РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20202120104933 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И. Н. Р. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , с
адрес: град София, бул. „Столетов“ № 21, с която е предявен иск по чл.71,ал.1, т.1 от Закона
за защита от дискриминацията, за установяване на нарушение от страна на ответника на
права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в затвор – Бургас.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че съществува нееднакво третиране на лишените от свобода в
затвора Бургас, тъй като в посочения затвор едно лице от лишените от свобода има
възможност за лично санитарно време-разходка в коридора, а за него нямало осигурено
време за тоалет след престой на открито и че времето за „престой на открито“, съвпадал с
времето му за „провеждане на санитарен ден“. Причината поради която тази възможност не
е осигурена в затвора, в който е ищеца, според него е категорична забрана или бездействие
на началника на затвора, като се толерира друг затворник, а не той.
Счита, че признака, по който спрямо него е налице дискриминация е, че тъй като е
лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затвора - Бургас, е лишен от възможността да
провежда санитарен ден и тоалет след престой на открито. Излага, че в по – благоприятно
положение е затворника Петър Демирев.
В исковата молба ищецът излага, че лишените от свобода са в равностойно правно
положение, имат еднакви права и задължения. По изложените съображения ищецът счита,
1
че на него му е наложено ограничение и спрямо него е проявена дискриминация.
В исковата молба ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт в Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ инспектор Милен Георгиев, дава становище за допустимост
на иска предвид родовата подсъдност и пасивната легитимация на ответната страна.
В писмения отговор от името на ответника е посочено, че искът е неоснователен, а по
фактите, на които се основава иска е посочено следното:
От приложената към писмения отговор справка от старши комисар Бранимир
Мангъров - началник на затвора Бургас е видно, че И. Н. Р. търпи наказание „ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“ и е настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от
ППЗИНЗС.
Относно редът за поддържане на хигиената в спалните помещения на лишените от
свобода настанени в Първа зона за повишена сигурност при условията на чл.197, ал.1 от
ЗИНЗС.
В чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС е посочено, че „наказанието доживотен затвор и доживотен
затвор без замяна се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите
затвори“. В чл.213 от ППЗИНЗС е записано, че осъдените на доживотен затвор и доживотен
затвор без замяна „се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория“.
Почистването на помещенията се извършва ежедневно и индивидуално от всеки
настанен в съответното помещение. Хранителните и битовите отпадъци - остатъци от храна
и друг вид битови отпадъци се изхвърля ежедневно в общ контейнер за отпадъци, който е
разположен в общо помещение в коридора на зоната. Контейнера за общи отпадъци
ежедневно се почиства от определено лице настанено извън коридора на зоната.
Изключения от този ред не се допускат.Ежеседмично в рамките на 2 часа всеки лишен от
свобода настанен в зоната ползва „санитарен полуден“ по време на който се извършва
цялостно почистване на помещението в което е настанен.
Времето за провеждане на почистването и изхвърлянето на отпадъците от отделните
помещения не съвпада с времето за престой на открито на някои от лишените от свода
настанени в зоната за повишена сигурност.Представен е писмен график.
Не съществува процедура формулирана като „време за разходка“ в коридора на
зоната, ползване на общи части, баня и обща тоалетна, включително и за л. св. Петър Митев
Демирев.
2
В спалните помещения на лишените от свобода са изградени санитарни възли и
мивки, осигуряващи постоянен достъп до течаща вода. Съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
къпането на лишените от свобода се осигурява по възможност всеки ден, но най-малко два
пъти седмично. На лишените от свобода в Затвор Бургас е осигурено къпане два пъти
седмично. Това е залегнало в график за подаване на топла вода в корпуса на затвора и в
графика за разпределение на времето на затворническите групи. Относно къпането и
поддържането на личната си хигиена л. св. Рибов е поставен при равни условия с всички
останали лишени от свобода, настанени в корпуса на Затвор Бургас.
В съдебно заседание ищецът лично поддържа предявения иск и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора и писмени бележки излага подробни доводи за
основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт Георгиев, поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по
същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на
предявения иск.
По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл.71,ал.1, т.1 от Закона за защита
от дискриминацията, за установяване на нарушение от страна на ответника на права на
ищеца, уреждащи равенство в третирането в затвор – Бургас, с твърдението, че на ищеца,
като изтърпяващ наказанието лишаване от свобода в този затвор, е лишен от възможността
да провежда санитарен ден, както и и тоалет след престой на открито От събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в яхната съвкупност, както и предвид
становището на страните по фактите, настоящият състав приема за установено следното:
По делото не е спорно, предвид становището на страните по фактите, че ищецът е
настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не е спорно, че времето за лична хигиена, условията, санитарни материали, и
времето предназначено за почистване и тоалет са недостатъчни, но са такива за всички
лишени от свобода.
От доказателствата по делото не се установява, затворникът Рибов да е третиран по-
неблагоприятно от затворника демирев. Дори и да е налице някакво такова проявление, то
не е дискриминация по смисъла на Закона.
Да, ноторен факт е, че в Затвора в гр.Бургас не са изградени и фукциониращи
достатъчно като брой и задоволителни като условия бани и допълнителни санитарни
помещения, но все пак, заведението е пенитенциарно и съпоставката му с такива за общо
ползване са несъпоставими.
3
Действително в общонационален план следва да се потърсят политически, правни и
финансови варианти и обезпечения, такива, че да гарантират пребиваването на лишените от
свобода достатъчно комфортно и хармонично за ежедневието им, но това, че всички, или
повечето лишени от свобода са поставени при същите условия, води до извод за отсъствие
на признак за неравноправно третиране на някой от тях и в случая на ишеца.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В решение от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., ГК, е прието, че
това което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от определена група с оглед
личностните им качества при наличието на наказание "доживотен затвор" или "доживотен
затвор без замяна", тъй като в раздел V от глава VIII и раздел I от Глава IХ и глава ХV
ЗИНЗС е предвиден режим, правно положение на лишените от свобода в зависимост от вида
наказание "лишаване от свобода" и изпълнение на наказанието доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна.
Предвид изложеното и останалите фактически твърдения в исковата молба
настоящият състав приема, че искът е за установяване на дискреминация на основание
лично положение по смисъла на чл.4 от Закона за защита от дискреминацията.
Както приема съдебната практика, за да е налице дискриминация е необходимо да е
налице обективно съществуващ недопустим правен резултат като резултат на действие по
чл. 4 от ЗЗДискр, без да е необходимо действието да е съзнателно или умишлено.
Настоящият състав приема, че не се установява твърдението за това, че храната в
затвора е неподходяща за здравословното състояние на изтърпяващите наказания там, което
да налага извод за необходимост от приготвянето й. Поради това не е налице и засягане на и
на това право.
С горните мотиви за това, че не е налице недопустим правен резултат и засягане на
право на ищеца с неосигуряване на възможността за по-често чистене, къпане, тоалет след
престой на открито и разходки в коридора , настоящият състав приема, че предявеният иск е
неоснователен. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Н. Р. ЕГН **********, понастоящем в Затвора –
Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град София, бул.
„Столетов“ № 21, представлявана от главен комисар, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от
Закона за защита от дискреминацията, за установяване на нарушение от страна на
4
ответника на права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в затвор – Бургас с
твърдението, че на ищеца, като изтърпяващ наказание в този затвор, е лишен от
възможността да провежда санитарен ден и тоалет след престой на открито.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала:
И.Г.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Ев.Узунов_______________________
5