Р Е
Ш Е Н
И Е №262
28.06.20210 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №719 по описа на съда за 2020 г.
Производството е образувано по реда на чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.40, ал.1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/
Образувано
е по повод на жалба, подадена от Ж.Д.П. ***
против мълчалив отказ на Министерството на образованието и науката /МОН/ да се
произнесе по заявление рег. № 94-4912/26.10.2020г. за предоставяне на достъп до
посочената в заявлението информация. След получаване на преписката се
удостоверява, че по посоченото заявление има формиран изричен отказ,
обективиран в писмо от 09.11.2020г. /л.45-46/ на Гл. секретар на МОН.
Жалбоподателят мотивира в подробната си жалба, че
исканият достъп касаел обществена информация, която би му дала възможност като
гражданин да си състави мнение за дейността на МОН, който бил и субект по см.
на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Мотивира и, че във въпросното писмо не било посочено
някои от визираните в чл.37, ал.1, т.1-3 от ЗДОИ основания за отказ, т.е.
липсвало фактическо и правно основание за отказ, а и писмото не било оформено
като решение по чл.39 от закона.
Оспорващият, редовно призован, явява се лично, поддържа
жалбата си. Прилага подробни писмени бележки. Претендира разноски, за
които прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище чрез процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2020 Ж.П. подал по електронен път до МОН
заявление по образец за достъп до обществена информация, в което били посочени
в седем пункта, конкретни данни, за които искал разкриване на информация.
Заявлението било подписано с електронен подпис и регистрирано под № 94-4912. Електронният
файл бил активиран на същата дата 26.10.2020г. /л.10/. На 09.11.2020г. под рег.
№ 94-4912 по повод на подаденото от П. завяление за достъп до обществена
информация било издадено писмо от Гл. секретар на МОН, в което било посочено,
че исканата инфромация не представлява обществена. Писмото било изпратено до П.
по електронен път и получено от него на 10.11.2020г. /л.12/. Със заповед
№РД09-424/15.03.2018г- Министърът на образованието и науката възложил на
Главния секретар на МОН да подписва решения за предоставяне или за отказ на
достъп до обществена информация /л.25/. Жалбата до съда е подадена на
30.11.2020г.
При така установеното от фактическа страна, от правна
Съдът намира следното:
По допустимостта: оспорването, с оглед постановеното в
Определение 2998/08.03.2021г. от състав на пето отделение на ВАС следва да се
приема за направено в срок. Същото изхожда от активно легитимирано лице,
притежаващо превния интерес от оспорването, против годен за съдебен контрол
акт, тъй като Съдът намира, че въпросното писмо има белезите на индивидуален
административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Предоставянето на обществена информация се дължи от задължените субекти, посочени в разпоредбата на чл.3 ЗДОИ. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2, т.4 от Закона за администрацията Министрите са централни органи на изпълнителната власт, съответно са задължени субекти по см. на чл.3, ал.1 ЗДОИ. В качеството си на задължен субект Министърът на образованието и науката се е възползвал от възможността по чл.28, ал.2 ЗДОИ, като със Заповед № РД09-424/15.03.2018г. е предоставил правомощията по разглеждане и произнасяне по подадени до него заявления по ЗДОИ на Главния секретар на МОН. Предвид това, Съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, на който е делегирано правомощие да постановява такъв акт.
Съдът мотивира извода си, че процесното писмо има характер на ИАА по см. на АПК, макар същото да не се наименува „решение“, защото обективира изявление, което по съдържанието си /по същество/ сочи на отказ от предоставяне на достъп до обществена информация с довод, че исканата такава няма характера на „обществена“ по см. на ЗДОИ. Последният закон обаче въвежда строго формално изискване относно формата и съдържанието на изричния отказ от предоставяне на достъп до заявена информация. Така, съгласно чл.38 от него се изисква да са посочени правното и фактическото основание за него, което е предпоставка за осъществяване проверка за материалната законосъобразност на акта. В конкретния случай, в писмото се цитира единствено разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ, но визирането само на тази разпоредба не изпълнява условието на чл.38 ЗДОИ.
Правото да се търси и получава информация
по чл.41, ал.1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да
осигуряват достъп до обществено значима информация. Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното
използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.
Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители,
създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ
субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно
обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на
данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената
информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните
органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните
правомощия /чл.10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации /чл.11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена
информация се осигурява чрез обнародването й /чл.12 ЗДОИ/, а достъпът до
служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон, като
законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка
на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки,
изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и
позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от
негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите
на съответните органи – чл.13, ал.2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът
въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в
случаите по чл.37, ал.1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за
предоставяне на обществена информация - когато: 1. исканата информация е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично
писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на
разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е допустимо само в
хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се
цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 /§ 1, т.6 ДР ЗДОИ/, като във
всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 и
т.2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция,
регламентирана в § 1, т.5, изр.2-ро ДР ЗДОИ.
Съдът не споделя довода в процесното писмо, че търсената информация не е обществена такава, вкл. не е официална и служебна. Заявеният достъп до посочената в седем точки информация касае обществена - служебна такава и в случая търсената информация обуславя връзката й с обществения живот в Република България, както и се субсумира под понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 ЗДОИ, като цели повишаване на прозрачността и отчетността на субект по чл. 3, какъвто се явява МОН. Ако органът счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, именно той следва да установи това, а не жалбоподателят да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Поисканата информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице двете визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Изработваните, постъпващите от и във всяка администрация вътрешни актове, имат за цел уреждане на общите положения за организацията на даден работен процес. Те са вътрешноведомствени организационни актове, които не попадат в категорията на общите административни или подзаконовите нормативни актове и имат спомагателен характер като елемент от цялостния работен процес. Безспорно исканите от заявителя данни не представляват индивидуални административни актове, издаден във връзка с упражняване на законови правомощията, а носят белезите на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като представляват информация, създадена и съхранявана, по повод дейността на органа и неговата администрация. Ето защо, Съдът приема извода, че конкретно търсената от заявителя информация представлява служебна обществена информация, достъпът до която не следва да бъде ограничен, тъй като не са налице основанията за това по чл.13, ал.2, т.1 ЗДОИ.
В заключение следва да се отбележи, че с
оглед характера на обществените отношения, които урежда ЗДОИ, задълженият
субект по чл. 3 дължи изрично произнасяне по заявлението, в предписаната в чл.
34, ал. 1 от ЗДОИ форма, който следва да съдържа изброените в закона реквизити
и изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл.
59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, което се извежда и разпоредбите на чл. 28, ал. 2
от ЗДОИ - уведомяване писмено на заявителя за взетото решение и от чл. 38 и чл.
39 ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, връчване на
решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е
императивна разпоредба на закона за срочно и изрично писмено произнасяне по
заявлението, включително и при отказ. Неспазването на тези императиви винаги обосновава извод за незаконосъобразност
на постановения отказ, който като такъв подлежи на отмяна. След отмяна на
процесното писмо, следва преписката да се върне на административният орган,
който след преценка на подаденото искане за достъп до обществена информация, да
постанови съответния административен акт – решение за достъп до информацията и
да постанови мотивиран изричен отказ за това, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
С оглед изхода на спора и своевременно
заявената претенция за разноски по делото и на основание чл.143, ал.1 АПК,
сторените от жалбоподателя разноски, в размер на 10 лева държавна такса за
образуване на настоящото производство, 30 лв. ДТ за образуване на производство
по частна касационна жалба по см. на ВАС и възнаграждението на един адвокат,
съобразно на договорения обем от процесуални действия, съгласно приложените
договори за правна защита и съдействие на л. 8 и л. 5 от делото на ВАС,
удостоверяващи договорени и заплатени в брой възнаграждения от 375 лв. и съотв.
от 300 лева, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Всичко разноски,
съгласно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 715лв.
Водим от горното и на основание и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Д.П. *** отказ на
Министерството на образованието и науката /МОН/ да се произнесе по заявление
рег. № 94-4912/26.10.2020г. за предоставяне на достъп до посочената в заявлението
информация, обективиран в писмо от 09.11.2020г. /л.45-46/ на Гл. секретар на
МОН.
ВРЪЩА преписката на
административният орган за произнасяне, в 7-мо дневен срок по заявление рег. № 94-4912/26.10.2020г., съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Ж.Д.П. ***, ЕГН-********** разноски по делото в общ размер на 715,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
Административен
съдия :