Номер 332212.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 12.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501304 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на „Ю.Б.“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“О.П.“№260, против разпореждане
№901774/11.09.20г на РС-С. по ч.гр.д.№543/20г по описа на с.с., подадена чрез процесуален
представител по реда на чл.418, ал.4 ГПК.
С атакувания акт частично е уважено заявлението за издаване заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК, като досежно исканите сумите: 158, 16лв за такси за периода 29.11.17г –
13.07.20г; 72,38лв за застраховки за периода 29.11.17г-13.07.20г и 78лв нотариални такси,
заявлението е отхвърлено, като неоснователно.
Недоволен от отхвърлителната част на разпореждането е останал жалбоподателя,
който я намира за незаконосъобразна, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за нейната отмяна и издаване на исканата заповед и изпълнителен лист за
отказаните вземания
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна
се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателя е поискал
издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника за подробно описаните
суми, сред които: сумата от 158,16лв, представляваща такси за периода 29.11.17г –
13.07.20г, формирана от подробно описаните суми; сумата от 72,38лв застраховки за
периода 29.11.17г-13.07.20г, формирана от 7бр застрахователни премии и сумата от 78лв,
представляващи нотариални разноски за периода27.11.19г – 13.07.20г.Взискателя се е
основал на извлечение от счетоводни книги, обосновавайки се с представеното заявление-
1
договор за издаване на кредитна карта „Мastercard“ от 04.01.17г, сключен с длъжницата,
както и на ОУ към него.
В извлечението лаконично е посочен броя на пропуснатите плащания, размера на
просрочените и непогасени вноски, формирани от главница и договорни лихви, преди
настъпването на предсрочната изискуемост, извършено чрез връчената на 07.02.20г
нотариална покана, след което вземанията са описани в нарочна таблица, сред които се
упоменават и игнорираните от РС.
Според чл.10.1 ОУ действително е предвидено за други услуги, вързани с ползване на
картата, които се предоставят от банката, картодържателя да й заплаща възнаграждения,
посочени в Приложения №1, като дължимите конкретни суми се посочват в месечното
извлечение.
Отделно в чл.20.3 ОУ е предвидено евентуалните разходи за принудително събиране,
в случай на извънсъдебни или съдебни искове за плащане на банката, да се покрият от
картодържателя(чл.20.3 от ОУ).
По делото са налице данни за платени на нотариус П.П. 18лв за нотариална заверка
на подписи(вж. преводното нареждане от 27.11.19г и 60лв на ЧСИ М.К., за осъщественото
връчване на нотариална покана(вж. преводно нареждане от 04.03.20г).
При тези данни РРС правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по
417 ГПК за горните вземания. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от
настоящият състав, тъй като са основани на закона,теорията и константата съдебна
практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания
отказ.Извлечението от счетоводните книги не съдържа ясно и недвусмислено очертана
нужната информация, даваща основание за издаване на исканата ЗНИ досежно горните
вземания.Доколко са налице данни за последните, то дори тълкуването на
регламентиращите ги клаузи, респ. съпоставката им с останалия доказателствен материал,
не води до еднозначния извод досежно техния размер, периоди и пр.,респ. техните погасени
и непогасени части.
Дори горното да се игнорира, то уговорките в чл.10.1 ОУ задължава картодържателя
да плаща възнаграждения за „други услуги“, които не се установи да са осчетоводени, а и
ползвани.Подобно разрешение противоречи на принципа за добросъвестност и
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща само за реално
консумираната услуга, а не за хипотетично уговорената възможност да ползва такава. След
като не се удостовери ползването на такива през периода 29.11.17г-13.07.20г, то липсват и
основания да се разпореди незабавното плащане на търсените такси от 158,16лв.Още повече,
че някои от посочените в Приложение №1 наподобяват такси за действия, свързани с
2
усвояване и управление на кредита, което е забранено от действащия правен ред.
Аналогично е положението и с чл.20.3 ОУ, за които също липсват каквито и да е
данни, респ. осчетоводяване на разходите за тях.Освен това, в разрез с принципа за
добросъвестност и справедливост е предвидено картодържателя да заплаща всички разходи
за съдебни и извънсъдебни искове за принудително събиране на вземанията, без да се държи
сметка за изправността на картодателя.
Не съответстват на изискванията за добросъвестност също уговорките относно
застраховката - самата застраховка е уговорена във вреда на потребителя, условията и
функциите й са неясни, както и необходимостта от посредничеството на кредитора при
сключването на застраховката.Освен това, тези клаузи внасят дисбаланс между правата и
задълженията на договарящите.
За пълнота следва да се отбележи, че според константата съдебна практика в
разглеждания казус издаването на заповед за незабавно изпълнение е обусловено от
редовността на извлечението от счетоводните книги и удостоверените с него подлежащи на
изпълнение вземания.Заради това проверката по чл.418, ал.2 ГПК се свежда предимно до
извлечението от сметката, като съда не дължи проверка по същество относно
неизправността на длъжника, която може и следва да бъде предмет на исковото
производство.
Несъстоятелни са оплакванията за неприложимост на ЗПК.Анализа на материалите
по делото налагат извода, че сключения между страните договор за издаване на кредитна
карта „Мastercard“ от 04.01.17г съдържа всички елементи на договор за потребителски
кредит по см. на чл.9 ЗПК - страните имат качеството на кредитор и потребител, след като
първия предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност.Поради това РС правилно
е приложил последиците на ЗПК в разглеждания случай.
По изложените съображения атакуваната част от първоинстанционния акт се явява
правилна и законосъобразна, което налага потвърждаването й.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от
значение за правилното решаване на спора.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от разпореждане №901774/11.09.20г на РС-С. по
ч.гр.д.№543/20г.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4