постановено по а.н.д. № 20211110215745/2021 г. по описа на съда,
като междувременно наложената имуществена санкция е била платена по изп. дело №
********* на Главен публичен изпълнител П. Г.-И. при ТД на НАП Бургас.
Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
- СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, адрес: ***, представлявана от кмета Й. А. Ф.
не изпраща отговор на така депозираната искова молба. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на исковата
молба.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Искът
е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ.
Разгледан
по същество, той е ОСНОВАТЕЛЕН по отношение на предявения главен иск и ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН по отношение акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 04.05.2022 г. до окончателното й плащане.
В
съответствие с нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност.
На
основание чл.4 от ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Предвид факта, че имуществената отговорност по ЗОДОВ е
обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите
(чл.205 от АПК). Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира
от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от нормата на чл. 154,
ал.1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай (с оглед фактическите
твърдения на ищцата) включва в кумулативна даденост: 1. наличие на
административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установена
с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейния размер;
4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия
вредоносен резултат. Липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на вреди.
Съгласно
т.1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 год. от 19.05.2015 г. на Върховния
касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Издаването на наказателното постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения и упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
В
процесния случай, по делото не е спорно, че с Наказателно постановление № СО-Ч-Ю-20-25КС-060 от 08.07.2020 г., издадено от Заместник-кмет на
Столична община /СО/ по направление „Зелена система, екология и земеползване“, е ангажирана административно-наказателната
отговорност на ищеца, като му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Не е спорно също така, че наказателното постановление е отменено с Решение № 3127/13.08.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, постановено по а.н.д. № 20211110215745/2021 г. по описа на съда.
Тези факти се доказват и от приложеното по делото а.н.д. № 20211110215745/2021
г. по описа на Софийски районен съд. С горното са изпълнени първите две предпоставки от
фактическия състав.
По
отношение на другите две предпоставки, а именно: наличието на претърпени от ищеца
имуществени вреди и причинната връзка между тях и незаконосъобразното
наказателно постановление, съдът приема следното:
По
делото се претендира заплащане на вреди, в размер на 1000 лева, представляващи
недължимо платената от ищеца глоба по отмененото наказателно постановление. Заплащането
на тази сума е доказано с представеното по делото от ищеца платежно нареждане
от 04.05.2022 год., неоспорено от ответника.
Несъмнена
е и причинната връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и
претърпяната от ищеца имуществена вреди в размер на платената по НП глоба.
Причинна връзка е налице винаги, когато един юридически факт или съвкупност от
факти пораждат друг факт или друга група факти.
При
отговорността по чл.4 във вр. с чл.1 ЗОДОВ това означава незаконосъобразната
дейност на административния орган да породи вредоносен резултат. И обратното,
няма причинна връзка, ако резултатът пак би настъпил независимо от
незаконосъобразния акт на административния орган.
В
разглеждания случай имуществената вреда, включваща платената глоба, е типична,
нормално настъпваща последица от наказателното постановление, и в този смисъл
пряка и непосредствена последица от него.
Тук е
мястото да се обсъди въпросът дали в закон или указ е предвиден специален начин
за обезщетяване на ищеца, когато с оглед чл.8, ал.3 ЗОДОВ от този закон се
явява неприложим. Ищецът е заплатил глоба по наказателно постановление,
издадено от Заместник - Кмет на Столична община. Глобата е публично държавно вземане
по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 ДОПК. Поради отмяната на наказателното
постановление тя се явява платена на отпаднало основание, т.е. недължимо
платена. В чл.30 от Закона за събиране на държавните вземания (отм., бр. 26 от
26.03.1996 г., в сила от 26.06.1996 г.) е бил уреден начинът на връщане на
недължимо платени или събрани държавни вземания, но след отмяната на този закон
нито в следващия ЗСДВ, нито в ДПК или ДОПК има норма, аналогична на горната.
Съгласно
чл.128, ал.1, пр.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
В
обхвата на чл.128, ал.1 ДОПК не се включват всички публични задължения по
чл.162, ал.2 ДОПК. По реда на чл.129 във вр. с чл.128 ДОПК се прихващат и
възстановяват само недължимо платените глоби, наложени и събирани от органите
по приходите. В противен случай би се стигнало до това органите по приходите да
извършват възстановяване и прихващане на задължения, които те не са компетентни
да установяват, което би значело да навлязат в компетентността на други органи.
В този смисъл е Решение № 8145 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2015
г., VII о. Не се установява да има регламент за възстановяване на недължимо
платени глоби по сметка на Столична община, както примерно МВР е приело
указания за възстановяване на средства, внесени за погасяване на задължения за
нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Доколкото по отношение на
процесната глоба няма ред за възстановяване, когато същата е недължимо платена,
както за сочените по-горе, то следва да се приеме, че единственото средство за
защита на ищеца остава възможността по реда на ЗОДОВ да претендира обезщетение
за вреди в нейния размер. Доколкото, както бе посочено по-горе, извършването на
разходите за заплащане на недължимо платената глоба в размер на 1000 лева е
доказано, то следва тази сума да се включи в претендираното от ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното НП.
По
изложените съображения, съдът следва да уважи предявения от „СТРОЙ СТИЛ 2000
ИНВЕСТ“ ООД иск срещу Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени
от дружеството имуществени вреди в размер на 1000 лева.
С
оглед основателността на главния иск, съединеният акцесорен иск за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение е частично основателен и следва да
бъде уважен, но само в частта му, считано от 24.09.2022 год. – датата на
влизане в сила на Решение № 3127/13.08.2022г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, постановено по а.н.д. № 20211110215745/2021
г. по описа на съда, до окончателното й плащане.
Исковата претенция за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение в частта, считано от 04.05.2022
г. до 24.09.2022 год. – датата на влизане в сила на Решение № 3127/13.08.2022г.
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, постановено по а.н.д. №
20211110215745/2021 г. по описа на съда, следва да бъде отхвърлена, предвид
следните мотиви:
Съгласно
чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД има
акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото
безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР
по ТД№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС се дължи от влизане в сила на решението, с което
се отменят унищожаемите административни актове, в случая - датата на влизане в сила на
Решение № 3127/13.08.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
постановено по а.н.д. № 20211110215745/2021 г. по описа на съда. Даденото с
посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към настоящата
хипотеза.
В
съответствие с нормата на чл.81 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по
претенциите на ищеца за присъждане на разноски. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид уважаване на предявения иск, основателна е претенцията на ищеца
за присъждане на сторените в производството разноски, които са от 400 лева
адвокатски хонорар, платени в брой, съгласно представения по делото Договор от 10.02.2023
г. и 25 лева заплатена държавна такса.
Водим
от горното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд - Бургас,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: ********,
адрес: ***, представлявана от кмета да заплати на „СТРОЙ СТИЛ 2000 ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя, обезщетение за претърпени от дружеството
имуществени вреди, в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.09.2022 г. до окончателното й плащане.
и
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане
на законна лихва върху присъденото обезщетение в частта, считано от 04.05.2022
г. до 24.09.2022 год.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК */********,
адрес: ***, представлявана от кмета да заплати на „СТРОЙ СТИЛ 2000 ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя разноски по делото в размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: