№ 306
гр. Пазарджик , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200271 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК****, с адрес на управление: Обл.
Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от управителя Д. С. Д.
против НП № 13-002481/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр. Пазарджик, с което на
дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа и в с.з. чрез писмено становище от процесуалния
представител на жалбоподателя на базата на неоспорени факти по акта и нарушението, но
твърдян погрешен правен извод относно субекта , обладаващ качеството на работодател.
Ангажирани са доказателства в подкрепа на искането. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
1
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 01.08.20г. между дружеството- жалбоподател и С.Д.Г. ЕООД бил сключен договор
за преотдаване под наем на 182 ра част от обект „Бърза закуска- Турска скара“ , находящ се
в гр. Пазарджик, ул. „Черни връх“ 8 ( л. 37).
На 18.09.20г между дружеството-жалбоподател и С. Д. бил сключен трудов договор за
длъжността „ помощник-кухня“ в заведението за бързо хранене , а на 14.10.20г. такъв
договор бил сключен за същата длъжност със Здр. Д..
На 16.01.20г. в това в заведение била извършена проверка от св. Г..- инспектор при
Д“ИТ“ Пазарджик заедно с нейни колеги относно спазване на нормите на трудовото
законодателство. Свидетелката изискала св. Л. , която се представила като служител в
обекта , документи относно организацията на трудовия процес. Правилник за вътрешния
трудов ред не бил представен.
Съставен на място бил КП л. 12 за констатациите от проверката, в който било отразено
непредставянето на този Правилник ( л. 12).
Изведен от намиращото се в обекта фискално устройство бил фискален бон, който
отразявал като търговец и задължено лице към НАП дружеството-жалбоподател.
На 21.10.20г. от св. Л. като пълномощник на управителя на дружеството-
жалбоподател били представени отразените в КП от 21.10.20г. документи, сред които и
Правилника за вътрешния трудов ред на процесния обект, на който не бил положен подпис
на управителя св. П. , липсвал и печат на дружеството.
В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на
други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред,
списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява
временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за
времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици
за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
При тези данни св. Г. съставила против последното процесния акт за нарушение на чл.
403а, ал.1 от КТ, който е съставен в присъствието на надлежен пълномощник св. А. Л. ,
надлежно предявен и с връчен препис.
Въз основа на него е издадено НП.
Претенциите против него са изцяло материално-правни, но всеобхватността на
2
съдебния контрол задължава проверка и на процесуалната изправност на двата
административни акта. Констативният и санкционният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност .
Съдържанието на акта и НП е съответно на нормативните изисквания . Отразени са
всички обстоятелства по извършване на вмененото нарушение , които са елементи от
състава на съответната на описанието и поради това правилно възприета като нарушена
норма на чл. 403а, ал.1 от КТ.
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не
констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване
на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени
източници, но те не обуславят извод за процесното нарушение, какъвто неправилен извод са
направили контролния и наказващия орган и са го манифестирали с издадените от тях
актове.
На първо място следва да се отрази, че няма спор по възприетите фактическите
констатации, а и те следват от всички гласни и писмени доказателства – проверка е била
извършена на посочената дата в процесния обект, в който не е имало на разположение на
контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред. От показанията на извършилата
фактическата проверка св. Г. се изясни, че всъщност е проявен толеранс към дружеството и
е дадена възможност да предостави липсващия документ по –късно. Установено е, че
Правилник за вътрешния трудов ред е представен на 21.10.20г. , но ,както посочи и Г. и
както се поддържа по същество от процесуалния представител на въззиваемата страна, той
не е бил подписан от управителя и не бил подпечатан с печат на дружеството, поради което
основателно е прието, че такъв липсва. Възможността, която е дадена чрез директни
указания към явилата се в края на фактическата проверка П. ( виж показанията й и тези на
Г.) и чрез призовката за явяване и представяне на посочени в нея документи е била
достатъчен толеранс към дружеството да предостави на контролните органи липсващите на
място в обекта документи. АУАН е съставен едва след като е установено, че представеният
на 21.10.20г. Правилник не е бил заверен и подпечатан.
Неоснователни са възраженията, че процесният обект е бил ползван от работници на
С.Д.Г. ЕООД, с оглед на което именно тоа дружество притежава качеството на работодател.
Твърдението е вярно, предвид справката на л. 32 ( уведомления до НАП за сключени
трудови договори със С.Д.Г. ЕООД ) и договора за преотдаване под наем и този за
подизпълнение от които става ясно, че дружеството-жалбоподател е възложител на С.Д.Г.
ЕООД за изготвяне на описаните в договора на л. 38 готови за консумация хранителни
продукти . Аналогична на справката на л. 38 , е тази на л. 6, от която пък става ясно, че към
датата на фактическата проверка в процесния обект е имало назначени две лица на трудови
договори с дружеството-жалбоподател като помощник-кухня (на 18.09.20г със С. Д., а на
3
14.10.20г. - със Здр. Д.). Така, между тези лица като работник и Д. 2020 ЕООД , въз основа
на трудовите договори са възникнало трудови правоотношение със страни: работници - С.
Д./Здр. Д. и дружеството като техен работодател по смисъла на легалната дефиниция на
това понятие ( §1,т.1 от ДР на КТ) като юридическо лице. Поради това съвсем правилно
е било решението на контролния и на наказващия орган, че дружеството е обладавало
такова качество. Затова и то е било длъжно на първо място –и съгласно чл. 181, ал.1 от КТ
като работодател- „да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя
правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по
трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието
съобразно особеностите на неговата дейност“, което съгласно ал.2 следва да стане „след
като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в
предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2“.
Установи се по делото несъмнено, че такъв Правилник въобще не е съществувал , тъй
като не само, че не е представен при фактическата проверка, но дори представеният
впоследствие при документалната не бил подписан и подпечатан, поради което (виж
показанията на Г., а и позицията по същество на юрисконсулта на ДИТ) е прието ,че такъв
въобще липсва. И правилно, тъй като от посочената норма на чл. 181 от КТ ( „…Издаде….“ )
следва , че именно, чрез своя управител, работодателят следва да направи волеизявление в
този смисъл като утвърди /подпише предвидените по тази норма правила и задължения. В
случая основателно е прието, че липсва надлежно волеизявление в този смисъл – липсва
Правилник за вътрешния трудов ред. Ако обаче такъв липсва, то обективно невъзможно е
той „ да бъде държан на разположение на контролните органи„ , каквото е
административно-наказателното обвинение, предвид изискването на чл. 403 а , ал.1 от КТ.
Иначе казано, само ако е изпълнил задължението по чл. 181 от КТ, работодателят може да
изпълни и това по чл. 403 а, ал.1 от КТ. Ако обаче Правилник не е издаден, както се
установи в случая, нарушението ще е по чл. 181 от КТ, каквото обаче не вменявано с
процесните акт и НП.
Ситуацията в казуса е аналогична на тази за сключване на трудов договор и изпращане
на уведомление за сключването му в НАП : само ако е сключен договор, може да се изпълни
задължението за изпращане на уведомление ; ако договор не е сключен, обективно
невъзможно е изпълнението на изискването за изпращане на уведомление за сключването
му – в този смисъл са постановени няколко решения на АС- Пазарджик: решение на
АС Пазарджик: по канд 76/2016г. , канд 687/15, канд 1139/2018, решение 494/19 по канд
509/19 ; решение 197/19 по канд 1218/18).
Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружеството-
жалбоподател за разноски за адвокатски хонорар ( л. 61) , против което следва да се приеме
възражението за прекомерност ( по договор 400 лв., виж становище на юрисконсулт). Като
се имат предвид броя на проведените съдебни заседания разпитаните свидетели и
обсъдените относими писмени доказателства възнаграждението следва да се присъди в
4
размер– 200 лева.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002481/27.01.2021г. на директора на Д”ИТ” - гр.
Пазарджик, с което на „ Д. 2020” ЕООД, ЕИК****, с адрес на управление:
Обл. Пазарджик, общ.Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.”М., представлявано от
управителя Д. С. Д. е наложена на основание чл.414, ал.1 от КТ имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА ДИТ Пазарджик - Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда" гр. София да заплати на „ Д. 2020” ЕООД - Пазарджик, с ЕИК****
сума в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5