Определение по дело №591/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260038
Дата: 12 октомври 2020 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20205001000591
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

 

Номер 260 038 Дата 12.10.2020 година

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

в закрито съдебно заседание разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 591 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 28, изр. 2-ро КМЧП.

 

От ответника Е.Ф.А. е обжалвано Определение № 2404 от 18.11.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 600/2019 г., в частта му, с която възраженията на това дружество за липса на международна компетентност на българския съд са оставени без уважение.

 

Седалището на жалбоподателя е в Г. и според него, тъй като делото е за присъждане на вреди, причинени при непозволено увреждане, искът е можело да бъде предявен в съдилищата на Г. – мястото, където е настъпило вредоносното събитие (чл. 7, т. 2 от Регламент № 1215/2012 г.).

 

Според исковата молба, предмет на делото е отговорността на ответника Е.Ф.А. в качеството му на застраховател на причинителя на твърдяното в нея непозволено увреждане. А не – като на причинител на това увреждане. Твърденията на ищеца са, че гражданската отговорност на лицето, което го е увредило, е била застрахована при ответника и че самият той е увреденото от застрахования водач лице.

 

При тези твърдения ищецът има право на разрешения от българското право (чл. 432, ал. 1 КЗ) пряк иск срещу Е.Ф.А. пред съд в Б. – държавата, където е неговото местоживеене (чл. 13, т. 2, във вр. с чл. 11, т. 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г.) и на осн. чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното определение – като правилно – ще следва да се потвърди.

 

От пълномощника на ответника по частната жалба е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, на основанието по чл. 38, ал. 2 ЗА. Това е възможно, но само в хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА, фактите по които, по арг. от чл. 36, ал. 1 ЗА, трябва да са предмет на договора по чл. 36, ал. 2, изр. 1-во ЗА. А такъв договор няма представен по делото и искането – като неоснователно – не може да бъде уважено.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2404/18.11.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 600/2019 г., в частта му, с която възраженията на това дружество за липса на международна компетентност на българския съд са оставени без уважение.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.