РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500661 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№268786/1.03.2021г. по описа на РС Бургас,
подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2, чрез юрисконсулт Вукадинова, против Решение № 260220 от 4.02.2021г., постановено
от РС- Бургас по гр.д.№3455/2020 по описа на същия съд.
С посоченото решение е уважен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.2 от
ГПК, като прието за установено между страните, че Я. Т. Б. ЕГН:********** не дължи на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 9977,64 лв. по изпълнително дело
№20208030400272/2020 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е осъдено да заплати на ЯН. Т. Б. сума
в размер на 1200 лева, представляващи направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца- „Профи
Кредит България“ ЕООД.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Според въззивника,
районният съд не отчел последиците от образуването на изпълнителното производство по
изп. дело № 62/2012г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, тъй като не са приложени
1
постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление №3/1980г. на
ППВС, отменено по-късно с ТР №2 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно,
съдът отчел единствено действието на цитираното тълкувателно решение, като се е позовал
на т.10, за да обоснове извода си, че погасителната давност не спира докато трае
изпълнителния процес. Въззивникът счита, че след като изпълнителното дело е било висящо
към момента на отмяната на ППВС №3/1980г. с тълкувателното решение, давността относно
процесното вземане не е текла, понеже тълкувателното решение има действие за в бъдеще.
По изп.д.№62/12г., последното изпълнително действие, което прекъсвало погасителната
давност било от 13.01.2015г., което било отбелязано на гърба на изпълнителния лист. В
периода след 26.06.2015г. били предприемани изпълнителни действия, а на 3.02.2020г. било
образувано изп.д.№272/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, което действие
прекъсвало погасителната давност, защото с молбата за образуването му взискателят
поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. От този момент
започнал да тече нов, петгодишен давностен срок, който отново бил прекъснат с
изпращането на запорно съобщение до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД от ЧСИ Таня
Маджарова. Затова намира за неправилен извода на съда, че давността относно вземането на
ответника била изтекла. Развити са подробни съображения, почиващи на съдебна практика
на Европейския съд по правата на човека, ВКС и други съдилища.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново,
с което да бъде отхвърлен иска на Я.Б.. Претендира разноски за въззивното производство.
При условията на евентуалност, ако разноските се възложат в тежест на въззивника, е
направено възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на въззиваемия и
съобразяването му с действителната фактическа и правна сложност на спора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Тошко
Дичев, в качеството му на процесуален представител на Я. Т. Б.. С него жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемият счита обжалваното решение за допустимо, валидно и
обосновано, поради което иска същото да бъде потвърдено. Изложени са доводи, че ППВС
№3/1980г. и ТР №2/15г. на ВКС не тълкуват една и съща правна норма, а различни- първото
тълкува чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, а второто- чл.116, б.“в“ ЗЗД, като е изведено заключение, че
постановлението е абсолютно погрешно и изгубило значение, а тълкувателното решение
има обратно действие, считано от датата на влизане в сила на постановлението. Намира за
изключително грешно становището в съдебните актове, че до 26.06.2015г. давност не е
текла, дори при категорични данни за настъпила перемпция преди тази дата. Счита, че дори
да се приеме, че тълкувателното решение от 2015г. няма обратно действие, това не означава,
че при настъпила перемпция давността не тече. Сочи, че последното валидно извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Богданова, било
запорното съобщение от 13.01.2015г., а всички останали документи и книжа не
представляват такива действия. Съдът е приел, че това е последното действие, с което
давността е била прекъсната. Предвид обстоятелството, че взискателят не поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, то изпълнителното
дело се перемирало на 13.01.2017г., по силата на закона. Извършеното след тази дата от
2
ЧСИ Богданова било без правна стойност. С прекратяването на изпълнителното
производство с обратна сила се заличили и последиците от образуването на изпълнителното
производство, включително прекъсването на давността. Съгласно ТР №2/2015г. новата
давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие- 13.01.2015г. На основание чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане били
погасени и произтичащите от него допълнителни вземания- за възнаградителна лихва и
обезщетение за забава. Изразено е несъгласие със становището на въззивника, че ТР
№2/2015г. има действие занапред- след приемането му, а няма обратно действие, като се
позовава на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗНА и липсата на изключение по чл.50, ал.2 ЗНА.
Изтъква още, че съдебното тълкуване винаги касае приложението на даден нормативен акт
и има действие от датата на влизане в сила на акта, който се тълкува. Акцентира се, че
съдебната практика на различни съдилища, на които се позовава въззивника не представлява
задължителна съдебна практика, каквато са тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС.
Претендира разноски.
Третото лице- помагач не е представило становище по делото, макар да е получило
препис от жалбата на 31.03.2021г.
По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Съдът е сезиран с иск, предявен от ЯН. Т. Б. против ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, с предмет- установяване между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумите по изпълнително дело№272/2020г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, посочени в съобщение за образувано изпълнително дело и въз основа на
изпълнителен лист, издаден в полза на „Профи Кредит България” ЕООД , от дата
30.11.2011г. на СГС- Търговско отделение,2 VI- 4 състав по търг.д.№4612/2011г.
Твърди се, че ищецът получил съобщение за изпълнително дело с взискател „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ведно с препис от изпълнителен лист, издаден в полза на
„Профи Кредит България” ЕООД, от съдържанието на който било видно, че титуляр по
изпълнителния лист било дружество, различно от взискателя. Затова намира, че взискателят,
посочен в съобщението не е надлежна страна в изпълнителното производство и няма правен
интерес от него. Сочи, че не е уведомяван за извършено прехвърляне на вземания,
респективно- за сливане, отделяне, преобразуване на юридически лица. От съдържанието на
изпълнителния лист не можело да се направи извод за извършена новация. На второ място е
направил възражение за изтекла погасителна давност. Предвид разпоредбата на чл.115, ал.1
ЗЗД, ищецът намира, че давността е започнала да тече от деня, в който вземането станало
3
изискуемо и по- конкретно от датата на издаването на изпълнителния лист и е следвало да
изтече към 30.11.2016г. Изтъква, че изпълнителното дело на ЧСИ Маджарова е образувано
девет години след издаването на изпълнителния лист, както и че съгласно чл.117, ал.2 ГПК,
когато вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е винаги 5
години. Заявява, че от издаването на изпълнителния лист и през следващите пет години
взискателят или евентуалният приобретател на вземането са бездействали и не са
предприели действия по събирането му.
Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.
С уточняваща молба /л.10 от делото на БРС/, ищецът е конкретизирал петитума на иска
и по- конкретно, че не дължина ответника сумата от 9977,64 лв.
Ответникът- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, представляван от
юрисконсулт Камелия Тодорова, е представил отговор в законния едномесечен срок от
получаването на исковата молба. С него искът е оспорен като неоснователен. Оспорени са
изложените в исковата молба твърдения.
Сочи се, че на 28.11.2008г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ищецът бил
сключен договор за револвиращ заем №**********. Поради неизпълнение от страна на Б.,
кредиторът се снабдил с изпълнителен лист от 30.11.2011г. по т.д.№4612/2011г. по описа на
СГС. Въз основа на него било образувано изпълнително дело №62/2012г. по описа на ЧСИ
Биляна Богданова. Вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД спрямо ищеца Б. било
придобито от ответното дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
8.08.2018г.
Сочи още, че от датата на образуване на изпълнителното дело- 30.01.2012г. до датата
на постановяване на ТР по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е
текла независимо дали били извършвани или не изпълнителни действия, понеже намирало
приложение Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на Върховния съд. Началният
момент, от който започнала да тече давността била датата 26.06.2015г., поради което датата,
на която вземането следвало да бъде погасено по давност била 26.06.2020г.
При условията на евентуалност, ако не бъдат възприети горните доводи, ответникът е
изброил действията по изпълнителното дело, които счита, че са довели до прекъсване на
давността- образуването на изпълнителното дело по молба на „Профи Кредит България“
ЕООД на 30.01.2012г., изпращане през 2013г. на множество запорни съобщения до различни
банки, изпращане на нови запорни съобщения през 2015г., образуване на новото
изпълнително дело- №272/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова на 3.02.2020г., налагане
на запор на банковата сметка на длъжника и по второто изпълнително дело.
Изложени са и доводи по повод възраженията за липса на идентичност между
взискателя по изпълнителното дело и лицето, в чиято полза е издаден изпълнителния лист.
Посочено е, че цедентът е предоставил изрично пълномощно на цесионера за уведомяването
съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Цесионерът изпратил нарочно уведомително писмо до ищеца,
което се върнало непотърсено. Това не освобождавало ищеца от отговорност спрямо новия
кредитор, понеже в т.15.2 от ОУ по договора за револвиращ заем, ищецът поел задължение
да информира кредитора за всяка промяна на постоянния или настоящия си адрес. Счита, че
4
уведомлението не е получено по вина на ищеца, поради което длъжникът по договора за
кредит бил надлежно уведомен за цесията. В случай, че съдът приеме обратното, моли съдът
да зачете възприетото в практиката становище, че получаването на уведомлението за цесия в
рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане, съставлява
валиден способ за уведомяване на длъжника. Цитирана е съдебна практика. Затова счита, че
след като вземането по договора за револвиращ кредит е описано в Приложение №1А,
представляващо неразделна част от договора за цесия, считано от 8.08.2018г. кредитор по
вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Изведено е заключение, че
вземането на взискателя към ищеца не е погасено по давност, поради което се иска
отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
Третото лице помагач е представило становище, с което оспорва иска. Намира, че
предвид извършените от него в първото изпълнително производство действия, вземането не
било погасено по давност. Изтъква и второ основание за отхвърляне на иска, а именно, че в
правната доктрина е господстващо становището, че погасителната давност е материално-
правен институт, поради което изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а
на възможността за принудителното изпълнение. Затова намира, че съдът не би могъл в
диспозитива на решението си по един отрицателен установителен иск и след изтичането на
давностния срок, че вземането е престанало да съществува.
В устните състезания процесуалните представители на ищеца са оспорили договора за
цесия като антидатиран, както и като нищожен поради това, че цесионерът /ответникът-
купувач/ купил процесното вземане преди цедентът да е изразил воля за продажба, а
договорът за продажба бил консенсуален. В случая, договорът за продажба бил подписан от
купувача с дата преди договорът да бъде подписан от продавача, като разликата била 7 дни.
Изтъква се още, че в изпълнителното дело на ЧСИ Богданова било посочено, че последното
изпълнително действие по него било предприето на 13.01.2015г., поради което, след като
второто изпълнително дело е образувано на 5.02.2020г., то давността е била изтекла.
Намира, че длъжникът не е бил уведомен за цесията, както и че ответникът по делото
тълкува превратно постановките в ППВС №3/80 и ТР по т.д.№2/2013г.
Районният съд е приел писмените доказателства по делото.
За да уважи иска, съставът на районния съд е приел следното. Не е ясно кога било
образувано изпълнителното дело на ЧСИ Богданова и въз основа на какъв акт. На
26.01.2012г. била регистрирана молба от взискателя с правно основание чл.426 и сл. ГПК.
Към изпълнителното дело нямало приложена покана за доброволно изпълнение.
Изпълнителният лист не бил издаден въз основа на заповед за изпълнение, а в изпълнение
на решение по арбитражно дело. С постановлението от 21.11.2019г. ЧСИ Богданова
прекратил изпълнителното производство по изп.д.№62/2012г. на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, поради перемпция, което постановление влязло в сила на 5.12.2019г. В
постановлението било посочено, че последната дата на извършено изпълнително действие е
13.01.2015г. Не ставало ясно как оригиналът на изпълнителния лист бил предаден на трето
лице- „Профи Кредит България“ ЕООД преди приключване на изпълнителното дело.
Приел е още, че е представено уведомление за прехвърляне на вземания, съгласно
5
което „Профи Кредит България“ ЕООД чрез ответното дружество като пълномощник е
приело като цесионер вземането срещу ищеца в размер на 8201,40 лв. по договор от
8.08.2018г.. Цесията не била надлежно съобщена на длъжника.
Въз основа на молба от ответното дружество и процесния изпълнителен лист, на
5.02.2020г. при ЧСИ Маджарова било образувано изп.д.№272/2020г. Ищецът бил уведомен
със съобщение за образуваното изпълнително дело, ведно с ПДИ. Въз основа на тези факти
районният съд е приел, че ищецът не дължи на ответника процесната сума поради погасено
по давност право на принудително изпълнение, понеже последното изпълнително действие,
довело до прекъсване на давността било на 13.01.2015г., а новата петгодишна погасителна
давност за него била изтекла на 13.01.2020г., понеже по делото нямало данни давността да е
била прекъсвана или спряна.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен състав на съда, в
писмена форма, при спазване изискванията на чл.236 ГПК, като волята на съда е ясна и
разбираема. Постановено е по редовна искова и допустима искова молба. Ето защо не са
налице процесуални пречки за разглеждането на спора по същество.
Не се спори, че ищецът е бил в договорни отношения с „Профи Кредит България“
ЕООД, основани на договор за револвиращ заем №**********, сключен на 27.11.2008г., по
който първият е кредитополучател. Същият е представен от ответника и приложен на л.25 от
делото. Не е спорно също, че „Профи Кредит България“ ЕООД се е снабдило с
изпълнителен лист от 30.11.2011г., издаден по т.д.№ 4612/2011г. на СГС въз основа на
подлежащо на изпълнение решение от 21.07.2010г. по вътрешно арбитражно дело
№1671/2010г. по описа на арбитър Бисерка Газдова, съгласно който ищецът е осъден да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4079,40 лв., заедно със законната
лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 90 лв.- разноски по арбитражното производство, както и сумата от
434,76 лв., представляващи разноски в производството пред СГС за издаване на
изпълнителен лист.
Въз основа на този изпълнителен лист, по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД
входирано в канцеларията на ЧСИ на 30.01.2012г., на 30.01.2012г. е образувано
изпълнително дело №62/2012г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова, с район на действие
СГС. В молбата за образуване на изпълнителното дело „Профи Кредит България“ ЕООД е
посочено, че задълженията по изпълнителния лист касаят задължение на длъжника по
договор за револвиращ заем №**********. Направено е искане за проучване на
имущественото състояние на длъжника, както и искане за налагане на запор в Банка ДСК.
Освен това, взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
На 10.05.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника /л.112/.
Няма данни да му е била връчена- така документи за връчване чрез куриерска фирма /л.145-
148/.
На 10.05.2012г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД
върху наличните в тази банка сметки на длъжника до размера на дълга /л.111/, както и
6
запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД /л.114/. По първото е получено
уведомление от банката, че длъжникът има сметка в тази банка /л.115/, но в нея няма
налични авоари. Във връзка с второто запорно съобщение е получено уведомление, че по
сметката в тази банка няма наличност, но същата ще остане блокирана до отмяна на
нареждането на ЧКС /л.113/.
На 13.03.2013г. е изпратено запорно съобщение до ОББ АД /л.120/, което е върнато с
отбелязване, че лицето не е клиент на тази банка.
На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД
/л.122/, във връзка с което банката е отговорила, че запорът е наложен, но по сметката няма
авоари. Посочено е още, че банката ще блокира сметката до надлежно съобщение за отмяна
на запора /л.121/.
Отново на 13.03.2013г. ЧСИ е изпратила запорно съобщение до „Юробанк и ЕФ Джи
България“ АД /л.125/, по което е получено уведомление /л.131/, че към 18.03.2013г.
длъжникът има открита сметка в банката, по нея няма достатъчно наличност за покриване
на целия дълг по ИД, както и че върху вземането по сметката няма наложени запори.
Също на 13.03.2013г. са изпратени запорни съобщения до ЦКБ, Банка „Пиреос
България“ АД и Общинска банка АД /л.126-128/, до „СИБАНК“ АД /л.132/, до „ТБ
Инвестбанк“ АД /л.133/, КТБ ЕАД /л.135/, Банка ДСК ЕАД /л.136/, ПИБ АД /л.137/,
„Уникредит Булбанк“ АД /л.140/. Част от посочените банки са върнали запорните
съобщения с отбелязване, че лицето не е техен клиент.
На 13.01.2015г. е изпратено ново запорно съобщение до ПИБ АД /л.161/, Общинска
банка АД /л.162, върнато с отбелязване, че лицето не е клиент/, до ЦКБ АД /л.165/, до
„Прокредит банк България“ ЕАД /л.166/, както и до „Райфайзенбанк България“ ЕАД /л.164/.
В отговор /л.163/ „Райфайзенбанк България“ ЕАД е посочила, че запорът по сметката е
наложен, но по нея няма наличност. На същата дата са изпратени запорни съобщения и до
останалите, от изброените по-горе банки, включително „Алфа Банка- клон България“ /л.182/
и „Алианц Банк България“ АД /л.183/. От тях отговор за налична сметка е представила
единствено „Юробанк България“ АД /л.172/, като е посочила, че по сметката липсва авоар и
към 15.01.2015г. няма наложен предишен запор. Част от останалите банки са посочили, че
лицето не е техен клиент.
През 2015- 2016г. ЧСИ е изисквала справки за доходите и имущественото състояние на
длъжника от НАП /л.186/
На 28.01.2019г. Райфайзенбанк България АД е уведомила ЧДИ Богданова, че сметката
на длъжника в тази банка е закрита /л.186-200/. На 11.11.2019г. по изпълнително дело
№62/12г. е постъпила молба /л.201/ от ответника по настоящото дело „Кредит инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството на пълномощник на „Профи кредит България“ ЕООД, с
искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
вдигане на наложените запори и други обезпечителни мерки. Направено е искане за
връщане на изпълнителния лист с оглед образуване на ново изпълнително производство.
Съгласно приложеното пълномощно /л.202- т.2 и 3/ ответникът по настоящото дело е
упълномощен да подава искания за прекратяване на изпълнителните дела на „Профи кредит
7
България“ ЕООД, както и да получава оригиналите на изпълнителните листи за
задълженията, които са предмет на договора за прехвърляне на вземания от 8.08.2008г. и
приложение №1А от същия.
С постановление от 21.11.2019г. на ЧСИ Биляна Богданова, изпълнително дело
№62/12г. по описа на същия ЧСИ е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В
постановлението е разпоредено върху изпълнителния лист да се посочи последното
поискано/ извършено изпълнително действие- 13.01.2015г. постановлението е влязло в сила.
Между страните не се спори, че въз основа на гореописания изпълнителен лист от
30.11.2011г. на СГС е образувано ново изпълнително дело, с взискател „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД и длъжник Я. Т. Б., а именно- ИД №272/2020г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова с район на действие ОС Бургас. Съгласно съобщението за образувано дело,
изпратено на длъжника- сега ищец, задължението на последния по изпълнителното дело
възлиза на 9977,64 лв., от които главница 4079,40 лв., законна лихва в размер на 618,71 лв.
за периода от 8.08.2018г. до 5.02.2020г., неолихвяеми вземания- 4122 лв., 1007,53 лв. такси
по ТТР ЗЧСИ към 5.02.2020г.
В исковата молба е посочено, че второто изпълнително дело е образувано на
5.02.2020г., обстоятелство, което не е оспорено от ответника, който едва във въззивната
жалба заявява, че изп.д. №272/20г. е било образувано на 3.02.2020г.
Във връзка с оспореното му качество на взискател по изпълнителното дело, ответното
дружество е представило по делото договор за прехвърляне на вземания /договор за цесия-
л.27-30/, съгласно който „Профи кредит България“ ЕООД в качеството на цедент ще
прехвърли и продаде при условията на договора определените от цесионера „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията, произтичащи от договори за потребителски кредит.
Договорът е подписан за цедента на 16.08.2018г. в гр. София, а за цесионера на 8.08.2018г. в
гр. Варшава. Представено е извлечение от Приложение №1а, съдържащо информация за
вземанията към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 8.08.2018г.,
представляващо неразделна част от договора за цесия /л.31-33/, в което, на л.32 от делото на
БРС е отразено вземане по договор №********** с клиент ЯН. Т. Б., общо задължение
8201,40 лв., дължима главница- 4079,40 лв., законна лихва 3296,86 лв. и разноски 825,14 лв.,
за което е образувано изпълнително дело при ЧСИ Биляна Богданова. Видно от подписите,
Приложение №1а е подписано на 4.09.2018г. и предадено на цесионера, след изплащането
на задължението по договора за цесия. В тази насока е представено и Приложение №6 от
30.08.2018г.- потвърждение, подписано от страните, за плащането на цената /л.34/.
Ответникът е представил на л.35 от делото на БРС и пълномощното, представено и пред
ЧСИ Богданова, от т.1 на което е видно, че е бил упълномощен от цедента от негово име да
уведоми длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с договора за цесия, съгласно
изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД. Представено е уведомление до длъжника – л.37-38, което е
изпратено чрез куриер и не е връчено, а отбелязването върху него е, че не е потърсено.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следните
правни изводи.
С описания по- горе договор за цесия от 16.08.2018г. /наричан от ответника договор от
8
8.08.2018г./ „Профи кредит България“ ЕООД е прехвърлило на ответника „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си спрямо ищеца Я.Б., за което е издаден изпълнителен
лист от 30.11.2011г. по т.д.№4612/2011г. на СГС. Несъстоятелно е становището на
процесуалните представители на ищеца, че този договор е нищожен, понеже е подписан от
представителите на страните на различни дати, като подписа на представителя на цесионера
предхожда този на цедента. Видно от споразумението в договора, именно на цесионера е
било предоставено правото да определи кои вземания на цедента ще бъдат предмет на
договора, поради което в изпълнение на това свое задължение той е подписал договора
пръв. Но, договорът се счита за сключен с подписването му от цедента, когато е налице
съвпадане волеизявленията на страните за извършеното прехвърляне- продажба на
вземанията. Затова и настоящият съдебен състав намира, че договорът е сключен на
16.08.2018г., тъй като е консенсуален и за сключването му е достатъчно постигането на
съгласие между страните.
Пред първата инстанция страните са спорили дали този договор е произвел действие
спрямо ищеца, т.е. дали той легитимира ответното дружество като кредитор на ищеца и
взискател по изпълнителното дело, тъй като от доказателствата по делото е видно, че
ищецът не е бил уведомен за цесията съобразно изискванията на чл.99, ал.4 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд намира за неоснователно становището на ищеца, че цесията
не е произвела действие спрямо него, тъй като не бил уведомен за нея от цедента. За
извършената цесия ищецът е уведомен от цесионера като пълномощник на цедента, едва в
хода на гр.д.№3455/20г. на РС-Бургас, с доклада на съда. Това обстоятелство обаче е
ирелевантно за прехвърлянето на вземането от цедента към цесионера. Изискването за
уведомяването на длъжника за извършената цесия от цедента /т.е. от първоначалния
кредитор/- чл.99, ал.3 ЗЗД, както и предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД- че прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, в който предишния кредитор го е уведомил за цесията,
няма последиците, претендирани от ищеца. Цесията е произвела действие и вземането на
банката е преминало в патримониума на ответника по делото още със сключването на
договора за прехвърляне на вземания на 16.08.2018г. За да породи действието си договора за
цесия между цедента и цесионера не е необходимо съгласие на длъжника, нито неговото
уведомяване. След сключването на договора за цесия цедентът няма вземане спрямо ищеца
за сумите, за които му е бил издаден изпълнителния лист. След 16.08.2018г. тези вземания
принадлежат на цесионера- т.е. на ответното дружество. След сключването на договора за
цесия и към датата на образуване на ИД №272/2020г. на ЧСИ Маджарова ответникът се
легитимира като частен правоприемник на вземанията на „Профи Кредит България“ ЕООД
спрямо ищеца по изпълнителния лист от 30.11.2011г., поради което настоящият съдебен
състав приема, че изпълнителното производство е образувано от лице, което се легитимира
като кредитор на вземането по изпълнителния лист предвид разпоредбата на чл.429, ал.1,
изр.1, предл.2 от ГПК. Макар до първото по делото заседание пред районния съд по
настоящото производство ищецът да не е бил надлежно уведомен за цесията от цедента
/дори чрез пълномощника цесионер/, вземането на ответника спрямо него не е
предпоставено от уведомяването му за цесията.
9
Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, сочеща, че цесията има действие спрямо третите лица
и длъжника, визира единствено последиците в чл.75, ал.2, изр.1 от ЗЗД при извършено
изпълнение на задължението /т.е. погасяване на паричния дълг/ спрямо цедента. Ако до
уведомяването му за цесията ищецът бе погасил процесните задължения спрямо цедента
/„Профи Кредит България“ ЕООД /, или част от тях, той би били освободен от отговорност
към цесионера, тъй като щеше да е изпълнил добросъвестно на лице, което спрямо него
недвусмислено се е легитимирало като кредитор. Такива твърдения по делото обаче не са
въведени от ищеца.
Вторият спорен въпрос е дали процесните вземания на ответника спрямо ищеца са
били погасени по давност.
Първото изпълнително дело против ищците въз основа на процесния изпълнителен
лист е образувано през 2012г., при действието на ППВС №3/80г. на ВС. Съгласно това
постановление, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителния процес давност не тече. Настоящият въззивен състав счита, че
разрешението, дадено в ППВС №3/80г. е задължително за съдилищата по отношение на
всички дела, образувани преди обявяването му за изгубило сила с т.10 от ТР №2/2013 по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК /26.06.2015г./, по съображенията, изложени в решение
№170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/17г. на ВКС и много други, постановени
след него.
При това положение от датата на образуването на изпълнително дело №62/12г. на ЧСИ
Богданова- 30.11.2012г. давността по отношение на процесните вземания на ответника
спрямо ищеца е била прекъсната. Молбата за образуване на делото е редовна, понеже е
посочен конкретен изпълнителен способ- налагане на запор, наред с възлагането на
изпълнителни действия на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ. След образуването на
изпълнителното дело, давността е спряла да тече /така- ППВС №3/80/.
Безспорно е, че последното изпълнително действие по изп.д.№62/2012г., предприето от
ЧСИ Богданова в изпълнение на възлагането е от 13.01.2015г. При това положение
перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила на 13.01.2017г., макар изпълнителното
дело да е било прекратено с изричен акт на ЧСИ Богданова едва на 21.11.2019г.
Перемпцията е правно ирелевантна за давността- така Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.
№1747/2020г. на ВКС, Четвърто гр.отд. и Решение №3/4.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на
ВКС, Четвърто гр.отд.
Спорът между страните се концентрира до това откога е започнала да тече давността за
процесното вземане 1/ от 13.01.2015г.- според ищеца или 2/ от 26.06.2015г. /постановяването
на ТР №2/13 по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че новата, 5- годишна давност за процесното
вземане е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е обявено ТР № 2/2013г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съображения:
Първото изпълнително дело против ищеца е образувано през 2012г., при
действието на ППВС №3/80г. на ВС. Съгласно това постановление, образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителния
10
процес давност не тече. До обявяването му загубило сила с ТР № 2/2013 по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК, постановено на 26.06.2015г., разрешенията, дадени с ППВС
№3/80г. на ВС имат действие и са приложими по отношение на заварените
изпълнителни производства, каквото е и ИД №62/12г. срещу ищеца. В тази връзка
съдът възприема изцяло съображенията, изложени в решение №170/17.09.2018г.,
постановено по гр.д.№2382/17г. на ВКС и др. по този въпрос, че отмяната на ППВС
3/80 г. няма обратно действие. Т.е. отмяната на цитираното ППВС не заличава
последиците за давността, които вече са били настъпили преди тази отмяна, а именно-
прекъсването и спирането на давността.
Ето защо, в конкретния казус, с образуването на изп.д.№62/12г. на ЧСИ
Богданова давността за процесните вземания на праводателя на въззивника е била
прекъсната и е спряла да тече. Понеже всички предприети от взискателя и ЧСИ
Богданова изпълнителни действия са извършени преди 26.06.2015г., те не се ползват с
последиците, посочени в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г. – а
именно всяко от тях да прекъсва давността, като от този момент да започва да тече нова
давност.
Едва след 26.06.2015г. /отмяната на ППВС 3/80/, за процесните вземания е
започнала да тече нова давност- така чл.117, ал.1 ЗЗД. Тази давност в случая е 5-
годишна и е следвало да изтече на 26.06.2020г.
Второто изпълнително производство срещу ищеца е образувано на 3.02.2020г.
/респективно- 5.02.2020г./. Образуването на изпълнителното дело само по себе си не
прекъсва давността- така разрешението, дадено в мотивите на т.10 от ТР № 2/2013г. по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което гласи следното:
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл.426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността…“.
11
В настоящото дело е безспорно образуването на второто изпълнително дело срещу
ищеца в началото на м.февруари 2020г., като няма твърдения и данни молбата за
образуването му да е върната поради нередовност. При това положение въззивната
инстанция намира, че вземането на ответника спрямо ищеца не е погасено по давност.
За да бъде уважен искът по чл.439 ГПК, следва да са налице следните предпоставки,
визирани от Решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК, а именно: наличие
на изпълнително основание и изпълняемо право, образуван изпълнителен процес и
осъществяване на нов факт, който изменя или погасява защитеното със съдебното решение
материално право.
В настоящия случай са налице както изпълнително основание – влязло в сила
арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 30.11.2011г., така
и образуван и висящ изпълнителен процес въз основа на този изпълнителен лист- ИД
№272/2020г. на ЧСИ Маджарова. Не е налице третата предпоставка, тъй като към
образуването на изпълнителното дело не е изтекла погасителната давност, която е пречка за
принудителното му събиране.
Предвид горните съображения искът по чл.439 ГПК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Понеже фактическите и правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първата
съдебна инстанция, обжалваното решение следва да се отмени.
С оглед изхода на делото на въззиваемия не се дължат разноски. Същият следва да
заплати на въззивното дружество разноските за въззивното производство- 500 лв., от които
300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, а останалите 200 лв.- държавна такса за въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260220 от 4.02.2021г. постановено по гр.д.№ 3455 по описа за
2020г. на Районен съд- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Т. Б. ЕГН:**********, от гр.*** за установяване по
отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 9977,64 лв. по
изпълнително дело №20208030400272/2020 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803 с
район на действие ОС- Бургас, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
ОСЪЖДА ЯН. Т. Б. ЕГН:********** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 500 лв., представляваща деловодни разноски по в.гр.д.
№ 661 по описа за 2021г. на Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
12
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13