№ 286
гр. Д........., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д........., III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200711 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВИКТОРИЯ ИНТЕРТРАНС“ ООД, с Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Д........., област К..........., ул. „Н............ М..........“
№....... представлявано от управителя А. М. А. с ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 42-0001308 от 17.05.2022 г. на директора на РД „Автомобилна
админнстрация“-София, с което е наложено административно наказание по чл. 104, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) - „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.В
така депозираната жалба се навеждат подробни доводи, че по-горе цитираното НП е
незаконосъобразно - постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. С.. Не претендира деловодни
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.04.2022г. в сградата на ОО "АА" на площад "Генерал Иван Колев" № 1, гр.
1
К..........., около 12:40 часа, при извършена комплексна проверка на „ВИКТОРИЯ
ИНТЕРТРАНС“ ООД, във връзка с известие на РД "АА" гр. София с peг. № 82-00-56-
314/16.03.2022, притежаваща лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на
товари с № 17040/07.03.2017г. Контролните органи установили, че жалбоподателят не е
осигурил полагането на личен подпис от водачите на фирмата в дневника за инструктаж по
спазване на изискванията на Регламент 561/2009, което според тях представлявало
нарушение на чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и с оглед на това
образували срещу „ВИКТОРИЯ ИНТЕРТРАНС“ ООД административнонаказателно
производство, съставяйки АУАН № 318068 / 01.04.2022 г. Актът бил предявен на сочения за
нарушител и той го подписал без да вписва обяснения и възражения срещу констатациите в
него. Допълнителни такива не представил и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, на 17.05.2022 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл.53, ал.1 от същия закон и издал Наказателно постановление
№ 42-0001308, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на
„ВИКТОРИЯ ИНТЕРТРАНС“ ООД,. за нарушението по чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС и му било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като
взе предвид АУАН № 318068 / 01.04.2022 г, Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, книга за инструктаж с подпис
на водачите на МПС, трудови договори, длъжностни характеристики, служебни бележки и
декларации, подписани от водачите на МПС при постъпване на работа в съответното
дружество и свидетелските показания на Таня А.а.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена в срок от
лицето, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл,
тя е допустима.
Разгледана по същество - същата е основателна и следва да бъде уважена, а
наказателното постановление срещу него - отменено. Съображенията за това са следните:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер, поради което
следва да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити; актът предявен ли е на нарушителя и правилно и
законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6
от ЗАНН, извършено ли е това деяние от лицето, сочено за нарушител, и извършено ли е
виновно /респ. при каква форма на вина – умисъл или непредпазливост/; наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание,
реквизити и срокове. Изредените предпоставки представляват процесуални такива, за които
съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи,
съдът не разглежда спора по същество.
В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че АУАН и НП са
издадени при стриктно спазване на изискванията на ЗАНН, както и че са спазени всички
законоустановени правила относно формата и съдържанието им.
2
В конкретния казус и при преценка на всички гореизброени изисквания, настоящият
съдебен състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая тези изисквания на
ЗАНН не са изпълнени. В процесното НП описанието на нарушението е непълно, неясно и
не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсват основни елементи
от обективната страна на нарушението, а именно място и дата на извършването му.
Неправилно като дата и час на нарушението, санкционирано по чл. 104, ал. 5 от ЗАвП, са
посочени датата и часа на извършване на проверката. Прочитът на АУАН и НП води до
предположението, че датата на извършване на нарушението е 01.04.2022 г. Както в акта,
така и в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на твърдяното
нарушение. В тях е отразено единствено датата 01.04.2022 г., когато е извършена проверката
и е установено нарушението, но не и датата, на която се твърди, че превозвачът е допуснал
извършването на нарушението, липсват и данни къде е извършено то. считам, че е налице
нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН по отношение на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
по отношение на НП, което пък възпрепятства да се извърши преценка за давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, а не
да се презюмира. Това процесуално нарушение е съществено и води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере кога точно е
извършено нарушението, а оттам и невъзможността му да реализира правото си на защита в
пълен обем.
От друга страна -описанието на нарушението, доколкото се вменява нарушение,
осъществено чрез бездействие, следва да съдържа дължимото поведение - кои водачи не са
положили подпис в дневника за инструктаж. Защото задължението се отнася само до онези
лица, които наистина имат качеството на водач на превоз по смисъла на т. 14 от §1 на ДР на
ЗАвП. Без да са персонифицирани тези лица и за тях да е доказано, че ще извършват именно
такъв вид транспорт, няма как да се приеме, че по отношение на тях не е изпълнено едно или
друго задължение от страна на превозвача. Освен липсата на доказаният дефицит на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което е съществено процесуално
нарушение, вмененото нарушение (по начина по който е описано) не е доказано и по
същество. При извършената проверка контролният орган е направил извод за наличие на
един отрицателен факт от друг такъв - не са положени подписи в книгата за инструктаж -
следователно няма инструктаж. В този контекст и тази логическа рамка може да се направи
и следното заключение - не са посочени в акта и в НП неинструктираните и неположилите
подписи водачи - следователно няма водачи, следователно не се осъществява дейността по
лиценза. Това алогично съждение се прави само, за да се докаже абсурдността на извода,
3
който е довел актосъставителя до решението за извършено нарушение. При положение, че
въобще не е ясно (а не се и сочи) дали дружеството има водачи и дали и кога те са
извършвали международен транспорт, няма как да се твърди, само поради липсата на
подписи в книгата за инструктаж, че не са били инструктирани. Освен неясното описание на
нарушението и „невъзможния“ извод, административните органи не са положили никакви
усилия да обезпечат доказателствено своите произволни твърдения - не са били установени
водачите, не е била събрана информация имали ли са, кога и какви превози и били ли са
всъщност инструктирани. Това, което е било установено в хода на проверка е липсата на
подписи в инструктажната книга, което не отговарят на дадената правна квалификация по
чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС (Наредбата). Коментираната горе
процесуална нередовност на акта и на НП засягат правото на защита и правят невъзможен
контрола върху санкционния акт, тъй като липсата на дата осуетява възможността за
проверка дали към сочената такава не са били извършени действия във възприетия от
административните органи смисъл, с което бездействие да е осъществен състава на
приписаното нарушение. Това обуславя отмяна на НП без съдът да има задължение да се
произнася по съществото на спора.
В АУАН нарушението е описано съвсем лаконично и неконкретизирано. Наказващият
орган не е посочил каквито и да е факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането за тях
на отговорността на дружеството в качеството му на превозвач по смисъла на чл. 104, ал. 5
от ЗАвП. В конкретния случай е допуснато нарушение, изразяващо се в неточно и неясно
индивидуализиране на нарушението в актовете на административнонаказателното
производство. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е непълна, за да обоснове
твърдението за неизпълнение на задължения към държавата по см. на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
В случая са налице съществени несъответствия относно описанието на нарушението и
нарушената правна норма, съответно доказателствата които го потвърждават. Тези
несъответствия пряко нарушават правото на защита на наказаното лице и го лишават от
възможността да разбере за какво нарушение е обвинен, съответно лишава съда от
възможността да прецени правилното приложение на материалния закон (срв. решение №
241/14.07.2017 г. по КАНД № 183/2017 г. на Административен съд- К...........).
От описателната част на АУАН и НП не става ясно защо е прието, че превозвачът не е
осигурил полагането на личен подпис на водачите на фирмата в дневника за инструктаж.
Видно от съдържанието на НП е, че в обстоятелствената му част се съдържа единствено
правния извод на АНО, че превозвачът не е осигурил полагането на личен подпис на
водачите на фирмата, като не са посочени конкретните факти, от които се прави извод, че е
извършено административно нарушение. В НП не е посочено на кои водачи не е осигурено
полагането на личен подпис и какви са тези „водачи“, за да се установи връзката им с
дружество, както и къде и на кои дати не е осигуряван полагането на подпис и извършван
ли е някакъв превоз на тези дати, за да е необходим инструктаж и полагането на подписи. За
кой/кои превоз/превози/ (индивидуализиран/и по време и маршрут) обаче и за кой/кои точно
водач/водачи става дума, не е ясно. Обстоятелството, че дружеството притежава лиценз за
4
международни превози на товари не означава автоматично, че такъв е извършен.
Описанието на нарушението, доколкото се вменява нарушение, осъществено чрез
бездействие, следва да съдържа дължимото поведение - кои водачи не са положили лично
подписа си, инструктирани ли са били или не. Защото задължението се отнася само до онези
лица, които наистина имат качеството на водач на превоз по смисъла на т. 14 от §1 на ДР на
ЗАвП. Без да са персонифицирани тези лица и за тях да е доказано, че ще извършват именно
такъв вид транспорт, няма как да се приеме, че по отношение на тях не е изпълнено едно или
друго задължение от страна на превозвача.
Пропуските представляват съществени процесуални нарушения, тъй като поначало
крият неопределеност на обвинението (арг. от Решение № 377 от 13.08.1983 г. по н. д.
355/80 г., ВС, II н. о.). Допуснато е процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
Ограничено е и правото на жалбоподателя в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да даде
обосновани и в пълнота писмени възражения.
Правоприлагането по принцип и в частност административно наказателното такова не
може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, като
административното нарушение не следва да бъде извличано по пътя на формалната или
правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесиите такива и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Посоченото
съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Съгласно константната съдебна практика, за да е описано
нарушението, следва в обстоятелствената част на актовете да са изложени дата и място на
нарушение, както и всички онези обстоятелства и факти, индивидуализиращи извършеното
нарушение посредством неговите обективни и субективни признаци и участието на
нарушителя в него като съществен елемент от обективната съставомерност наред с
признаците, предвидени в съответния състав.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на нарушението и
санкцията, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния закон.
Словесното описание на твърдяното административно нарушение и твърдяното
изпълнително деяние не отговарят на дадената правна квалификация по чл. 57, ал. 4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС (Наредбата). Тази правна норма гласи: „Лицето по
чл. 2, ал. 1 инструктира водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета (OB, L 102 от 11 април 2006 г.), Регламент (ЕИО) 3821/85 на Съвета от 20
декември 1985 година относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт (OB, L 370 от 31 декември 1985 г.) или съответно
на AETR. Провеждането на инструктажа се удостоверява от водача с подпис в книгата за
инструктаж“ и на санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 5 от ЗАвП, която гласи: „На
5
превозвач или на лице по чл. 26, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са
осигурили на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС) № 165/2014,
Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена санкция 1 000 лв. Нито в
АУАН, нито в НП е налице описание на нарушение, което да осъществява състава на чл. 57,
ал. 4 от Наредбата и на чл. 104, ал. 5 от ЗАвП. В тази правна норма липсва изпълнително
деяние „не е осигурил полагането на личен подпис от водачите на фирмата в дневника за
инструктажкаквото изпълнително деяние е вменено на дружеството с АУАН и НП.
Формулирано по предложения начин фактическото обвинение, е изначално несъстоятелно.
Всяко едно от гореизброените нарушения представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита, която включва и правото на
привлечения към административнонаказателна отговорност да узнае какво точно нарушение
на правилата за обществен превоз се твърди, че е извършено, и въз основа на кои
доказателства, за да организира защитата в пълен обем. Поради това тези нарушения са
винаги съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от
ЗАНН.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже административното
нарушение. Съдът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на
„Виктория Интертранс” ООД на имуществена санкция по чл. 104, ал. 5 от ЗАвП.
Незаконосъобразно е ангажирана безвиновната отговорност на „Виктория Интертранс“
ООД. Всички документи, касаещи дейността на дружеството, са осигурени, попълват и
съхраняват се съгласно изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове. Не
са нарушени нормите на цитираните в НП Регламенти, видно от показанията на
свидетелката Таня А.а е, че фирмата жалбоподател е спазила всички указания и разпоредби
съдържащите в цитираните в НП регламенти.
При предявяване на книгата за инструктаж свидетелката заяви, под страх от
наказателна отговорност, че първата страница е от книгата за инструктаж, но втората
страница не е от същата книга. При извършване на проверката, свидетелката заявява, че е
налице объркване, тъй като от дружеството е предоставена друга книга за инструктаж, която
е правена по-рано с цел - прогноза месец и половина напред, за да се предвиди какви хора
могат да бъдат ангажирани за работа. Таня А.а твърди, че при назначаване, при постъпване
на работа, шофьора се инструктира задължително, за което обстоятелство подписва
служебна бележка и декларация. Отделно инструктирали шофьорите в деня, в който тръгва
на път, като същия се подписвал в книгата за инструктаж.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001308/17.05.2022 г., издадено от
Димитър И. Бонков – Директор на РД „АА“ гр. София, с което на „Виктория Интертранс“
ООД е наложено административно наказание -„имуществена санкция“ в размер на 1 000,00
лв. (хиляда лева) на основание по чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
6
за извършено нарушение по чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС,
изразяващо се в това, че “не е осигурил полагането на личен подпис от водачите на фирмата
в дневника за инструктаж по спазване на изискванията на Регламент 561/2009”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
К........... в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.........: _______________________
7